№ 1335
гр. П., 23.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102583 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищцата Р. П. Б. и Д. П. П. - редовно призовани, не се явяват. За тях се
явява адв. Т.В. от АК-П. - надлежно упълномощена с исковата молба.
Ответницата Л. П. М. - редовно призована, се явява лично и с адв. И.Л.
– надлежно упълномощен с ОИМ.
Вещото лице Б. З. Г. – нередовно призован, не се явява. Постъпила е
молба с вх. № 22077/22.11.2021 г., с която уведомява за причините, поради
които не е изготвил заключението в законоустановения срок по ГПК.
АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. В.: Поддържам исковата молбата. Оспорвам подадения ОИМ.
Поддържам доказателствените искания, които съм направил. По отношение
на свидетелите виждам, че в ОИМ е направено искане за допускане на двама
1
свидетели, но съдът не се е произнесъл по това им искане и в тази връзка
моля, в случай, че допуснете техните свидетели всички свидетели да бъдат
разпитани в едно с. з.
По отношение на силата на присъдено нещо, което е коментирано в
ОИМ единствено с две изречения ще взема становище. Силата на присъдено
нещо не обхваща мотивите на съдебните решения, които са цитирани в
отговора. В настоящия случай искът е допустим.
АДВ. Л.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Поддържам искането за допускане на двама свидетели и
обстоятелството, което искам те да установят е именно невъзможността за
обитание на вилата. Ще посоча и имената на свидетелите, това са И. В. Й. от
гр. П., ул. „З. С.“ № 100, другият е С. А. С., гр. П., ул. „Г. Г.“ № 1, ет. 5.
Свидетелите ще ни бъдат при режим на довеждане, като не възразявам да се
разпитат в едно съдебно заседание със свидетелите на ищцовата страна.
Ние имаме и друго искане, госпожо съдия. Ние искаме да се приложи
разпоредбата на чл. 130 от ГПК, защото сме посочили, че има две влезли
решения на съд че има сила на присъдено нещо, затова че ищците не са
собственици на имота.
АДВ. ТИНКОВ: Забелязвам, госпожо съдия, че сме имаме искане за
прилагане на нотариално дело, по което също съда не се е произнесъл. Искаме
това нотариално дело, защото оспорваме констативната сила на самия
нотариален акт. А в самото нотариално производство са приложени данни,
които биха могли да имат значение за настоящото производство, а именно
данни за давност, защото в крайна сметка нотариалният акт е по-
обстоятелствена проверка, което всъщност е във връзка с нашето оспорване.
Ние твърдим в ИМ, че такива обстоятелства не са налице.
В съдебната зала влизат ищците по делото Р. П. Б. и Д. П. П..
АДВ. Л.: Твърдим, че Л. не ползва процесния имот, защото той е
негоден за ползване и в тази връзка съм направил доказателствени искания за
разпит на свидетели. Няма ток, няма вода, няма канализация, ако другата
страна смята, че един имот може да се ползва без тези неща?! Л. не летува
там. Те ходят там тогава, когато работниците, които възстановяват вилата,
защото тя е била рухнала преди години. Л. и съпругът й извършват
възстановяващи дейности на вилата в периода от 2017 г. до 2020 г. През 2021
2
г. са преустановени строителните работи. Вилата е била с рухнал покрив, без
прозорци, стени е имало. Много подобрения са направени сега, а преди е била
абсолютно негодна за ползване. Не отричаме, че ответницата е получила
покана за преустановяване на ползването на дата 02.06.2020 г. Това е
документирано и спор не може да има.
АДВ. В.: В най-първото дело съдът е приел, че вещта не е достатъчно
индивидуализирана и да бъде предмет на делба, но това се касае за самата
делба, ние в случая не делим. Това какво съда е приел, дали има право на
собственост, на съсобственост в мотивите в предните решения, имаме влезли
в сила две решения, но мотивите нямат сила на присъдено нещо и това е
безспорно, поне за мен. Не можем да изключим от обективната
действителност една съществуваща физическа сграда и да твърдим, че я няма.
