Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 02.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на   двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Анета Йотова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5684/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК .

Производството е образувано по искова молба на ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, чрез ***, съдебен адрес:*** против П.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***.  Посочва се в исковата молба, че между ***и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от 28.08.2015г. за ползване на интернет и телевизионни услуги с избран тарифен план ***с месечна абонаментна такса 17,80 лв., както и допълнителни услуги – ***с месечна такса 3,00 лв. и ***с месечна абонаментна такса 5,80 лв. Твърди се, че срокът на договора бил до 28.08.2017г.  Твърди се, че ответникът ползвал предоставените услуги под клиентски номер 12549053002. Посочва се още в исковата молба, че  за предоставените услуги по договора били издадени фактури за периода 08.01.2017г.- 07.05.2017г. на стойност 93,16 лв.   Твърди се, че поради неплащане на задълженията през четири последователни месеца, на основание чл.43, т.1 от Общите условия на 05.06.2017г.  ***прекратило едностранно договора с абоната П.С.П.  и преустановило предоставянето на услуги.  Била издадена крайна фактура №***с начислена сума за плащане в размер на 93,16 лв.   Твърди се в молбата, че поради предсрочно прекратяване на договора на ответника била начислена и неустойка  в размер на 79,80 лв., представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор , както следва: 53,40 лв. за тарифен план ***, сумата от 9 лв. за ***и 17,40 лв. ***. Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството прехвърлило вземанията си към ответника на ***, което от своя страна ги прехвърлило с договор за цесия от 16.10.2018г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№ ***по описа на ***. Поради постъпило възражение от длъжника относно дължимостта на сумите, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземания в негова полза.  Иска се от съда да постанови решение, с което  да признае за установено  по отношение на ответника съществуването на вземания в полза на ищеца  сумата от 79,80 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***., сключен между П.С.П.   и ***, за което е издадена фактура № ***. за периода 08.05.2017г. до 07.06.2017г.

В законоустановения месечен срок е постъпил отговор с вх.№ 268153/30.11.2020г., в който ответника взема становище за допустимост, но неоснователност на иска.  Страната прави възражение за пълно погасяване на задълженията към стария кредитор, както и за липса на надлежно уведомяване за втората цесия вкл. на доказателства за предсрочно прекратяване на договора с ***.

В съдебно заседание ищецът, уведомен  по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се представлява. Страната взема становище в молба с вх.№ 260393/2021г., в която моли съда да уважи изцяло предявените искове, както и представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, уведомен  по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се явява.

Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба  и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№***описа на ***, че на 13.08.2020г. ***подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  против    П.С.П., както и че в хода на производството била издадена Заповед  за изпълнение ***за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК, с която ***разпоредил длъжникът П.С.П. да заплати на кредитора ***сумата от 79,80 лв. – главница, законна лихва върху главницата от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по делото, представляващи внесена държавна такса  и сумата от 180 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта било отбелязано, че вземането произтича от следните обстоятелства: обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер ********** от 28.08.2015г. сключен с ***, цедирано в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД от 16.10.2018г. , а впоследствие и на заявителя с цесия от 01.10.2019г.

Безспорно по делото е, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е получено от П. на 24.08.2020г., а на 16.09.2020г. длъжникът подал възражение с вх.№ 18801/16.09.2020г.

С разпореждане №8017/17.09.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 30.09.2020г. С искова молба  от 30.10.2020г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №***

 Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор от 28.08.2015г.(л.18 и 19 от делото) , че между ***и П.С.П. бил сключен договор, по силата на който дружеството предоставило пакети от интернет и телевизионни услуги,  както следва: ***с месечна абонаментна такса 17,80 лв., пакет ***с месечна такса 3,00 лв. и ***с месечна абонаментна такса 5,80 лв. за срок от 28.08.2015г. до 28.08.2017г.   С договора между страните било уговорено, че  при прекратяване на споразумението преди изтичането на уговорения срок  по искан или по вина на абоната, вкл. при незаплащане на дължими суми, абонатът  дължи на ***неустойка в размер на всички месечни пакетни цени, вкл. за допълнителни услуги със срочен абонамент, за които договорът се прекратява, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти за услугите, без отстъпка.

 Не се спори и относно обстоятелството, че с подписването на договор от 28.08.2015г.(л.18 и 19 от делото) , че между ***и П.С.П., ответникът потвърдил получаването и запознаването с Общите условия на дружеството вкл. с чл. 50.6. б.“ в“ от ОУ, съгласно която разпоредба при неплащане в срок на дължимите суми от страна на абоната, ***има право да прекрати договора едностранно с 30 дневно писмено предизвестие.

Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищцовото дружество и неоспорено от ответника заверено копие на договор от 16.10.2018г., че ***прехвърлило свои вземания на ***съгласно Приложение №1 към договора, както и че цедента упълномощил цесионера с права по чл.99, ал.3 ЗЗД.  В тази насока е и представеното копие на пълномощно на ***(на л.10 от делото).

Спори се  между странитe дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, прекратен ли е едностранно договора и на коя дата, уведомен ли е длъжника, на коя дата и по какъв начин.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран   с  иск  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на  79,80 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***., сключен между П.С.П.   и ***, за което е издадена фактура № ***. за периода 08.05.2017г. до 07.06.2017г., за която сума е издадена Заповед  за изпълнение ***за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***по описа на ***.

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред ***като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

В конкретният случай по делото не са налице безспорни доказателства за основанието на претендираното вземане за главница. 

От писмените доказателства на ищеца, неоспорени от ответника съдът приема, че между  ***и П.С.П. е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях Договор предоставяне на мобилни услуги от 28.08.2015г.

Установи се, че вземанията на кредитора по това правоотношение са били прехвърлени  първоначално на ***посредством договор от 16.10.2018г. и Приложение №1 към него, а впоследствие и на ищеца  с договор от 01.10.2019г. и Приложение № 1 към него.

Установи се още, че цесията е била надлежно съобщена на длъжника по правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на исковата молба, когато е било връчено  и писменото съобщение, изходящо от кредитора по правоотношението, чрез упълномощения цесионер.  В тази насока са  и заверено копие на пълномощно от ***и извлечение от договор за цесия от 01.10.2019г.

 Съдът приема за неоснователно възражението на П.С.П., че  се е издължила в полза на първоначалния кредитор, предвид обстоятелството, че всяка страна следва да докаже наведените от нея положителни факти, а в тази насока ответникът не представи доказателства.

 Основателно е обаче възражението на ответника, че по делото липсват доказателства за наведените от ищеца факти относно предсрочното прекратяване на договора между ***и ответника, основанието на което е прекратено правоотношението и на коя дата, които обстоятелства са иманентно свързани с приложението на клаузите за неустойка в договора. Действително във фактура № ***. са отбелязани следните суми: 126 лв. – неустойка за оборудване, 140 лв.- неустойка – базово оборудване; 90 лв.-неустойка ITPV; 6,84 лв.-неустойка за ***5,85 лв.сумата от неустойка за отстъпка към доп.пакетни услуги; неустойка за ***– 48,58 лв.; сумата от 5,10 лв. – неустойка за пакетни цени и сумата от 12,62 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за устройство  или общо сумата от 426,99 лв. С оспорването на факта на предсрочното прекратяване на договора, датата и основанието за прекратяване, които се твърдят в исковата молба, а от тук и общото оспорването на ответника на основанието за начисляване във фактурата на вземане за неустойка в отговора по чл.131 ГПК, доказателствената тежест да приобщи доказателства за съществуването на вземането си в е  върху ищеца. По делото не бяха приобщени каквито и да са доказателства не само за датата  и основанието за прекратяване на договора между ***и С., но и относно наведените твърдения на ищеца за датата на деактивация на процесния абонамент, от която извежда предсрочно прекратяване на облигационните отношения. В тежест на ищеца е и да докаже   основанието за приложение на разпоредбите за неустойка. Нещо повече, съгласно уговореното между ***и  П.С.П. „абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, за които договорът се прекратява без отстъпки, за периода от изтичане на уговорения минимален срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти за услугите, без услугите.  По делото липсват доказателства  и за размера на неустойката  в максималния уговорен размер, а не и по-малък такъв (предвид липсата на доказателства за дата на прекратяване на договора преди изтичане на срока му и невъзможност да се извърши преценка за остатъка от последния ).

С оглед на горното съдът приема, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.  По делото не са претендирани разноски от страна на ответника, поради което съдът не следва да се произнася  по реда на чл.78, ал.3 ГПК.

  Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът

                                                                       Р Е Ш И:

   ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК на ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, за установяване съществуването на вземане  против П.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***., в размер на  79,80 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***., сключен между П.С.П. и ***, за която сума е издадена Заповед  за изпълнение ***за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***по описа на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и процесуалните им представители.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: