П Р О Т О К О Л
гр.
Велико Търново, 16.06.2020 г.
Великотърновски районен съд Петнадесети състав
На 16.06.2020 г.
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Димитър Кръстев
Секретар: Стефка Илиева
Прокурор: Валентина Годжова
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
НОХД № 825
по описа за 2020 г.
...............................................................................................................................................................................................
На основание чл. 382, ал. 6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА съдържанието на окончателното споразумение,
както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Б.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан /реабилитиран по право/, за ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2020 г., на
км. 0+400, Път III - 551 /Дебелец - Плаково - Средни колиби - Елена/ в
землището на гр. Дебелец, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди 80" с peг. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда – 3.20 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр. № ARDM 0240, поради което за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, при условията на чл. 36, чл.
55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от НК, му налага НАКАЗАНИЯ, както
следва:
- Четири
месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ;
- Глоба
в размер на 190.00 /сто и деветдесет/
лв.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343 б, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК, налага на подсъдимия Д.Б.Д.,
с ЕГН: **********, НАКАЗАНИЕ лишаване от
право да управлява МПС за срок от една
година и четири месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК, ПРИСПАДА
времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 31.05.2020
г.
СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:
ЗАЩИТНИК: ПРОКУРОР:
адв. Т. И. В. Годжова
ПОДСЪДИМ:
Д.Б.Д.
Съдът намира, че окончателното споразумение не
противоречи на закона и морала, поради което и на основание чл. 382, ал. 7 и
чл. 383, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОДОБРЯВА споразумение за решаване на наказателното
производство по НОХД № 825/2020 г.
по описа на ВТРС.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по НОХД № 825/2020 г. по описа на ВТРС в тази
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и има последиците
на влязла в сила присъда.
Съдът,
след одобряване на споразумението, предвид искането на ВТРП за отнемане в полза на
държавата съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б.„а” от НК на движима вещ,
собственост на обвиняемия по БП № ЗМ-390/2020 год. по описа на РУ - В.
Търново/преписка № 1496/2020 на ВТРП/ и подсъдим по НОХД №825/2020год. по описа
на ВТРС - Д.Б.Д., ЕГН:********** , а именно: лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № ****, рама № ****, при извършване на 31.05.2020 г. на деяние по чл. 343 б,
ал. 1 от НК, следва да се произнесе по реда на чл. 383, ал. 2, вр.
с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.
В
случая се иска отнемането по реда на чл. 53 от НК на лек автомобил, собственост
на обвиняемия, който е бил управляван от него при извършване на деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК. В чл. 53 от НК са предвидени различни хипотези, при които
определени вещи се отнемат в полза на държавата. На първо място това са вещите,
които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за
извършване на умишлено престъпление /чл. 53, ал. 1, б. „а” НК/. На следващо
място – вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено
престъпление – в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс
(чл. 53, ал. 1, б. „б” НК). По силата на чл. 53, ал. 2 от НК се отнемат още
вещите, притежаването на които е забранено, както и пряката и непряката облага,
придобити чрез престъплението.
Прокурорът
счита, че вещта следва да бъде отнета на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.
За да се отнеме по този ред, съответната вещ трябва да е т. нар. „средство” на
престъплението – да е послужила или да е била предназначена за извършването му.
В правната теория е направено разграничение между „предмет” и „средство” на
престъплението. С термина „предмет на престъплението” се означават онези
елементи на общественото отношение, чрез въздействието върху които се стига до
засягането на последното. В големия брой случаи посегателството върху „обекта”
на престъплението е опосредено от въздействие върху един друг елемент на
общественото отношение, който се явява „предмет” на престъплението.
„Средствата” за извършване на престъплението са нещо външно на общественото
отношение, тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им
е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху „предмета”. В тази
насока е и наказателноправната теория.
От
своя страна понятията „предмет” и „средство” на престъплението са разгледани
подробно в съдебната практика. С Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по
н. д. № 13/76 г. ОСНК на ВС е приело, че средствата /оръдията/ за извършване на
престъплението са извън обществените отношения, които престъплението охранява и
не са елемент на последното. В подобна насока е и Тълкувателно решение № 2 от
18.12.2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС, както и цитираното в
него - Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК
на ВС.
