Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
гр.Пловдив, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 01.03.2021г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова гр.д.№ 633/2020г. по описа на АС - п. и, за да се
произнесе, прие следното:
Въззивно производство по
реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
вх.№ 269536/17.11.2020г., подадена от Д.Х.М., чрез адв.Й.Д., ответник в
производството пред първоинстанционния съд, против Решение № 260283/23.10.2020г.
постановено по гр.д. № 2799/2019г. по описа на ОС - п., с което се прогласява
нищожността, поради липса на основание, на договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № ******************г. на Нотариус ******************–
помощник-нотариус по заместване при ******************, с район на действие РС
- п., вписан в Служба по вписванията - п.
във вх. рег. № ****************г., с който М. Д.К.,
действащ чрез пълномощника си Д.Х.М., продава на Д.Х.М.
собствения си, придобит по наследство по завещание от И. П. М., недвижим имот,
а именно : самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор **********по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. п., одобрени със Заповед № **********г.
на ИД на АГКК, без изменения, с адрес на СОС: град п., район „С.“, п. к. ****,
улица „**************, находящ се в сграда едно, разположена в ПИ с
идентификатор **************с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой
нива на обекта – 1, със застроена площ от 56,82 кв. м., ведно с прилежащите
части: изба № 2 с площ от 3,90 кв. м., както и 4,403% идеални части от общите
части на сградата и същите части от правото на строеж върху мястото, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастралната схема: на същия етаж: СОС с идентификатор **************и СОС с
идентификатор **************, под обекта: СОС с идентификатор **************6 и
**************7, над обекта: СОС с идентификатор **************, срещу задължението на Д.Х.М. да издържа и гледа М. Д.К. в бъдеще, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален
живот, като продавачът си запазва вещното право на ползване върху продавания
имот, пожизнено и безвъзмездно, както и се осъжда Д.Х.М., ЕГН **********,
да заплати на А.М.К., ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1003лв.
В постъпилия в срок писмен
отговор, вх.№ 271827/04.12.2020г., от насрещната въззиваема страна, А.М.К., ищец
в производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.М.Г., жалбата се оспорва.
Въззивната жалба е допустима,
като подадена от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от
въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за
отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд,
въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията и извърши дължимата
служебна проверкана обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК, след като прецени твърденията,
доводите и оспорванията и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по делото, в
което е постановено обжалваното решение, гр.д.№ 2799/2019г. по описа на ОС - п.,
е образувано по искова молба/ИМ, вх.№ 35965/02.12.2019г., подадена от ищец А.М.К.,
ЕГН **********, против ответник Д.Х.М., ЕГН **********.
В ИМ са въведени следните
твърдения:Ищецът А.К. бил единствен наследник по закон на баща си, М. Д.К.,
починал на 29.08.2019г.След смъртта на баща си ищецът разбрал, че на
07.08.2019г. баща му се е разпоредил със свой недвижим имот с договор за
продажба срещу задължение за гледане и издръжка в полза на ответницата Д.М.,
обективиран в нотариален акт с вх. рег. № ****************г. по описа на СлВп -
п..Сключеният от баща му договор за продажба срещу гледане и издръжка бил
нищожен, като сключен със с оглед предстоящата му близка смърт.Около средата на
юли 2019г. бащата на ищеца започнал все по-рядко да отговаря на телефонните
обаждания на ищеца, а предложенията да го посети в гр.п. – отклонявал.Ищецът отдал
това на временно настроение на баща си, произтичащо от възрастови изменения.По
същото време бащата на ищеца продължил да разговаря по телефона с внучката си А.,
с която били силно привързани, като това успокоявало семейството, но били
обезпокоени, когато той по телефона отказал посещение на внучката си.Въпреки
отказа на дядо си, през август 2019г. внучката А. посетила домашния му адрес в
гр.п., ул. „**********, дълго звъняла и чукала, но не й било отворено, като отвътре
чувала гласа на дядо си и женски глас, и от този момент до смъртта на М. К.
семейството не осъществило контакт с него.Тъй като М. К. не отговарял на
позвъняванията на ищеца, последният посетил апартамента на баща си, за вратата
на който разполагал с ключ, но установил, че бравата е сменена, след което се обърнал
към полицията и след справка в „ГРАО“ към общината разбрал, че баща му е
починал, а впоследствие от справка в имотния регистър - за сключения с ответницата договор за
продажба срещу издръжка и гледане.Ищецът установил също, че преди смъртта си,
на 26.09.2019г. баща му е бил приет по спешност в Университетска болница „П.“
ООД с остра сърдечна и бъбречна недостатъчност, където е починал, а
ответницата, представяйки се за негова роднина, е депозирала изрична молба за
отказ от аутопсия, лишавайки близките от възможността да се сбогуват и погребат
родственика си.Бащата на ищеца, М. К., бил претърпял инфаркт на миокарда през
2010г., като след извършената в гр.С. операция състоянието му било стабилно, но
той следвало да полага грижи за себе си и да приема лекарства по лекарско
предписание, а от издадената епикриза от „П.“ ООД ищецът правел извод за рязко
влошаване на здравето на баща си М. К., за което той не му бил
споделил.Сделката продажба срещу задължение за издръжка и гледане била
извършена чрез упълномощаване, т.е. още към момента на изготвяне на даденото на
ответницата пълномощно - 25.07.2019г., прехвърлителят е бил в лошо здравословно
състояние.На 05.08.2019г. ответницата Д.М. се снабдила и с пълномощно за
разпореждане с всички банкови сметки на М. К., като удостоверяването на подписа
на пълномощното било извършено извън нотариалната кантора, след което на 6, 7 и
26.08.2019г.ответницата закрила всички съществуващи на името на прехвърлителя
банкови сметки, като при последното закриване на 26.08.2019г. М. К. вече е бил
в болница, в тежко състояние в интензивно отделение.Според епикризата от „П.“
ООД, М. К. постъпил там с тежка симптоматика – краен стадий на сърдечна
недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност и хипергликемия- симптоматика,
която не би могла да се появи спонтанно, без да има предхождащи
проявления.Закриването на всички сметки на прехвърлителя непосредствено след
упълномощаването също било индиция за съзнанието на приобретателката за
предстоящата смърт на прехвърлителя.Дори да не е било налице знание на
ответницата за предстоящата смърт на М. К., сключеният договор не бил изпълняван
от ответницата.Прехвърлителят М. К. имал средства да се издържа, като освен
получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, разполагал и със
спестявания, от които периодично теглел суми за подпомагане на бюджета
си.Закриването на всички негови банкови сметки в периода 06.08.-26.08.2019г.
показвало, че, ако е следвало да се задоволят негови нужди от битово естество,
средствата са били набавени от негови влогове. За липсата на полагани физически
грижи са въведени твърдения, че ответницата е живяла със семейството си на друг
адрес, гр.П., бул. „*********, а здравословно състояние на прехвърлителя,
според епикризата на „П.“ ООД, е било крайно влошено.Краткият период между
сключване на договора и смъртта на прехвърлителя – на практика 20 календарни
дни – също било основание да се счита, че е било налице неизпълнение на
договора от ответницата.
Заявените петитуми са два,
съединени при условие на евентуалност: за обявяване нищожността на договора за
продажба срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание,
евентуално, за развалянето му, поради виновно неизпълнение от ответницата.
В постъпилия в срок писмен
отговор на ИМ, вх.№ 3619/03.02.2020г. исковете се оспорват като
неоснователни.Въведени са следните твърдения:Запознанството на ответницата с М.
К. датирало от септември 2018г., когато, по повод на публикувана от ответницата
обява за почистване в сайта alo.bg, М.К. се
свързал с нея чрез предоставения му телефонен номер от момче, работещо като
барман в квартално барче на ъгъла на улиците „И.“ и „Д.“ (М.К. не се е справял с интернет, а посещавал това
барче и бил помолил това момче да му съдейства).В продължение на около два месеца след това,
съобразно постигнатата с М.К. първоначална уговорка, ответницата посещавала
дома на М.К. веднъж седмично, в сряда за почистване и пазаруване в рамките на 3
астрономически часа срещу заплащане.След като през този период от време
постепенно М.К. опознал ответницата, а впоследствие и нейния съпруг, той ги
поканил да отпразнуват заедно рождения му ден, 2.11.2018г., в жилището му в гр.п.
