Решение по дело №644/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, представлявано от изпълнителен директор, чрез упълномощен представител – юрисконсулт Янкова, срещу решение № 2 от 01.02.2024 г., постановено по АНД № 395/2023 г. на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено НП № НЯСС-149/14.11.2023 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

Излагат се твърдения, че неправилно районният съд приел, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен и започва да тече от датата на извършената проверка от ДАМТН – 07.03.2023 г., вместо от 24.01.2023 г., а именно денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието. Така се удължавал срокът за съставяне на АУАН от страна на ДАМТН. Оспорват се изводите на съда и относно липсата на маловажен случай. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът по касация, председател на ДАМТН, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не представя доказателства и отговор на касационната жалба.

Представителят на прокуратурата, счита че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил НП № НЯСС-149/14.11.2023 г. на председателя на ДАМТН, с което на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н Средец, ул. „Kняз А. I” № 12 и адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], представлявано от изп. директор, за нарушение на чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

За да постанови този съдебен акт Районен съд – Карнобат приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и предявен на същия срещу подпис. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съдът е приел, че АУАН е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Посочил, че в случая изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е 24.01.2023 г. – първият ден след изтичане на определения срок за изпълнение на предписанието. Именно това е и посочената дата на извършване на нарушението в АУАН и НП. От 24.01.2023 г. е започнал да тече едногодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Н. следващо място са изложени мотиви, според които тримесечният срок от същата норма е започнал да тече от 07.03.2023 г. – датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнение на задължителното предписание, тъй като на тази дата компетентните длъжностни лица са установили извършването на нарушението от страна на ДПУСЯ, респ. са открили нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Тримесечният срок е следвало да изтече на 07.06.2023 г., а АУАН е съставен преди това на 05.06.2023 г.

Съдът е приел, че към датата на даване на предписанието не е налице осъществен състав на административно нарушение, поради което няма и нарушител, който да бъде открит по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. След изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание и констатиране от страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да изпълни същото, е възможно установяването на нарушението и нарушителя. Съдът е приел за неоснователни възраженията на касатора, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да тече от деня, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.е. в случая от 24.01.2023 г. Направен е извод, че денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на предписанията, представлява началния момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение.

В решението са изложени мотиви относно липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е установено, че на 10.10.2022 г. служители на ДАМТН извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир Лозица, [населено място], общ. Сунгурларе. Язовирът е актуван с АПДС № 9974 от 03.08.2020 г., като на ДПУСЯ са предоставени правата и задълженията на собственик на язовирни стени и съоръженията към тях (чл.139в от ЗВ). За проверката бил съставен КП № 06-01-141/10.10.2022 г., в който било дадено задължително предписание да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена със срок за изпълнение 23.01.2023 г. Указано е, че изпълнение на даденото предписание е в тежест на собственика.

Н. 07.03.2023 г., в присъствието на представител на ДПУСЯ, била извършена повторна проверка, за която бил съставен КП № 06-01-33/07.03.2023 г., в който е описано наличие на слягания в короната, коловози и дупки по цялата дължина с дълбочина 0,30 – 0,40 м; воден откос – почистен около 100 м., в останала част невъзможен за обследване поради наличие на храстовидна растителност; въздушен откос – невъзможен за обследване, т.к. е обрасъл с храстовидна и дървесна растителност.

За констатираното неизпълнение на задължителното предписание, дадено с КП № 06-01-141/10.10.2022 г., бил съставен АУАН № 06-007/05.06.2023 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.

Касационният състав намира, че отговорността на държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е ангажирана в противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е денят следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания, като това установяване не е предпоставено от актове или действия на други органи или лица. Предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 23.01.2023 г., което обстоятелство е било известно на административнонаказващия орган и е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на тяхното изпълнение/неизпълнение. Ето защо срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от 24.01.2023 г. и последният ден, в който може да се образува административнонаказателно производство е 24.04.2023 г. В случая, органът е бездействал и е извършил проверката на 07.03.2023 г., а актът за установяване на административно нарушение, с който се образува административнонаказателно производство, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, е съставен на 05.06.2023 г., много след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. Пропускането на посочения срок опорочава административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяна на издаденото наказателно постановление.

По изложените съображения, решението на районния съд, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Съобразно изхода от спора и своевременно направеното искане в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 160 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХХVI състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 2 от 01.02.2024 г., постановено по АНД № 395/2023 г. на Районен съд – Карнобат, като вместо него постановява:

О. Н. № НЯСС-149/14.11.2023 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ сумата от 160 лв. възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.