Не мога да кажа защо е отхвърлен иска тогава. Аз се занимавам с иска от 2016
г. Насочихме иска за делба тогава, защото вещта беше напълно
индивидуализиране не само физически, а и правно. Това дело беше заведено
за делба пред РС П. РС, но Окръжния съд приема, че има предходно дело и
обезсилва решението. Не можем да изключим факта, че там има една вила,
която стои ей там и ако отидем сега ще я видим. А най-първото решение е
затова, че не е била достатъчно индивидуализирана и де факто не може да
бъде предмет на делба към онзи момент. А тук в случая, тъй като не се касае
за идентичност на исковете, а за ползване и съответно обезщетение, така че аз
просто не разбирам за каква недопустимост говорим. След като твърдят, че не
са съсобственици чия е вилата
АДВ. Л.: И в двете решения не е установено бащата на страните да е
бил някога собственик на тази вила. И в двете дела причината е това. Тя е
построена незаконно, без строителни книжа, без право на даване на линия.
Това е основанието да се прекратят предишните дела. Те нямат основание да
предявяват такъв иск и нямат правен интерес.
АДВ. В.: В настоящото производство е представена една цяла преписка
от ДГС „Р.“. В същата тази преписка са описани кои жител е построил вила и
кога. И там изрично пише лицето П. Ц., и там е констатирано преди доста
време, че П. Ц. е построил тази вила през 1969 г. Дали е законна или не, това
не прекъсва и не прекратява правата на хората, които се считат за
собственици. Тези документи се за първи път се появиха именно в делото
3
през 2016 г., където го разглеждаше съдията А.. На база това и на други
събрани доказателства, по мое мнение тя правилно реши, че може да има
обект на делба при тези нови обстоятелства, плюс това, че бе установен и
бяха изследвани частите на съответните наследници. Аз считам, че на база
тези доказателства, които са приложени тук по настоящото дело може да се
говори за едно изначално придобиване от П. Ц. и то преди датата на брака.
ИЩЦАТА Д.П.: Възразявам за това, че каза, че вилата няма прозорци.
След като си изкара нотариалния акт Л. пусна наематели на вилата. Баща ми е
починал през 2004 г., а баща ми е починал 2011 г.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, че ищците са съсобственици при квоти по 1/3
ид. част за всяка от тях на недвижим имот, а именно: Сграда с идентификатор
02837.16.70.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-10/12.04.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, нов
идентификатор 02837.16.116.2, адрес на имота: гр. Б., м. „К.” № 9, ет. I,
разположена в поземлен имот с идентификатор 02837.16.70, нов
идентификатор 02837.16.116, с предназначение: вилна сграда-еднофамилна, с
площ от 45 кв. м., брой етажи: I, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 547.
Твърди се, че през 60-те години на миналия век баща им построил вила
в местността „К.”, землището на гр. Б., общ. Б., обл. П.. Впоследствие
последният е сключил граждански брак, прекратен със смъртта на
наследодателя им на 27.08.2004 г. След смъртта му, с ответницата са водени
множество разговори за постигане на вариант за доброволна делба, като са
постигнали споразумение помежду си, че вилата занапред ще бъде в
съсобственост помежду им при равни части - по 1/3 ид. част. Независимо от
постигнатото съгласие, до момента не са уредени по законов ред отношенията
им.
Твърди се, че след извършена справка, ищците са установили, че на
11.05.2011 г., ответницата се е снабдила с Нотариален акт, с който е призната
за индивидуален собственик по наследство и по давностно владение на 3/4 ид.
части от вилата.
Твърди се, че не са налице условията на чл. 79 от ЗС за ответника Л. П.
М., за което същата са се снабдили с НА по обстоятелствена проверка.
4
Твърди се, че ищците са упражнявали правото си на собственост и владеене,
предявявали са претенции имотът да бъде в съсобственост между всички
наследници съобразно постигнати помежду им уговорки. Заявява се незнание
по отношение на това, че ответницата Л. П. М. е променила намерението си
към вещта и е започнала своене.
За да са налице условията и предпоставките за придобиване на имот по
силата на придобивна давност е необходимо да са налице два критерия -
субективен и обективен. В случая липсват и двата - не е налице субективния
критерий - няма владение, разпростиращо се върху собствените им ид. части
от имотите, няма промяна в намерението за своене. Не е налице и обективния
- не е изтекъл предвидения от закона срок на владение, също имотите не са
владяни въобще и не е било явно и необезпокоявано - дори напротив,
вследствие на намерението ни да поделим имотите си, доведе до влошаване
на отношенията помежду ни. Недопустимо е да се твърди владение, което не
явно и не е необезпокоявано.
Твърди се от друга страна, че не са налице условията, от които
ответницата да има ид. част от имота, по-голям от полагащия й се. Вилата е
индивидуална собственост на бащата на ищците, същият е започнал да я
строи и съответно построил в момент, предхождащ сключването на
гражданския му брак с майката на Л. П. М..
Твърди се, че предвид горното е предявен иск за делба, като е
образувано гр. д. № 1031/2016 г., по описа на PC П.. С Решение №
689/18.12.2017г., PC П. се произнесе, като уважи иска за делба при квоти 1/3
ид. ч. за всяка от страните. С Решение по в. гр. д. № 162/2018 г., ОС П.
обезсили първоинстанционното решение, поради предходно предявен иск за
делба между същите страни. С определение по гр. д. № 2823/2018г., ВКС не
допусна касационно обжалване.
Твърди се, че към момента единствено ответницата Л. П. М. ползва
съсобствения ни недвижим имот, описан по-горе. Независимо от
множеството разговори да преустанови ползването върху целия имот и да
осигурят достъп до собствените 2/3 ид. части от имота на ищците, до момента
това не е сторено.
Твърди се, че с Покана от 28.05.2020 г., ищците са поканили
ответницата Л. П. М. да преустанови ползването на собствените им 2/3 ид.
5
части от процесния имот и да им предаде владението и да им осигури достъп,
както и да не извършва каквито и да е действия по управление с имота,
включително ремонтни дейности, както и по отношение на съсобствените им
движими вещи, вкл. подобрения, премахване или унищожаване на такива, без
изричното им писмено съгласие. В противен случай, на основание чл. 84, ал. 2
от ЗЗД вр. 31, ал. 2 от ЗС, ответникът следва да заплаща на ищците наемна
цена за ползване на собствените им 2/3 ид. части от имота, считано от
изтичане на 7-дневния срок.
Твърди се, че поканата е получена на 02.06.2020 г., като до момента
нямаме достъп до имота, както и не ни е заплатена наемна цена, респ.
обезщетение за лишаване от ползването на собствените ни ид. части.
След депозирано от нас Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, бе образувано ч. гр. д. № 1598/2021 г., по описа на PC П.. По
същото бе постановена Заповед № 958/28.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която се разпорежда длъжника Л. П. М., ЕГН
**********, адрес: гр. П., ул. „К. Б. І“ № 30 да ни заплати сумата от 550 лв.
главница- по 275 на всяка от нас, ведно с законната лихва от 10.05.02021 г. до
изплащане на вземането. В законоустановения едномесечен срок е подадено
от длъжника Л. П. М. възражение срещу Заповед № 958/28.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 422 вр.
чл. 415 от ЗЗД да приемете за установено, че ответницата Л. П. М. дължи на
ищците сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот за периода 10.06.2020 г. - 10.05.2021 г.- по 275
лв. на всяка от тях, ведно с законната лихва от 10.05.02021 г. до изплащане на
вземането.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се изразява становище, че исковата молба е недопустима и
неоснователна.
Твърди се, че в нарушение на чл. 127 ал. 2 от ГПК ищците не са
посочили доказателствата и обстоятелствата, които ще докажат с тях. Липсват
доказателства за това, че баща ич е оставил в наследство имот - вила от 42 кв.
6
м. в местността „К.”. Именно поради това обстоятелство с решение № 25 от
21.03.2008 год. по гр. д. № 608/2007 г. Пещерският Районен съд отхвърля иска
за делба от Р.Б. и Д.П. на масивна вилна сграда върху държавна земя - масив
59, на Държавен горски фонд в м. „К.” Решението е влязло в сила
н£02.08.2008 год. В същия смисъл е и Решение № 140 от 12.04.2018 год. по
въззивно гр. Д. № 162/2018 год. на Окръжен съд П. с което се обезсилва
решение № 689 от 18.12.2017 год. по гр. д. № 1031/2016 год. на Пещерския
Районен съд, с което е допусната делба на едноетажна вилна сграда от 42 кв.
м. в м. „К.” - землището на гр. Б.. Това решение е влязло в сила на 12.04.2018
год. след като с определение № 29/15.01.2019 год. по гр. д. № 2823/2018 год.
ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Пазарджишкия
Окръжен съд.
Твърди се, че налице е сила на присъдено нещо, поради което в
производството по това дело не може да се оборва приетото от съдилищата
относно собствеността на процесната вила. Поради това се твърди, че за
ищците липсва правен интерес да претендират обезщетение в какъвто и да е
размер и следва да се приложи разпоредбата на чл. 130 от ГПК.
Твърди се, че ищците претендират по-голям размер обезщетение за
дялове, които биха наследили в процесната вила. Същите неправилно
изключват като наследник втората съпруга на баща си К. С. Ц., която
фигурира в удостоверението за наследници. Същата би наследила 5/8 ид. ч. от
вилата, защото тя с построена по време на брака й с П. Д. Ц., а трите му
дъщери биха наследили по 1/8 ид. ч. от вилата. Касае се за семейна
имуществена общност. Същото са твърдяли и ищците Д.П. и Р. Б. в исковата
си молба до Районен съд П. по която е образувано гр. д. № 608/2007 год. на
същия съд
Твърди се, че на стр. 2 от исковата молба е посочено, че вилата е
построена през 1970 - 1971 г. по време на брака на баща им с К. Ц., и дяловете
трябва да бъдат по 1/8 за ищците и 5/8 за Л.М..
Твърди се, че не се дължи никакво обезщетение и по друга причина.
Ответницата е започнала ремонт на вилата със съпруга си, защото тя е бела
останала без покрив и се е рушала. След предявените претенции спряхме
ремонта, който не е завършен. Вилата не може да се обитава, защото няма
електрозахранване, няма водопровод и канализация. Освен това ищците
7
категорично заявяват, че не желаят да плащат разходи за ремонта.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415 от ГПК във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС.
СЪДЪТ УКАЗВА, че доказателствената тежест е изцяло на ищцовата
страна, която следва да установи наличието на процесуалните предпоставки
за допустимостта на положителния установителен иск, а именно, че е
проведено заповедно производство между същите страни, с предмет
идентичен с предявения по исковото производство и подадено в срок от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, както и да докаже, че
материално правните предпоставки, които се извличат от разпоредбата на чл.
31, ал 2 от ЗС, а именно, че общата вещ се използва лично само от ответника
по делото. Следва да установи ищцовата страна, че е отправила писмена
покана до ответника за заплащане на дължимото обезщетение затова, че
същите са лишени от ползването.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Относимо е искането на ответната страна за допускане на гласни
доказателствени средства чрез така посочените поименно свидетели от адв. Л.
в днешното с. з. за обстоятелства касаещи невъзможност за обитаване на
вилата. Искането е направено своевременно с отговора и не е допуснато
поради пропуск на съда, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит И. В. Й. и С. А. С. при режим на довеждане от
ответната страна.
АДВ. В.: Госпожо съдия, държа на доказателственото ми искане в т. 9
от ИМ и моля да се изиска и да се приложи.
СЪДЪТ намира за относимо искането на ищцовата страна обективирано
в т. 9 от ИМ, като задължава същата в 3-дневен срок от днес да изготви
нарочна молба по реда на чл. 192 от ГПК адресирана до третото неучастващо
по делото лице нотариус С. Т. за връчване, ведно с предупрежденията по ал. 2
и ал. 3 от разпоредбата.
8
Относимо е искането за допускане на съвместен разпит на свидетелите
на страните в едно с. з.
За събиране на допуснатите доказателства и изслушване на СТЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 08.02.2022 г. от 10.30 часа, за която
дата и час страните уведомени лично, свидетелите при режим на довеждане.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б.Г..
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12.40 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
9