Определение по дело №421/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260081/19.10.2020г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 421/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Г.М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Х. против решение № 260092/14.07.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1846/2019г., с което е прието за установено по отношение на въззивницата, че ищецът М.С.П., ЕГН ********** е изключителен собственик на недвижим имот – реално обособена част № 16“А“ от „Спортно-възстановителен комплекс“, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.536.477.1.16 по КК и КР на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, р-н Приморски, Приморски парк, м.“Горчивата чешма“ , вх.“А“ на сграда № 1, построена в ПИ 10135.536.477 и състоящ се от три стаи, офис, баня-тоалет, входен коридор и две тераси, ведно с 1.5287% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на основание чл.23 ал.1 СК.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че същият спор е бил предмет и на предявен в бракоразводния процес насрещен иск, който иск не е приет за съвместно разглеждане с иска за развод, но и производството по него не е било прекратено с нарочно определение. С оглед на това се сочи, че настоящото решение е постановено при наличието на процесуална пречка по см. на чл.126 ал.1 ГПК. Относно правилността на обжалвания съдебен акт се твърди, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционния съд е оставил без уважение всички направени от въззивницата доказателствени искания, като по този начин я е лишил от защита и възможността да докаже възраженията си срещу твърденията на ищцовата страна. С оглед на това счита, че и изводите на съда за наличието на трансформация на лични средства на въззиваемия, основани единствено на оспорените от нея договори за дарение и неправилно интерпретиране на твърденията й относно произхода на средствата за закупуване на процесния имот, са неправилни и незаконосъобразни. Навеждат се и доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да обезсили, евентуално отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен изцяло.

С жалбата са направени и искания за събиране на доказателства, за които се сочи, че са били своевременно поискани, но отказани от първоинстанционния съд.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з. Не са налице основания за даване на указания, респ. събиране на доказателства вр. допустимостта на исковото производство.

По направените от въззивницата доказателствени искания, съобразно разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК и след като съобрази предмета на спора, очертан от изложените в исковата молба фактически основания и въведените от въззивницата оспорвания и фактически твърдения в срока по чл.131 ГПК съдът намира следното:

Искането за разкриване на данъчна и осигурителна информация относно родителите на въззиваемия по принцип е относимо към твърденията на въззивницата, че същите не са разполагали с финансови средства, за да дарят процесните суми, поради което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест същото неправилно е било оставено без уважение. Отчитайки обаче датата на сключване на брака между страните, обстоятелството, че като прибретател по процесната сделка фигурира само въззиваемия, както и наличните по делото доказателства, сочещи, че част от твърдените като дарени суми са преведени по банковата сметка на въззиваемия на дата 13.08.2015г., т.е. една година преди сключването на брака, настоящият състав намира, че релевантно към предмета на спора е единствено възражението касателно твърдяното дарение на сумата от 27 000 евро на дата 29.08.2016г. С оглед на това искането вр. установяване доходите на родителите е било основателно само за период от две години, предхождащи тази дата /31.08.2014г. – 31.08.2016г./. Останалият период, който е поискан да бъде включен /01.01.2013г. – 31.08.2014г./ е твърде отдалечен във времето, поради което и неотносим към релевантните за спора обстоятелства.

Искането за задължаване на въззиваемия да представи извлечение за движението на банковата му сметка и за периода 01.01.2013г. – 13.08.2015г. е неоснователно и правилно е било отказано от първоинстанциониня съд, тъй като се касае за период преди сключването на брака между страните. Дори и набраните по тази сметка средства до сключване на брака да са от твърдяна тяхна съвместна дейност, то това обстоятелство е неотносимо към предмета на предявения иск.

Правилно като неотносимо е оставено и без уважение искането за приемане на решение по в.т.д. № 1751/2013г., респ. изискване и прилагане на същото, ведно първоинстанционното дело на ВРС. Същото касае отношения на родителите на въззиваемия с трето лице към период значително предхождащ сключването на брака и процесната сделка, поради което и е неотносимо към твърденията за липса на финансови средства от страна на родителите за извършване на направеното през 2016г. дарение.

Що се отнася до поддържаното и във въззивната жалба искане за събиране на гласни доказателства, съдът намира, че в жалбата не са посочени обстоятелствата, за установяването на които се иска разпита на свидетелите. Пред първоинстанционния съд въззивницата е направила уточнения, че със свидетелите ще установява твърденията си за осъществяване съвместна дейност отпреди брака и че средствата от тази дейност са именно дарените от баща му през 2015г. пари /с.з. от 11.06.2020г./. По изложените към горните доказателствени искания аргументи, тези обстоятелства са неотносими към предмета на иска, поради което по отношение на това искане не са налице предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОСТАНОВЯВА разкриване на данъчна и осигурителна информация относно лицата С.Г.П., ЕГН ********** и В.М.П., ЕГН **********, на основание чл.74 ал.2 т.2 ДОПК.

ДА СЕ ИЗИСКА от НАП – ТД Варна справка относно декларираните от С.Г.П., ЕГН ********** и В.М.П., ЕГН ********** доходи за периода 31.08.2014г. – 31.08.2016г., както и какъв е бил размера на осигурителния им доход за същия период.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата им част, направените с въззивната жалба от въззивницата К.М. искания по доказателствата.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.12.2020г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.