Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.06.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

31.05

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки М. Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

42

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С.М.Х. от ***, действащ чрез пълномощника адв. М.С., против Решение № 277/22.12.2022 г., постановено по АНД № 1005/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 22-1300-001339/29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, с което на С.М.Х., с ЕГН **********: по т. 1 на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на  150 лв., за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е преквалифицирана санкционната норма  по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП и по т. 2 на основание 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като е намален срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца на 1 месец.

 Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага съображения, че авторството на административните нарушения не е било доказано в производството пред първоинстанционния съд, респ. анализът на релевантните доказателство обосновавал извода за липса на нарушения, осъществени от жалбоподателя. В тази връзка сочи, че на посоченото в АУАН и НП място на извършване административното нарушение, не е имало полицейски служители, които са се опитвали да го спрат със стоп-палка.

Релевира доводи, че за описаното в т. 1 от НП не бил доказан съставомерен елемент на нарушението по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно създадена опасност за останалите участници в движението. Предвид това счита, че съдът е следвало да преквалифицира санкционната норма по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

От друга страна сочи, че съдът е следвало да отмени изцяло т. 1 от НП, тъй като сочената в НП за нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвиждала няколко хипотези, като в постановлението не била посочена конкретна такава.

По изложените съображения моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 277/22.12.2022 г., постановено по АНД № 1005/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество като отмени Наказателно постановление № 22-1300-001339 от 29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР. Алтернативно, моли съда да измени оспореното съдебно решение като намали наложеното наказание глоба по т. 2 от наказателното постановление в размер на 100 лв. до минимума от 50 лв.  Претендира деловодни разноски.

Депозирана е и частна жалба от адв. М.С., действащ в качеството си на пълномощник на С.М.Х. от ***, против Определение № 37/09.02.2023 г. по АНД № 1005/2022 г. на Районен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 277/22.12.2022 г. по АНД № 1005/2022 г. в частта му за разноските.

Счита обжалваното определение за неправилно и постановено в противоречие със закона и действащата съдебна практика.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че на жалбоподателя се дължат разноски само при отменен като незаконосъобразен административен акт или оттеглен такъв. Излага съображения, че при изменение на обжалвано НП или ЕФ в производството по ЗАНН на жалбоподателя се дължат разноски по съразмерност. В тази връзка сочи съдебна практика.

С оглед обстоятелството, че с Решение № 277/22.12.2022 г. по АНД № 1005/2022 г. съдът бил изменил т. 2 на обжалваното НП, при което намалил размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца на 1 месец, намира, че следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от жалбата.

Искането е съдът да отмени Определение № 37/09.02.2023 г. по АНД № 1005/2022 г. на Районен съд – Кърджали, след което присъди в полза на С.М.Х. разноски в размер на 160 лв. с ДДС, представляващи част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС, съобразно уважената част на жалбата, а присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника бъде намалено от 80 лв. на 48 лв.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. С. е постъпило писмено становище, в което поддържа касационната и частната жалба, по изложените в тях доводи за незаконосъобразност на обжалваните актове на районния съд.

Ответникът по касация – началник група в ОДМВР – Кърджали, с-т „Пътна полиция“ – Кърджали, не депозира отговор по жалбите, преписи от които са му надлежно връчени от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание,  редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Кърджали, чрез прокурор Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира съображения, че районният съд е изложил мотиви, които съответстват на наличните доказателства и обосновават извода, че процесните нарушния са безспорно осъществени от жалбоподателя.   

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба и подаданета частна жалба, с оглед наведените в тях касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е изменил Наказателно постановление № 22-1300-001339/29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, с което на С.М.Х. от ***, с ЕГН **********: по т. 1 на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на  150 лв., за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е преквалифицирал санкционната норма  по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП; по т. 2 на основание 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като е намалил срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца на 1 месец. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на всяко административно нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че кредитира показанията на св. Н. П. и К. А., тъй като същите са очевидци на случилото се, както и показанията на св. Г. А., които изцяло кореспондирали с останалите гласни и писмени доказателства.

Районният съд е изложил мотиви, че безспорно установеното нарушение по т. 1 от НП изпълва състава на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗДвП и доколкото в НП била посочена нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пред. 1, 2 от ЗДвП, съдът е счел, че на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН следва да се прецизира и  преквалифицира санкционната норма на деянието именно по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗДвП. Изложил е доводи, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към състава на нарушението по 179, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗДвП  и такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не само срещу правната им квалификация. Посочил е, че в случая фактите, покриващи признаците от състава на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗДвП са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. Изложил е мотиви, че преквалификацията няма да доведе до промяна на санкцията, която се следва за същото основание и е в абсолютен размер.

На следващо място, районният съд е приел, че за извършеното по т. 2 от НП административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, било налице основанието за приложението на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Посочил е, че наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ е ориентирано към минималния размер, докато размера на другото кумулативно наложено наказание лишаване от право да управлява МПС било ориентирано почти към максималния такъв – 5 месеца. Последното, според съда, било несправедливо с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието и предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на основание чл. 27 от ЗАНН, съдът преценил, че в тази част на НП следва да бъде изменено, като се редуцира наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца на 1 месец. 

В заключение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Всяко едно от нарушенията било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на С.М.Х. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основание, следва да се отбележи следното:

Касационният състав счита, че правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел, че вменените на С.М.Х. административни нарушения са доказани по несъмнен и категоричен начин, респ. въведените в жалбата възражения за недоказаност на нарушенията, аргументирани с доводите за неправилно извършена от районния съд преценка на събраните по делото доказателства, се явяват неоснователни.

Процесният АУАН е издаден за това, че на 07.07.2022 г. в ***, до *** в посока ***, С.М.Х., управлявайки лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, собственост на Г. Р. А., извършил маневра изпреварване при наличието на пътна маркировка тип М-15, с което създал опасност за останалите участници в движението. При подаден сигнал за спиране от униформените служители на ОД на МВР водачът не изпълнил указанията и продължил движението си по посока ул. „***“, което е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Така описаното нарушение е пренесено и в Наказателно постановление № 22-1300-001339 от 29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кърджали, с което по т. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, по т. 2 са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Вменените на С.М.Х. административни нарушения се установяват по категоричен начин от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели Н. П. и К. А., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН Серия GA № 693445/07.07.2022 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите Н. П. и К. А. категорично и последователно сочат, как са възприели лек автомобил марка „Ауди 6“ с рег. № ***, движещ се по *** в посока ***, извършва маневра „изпреварване“ при наличието на пътна маркировка тип М-15. Св. П. подал сигнал за спиране със стоп палка, при което водачът на автомобила продължил движението в посока ул. „***“. Същият бил установен по-късно през деня от полицейските служители, вследствие снемането на обяснения от Г. Р. А. и С.М.Х., от които се установило, че на посочената в АУАН дата и място, именно жалбоподателя С.Х. е управлявал въпросния автомобил, който бил собственост на Г. А.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.

По т. 1 от НП:

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Неоснователно е възражението на касатора за неясна квалификация на деянието по т. 1 от НП, тъй като нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП съдържала няколко хипотези. В конкретния случай от съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП, се установява по несъмнен начин, че С.Х. е наказан /по т. 1/ за това, че като водач на лек автомобил, не е съобразил поведението си със съществуващата на място пътна маркировка. Деянието е словесно описано: „извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка тип М-15“. Отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които са достатъчни за индивидуализацията му. Съгласно чл. 65, т. 6 от ППЗДвП пътна маркировка М-15 представлява коси успоредни линии, обазначаващи площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия. Ирелевантно е обстоятелството, че в АУАН и НП не е описано какво представлява тази маркировка, респ. че не е отразена нормата от правилника за приложението на закона.

Горното административно нарушение е било подведено под санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1,2 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер на 150 лв., за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В тази връзка неоснователно е и възражението на касатора за недоказаност наличието на елемент от състава на посочената санкционна норма, а именно „създадена непосредствена опасност за движението“. В показанията си пред районния съд св.П., пряк очевидец на действията на касатора, заявява категорично, че предприемайки маневра по изпреварване, водача на лекия автомобил „Ауди А6“ с рег. № *** е създал опасност за останалите участници в движението. Няма съмнение и относно факта, че на посоченото в АУАН и НП място е имало поставена пътна маркировка М-15, забраняваща движението на ППС по нея, която обаче не е била съобразена от жалбоподателя и същия е извършил изпреварване. Предвид това и горепосоченото, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП се явява осъществено с неспазването на забраната за движение върху определена площ с маркировка М15, то в конкретния случай е налице установено по безспорен начин нарушение на ЗДвП от страна на С.М.Х., поради което ангажирането на административнонаказателната му отговорност по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се явява законосъобразно.

Във връзка с последното, настоящият състав намира за правилно и в съответствие с разписаното в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), извършената от състава на Районен съд – Кърджали преквалификация и прецизиране на санкционната норма на деянието по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 2-ро от ЗДвП, прилагайки закон за същото нарушение, без съществено изменение на съставомерните факти, респ. при съставомерност на процесното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

По т. 2 от НП:

Както се посочи по-горе в решението, вмененото на касатора административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП /т. 2 от НП/ е безспорно установено, което се доказва по безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, поради което и въведените в касационната жалба доводи за недоказаност на нарушението се приемат от настоящата инстанция като неоснователни, за което релевантни съображения бяха изложени по-горе в решението.

Посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП регламентира, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В тази връзка действащата към датата на осъществяване на административното деяние разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Настоящият съдебен състав намира за основателно, въведеното като алтернативно в касационната жалба искане за намаляване на размера на наложеното наказание „глоба“ до предвидения в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП минимален размер. В случая с решението си районния съд е изменил НП в частта по т. 2 като е намалил размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца на 1 месец, т.е. в минимално предвидения срок, като е приел, че наложеното в почти максимално предвидения от закона размер наказание не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и че същото не се обоснова от наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящия касационен състав сподели тези мотиви на районния съд, явяващи се релевантни за определяне размера на наказанието, но като е изменил размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в минималния му срок и не е изменил размера на другото кумулативно наложено по т. 2 от НП наказание „глоба“ от размер, клонящ към средно установения /100 лв./ до минималния такъв /50 лв./, районния съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено. Предвид това съдът счита, че размерът на наложеното с т. 2 от НП административно наказание „глоба“ следва с настоящото решение да бъде намален от 100 лв. на предвидения в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП минимален размер от 50 лв.

По изложените съображения, съдът приема депозираната касационна жалба от пълномощника на С.М.Х. от *** за частично основателна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, в частта с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1300-001339/29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, в частта по т. 2, с което на касатора на основание 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, по същество на делото, с което да се измени т. 2 от НП като се намали наложеното на С.Х., на основание 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказание „глоба“ от 100 лв. на 50 лв. В останалата част процесното решение като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба.

Настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3, изр. последно от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Постановеното от районния съд Определение № 37/09.02.2023 г. по АНД № 1005/2022 г. на Районен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането на адв. М.С., в качеството й на процесуален представител на С.М.Х. от ***, за изменение на Решение № 277/22.12.2022 г. по АНД № 1005/2022 г. в частта му за разноските, е частично неправилно, респ. частната жалба е частично основателна поради следните съображения.

Оспореното определение в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба за присъждане в полза на жалбоподателя разноски по съразмерност, е неправилно поради противоречие с материалния закон.

В тази връзка, видно от материалите по АНД № 1005/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали, частният жалбоподател, респ. неговият пълномощник, е представил до приключване на последното заседание пред първата инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, поради което искането му за изменение на решението в частта за разноските е допустимо и правилно е било разгледано от първоинстанционния съд по същество.

Районният съд е оставил без уважение това искане, излагайки мотиви, че в чл. 143 от АПК били уредени хипотезите при които възниква задължение на административния орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В тази връзка е посочил, че при отмяна на обжалвания административен акт - чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза е счел, че не е налице в конкретния случай, тъй като обжалваното наказателно постановление не е било отменено изцяло, нито частично, а единствено е намален размерът на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Изложил е доводи, че втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е, когато оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание - чл. 143, ал. 2 от АПК. Приел е, че такава хипотеза отново не е налице, излагайки съображения, че наказателното постановление не било оттеглено, същото оставало в правния мир и с него било санкционирано неправомерното и виновно поведение на жалбоподателя. Предвид това е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта му за разноските, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя.

Касационният съд намира, че мотивите в тази част на оспореното определение, с които е оставено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски са неправилни и в противоречие със закона. По силата на действащата към момента на постановяване на обжалвания акт и понастоящем редакция на нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК, при изменение на НП/ЕФ в частта за разноски намира приложение уредбата в ГПК и по-конкретно чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следва да се отбележи, че тъй като нормата на чл. 143 от АПК не сочи възлагането на разноските при изменение на оспорения акт, то при изменение на обжалвания акт по силата на чл. 144 от АПК намира приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид това, в случаите на изменение на обжалваните в производството по ЗАНН актове, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя възниква правото на присъждане на разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията. Изменението на НП в производството по ЗАНН, изразяващо се в намаляване на размер на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, в случая от 5 месеца на 1 месец представлява по своята същност частичната отмяна на наказателното постановление, респ. частичното уважаване на въззивната жалба. Ето защо молбата за допълване на решението в частта за разноските с присъждането на такива в полза на жалбоподателя по правилата за съразмерност, се явява основателна и като не я е уважил районният съд е постановил незаконосъобразен акт, в противоречие на закона.

Предвид това съдът намира частната жалба в тази й част /т. 1 от същата/ за доказана по основание, а обжалваното определение в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като бъде постановено ОДМВР – Кърджали да заплати на С.М.Х. от ***, с ЕГН **********, разноски в производството по АНД № 1002/2022 г. в размер на 134 лв. с ДДС, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата. В този смисъл следва да се отбележи, че с процесното наказателно постановление на жалбоподателя са били наложени две наказания глоба и наказание лишаване от право да управлява МПС. Районният съд е изменил единствено размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, поради което следващите се разноски са в горепосочения размер, а не в претендирания от 160 лв.

Частната жалба на адв. М.С. в останалата й част, с която се иска изменение на Решение № 277/22.12.2022 г. по АНД № 1005/2022 г. в частта му относно присъдените в полза на ОДМВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /т. 2 от частната жалба/, настоящия съдебен състав намира за неоснователна, респ. след като е оставил искането без уважение в тази му част, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

В тази връзка, предвид изменението на т. 2 от обжалваното НП и на основание съответствие с нормата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от НЗПП, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв. Съгласно посочената разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН/.

По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.

В конкретния случай районният съд е обосновал размера на присъдените в полза на ОДМВР разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед обхвата на осъщественото процесуално представителство и изменението на наложената глоба, свеждайки я до предвидения от законодателя размер. В оспореното определение е изложил аналогични доводи, въз основа на които е приел за неоснователно искането за изменение на решението.

Касационният съдебен състав намира, че обжалваното определение в тази му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Развитите в жалбата доводи, че с оглед изменението на НП, то автоматично следвало да бъде редуцирано и присъденото юрисконсултско възнаграждение, не се споделят от съда. В тази връзка следва да се отбележи, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в производството по ЗАНН е определен в абсолютни граници в приложимата Наредба/чл. 27е от НЗПП/, респ. същото не зависи от размерът на материалния интерес по делото. Релевантната нормативна уредба предвижда присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако страната е била представлявана от юрисконсулт. В конкретния случай възнаграждението е изцяло съобразено с изхода на делото, вида и обема на осъщественото процесуално представителство, поради което е присъден минималния предвид размер. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не намира приложение по твърдения от частния жалбоподател начин. С други думи, при изменение на НП/ЕФ съдът няма задължението да определи конкретен размер на юрисконсултско възнаграждение, дължимо като цяло за производството, след което с оглед отхвърлената част от жалбата, да редуцира същото. Таково основание би било налице в случай на заплатено възнаграждение за адвокат, като разноски от такъв характер биха били дължими съобразно с отхвърлената част на жалбата, но не и при присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид това съдът намира жалбата в тази й част /т. 2/ за неоснователна, а обжалваното определение в тази му част, както законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден С.М.Х. от ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С оглед частичната отмяна на обжалваното решение и изменението на НП, изразяващо се в намаляване на размера на наложеното наказание „глоба“ по т. 2, което по своята същност представлява частично уважаване на касационната жалба, в полза на касатора се следват разноски съобразно уважената част от жалбата, а именно в размер на 144 лв., произтичащи от заплатена държавна такса по частната жалба и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно уважената част на жалбите.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 277/22.12.2022 г., постановено по АНД № 1005/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която е потвърдена т. 2 от Наказателно постановление №22-1300-001339/29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, в частта относно наложената на С.М.Х. от ***,  на основание 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-001339/29.07.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, в частта по т. 2, относно наложената на С. М.Х. ор ***, ЕГН **********,  на основание 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 лв.  на 50 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277/22.12.2022 г., постановено по АНД № 1005/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали в останалата му част.

ОТМЕНЯ Определение № 37/09.02.2023 г. по АНД № 1005/2022 г. на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв. М.С., в качеството й на процесуален представител на С.М.Х. от ***, за изменение на Решение № 277/22.12.2022 г. по АНД № 1005/2022 г., в частта му за разноските, относно поисканото присъждане на разноски в полза на С.М.Х. от ***, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали, да заплати на С.М.Х. от ***, с ЕГН **********, разноски в производството по АНД № 1005/2022 г. в размер на 134 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 37/09.02.2023 г. по АНД № 1005/2022 г. на Районен съд – Кърджали, в останалата му част.

ОСЪЖДА С.М.Х. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на С.М.Х. от ***, с ЕГН **********, разноски за касационна инстанция общо в размер на 144 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.