Извършеният
преглед на правната теория и съдебната практика води до извод, че на първо
място следва да се определи дали съответната вещ е елемент от обществените
отношения, които се засягат, или е нещо външно на тях. В случая се касае за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Последното попада в раздел II
„Престъпления по транспорта и съобщенията” от глава единадесета „Общоопасни
престъпления” от НК, т.е. с престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се засягат
обществените отношения, свързани с правилното функциониране, нормалната и
безаварийна работа на транспорта. При това „предмет” на транспортните
престъпления на първо място могат да бъдат самите превозни средства. В правната
теория „превозните средства”, чрез засягане на които се създава състоянието на
общата опасност, са дадени като пример за „предмет на престъплението”. Това
разбиране на правната теория е напълно логично, тъй като престъпленията против
транспорта в по-голямата си част /в частност престъплението по чл. 343б, ал. 1
от НК/ се осъществяват чрез „управление” на моторно превозно средство, т.е.
въздейства се върху превозното средство, което от своя страна е елемент на
обществените отношения по транспорта. Голяма част от обществените отношения по
транспорта са уредени в ЗДвП, в чл. 1, ал. 1 от който е посочено, че урежда
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези
пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове. Следователно самите превозни средства са
съществен елемент от обществените отношения, свързани с правилното функциониране,
нормалната и безаварийна работа на транспорта. Те не са нещо „външно” за
правоотношението, което се използва от дееца за осъществяване на
престъплението. Поради тази причина те не могат да бъдат „средство” на
престъплението, а могат да се разглеждат единствено като негов предмет.
Съдебната практика също се е ориентирала към подобно разбиране. От своя страна
това означава, че могат да бъдат отнемани в полза на държавата, само ако това е
изрично предвидено в особената част на НК /арг. от чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК/. Такова изрично предвиждане липсва за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което собственото на извършителя превозно средство, което е
управлявано от него с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, не
подлежи на отнемане.
Нещо
повече, напълно са възможни и случаи, при които общественото отношение може да
бъде накърнено, без да се въздейства върху определен предмет. Касае се до
престъпленията, при които субектът на престъпното деяние е едновременно с това
и субект на засегнатото обществено отношение. Тук накърняването на последното
може да се осъществи пряко – чрез несъобразяване на дееца с обществените
изисквания. В такива хипотези на практика за извършване на престъплението не е
необходимо средство, а същевременно липсва и конкретен предмет на засегнатото
обществено отношение. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК би могло да
попадне в тази хипотеза, тъй като обществените отношение, свързани с транспорта
засягат всички субекти /в това число и конкретния деец по смисъла на чл. 343б,
ал. 1 от НК/. Самото изискване за управление на МПС в трезво състояние е
въведено както с чл. 343б, ал. 1 от НК, така и с чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В
конкретния случай управлението на МПС само по себе си не е забранено, но
водачът не се съобразява с въведените обществени изисквания и по този начин
директно накърнява обществените отношения против транспорта.
Независимо
от това дали автомобилът ще се приеме за „предмет” на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, или не, то при всички случаи той не е „средство” на
престъплението и при действащата правна уредба няма правна основание за
отнемането на автомобила при престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. След като
посочената предпоставка за отнемане не е налице, искането следва да бъде оставена
без уважение.
Водим
от горното съдът на основание чл. 383,
ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура, гр. Велико Търново, за отнемане в
полза на държавата съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б.„а” от НК на
движима вещ, собственост на Д.Б.Д., ЕГН:**********, който е обвиняемия по БП №
ЗМ-390/2020 год. по описа на РУ - В. Търново/преписка № 1496/2020 на ВТРП/ и подсъдим по НОХД
№825/2020год. по описа на ВТРС, а именно: лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № ****,
рама № ****, с оглед извършено от собственика престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр. Велико Търново, с частна жалба в
15-дневен срок от днес.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.00 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: