Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 25.02.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3996 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищеца И.Ч.П., непълнолетен към момента на депозиране на исковата молба в съда, действащ чрез родител и законен представител С.И.П. излага в исковата молба, че на 14.05.2011 год., около 21.00 ч. пострадал като пътник возещ се на мотоциклет при пътно транспортно произшествие, реализирано по вина на водача Д.Л.В., който при управление на лек автомобил „К.” с ДК № *********, нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал произшествието. Поддържа, че вследствие на това му били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск по основание и размер, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и моли съда да го отхвърли. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязло в сила решение, постановено на 19.03.2012 год. по НАХД № 19735/11 год. по описа на СРС, 97 състав се установява, че съдът е признал Д.Л.В. за виновен в това, че на 14.05.2011 год., около 21.00 ч., в гр.С., на кръстовището на ул. „Б.” и ул. „И.Р.”, при управление на лек автомобил „К.” с ДК № *********, нарушил правилата за движение по пътищата, установени по ЗДвП и по непредпазливост причинил на И.Ч.П. средна телесна повреда.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил раЗ.ъсно-контузна рана на предната част на дясната подбедрица; травматичен деколман на дясната подбедрица и частично раЗ.ъсване на надкостницата на големия пищял. Спешна медицИ.ка помощ и лечение пострадалият е получил в Клиниката по „Детска травматология” на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", като е приет „в добро общо състояние, контактен, адекватен, не е губил съзнание и има спомен за случилото се”. Извършени са били изследвания и консултации при които е установена голяма рана по предната повърхонст на дясната подбедрица с размери -10 см на 20 см с неравни ръбове, умерено кървяща и травматичен деколман на дяната подбедрица с частично раЗ.ъсване на надкостницата на големия пищял.          Пострадалият е бил опериран по спешност, като са били извършени - ревизия на раната, отстраняване на нежизнеспособните тъкани, шев на мускулите и фасцията, поставен първично отсрочен шев, лаваж.

Вещото лице дава заключение, че получените увреди са довели на ищеца болки и страдания за срок от 30 дни, като през първите 2 седмици болките са били с интензивен характер. Особено интензивни болките са били при осъществяване на превръЗ.ите с затягането на конците на отсрочения шев. По време на лечнието ищецът се е предвижвал затруднено, но е можел да натоварва напълно увредения крайник. Към настоящият момент здравословното състояние на пострадалото дете вече е възстановено. От претърпяната мекотъканна травма е останал голям „Г-образен" остатъчен белег с дължина 20 см. и ширина около 1 см,  който белег ще е пожизнен и представлява траен козметичен дефект. Движенията на десния долен крайник са в пълен обем и сила. Ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства и с нормална походка. Вещото лица заявява, че за бъдеще не се очакват някакви негативни последици или усложнения от претърпената мекотъканна травма.

Приложена е по делото застрахователна полица № 0214031 от 26.07.2010 год. от която е видно, че собственика на лек автомобил „К.” с ДК № ********* е застраховал гражданската си отговорност при ответника с период на валидност от 27.07.2010 год. до 26.07.2011 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 14.05.2011 год., водачът Д.Л.В., при управление на лек автомобил „К.” с ДК № *********, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на И.Ч.П. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила– В./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил „К.” с ДК № *********, управляван от Д.В. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връЗ.а съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицИ.ка експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от тридесет дни, като през две седмици болките са били с по-интензивен характер. При определяне на обезщетението следва да бъде отчетено, че по време на лечнието ищецът се е предвижвал затруднено, но е можел да натоварва напълно увредения крайник. Здравословното му състояние е възстановено. Движенията на десния долен крайник са в пълен обем и сила. Ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства и с нормална походка. Следва да бъде отчетено също така, че от претърпяната мекотъканна травма е останал голям „Г-образен” остатъчен белег с дължина 20 см. и ширина около 1 см,  който белег ще е пожизнен и представлява траен козметичен дефект.

Недоказани останаха в процеса наведените от ответната страна доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което съдът приема, че в настоящият случай съпричиняване не е налице.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /12 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 15 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер като неоснователна и недоказана.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /14.05.2011 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ответника следва да бъда осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 60 лева, съразмерно с уважената част от предявеният иск.. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 600 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 750 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място ищцовата страна следва да заплати на ответника, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 950 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********** с адрес:*** да заплати на И.Ч.П. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, чрез адв. К.Н., сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 14.05.2011 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2011 год, до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 60 /шестдесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат К.Н. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК И.Ч.П. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: