РЕШЕНИЕ
№ 563
Гр. Пловдив,
02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесети и
първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р.П.и прокурор Албена Георгиева, като разгледа административно дело №3481/2019г. по описа на съда, докладваното
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Х.С.Г., ЕГН **********,*** подадена чрез процесуален
представител адв.Б. против Национален осигурителен
институт – София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи дължима законната лихва по чл.86 от Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ за периода от 18.06.2015г. до 16.08.2019г. в размер на 4023.41
лева в резултат на отменено по съдебен
ред Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-255/07.04.2016г. на ръководител
„ПО“ при ТП НОИ-Пловдив. Излагат се твърдения за дължимост
на обезщетението, във връзка с издадените незаконосъобразни административни
актове и тяхната отмяна по съдебен ред.
Редовно призван, в съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата. По същество излага
съображения за основателност на исковата претенция, която счита за доказана.
Моли да бъде уважен иска и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Претендира разноски по настоящото производство.
Ответникът – Национален осигурителен институт, в
писмено становище на процесуалния си представител юрк.
А.С. счита иска за недопустим и го оспорва като неоснователен. По същество
излага съображения, че искът по същество следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за неоснователност и недоказаност на иска, като счита, че той
следва да бъде оставен без уважение.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът Х.С.Г.
е задължително пенсионно осигурено лице и по подадено от него заявление от вх.
№ 2113-15-3904/11.12.2015 г. с Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-255/07.04.2016г. на ръководител
„ПО“ при ТП НОИ-Пловдив му е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. С
Решение № 2153-15-199/05.08.2016г. на Директор на ТП НОИ-Пловдив жалбата против
Разпореждане №********** /Протокол №
2140-15-255/07.04.2016г. е оставена без уважение. Така издадените
административни актове са били обжалвани по съдебен ред, като с Решение №1491/23.08.2017г.
постановено по адм. дело №2027/2016 г. по опис на
Административен съд-Пловдив, оставено в сила с Решение №6853/08.05.2019г. по адм. дело №11522/2017г. на Върховен административен съд - 6
отделение е прието, че с издадените административни актове незаконосъобразно е
отказано опускане на лична пенсия за ОСВ с мотива, че не е изпълнено едно от
условията по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.
Впоследствие,
въз основа на така издадените съдебни решения, органите по пенсиониране при ТП
на НОИ Пловдив издават ново разпореждане № ********** /№18/ Протокол N01293/22.07.2019г.,
с което на Х.Г. е отпусната лична пенсия за ОСВ и на 16.08.2019г. извършват
изплащане на сумата от 19 251.70 лева представляваща дължимата, но неполучена
пенсия.
По тази
причина ищецът претендира от ответника да му изплати обезщетение за причинените
му имуществени вреди за неоснователно неизплатени суми, представляващо законна
лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 18.06.2015 до 16.08.2019г.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените по делото писмени
доказателства –материали от адм. дело №2027/2016г. по
опис на Административен съд-Пловдив, в едно с адм.
дело №11522/2017г. на ВАС, приобщени в съдебно заседание от 21.01.2020г., както
и приобщените писмени доказателства, приложени с исковата молба.
При така
изяснената фактическа обстановка, след анализ на приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от
правна страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр.
105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален
вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от
дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК,
като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните
съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК. В разпоредбата на чл.204 от АПК са
въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в
ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от
това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Във връзка с обсъждане на въпроса
за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изложена
последователно в Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от
17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело № 9536/2008г., ІV
о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 579/2009 г., III отд.. Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен
институт, с оглед разпоредбите на чл.33, ал.2 от КСО и чл.2 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен
спрямо юридическото лице.
Предвид на така изложеното исковата претенция се явява процесуално допустима. Тя е предявена от активно
легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения
на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледан по
същество искът е основателен поради
следните за това съображения:
За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се
дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати
ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт за определен период от време), които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че
следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на Държавата.
Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица
от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от
правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира
тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт,
действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на
безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка
е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и
във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК за разпределение на
доказателствената тежест. За да бъде уважен искът за вреди, следва доказването
на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило
на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с
препращащата норма на чл.144 от АПК.
По делото няма спор, че ищецът е провел
съдебно производство по отмяна на индивидуалния административен акт след
неговото изпълнение, в който смисъл, каза се е налице и абсолютната положителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. Както
бе посочено по-горе с Решение №1491/23.08.2017г., постановено по адм. дело №2027/2016г. на Административен съд гр.Пловдив,
оставено в сила с Решение №6853/08.05.2019г. по адм.
дело №11522/2017г. на ВАС е било отменено Решение № 2153-15-199/05.08.2016г. на Директор на ТП на
НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-255/07.04.2016г., издадено от
Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив и преписката е
върната за ново произнасяне по заявеното искане на Х.Г. за отпускане на лична
пенсия за ОСВ. Така въз основа на съдебните решения от органите при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане
№ ********** /№18/ Протокол N01293/22.07.2019г. с което на Г. е отпусната лична
пенсия за ОСВ и на 16.08.2019г. С оглед на това на 16.08.2019г. е извършено
изплащане на сумата от 19 251.70 лева на Г., представляваща дължимата, но
неполучена пенсия.
В настоящия
случай безспорно налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- отменен незаконосъобразен административен
акт. Касае се за противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт, с който пряко и
непосредствено е засегната имуществената
сфера на ищеца. Съобразно изискванията на чл.177, ал.1, изр.1 от АПК решението
има сила за страните делото. Нормата определя субективните предели на силата на
присъдено нещо на решението за отмяна на административния акт и задължава
страните да преустановят правния спор относно незаконосъобразността на отменения
акт и да регулират правното си поведение в съответствие с решението на съда. От
друга страна, конститутивното действие на съдебното
решение, уредено в чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, задължава всички правни субекти
да зачитат постановената отмяна. В този смисъл не може да бъде споделено
възражението на процесуалния представител на ответника, че в случая не е налице
отменен административен акт, като абсолютна процесуална предпоставка по чл.204,
ал.1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността. Същевременно в КСО липсва
законова разпоредба, при която административния орган да изплати лихва за
забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната.
Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното
паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното
производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата,
освен по исков ред. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в
по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция
за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи
във всички случаи на забава на кредитора, поради което и не съществуват пречки
да се предяви отделно искане за присъждане на лихви. Няма съмнение и спор, че в
случая от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано
сигурно увеличение на имуществото, изразяваща се в законната лихва за
забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната
лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното
издължаване. Те. налице е и втората предпоставка от фактическият състав на
отговорността по чл.1 ал.1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял
посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностното
лице бе съобразило материалния и процесуалния закон. Налице е следователно и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди.
В настоящото производство, искането е за обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 4023.41 лева , представляващи законната лихва по чл.86 от ЗЗД
за периода от 18.06.2015г. до 16.08.2019г., съставляваща неизплатена, но
дължима лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ в резултат на
отменено по съдебен ред Решение № 2153-15-199/05.08.2016г. на Директор на ТП
НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №********** /Протокол №
2140-15-255/07.04.2016г. на ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив.
Изложените
съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразния
административен акт - Разпореждане №********** /Протокол №
2140-15-255/07.04.2016г. на ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив (отменен по
съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86 от ЗЗД за посочения период от 16.08.2015г. до 16.08.2019г. за неоснователно неизплатени
суми в размер на 19 251.70 лв., за дължима, но неизплатена личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Ето защо искът е доказан по основание и
размер и като такъв ще следва да бъде уважен в претендирания размер.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат и следва да
бъде присъдени разноски за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение
от 650 лева. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява,
че адв. Т.Б. е упълномощен от ищеца за
представителство по делото.
С оглед
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че искът не се
явява прекомерен и следва да бъде уважен в пълния му размер от 650.00 лева,
като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една
инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. Съгласно
чл.36 ал.2 от ЗАдв размерът на възнагражданието
трябва да е „справедлив и обоснован“, като това изискване следва да се прилага
и, когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения,
защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност
на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение №
9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г.,
потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния
административен съд по адм. дело 1403/2017 г. Подобни
мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС
посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: „ В случая разглежданата в главните производства правна уредба
не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че
определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В
частност, тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо
на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в
решението си от 27 юли 2016 г. и, които се отнасят, по-специално, до достъпа на
гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта
от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на
предоставяните услуги.“
Предвид това
и с оглед размера на претърпяната вреда – 19 251.70лв., броят на
проведените съдебни заседания – две в което пълномощникът е участвал, обемът на
изследваните доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски за адвокатски
хонорар в размер на 650,00лв.
При така
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт-София
да заплати на Х.С.Г., ЕГН **********,*** сумата в размер на 19 251.70 лв.,
представляваща обезщетение
за законна
лихва за периода от 16.08.2015г. до 16.08.2019г. за дължима, но неизплатена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по отменено по съдебен ред
Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-255/07.04.2016г. на ръководител
„ПО“ при ТП НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
-София да заплати на Х.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 650.00 /шестстотин и
петдесет/ лева, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не
е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на Р България по реда на АПК.
СЪДИЯ: /П/