на ул. „Д.“ 1А.По време на отпразнуването на рождения му ден на посочената дата
М.К. разказал на ответницата и нейния съпруг за голяма част от живота си,
казал, че им симпатизира като семейство, тъй като са добри и сърдечни хора, а
ответницата е образът на мечтаната от него дъщеря и заявил намерението си да й
прехвърли апартамента си, ако има желание да се грижи за него до края на живота
му.След като обмислила предложението и получила и подкрепата на съпруга си, в
края на 2018г. ответницата уведомила М.К., че приема предложението му, след
което първоначалните уговорки се променили.Ок. края на февруари и началото на
март 2019г. ответницата спряла да получава суми за почистване на дома,
пазаруване и готвене, отпаднала и уговорката за 3 астрономически часа, ответницата
била постоянно с и около М.К., като той й казвал конкретно всеки път от какво
има нужда и с какво може да му е полезна, като наред с това й оставял и свобода
за преценка.От споделеното от М.К. ответницата знаела, че от много години той
не поддържа връзка със сина си, ищеца, от когото и от цялостното му отношение бил
крайно разочарован, тъй като цял живот той го бил търсил само за пари, като
дори преди 5 години М.К. погасил големи негови парични задължения по банкови
кредити.Противно на посоченото в ИМ, внучка му А. не била загрижена за дядо си,
а го била изнудила да й даде 20000лв. за шофьорски курс.Отношението на М.К. към
неговите низходящи било крайно негативно, което било подкрепено от обективни
факти.От запознанството на ответницата с М.К. никой от неговите близки не го
бил посещавал, а още по-малко –го е потърсил по телефона, като навярно това
било така и преди това.От края на февруари 2019г. ответницата била ежедневно
при М.К., като почиствала жилището му, пазарувала и приготвяла храна, той се
чувствал обгрижен и забелязвал вниманието, от което е бил лишен, те заедно
играели карти, шах и т.н., ходели до магазин „Метро“, излизали в квартала на
кафе и до кварталния супермаркет и т.н., с помощта на съпруга си ответницата
обновила санитарното помещение на дома на прехвърлителя с нови пералня, душ,
сифон и тоалетна, като многократно М.К. й казвал за своите близки, че не иска
„тези лешояди“да получат нищо от него, че не помни през целия си живот синът му
да го е почерпил и с едно кафе, а ответницата е дъщерята, за която е мечтал цял
живот.Противно на отразеното в ИМ, М. К. бил в добро психофизическо състояние
за възрастта си, като той нямал здравословни оплаквания нито към момента на
запознанството си с ответницата, нито до деня на постъпването си в болница, което
било предизвикано от това, че ответницата забелязала, че е загубил апетит ден
–два преди това, без да имало други външни прояви на болест или влошено
здравословно състояние.Единственото, което още при запознанството с ответницата
прехвърлителят й споделил, било, че има леки отоци около глезените на долните
крайници, което не било пречка той да се движи и да води нормален живот,
съответен на възрастта му и се дължало, според казаното от него на ответницата,
на карането на ски дълги години и за което прехвърлителят приемал
едно-единствено лекарство „Фурантрил“.Ето защо, ответницата нямала никакво
основание да предполага бъдещата смърт на прехвърлителя.Доказателство за
здравословното състояние на прехвърлителя бил продължителният период от
претърпяната от него сърдечна операция през 2010г. и смъртта му през 2019г. В
периода след януари 2019г. прехвърлителят няколкократно, повече от 3-4 пъти, настоявал ответницата да организира процедурата по прехвърляне на жилището му,
съгласно постигнатите уговорки, но ответницата отлагала, тъй като нямала
користни цели и подбуди, а отношенията им били основани изключително на уважение
и взаимно доверие и нямало никаква причина нито една от двете страни да бърза.По
твърдото настояване на М.К., на 27.07.2019г., ответницата и съпруга й сменили
бравата на външната врата на апартамента на прехвърлителя, за да ограничат
принудителния достъп на сина му, а и на един от съседите, на който бил дал ключ.След
това, вероятно уведомена от някого от съседите, „се появила“ внучката А., но М.К.
не й отворил, „знаейки единствената цел на посещението й – поредна финансова
изгода“.По това време М.К. споделил на ответницата, че не желае да поддържа
абсолютно никакъв контакт с близките си и дори настоял те да не бъдат
уведомявани за неговата смърт, тъй като бил решил ответницата и съпругът й „да
поемат цялата отговорност за спокойните му старини“.От момента на подмяната на
бравата на входната врата на жилището на прехвърлителя до смъртта му никой не
се бил свързал с него или с ответницата.Твърденията за изтеглени суми от
банковите сметки на прехвърлителя били извън предмета на делото.Грижите и
издръжката не се заключавали само в пари.Прехвърлителят се нуждаел, като
възрастен човек, от грижи и помощ, а също така от съчувствие и морална подкрепа.Съвсем
нормално и човешко било да се сключи подобен договор, още повече като се има
предвид напредналата възраст на прехвърлителя и това, че „в най-важния и
критичен за него момент“ е останал без никакви грижи от своите близки и „потънал
в самота и несигурност за тази нелека бъднина“.Ответницата изпълнявала
задълженията си по договора за своя сметка, без да използва спестяванията и
пенсията на прехвърлителя.Двете пълномощни били дадени на ответницата по волята
и настоятелното желание на прехвърлителя, изборът на нотариус също бил негов, а
упълномощаването ответницата да се разпорежда с банковите сметки на
прехвърлителя било, тъй като той изрично пожелал наследниците му да не получат
нищо. Ето защо, сключеният договор бил валиден и годен да породи желаните и
цели от страните правни последици, като ответницата не е имала съзнание, че
няма да изпълни договорните си задължения.Исковите претенции не отчитали
същностните характеристики на договора и най-вече неговия алеаторен характер,
доколкото грижите и издръжката са били уговорени за в бъдеще и са били с
неизвестен обем и продължителност, като изначално не е било възможно да се
предвиди каква ще бъде нуждата на прехвърлителя и каква ще е продължителостта
на живота му.
За да постанови решението
за признаване за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, поради липса на основание, е прието, че е успешно проведено
от ищеца обратно доказване на законовата презумпция на чл.26, ал.2 ЗЗД.Прието е
за установено, че още в края на юни – началото на юли 2019г. е започнало
необратимо влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя М.К., като към
момента на сключване на договора, началото на август 2019г., влошаването е
станало толкова видимо, че е навеждало към близката му смърт, поради което тази
промяна е нямало как да не направи впечатление на ответницата, като близката
смърт на прехвърлителя М.К. е била съзнавана от ответницата и това, а не
желание да изпълнява договорните си задължения, я е подтикнало да сключи
договора. Тези мотиви са основани на следното: Отслабването на мускулната сила
на прехвърлителя за период от 11 дни преди сключване на договора, а именно за периода
между нотариалната заверка на двете пълномощни - от 25.07.2019г. до 05.08.2019г.,
като този извод е извършен на база собствено изследване от съда на положените
подписи и изписаните собственоръчно изрази от прехвърлителя в издадените пълномощни
с нотариални заверки на подписа от 25.07.2019г. и от 05.08.2019г.; Липсата на
реална готовност на ответницата да полага грижи за прехвърлителя, тъй като тя е
следвало, но не е поискала домашно посещение на личния лекар на М.К., като този
извод е направен на база показанията на св. М., че свидетелят лично бил „карал“
прехвърлителя да отиде на личния си лекар за изследвания; Значителното
отслабване на прехвърлителя в период от няколко месеца преди приема му в
болница и отказът му да се храни 2-3 дни преди приема му в болница, като този
извод е извършен на база анамнезата, снета по данни на близки, в издадената
епикриза от „П.“ ООД; Видимите симптоми, които е имало общото заболяване, от
което е страдал прехвърлителят- сърдечна и дихателна недостатъчност, а именно
задух при незначително физическо натоварване, отоци, цианоза по видимите
лигавици, като този извод е направен на база двете заключения на СМЕ, като не
са кредитирани показанията на св.М., че прехвърлителят е бил визуално добре,
само краката не го държали; Драстичното влошаване на здравословното състояние
на прехвърлителя 2-3 дни преди приема му в болница, към на 21.08.2019г., което
е станало причина за отказа му от храна, като този извод е направен на база
заключението на СМЕ; Тежкото състояние, в което е приет в болница прехвърлителят
на 24.08.2019г., като този извод е направен въз основа на отразеното в
епикризата и заключението на СМЕ; Дългият период на вземане на решение от
ответницата за сключване на договора и краткото време на сключване на договора
– 11 дни, вкл. времето за набавяне на документите за сделката; Непрехвърлянето
на всички посочени в пълномощното обекти; Постепенното влошаване на
здравословното състояние на прехвърлителя за периода от запознанството с
ответницата до смъртта му, резултат на липсата на каквото и да било лечение на
общото му заболяване сърдечна недостатъчност и вредните му навици; Настъпилата
рязка промяна на физическото състояние на прехвърлителя в края на юни началото
на юли 2019г., когато прехвърлителят престанал да излиза от дома си;
Поведението на ответницата при драстичното влошаване на М.К., когато той се е
нуждаел от грижи, изразяващо се в непредприемане на никакви адекватни мерки, а
вместо това ответницата се е занимавала със събиране на документи за сделката.Поради
уважаване на главния иск, не е разгледан евентуалният иск за разваляне на
договора, поради виновно неизпълнение от ответницата.
При служебната проверка, на
основание чл. 269 ГПК, се констатира, че изцяло обжалваното решение е валидно и
допустимо.Констатира се, че липсва нарушение на диспозитивното начало, тъй като
при правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените основания
и заявения петитум, е правилна дадената правна квалификация (чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26, ал.2 ЗЗД) и с решението е разгледан точно предявеният
установителен иск.
Въззивната проверка за
правилността на решението на осн.чл.269 ГПК се извършва само на следните поддържани
във въззивната жалба оплаквания за неправилност:Първоинстанционният съд не
обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност, обективно и в съгласие
с изискванията на процесуалния закон, а интерпретирал част от доказателствата
превратно и е основал правните си изводи с предположения, а не с
факти.Нарушавайки принципа на равнопоставеност на страните, първоинстанционният
съд игнорирал показанията на св.Й. Х. (М.), съпруг на ответницата, като поставил под съмнение
неговите показания, в тяхната цялост, като противоречащи на твърденията в отговора
на ИМ, каквото противоречие липсвало, видно от протокола за с.з. на
23.06.2020г.Освен това, първоинстанционният съд не съобразил противоречието
между показанията на св.В.К., съпруга на ищеца, с някои от посочените твърдения
в ИМ за посочени в жалбата факти. Първоинстанционният съд неправилно
интерпретирал фактите, установени с писмени финансови доказателства, които не
установявали факти за поведението на ответницата по делото.Като необосновани и нелогични,
са оспорени и мотивите, че, вместо да гледа прехвърлителя, ответницата е плащала
сметки.Изрично оспорени в жалбата са изводите ответницата да е знаела за
близката смърт на прехвърлителя, като извършени при несъобразяване, че
доказателствената тежест за този факт се носи от ищеца, заключенията на СМЕ и показанията
на свК.и М..Оспорени са и изводите, че ответницата не била положила достатъчно
грижи, като не завела прехвърлителя на лекар, като се поддържа, че никой не
може да наложи на човек в пълно съзнание да извърши нещо, което той не желае.Оспорени
са, като извършени в нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва заключение
на графологична експертиза, и необосновани с оглед показанията на св.С. П.и А. П.,
мотивите за отслабване на мускулатурата на прехвърлителя.Оспорват се и крайните
мотиви за опровергаване на законовата презумпция за основание на сделката.
При извършване на дължимата
дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор се приема следното:
По делото не е била спорно,
установено е и не се оспорва следната фактическа обстановка:
Ищецът А.К. е единствен
наследник по закон, на М. Д.К., роден на ***г., починал на 29.08.2019г., видно
от представения с ИМ заверено копие от препис Удостоверение за наследници изх.
№ 6388/21.11.2019г., издадено от Община п., Район „С.“(л.5). Приживе, с договор
за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на
07.08.2019г. с представения с ИМ нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № ****************** г. на Нотариус ******************–
помощник-нотариус по заместване при ******************, с район на действие –
Районен съд – п., вписан в Служба по вписванията – п. във вх. рег. № ****************г.(л.8), наследодателят
на ищеца М. Д.К., действащ чрез ответницата Д.Х.М., упълномощена с изрично пълномощно,
вкл. с правата да договаря сама със себе си, с нотариална заверка на подписа,
извършена на 25.07.2019г. от Нотариус **********НК (т.7 от описаните като приложени към нот. акт документи,
л.53 на гр.д.№ 2799/19г.ПОС) е продал на ответницата Д.Х.М. собствения си, придобит
по наследство по завещание от И. П. М., недвижим имот с адрес на СОС: град п.,
район „С.“, п. к. ****, улица „**************, находящ се в сграда едно,
разположена в ПИ с идентификатор **************с предназначение на СОС: жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, със застроена площ от 56,82 кв.м., ведно с
прилежащите части: изба № 2 с площ от 3,90 кв. м., както и 4,403% идеални части
от общите части на сградата и същите части от правото на строеж върху мястото, срещу
насрещно задължение на Д.Х.М. да издържа и гледа прехвърлителя М. К. - в
бъдеще, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот, който си е запазил
вещното право на ползване върху прехвърления имот, пожизнено и безвъзмездно.
Като неоспорени и
законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че, тъй като сключеният от
наследодателя на ищеца с ответницата договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължения за издръжка и гледане е каузален, условие за действителността
му е наличие на основание, което се предполага до доказване на противното, на
осн. чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД, а, по общото правила чл. 154, ал.
1 ГПК, оборването на законовата презумпция за наличие на основание е
в доказателствена тежест на ищеца.
Изискваните от установената съдебна практика фактически
предпоставки за приложението на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради
липса на основание, се преценяват към момента на сключването на сделката и са
две кумулативни:1/ обективна - наличие на заболяване, предполагащо настъпване
на смъртта на прехвърлителя твърде скоро след сключване на договора, като
такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти,
сърдечносъдовите – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна
недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от
няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност
дори и за елементари движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и
т.н., като изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви
период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от
месец, както и 2/ субективна - знание на приобретателя за скорошното настъпване
на смъртта на прехвърлителя. (Решение № 569/08.03.2011г.
по гр.д.№ 76/2009г. на IV г.о. на ВКС и
цитираните в него Решение № 148 от 12.ІІ.1991г. по гр.д.№ 1448/1990г. на І г.о.
на ВС на РБ, Решение № 1042 от 29.ХІІ.2006г. по гр.д.№ 768/2005г. на ІІ г.о. на
ВКС, Решение № 660 от 26.ІХ.2000г. по гр.д.№ 1080/1999г. на І г.о. на ВКС и
Решение № 1040 от 11.Х.1993г. по гр.д. 382/1993г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ)
Както основателно се
поддържа в жалбата, установяването и на двете, оспорвани от ответницата, фактически
предпоставки на твърдяната нищожност на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание, към
релевантния момент на сключване на договора 07.08.2019г., а именно наличието на
заболяване на прехвърлителя, предполагащо близката му смърт, и знанието на
ответницата за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, са в доказателствена
тежест на ищеца.
Приема се за доказана първата
предпоставка на фактическия състав твърдяната нищожност на договора, поради
липса на основание, а именно физическото състояние на прехвърлителя М. К. към
момента на сключване на сделката - 07.08.2019г., с оглед значителното влошаване
на заболяването му сърдечна и дихателна недостатъчност в краен трети стадий на
развитие и напредналата му възраст от 84 години, е предполагало скорошната му
смърт.В тази връзка по делото е безпротиворечиво установено и не се оспорва, че
към момента на сключване с ответницата на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за бъдещи издръжка и гледане със запазване на правото на
ползване от 07.08.2019г. прехвърлителят М. К. е бил на 84 години, а оттогава до
смъртта му на 29.08.2019г. е изминал съвсем кратък период от време – 21 дни.От
първоначалното и допълнителното заключение на СМЕ с в.л. д-р М.Б. /л.119 и 296
и сл./, извършени на база представената по делото по реда на чл.192 ГПК от
УМБАЛ „П.“ ООД медицинска документация, История на заболяването/ л. 146 и сл./,
се установява, че М. К. е постъпил за болнично лечение на 24.08.2019г., 14 дни
след сключване на договора с ответницата, в тежко общо състояние, изразяващо се
в краен трети стадий на сърдечна и дихателна недостатъчност, хронично заболяване,
което в тази крайна степен не се е поддавало на лечение и е било необратимо,
както и същото е имало видими симптоми-задух при незначително физическо
натоварване, отоци, цианоза по видимите лигавици. Видно от анамнезата в
епикризата, снета от пациента и неговите близки (л.146), към момента
на приема в болница на 24.08.2019г., макар и да е бил контактен и адекватен,
заемал е ортопноично положение в леглото (стоене в леглото с подпрени ръце), М.К. се е оплаквал от няколко дни от отпадналост,
задух, лесна изморяемост, от 3 дни не се е хранил, имал е гадене, отслабнал е бил
значително през последните няколко месеца, в момента на прегледа е бил в
увредено общо състояние, кожата и видимите лигавици са били с акроцианоза, имал
е намален тургур на кожата, белият му дроб е бил с тахидиспнея(ускорено и повърхностно дишане), имал е отслабено везикуларно дишане двустранно до
липсващо в основите, влажни хрипове в двете белодробни половини и отоци на
глезените.Съгласно допълнителен лист към лист за преглед от гастроентеролог(л.157), М.К. е имал застоен
черен дроб, асцит и холелитиаза.
Както основателно се
поддържа в жалбата, вещото лице от допуснатата СМЕ не се е ангажирало да
прогнозира, на база предоставената медицинска документация, продължителността
на живота на прехвърлителя М.К. след сключване на договора, тъй като продължителността
на живота от медицинска гледна точка зависела от множество фактори и периодът
от време до леталния изход можел да се прогнозира само при тежки соматични или
злокачествени заболявания, и то само приблизително, като този период подлежал и
на корекция във времето ( заключението
на СМЕ на л.298), а в с.з. на 29.09.2020г. вещото
лице е обяснило, че нямало и статистическо проучване за обичайната продължителност
на живот на болни в трети стадий на сърдечна недостатъчност, а същата била
строго индивидуална. От представената по делото медицинската документация и
показанията на св.П.и П. нотариусът и помощник-нотариусът,
заверили подписите на прехвърлителя в издадените на 25.07. и 05.08.2019г.
пълномощни, се установява, че М.К. е бил контактен непосредствено преди
сключване на договора - към момента на нотариалната заверка на подписите на
двете пълномощни, на 25.07.2019г. и на 05.08.2019г., както и към момента на
приема му в болница, на 24.08.2019г. Както основателно се поддържа в жалбата,
неправилно крайните изводи за наличие на заболяване, предполагащо предстояща
близка смърт на прехвърлителя, са основани и на извод за отслабване на мускулатура
на прехвърлителя М.К. в периода между двете пълномощни, като извършени в
нарушение на процесуалния закон, разпоредбата на чл.195 ГПК, тъй като
отговорите на тези въпроси са изисквали специални знания, с каквито съдът не
разполага, и липсата на заключение на графологична експертиза, като дори и, нещо
повече, като невъведен, този факт не е в предмета на делото, поради което не е
и в обсега на доказване.
В същото време обаче от
допълнителното заключение на СМЕ на база епикризата се установява, че най-вероятно
отказът от храна на М.К. 3 дни преди хоспитализацията му е резултат от настъпилото
към този момент драстично влошаване на здравословното му състояние, предвид
възрастта и здравословното му състояние, а в с.з. на 29.09.2020г. вещото лице
обяснява, че драстичното влошаване на състоянието на М.К. е настъпило преди да
спре да се храни и именно то е провокирало отказът от храна.Ето защо, като
обосновани от заключението на СМЕ и епикризата, следва да се възприемат
мотивите, че към 21.08.2019г., което е 14 дни след сключване на договора, е
настъпило драстичното влошаване на здравословното състояние на М.К., последвано
от приема му в болница в тежко състояние на 24.08.2019г. и смъртта му на
29.08.2019г.
Като обосновани от
посоченото в анамнезата към епикризата, че М.К. е бил отслабнал значително през
последните няколко месеца преди приема в болницата, както и от показанията на
св.М., че от два месеца прехвърлителят не бил излизал от дома си, следва да се
възприемат и мотивите, че здравословното състояние на прехвърлителя М.К. е
започнало постепенно да се влошава месеци преди сделката, като значително
влошаване е настъпило още в края на юни-началото на юли 2019г., което е ок.един
месец преди сключване на договора.
В тази връзка, като изолирани
и опровергани от медицинската документация, преценявани на осн. чл.172 ГПК, не
следва да се кредитират показанията на св.М., съпруг на ответницата, че
състоянието на прехвърлителя било добро, „само краката не го държали“. Противно
на неоснователно поддържаното в жалбата, от показанията на свидетелката на
ищеца –неговата съпруга К. не се установяват релевантните за спора обективни
данни за неговото състояние към момента на сключване на договора.
При съвкупната преценка на
установените по делото конкретни релевантни обстоятелства се налага извод, че
физическото състояние на прехвърлителя към релевантния момент, 07.08.2019г., е
било такова, че е предполагало близката му смърт, тъй като към този момент той е
бил в напреднала възраст, на 84 години, страдал е от хронично сърдечно-съдово
заболяване – сърдечна и дихателна недостатъчност в краен трети стадий, в който заболяването
не се е поддавало на лечение и е било необратимо, още месеци преди това
здравословното му състояние е започнало постепенно да се влошава, като
значително влошаване е настъпило ок. един месец преди сделката или към края на
юни-началото на юли 2019г., когато М.К. е спрял да излиза от вкъщи, след което
е настъпило драстично влошаване на здравословното състояние само 13 дни след сделката,
към 20/21.08.2019г., израз на което е бил пълният отказ от храна, последвано от
прием в болница 24.08.2019г. в тежко състояние и смъртта му на 29.98.2019г.
Приема се да е доказана и втората
предпоставка на фактическия състав твърдяната нищожност на договора, поради
липса на основание, а именно знанието на ответницата към релевантни момент на
сключване на договора за предстоящата бъдеща смърт на прехвърлителя.В тази
връзка по делото се установява от заключението на СМЕ и медицинската
документация, че хроничното сърдечно-съдово заболяване, от което е страдал М.К.,
е имало видими симптоми-задух при незначително физическо натоварване, отоци,
цианоза по видимите лигавици, че постепенно, месеци преди сключване на сделката
здравословното му състояние постепенно се е влошавало, значително влошаване е
настъпило още към края на юни-началото на юли 2019г., когато М.К. е спрял да
излиза от дома си, а от показанията на св.М. се установява, че ответницата е
знаела за претърпяната сърдечната операция от М.К. и през цялото време е била
непрекъснато с него и е полагала грижи.Ето защо, следва да се приеме, че към
релевантния момент, 07.08.2019г., ответницата е могла и е следвало да съзнава непосредствената
близка смърт след сключване на договора на прехвърлителя М.К..
За пълнота на изложението
следва да се посочи следното:Безпредметно е да се обсъжда въведеното в жалбата
оплакване за неправилност на оспорените в жалбата мотиви „за разминаване между
фактическите твърдения, наведени в отговора на ИМ, че в края на 2018г.
ответницата уведомила М.К., че ще се грижи за него и показанията на св.М., че
от края на януари 2019г. взели решение със съпругата си да се грижат за К., тъй
като за спора е без значение кога точно, дали през декември 2018г. или края на
януари 2019г., М. са взели решението и кога точно ответницата е уведомила М.К.
за решението. Тъй като са без значение за спора и фактите, за които е посочено
в жалбата във връзка с показанията на св.В.К., не се обсъжда и въведеното в жалбата
в тази връзка оплакване.Същото се приема и за фактите, твърдени в жалбата са да
са приети за установени от представените писмени финансови доказателства.Безпредметно
е да се обсъжда и оплакването във връзка с оспорените мотиви, че, вместо да
вземе адекватни мерки във връзка с драстичното влошаване на здравословното
състояние на прехвърлителя към 21.06.2019г., ответницата се е занимавала със
събиране на документи за сделката.
Поради изложеното, като
правилни, следва да се възприемат крайните изводи, че са налице и двете
кумулативни предпоставки на твърдяната нищожност на договора, поради липса на
основание, опровергана е презумпцията за наличие на основание и главният иск за
обявяване нищожността на договора е основателен и следва да се уважи.
При съвпадане с крайните
изводи, като законосъобразно, решението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С
оглед на този резултат, въззивницата дължи навъззиваемия направените разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 2000лв., доказани с
договора за правна помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260283/23.10.2020г. постановено по гр.д. № 2799/2019г. по описа на ОС - п., с
което се прогласява нищожността, поради липса на основание, на договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ******************г.
на Нотариус ******************– помощник-нотариус по заместване при ******************,
с район на действие РС - п., вписан в
Служба по вписванията - п. във вх. рег. № ****************г., с който М. Д.К., действащ чрез пълномощника си Д.Х.М., продава на Д.Х.М. собствения си, придобит по
наследство по завещание от И. П. М., недвижим имот, а именно :
самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор **********по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. п., одобрени със Заповед № **********г.
на ИД на АГКК, без изменения, с адрес на СОС: град п., район „С.“, п. к. ****,
улица „**************, находящ се в сграда едно, разположена в ПИ с
идентификатор **************с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой
нива на обекта – 1, със застроена площ от 56,82 кв. м., ведно с прилежащите
части: изба № 2 с площ от 3,90 кв. м., както и 4,403% идеални части от общите
части на сградата и същите части от правото на строеж върху мястото, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастралната схема: на същия етаж: СОС с идентификатор **************и СОС с
идентификатор **************, под обекта: СОС с идентификатор **************6 и
**************7, над обекта: СОС с идентификатор **************, срещу задължението на Д.Х.М. да издържа и гледа М. Д.К. в бъдеще, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален
живот, като продавачът си запазва вещното право на ползване върху продавания
имот, пожизнено и безвъзмездно и се осъжда Д.Х.М., ЕГН **********, да
заплати на А.М.К., ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1003лв.
ОСЪЖДА Д.Х.М.,
ЕГН **********, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, разноските за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд в размер на 2000лв.(две хиляди лева)
Решението може да се
обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: