Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001 05.01.2021
г. гр.***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми
декември две
хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 3288 по описа за 2020 година.
Производството е образувано след
връщането му от ВКС, с решение № 206 от 26.10.2020г., постановено по гр.д.
978/2020г., за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, по въззивна
жалба на Р.Д.Б., чрез адв. С.Б. против решение № 67 от 31.05.2019 г.,
постановено по гр.дело № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се отхвърлят исковете, предявени от Р.Д.Б. срещу „У.Б.” АД, ***за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №248 от 27.09.2018г.
на Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор на „У.Б.“ АД, и
за възстановяване на предишната работа на длъжността „Директор на филиал“ във
филиал *** на „У.Б.“ АД, като неоснователни.
Въззивницата
Р.Д.Б. счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено
при нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва, че дисциплинарно-наказващият
орган е узнал за дисциплинарните нарушения на ищцата едва на 02.08.2018 г. с
получаване на одитния доклад, че всички дисциплинарни нарушения са подробно
мотивирани в обжалваната заповед и тя отговаря на изискванията на чл.195, ал.1
от КТ. Счита, че установените нарушения не са индивидуализирани по време на
извършване. Оспорва, че ищцата извършила системни нарушения на трудовата
дисциплина. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд и уважи предявените искове. Претендира разноските пред
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „У.Б.” АД – ***, чрез пълномощника си адв. А.М., оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира, че решението не е нищожно, недопустимо и
неправилно, постановено е при спазване на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и е обосновано. Излага подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на първоинстанционния
съд. Претендира разноските.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявени
са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на предишната работа.
Ищцата Р.Д.Б. твърди, че работила
във филиал на ответника „У.Б.“, АД в гр.*** от 2007г., където заемала различни длъжности,
а от 07.01.2017 г. била назначена на длъжност „Директор на филиал“ във филиал ***,
регион „Банкиране на дребно" - ***. Твърди, че до уволнението й нямала
налагани дисциплинарни наказания. Със Заповед №248 от 27.09.2018г. на Главния
изпълнителен директор и Главния оперативен директор на ответника било прекратено
трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.188, т.3 КТ,
с дисциплинарно уволнение, считано от 28.09.2018г., поради допуснати нарушения
на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ - системни нарушения на
трудовата дисциплина, чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на
работодателя, чл.190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 КТ -
неспазване на технически и технологични правила, т.7 - неизпълнение на
законните разпореждания на работодателя, т.8 -злоупотреба с доверието на
работодателя. Твърди, че в заповедта било посочено, че управление „Вътрешен
контрол“ инициирало цялостно разследване и в резултат на проверката било
установено, че са допуснати редица нарушения и конкретно тя била допуснала
нарушенията, подробно описани в исковата молба. Твърди, че обжалваната заповед
е незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана, посочените в нея
дисциплинарни нарушения били погасени поради изтекли срокове, не били посочени
конкретните нарушения с обективни и субективни признаци, време на извършване и
нарушена разпоредба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно уволнението й и да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да
я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на филиал“ във
филиал *** на „У.Б.“ АД.
Ответникът
„У.Б.“ АД, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва
обстоятелството, че трудовият договор с ищцата бил прекратен със Заповед №248
от 27.09.2018г. на Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор
чрез дисциплинарно уволнение, считано от 28.09.2018г. Твърди, че изпълнителните
директори узнали за извършени нарушения от ищцата на 02.08.2018г., от когато
започнал да тече срокът по чл.194 КТ, на която дата бил изпратен по имейл
Одитен доклад от 02.08.2018г. от лицето М.С.. Твърди, че на ищцата били искани
писмени обяснения по реда на чл.193 КТ, с писмо от 14.08.2018г. и от
07.09.2018г. и ищцата дала писмени обяснения на двете писма. Твърди, че
наказанието било наложено в срока по чл.194 КТ и всички нарушения били
извършени в 1-годишния период преди връчване на заповедта за уволнение. Твърди,
че дисциплинарният комитет на банката заседавал на 22.08.2018г. и взел решение
да се предложи налагане на ищцата на дисциплинарно наказание уволнение. Сочи,
че заповедта била мотивирана, съгласно изискването на чл.195 КТ. Излага
подробни съображения за извършване на конкретно посочените в обжалваната
заповед дисциплинарни нарушения. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани и да присъди на ответника направените по делото
разноски.
За
да постанови съдебния си акт районния съд е приел за установено от фактическа и
правна страна следното: Ищцата Р.Д.Б. е работила при ответника от 10.08.2007г.
Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е заемала длъжността
„Директор на филиал“ във филиал ***. От показанията на свидетелите А.Я.Б.–
„Старши вътрешен одитор“ в „У.Б.“ АД, М.Б.С.– „Мениджър във вътрешен контрол“ в
„У.Б.“ АД и Е.Г.М.– служител в „Оперативен контрол“ в „У.Б.“ АД, съдът е приел
за установено, че тримата свидетели са посетили филиала на банката на
27.06.2018г., разговаряли са с всички служители, включително с ищцата,
запознали са се с начина на работа на всички служители и са иззели нужната
документация. Целта на проверката е била да се изяснят причините, заради които
се е стигнало до присвояването на средства от страна на служител от филиала,
както и дали призналата служителка не е имала съучастник. Проверката е
обхващала механизма на контрол върху работата на служителите, както и спазването
на вътрешните заповеди за работата на банката. Установено е било, че издадената
от ищцата заповед за разпределяне на отговорностите и контрола на служителите
във филиала не отговаря на нужните изисквания – не разпределя ясно отговорностите и по този
начин никой не носи отговорност за неупражнен контрол. От друга страна,
заповедта е била със стара дата, а името на новоназначена служителка е било
допълнено впоследствие. В резултат на тази заповед при установена липса на
контрол, не е можело да се вмени отговорност на никой от служителите.
Същевременно са били установени случаи на неупражнен контрол върху банковите операции
във филиала. Освен това на всички служители във филиала са били извършвани
внезапни проверки по правилата за работа в банката, които е трябвало да бъдат
извършвани минимум веднъж в месеца, с проверяващи: служител „мениджър
оперативна дейност“ (МОД), който е идвал от *** и директора на филиала –
ищцата. При преглед на видеозаписите свидетелите са установили, че при
извършените проверки - ревизии на дати 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г.
и 16.05.2018г., ищцата не е присъствала,
проверките са извършвани само от служителя МОД, а ищцата е подписала протоколите за проверките. При проверката е установено
също, че при една от транзакциите, при които са присвоени средства от
служителката К.И., е бил използван потребителският идентификатор (парола) на
ищцата. Задачата на проверката е била да установи дали ищцата не е съучастник
при присвояването или паролата е използвана неправомерно. Установено е, че
паролата е използвана неправомерно, което е нарушение от страна на ищцата на задължението
й да опази паролата си, за да не бъде използвана от друго лице, както и на изричните
правила за съхранение на паролите на служителите. Проверката на свидетелите е
приключила с Одитен доклад, съставен на 02.08.2018г. и изпратен до
изпълнителните директори на банката. Въз основа на този одитен доклад се е
сформирал дисциплинарен комитет, който да обсъди констатираните с доклада
нарушения на съответните служители и налагането на съответни наказания.
Изпълнителните директори на банката са били уведомени за конкретните
дисциплинарни нарушения на ищцата едва с Одитния доклад от 02.08.2018г.
Свидетелите са установили сериозни пропуски на ищцата при извършването на
контрол, като ищцата не е участвала в извършването му, а е делегирала
правомощията си на служителите. Контролни функции са били предоставени на
служителката К.И., която още от 2016г. е била определена като рисков служител,
с финансови задължения и в състояние на трайна неплатежоспособност. Това
обстоятелство е било съобщено на ищцата, за да може тя да засили контрола си
върху този служител. Въпреки това, на рисковия служител са възложени големи
отговорности във филиала.
От
показанията на свидетелката М.П.Г. – служител във филиал *** на „У.Б.“ АД,
районният съд е установил, обстоятелствата, при които ищцата е разкрила
нарушенията на служителката К.И. и присвоената от нея голяма сума, съответно е
сигнализирала до горестоящите си ръководители; извършената проверка от комисия
на банката и разговорите им със служителите на филиала, изисканите от тях
обяснения и механизма на извършване на ежемесечните ревизии на каса от служител
МОД и ищцата. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, като логични,
кореспондиращи помежду си и с приетите писмени доказателства по делото.
По
спорния въпрос за спазване на двумесечният срок по чл.194 от КТ, за налагане на
дисциплинарното наказание съдът е приел, че Одитен доклад от 02.08.2018г., съставен
от комисията на банката за проверка на филиал *** е изпратен на изпълнителните
директори на банката – Л.Х.и Е.М.на 02.08.2018г. и съответно получен от тях.
Доколкото това е дисциплинарно наказващият орган, за който тече срокът по
чл.194 КТ, съдът е приел за установено, че дисциплинарно наказващият орган е
узнал за дисциплинарното нарушение на 02.08.2018г., с получаването на одитния
доклад, поради което е направил извода, че обжалваната заповед от 27.09.2018г. е
издадена в двумесечния преклузивен срок на чл.194 КТ.
Районният
съд е приел че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да
поиска и приеме обясненията на ищцата по конкретните констатирани дисциплинарни
нарушения, преди налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът е
обсъдил обстоятелствено и конкретно всяко едно от констатираните от ответника
дисциплинарни нарушения, извършил е преценка за съответствието на извършените
дисциплинарни нарушения и наложеното наказание, съобразно критериите на закона,
посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретната
ситуация. Намерил е, че в конкретния случай се касае за нарушение на трудовата
дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ - системни нарушения на трудовата
дисциплина, чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя,
чл.190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 КТ - неспазване на
технически и технологични правила, т.7 - неизпълнение на законните
разпореждания на работодателя, т.8 -злоупотреба с доверието на работодателя.
Преценил е, че тежестта
на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина е обусловена от: характера на нарушените трудови задължения от служителя - нарушени са основни задължения за длъжността
"Директор на филиал“, като не е осигурено ефективно управление на паричния
ресурс на филиала; характера
на заеманата длъжност и възложените
трудови функции - в служителите, заемащи ръководни длъжности, които управляват,
координират, контролират и организират цялостната дейност на подчинените си, каквато
е ищцата, е инвестирано по-голямо
доверие от работодателя, което тя накърнява с
деянията си; последиците от нарушените трудови задължения, изразяващи се в създаването на
предпоставка за операционен, репутационен, правен
и финансов риск за Банката; системното незачитане на трудовата дисциплина, изразяващо се в извършването на множество нарушения на
вътрешнобанковите правила; размера на причинената вреда на работодателя (над
450 000 лева), за причиняването на която е допринесъл липсващият ефективен контрол
от страна на Директора на филиала по стриктното прилагане на вътрешнобанковите правила; липсата
на самокритичност от страна на служителя предвид фактите по
случая и заеманата високоотговорна длъжност като директор на филиал. Районният
съд е счел, че посочените по – горе обстоятелства обуславят
достатъчна тежест на нарушението за налагане на наказание дисциплинарно
уволнение.
Съдът
е намерил, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно
законовите разпоредби. Заповедта отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195,
ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които
законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителя
и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и
оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като
е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите
обстоятелства. От анализа на обсъдените по делото доказателства съдът е
достигнал до извода, че ищцата е извършила нарушенията, за които й е наложено
дисциплинарно наказание. Намерил е, че дисциплинарното уволнение е извършено
законосъобразно на доказаното основание, а предявеният иск за неговата отмяна е
неоснователен.
С
оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съдът е намерил
за неоснователен и обективно съединеният с него иск за възстановяване на
предишната заемана от ищеца работа - „Директор на филиал“ във филиал *** в „У.Б.“
АД.
Въззивният
съд намира за установено следното: ищцата Р.Д.Б. е работила при ответника от
10.08.2007г. на различни длъжности. Към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение е била на длъжност „Директор на филиал“ във филиал ***, считано
от 07.01.2018г. Задълженията на ищцата, произтичащи от длъжността, която заема,
са подробно изброени в подписаната от нея длъжностна характеристика.
От
показанията на свидетелите А.Я.Б.– „Старши вътрешен одитор“ в „У.Б.“ АД, М.Б.С.–
„Мениджър във вътрешен контрол“ в „У.Б.“ АД и Е.Г.М.– служител в „Оперативен
контрол“ в „У.Б.“ АД, се установява, че по постъпила информация за злоупотреба
с финансови средства от служител във филиал ***, тримата свидетели са били
изпратени да извършат проверка на място. Посетили са филиала на банката на
27.06.2018г., разговаряли са с всички служители, включително с ищцата,
запознали са се с начина на работа на всички служители и са иззели нужната документация.
Целта на проверката е била да се изяснят причините, заради които се е стигнало
до присвояването на средства от страна на служител от филиала; да се установи
дали служителката, която е признала, че ги е присвоила, не е имала и
съучастник. Основна задача на проверката е била да се установи механизма на
контрол върху работата на служителите, както и спазването вътрешните заповеди
за работата на банката. Установено е било, че издадената от ищцата заповед за
разпределяне на отговорностите и контрола на служителите във филиала не
отговаря на нужните изисквания: не са ясно разпределени отговорностите и по
този начин никой не носи отговорност за неупражнен контрол; заповедта е със
стара дата, а името на новоназначена служителка е допълнено впоследствие. В
резултат на тази заповед, при установена липса на контрол не може да се вмени
отговорност на никой от служителите. Същевременно са установени случаи на
неупражнен контрол върху банковите операции във филиала. На всички служители
във филиала са били извършвани внезапни проверки по правилата за работа в
банката. Тези проверки е трябвало да бъдат извършвани минимум веднъж в месеца,
като проверяващи са служител „мениджър оперативна дейност“ (МОД), който идва от
*** и директора на филиала – ищцата. При преглед на видеозаписите, свидетелите
са установили, че при извършените проверки - ревизии на 27.02.2018г.,
16.03.2018г., 13.04.2018г. и 16.05.2018г., ищцата не е присъствала, проверките
са извършени само от служителя МОД, а ищцата е подписала протоколите за
проверките. При посещението си във филиала, свидетелите установяват, че са
разговаряли с ищцата и останалите служители на филиала по принципни положения
за работата в банката. Служителите там и ищцата са били помолени да напишат писмени
обяснения, в които да повторят дадените устни обяснения пред комисията. При
проверката е установено също, че при една от транзакциите, при които са
присвоени средства от служителката К.И., е използван потребителският
идентификатор (парола) на ищцата. При проверката е следвало да се установи дали
ищцата не е съучастник при присвояването или паролата е използвана
неправомерно. Установено е, че паролата е използвана неправомерно, което е
нарушение от страна на ищцата, на задълженията й да опази паролата си, за да не
бъде използвана от друго лице. В банката има изрични правила относно паролите
на служителите – от какви символи се състоят, на какъв период е задължително да
бъдат сменяни и как следва да се съхраняват. Тези правила са били нарушени от
ищцата. Проверката на комисията е приключила с Одитен доклад от 02.08.2018г.,
изпратен на тази дата на изпълнителните директори на банката. Въз основа на
този одитен доклад е сформиран дисциплинарен комитет, който да обсъди
констатираните с доклада нарушения на съответните служители и налагането на
съответни наказания. Когато свидетелите са били във филиала в гр.*** на
27.06.2018г., те не са имали информация за конкретни дисциплинарни нарушения на
ищцата и заради това не са ги коментирали с нея. Предмет на обсъжданията между
свидетелите и ищцата са били принципни въпроси за работата на банката, за които
принципни въпроси тя е написала и първоначалните си обяснения. Изпълнителните
директори на банката са уведомени за конкретните дисциплинарни нарушения на
ищцата с Одитния доклад от 02.08.2018г. Свидетелите са установили сериозни
пропуски на ищцата при извършването на контрол, по документите на банката.
Ищцата не е участвала в извършването на такъв контрол, делегирала е
правомощията си на служителите. Контролни функции са били предоставени на
служителката К.И., която още от 2016г. е определена като рисков служител.
Установено е било, че същата има
финансови задължения и е в състояние на трайна неплатежоспособност. Това
обстоятелство е било съобщено на ищцата, за да
засили контрола си върху този служител. Въпреки това, на рисковия
служител са възложени големи отговорности във филиала.
От
показанията на свидетелката М.П.Г. – служител във филиал *** на „У.Б.“ АД, се
установява, че на 06.06.2018г. при обслужване на клиент на банката, който е
поискал справка за наличностите по банковите си сметки, се е установила много
по – малка наличност по сметките му. След като клиентът е бил извикан на
работното място на служителката К.И., същата е направила справка на своя
компютър, при която салдата на сметките на клиента са се оказали различни –
такива, каквито клиентът е очаквал. Свидетелката е докладвала за случилото се
на ищцата, която на следващата сутрин е направила собствена проверка, установила
е множество нарушения на служителката К.И., и е сигнализирала до горестоящите органи
на банката. В края на месец юни комисия от централата на банката е дошла на
проверка във филиала, разговаряла е с всички служители, включително със свидетелката,
поискали са и писмени обяснения. Свидетелката установява, че по време на ревизиите, ищцата не винаги
присъства, понякога присъства частично, а понякога изобщо не присъства, но
винаги е в офиса.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на разпитаните пред първата
инстанция свидетели, тъй като същите са логични, последователни, и кореспондират както помежду си, така и с
приетите писмени доказателства по делото.
Преценката
за законосъобразност на обжалваната заповед включва проверка
за спазване на срока по чл. 194 КТ при издаване на обжалваната заповед за
дисциплинарно уволнение. Сроковете за налагане на дисциплинарните наказания са
преклузивни и с изтичането им се прекратява възможността работодателят да
наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно
в съдебното производство при оспорване законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно наказание. Двумесечният срок тече от деня на откриване на
нарушението. Откриването на нарушението става с узнаването от субекта на
дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на
установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. Когато
наказващият орган узнае за признаците на нарушението от обективна и субективна
страна, е налице откриване на нарушението и от този момент започва да тече
двумесечният срок, съгласно чл.194 от КТ. В процесния случай, на 07.06.2018г.
ищцата е установила присвояване на средства от страна на служител във филиала,
за което е сигнализирала до горестоящите си ръководители на банката. На
27.06.2018г. комисия, в която са участвали тримата свидетели - А.Б., М.С. и Е.М.,
е посетила филиала в ***, провела е събеседване с ищцата и останалите
служители, иззела е документация и е изискала писмени обяснения. Установената
липса на парични средства от филиала на банката на 27.06.2018г. въз основа на
доклад от 25.06.2018г. поставя началото на двумесечния срок по чл. 194 КТ само
за тези служители, чиито действия са посочени в доклада като нарушения на трудовата
дисциплина. Констатациите в одитния доклад за допуснати във филиала на банката
системни нарушения на трудовата дисциплина, поставят началото на срок за
налагане на дисциплинарно наказание на лицето, на което са възложени контролни
функции върху работата във филиала. Ето защо въззивната инстанция намира, че
органът на дисциплинарната власт е узнал за системни нарушения на трудовата
дисциплина от страна на директора на филиала едва с одитния доклад от
02.08.2018г. и е издал заповед за дисциплинарно наказание на виновния служител
на 27.09.2018г., с което е спазил срока по чл. 194 КТ.
Дисциплинарното
производство по КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за
спазването на които съдът следи служебно. В разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ
са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание: с мотивирана писмена заповед, с посочване нарушителя,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага. Обжалваната заповед № 248 от 27.09.2018г. на Главния изпълнителен
директор и Главния оперативен директор на „У.Б.“ АД съдържа всички задължителни
реквизити: изложени са мотиви за налагане на наказанието, подробно описание на
нарушителя, нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото
основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта
съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на
работника.
Разгледана по същество, обжалваната заповед за уволнение включва
няколко нарушения на ищцата. Първото посочено нарушение е, че с издадена от нея Заповед №0472-44-001910 от 16.03.2017г. Р.Б. не е
възложила поименни отговорности на служители във Филиал *** за осъществяване на
ежедневен последващ контрол на взаимен принцип и месечен контрол на извадков
принцип, в нарушение на UCB RET-141
„Оперативен контрол в кленовата мрежа.“ От приложеното по делото копие на UCB RET-141, се установява, че
е регламентирано изискване за възлагане на последващ контрол от МОД във филиал или на взаимен
принцип между служителите, съгласно Заповед на Директора. В случая е налице
заповед на директора, която не разграничава ясно контролните функции на
служителите, кой служител кого следва да проверява, по начин, че при
неосъществен контрол, какъвто е констатиран, да може да се търси отговорност от
съответния служител. Освен това Заповед
№0472-44-001910 от 16.03.2017г., издадена от ищцата като ръководител на
филиала, е поправена след издаването й. Служителката М.Г., изслушана по делото като свидетел, работи във
филиала от януари 2018г., но е дописана в заповедта с дата на издаване
16.03.2017г. Това обстоятелство също компрометира заповедта като цяло. С
цитираната заповед ищцата не е изпълнила задълженията си, възложени й с
вътрешните разпоредби на банката и с Длъжностната й характеристика: Да отговаря за цялостното
спазване на приетите правила за контрол и оторизация на операциите и да
организира тяхното прилагане във филиала и подчинените на филиала структури; Да
отговаря за организирането на ежедневен последващ контрол върху счетоводните
документи и договори и контрола по равнението на структурната единица при
приключен работен ден;
Да спазва
вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по
отношение на дейността като се стреми да управлява и намалява нивото на
операционен риск в работата в качеството на Мениджър Операционен риск в
подчинените му структури.
Второто нарушение на трудовата дисциплина, посочено в заповедта е, че не е осъществила контрол за изпълнението на издадените от нея Заповеди за извършване на внезапни ревизии №0472-44-001906 от 16.03.2017г.
и последващ контрол №0472-44-001910 от 16.03.2017г. Предвидените контролни действия в заповедите не са изпълнявани от
служители във Филиала, съгласно изискванията на
работодателя. От представеното по делото копие на Вътрешно банкова регулация UCB
RET-141 се установява, че Задължение на Директора, МОД, ЕКО е организацията и проследяване изпълнението
на задължителни проверки и контролни действия, които следва да се извършват
регулярно, а именно: Касови проверки на всеки един касиер - минимум ежемесечно,
съгласно UCB CV-17. В хода на проверката на филиала в *** са установени
непроверени касиери и дати без извършени ревизии на каси, например за месец
Октомври 2017 - не е извършена ревизия на всички служители, които са извършили
касови операции. Този факт е установен по делото от представения Одитен доклад
от 02.08.2018г. По този начин ищцата не е изпълнила
задълженията си, възложени с вътрешните разпоредби на банката и с Длъжностната
й характеристика: Да отговаря за цялостното спазване на приетите правила за контрол и
оторизация на операциите и да организира тяхното прилагане във филиала и
подчинените на филиала структури; Да отговаря за организирането на ежедневен
последващ контрол върху счетоводните документи и договори и контрола по
равнението на структурната единица при приключен работен ден; Да спазва вътрешнобанковите процедури и правила на Банката
и нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да управлява
и намалява нивото на операционен риск в работата в качеството на Мениджър
Операционен риск в подчинените му структури.
Третото нарушение, посочено в обжалваната заповед за уволнение е, че Р.Д.Б. не е осъществила контрол за отстраняване на установените от А.С.-
МОД Филиал *** ***, отговаряща за оперативната дейност и на Филиал ***,
пропуски по време на извършвания последващ контрол на извадков принцип, е което
не е изпълнена Заповед №0450-44-008903 от 04.11.2015г. на Регионален Директор ***.
Констатирано е било, че има клиенти, за които МОД - А.С.е установила, че няма
зареден спесимен. Например: В протокол от 16.05.2018г. е посочено, че за „Ф.***"
ЕООД няма качена лична карта за И.Д.. Към 26.06.2018г. лична карта все още не е качена. Пропускът е установен с протокол от 25.01.2018г., но и
към датата на проверката - 26.06.2018г. не е отстранен. В случая ищцата е
санкционирана не затова, че към 25.01.2018г. е допуснала пропуск, а затова, че
след установения пропуск и задължението си да го отстрани, същата не го е
отстранила към 26.06.2018г. По това нарушение ищцата сочи, че пропускът не можело
да бъде отстранен във филиала, тъй като касаел клиент на друг филиала. Този
твърдян от нея факт обаче е следвало да бъде изяснен чрез предприемане на
съответните действия от нейна страна или провеждане на комуникация с
регионалния мениджър. Бездействайки ищцата е допуснала вмененото й нарушение,
което отново представлява неизпълнение на задълженията й по длъжностна
характеристика.
Четвъртото нарушение на ищцата, посочено
в процесната заповед е, че е удостоверила участие в комисии за извършване на
внезапни ревизии на 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г., 16.05.2018 г. без
физически да присъства при извършване на цялостната ревизия, което е в
нарушение на UCB RET-58 „Извършване
на внезапна ревизия на каса“ и UCB CV-17 „Правила
за касовата дейност.“ По делото са приети като доказателства копия от
протоколите за извършените ревизии на посочените дати. Фактът на неучастието на
ищцата в извършването на проверките се установява от видеозаписите в
помещенията на филиала. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която
в заключението си е констатирала факта на извършените ревизии по механизма,
обяснен от свидетелите. За посочените дати в обжалваната заповед, вещото лице е
установило, че ищцата не присъства на извършването на ревизиите, а само се
подписва на протокола. С действията си ищцата е нарушила вътрешнобанковите
процедури и правила и не е изпълнила задълженията си по длъжностна
характеристика.
Петото
нарушение на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение е, че ищцата
не е
опазила в тайна потребителския си идентификатор (потребителско име и парола),
като с него е оторизирана една неправомерна транзакция на 21.05.2018г. по
клиентска сметка, с което е нарушила UCB SECB-18 „Политика за сигурност на паролите.“ Това обстоятелство е установено с
одитния доклад. Установено е, че служителката К.И. е извършила транзакция,
която е оторизирана с потребителския идентификатор на ищцата, без ищцата реално
да е присъствала и да е оторизирала операцията. От представеното по делото копие на Вътрешно банкова регулация UCB SECB-18 „Политика за сигурност на паролите“ се установяват подробно разписаните
правила, които всеки служител следва да спазва във връзка с потребителския си
идентификатор. Тези правила са нарушени от ищцата, вследствие на което са
причинени материални щети на ответника.
Възраженията на ищцата, че
не е посочена датата на извършването на нарушенията, съдът намира за
неоснователни, тъй като нарушенията се изразяват в бездействие от страна на
ищцата. Бездействието касае целия период на изпълнение на трудовите й функции
на съответната длъжност. От момента на заемане на длъжността - 07.01.2017г. до
момента на констатиране на нарушението – 02.08.2018г., всеки ден ищцата е имала
задълженията, за чието неизпълнение е санкционирана. Въззивната инстанция
намира, че непосочването на конкретен период на извършване на нарушенията на
трудовата дисциплина не е нарушение на процедурата по издаването на заповедта
за уволнение и не е основание за нейната отмяна. Това е така и защото този
период е конкретно установен в одитния доклад, в който са констатирани
нарушенията на ищцата и въз основа на който е започнала процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание.
От подробно описаните в заповедта действия на ищцата се установява, че
същата не е изпълнила задълженията си по чл.126, т.5 КТ - не е
спазила технологичните правила за изпълнение на работата си, по чл.126, т.7 КТ -
не е изпълнила законните нареждания на работодателя, по чл.126, т. 8 КТ - не е
пазила имуществото, което и е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложената й работа, по чл. 126, т.10 КТ - не е спазила вътрешните правила,
приети в предприятието и по чл.126, т.13 КТ - не е изпълнила задълженията си по
длъжностна характеристика, и виновно е извършила системни и тежки дисциплинарни
нарушения по чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 от КТ.
Неизпълнението на задължението по чл.126, т.9 от КТ за лоялност към
работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ - злоупотреба
с доверието. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, нито
при умисъл, работникът
е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие.
Ищцата Р.Б. е допуснала нарушения на
задълженията си по Длъжностната
характеристика, подписана от нея на 29.12.2016г.: Да отговаря за цялостното спазване на приетите
правила за контрол и оторизация на операциите и да организира тяхното прилагане
във филиала и подчинените на филиала структури: Да отговаря за организирането
на ежедневен последващ контрол върху счетоводните документи и договори и
контрола по равнението на структурната единица при приключен работен ден; Да
организира касовата дейност на филиала/ бизнес центъра, съгласно Инструкцията
за касовата дейност и други нормативни актове и вътрешни разпоредби за
извършване на касови операции в Банката; Да организира извършване на контрол за
съответствието на съдържанието на документите и фактическите операции; Да
организира опазването на личната парола за достъп в информационната система,
която е строго персонална и не може да бъде преотстъпвана на други длъжностни
лица; Да спазва вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и нормативните
изисквания по отношение на дейността като се стреми да управлява и намалява нивото
на операционен риск в работата в качеството му на Мениджър Операционен риск в
подчинените му структури; Да организира контрол върху опазването, поддържането
и инвентаризацията на имуществото, поверено на филиала и да организира
изпълнението на други дейности, свързани с вътрешните финанси, снабдяването и
функционирането на филиала; Да полага грижи за опазване на банковото имущество;
Да прилага в работата си корпоративните
ценности на
Групата, дефинирани в Хартата
на Почтеността.
Ищцата е нарушила
редица вътрешнобанкови процедури и правила. Освен това не е изпълнила
задълженията си по Декларация за опазване на банковата, търговска тайна
и доверителност, свързани със спазването на вътрешните правила
на банката и опазването на банковото имущество и не е изпълнила задълженията си съгласно Кодекса на поведение на У.Б.
- като служител, заемащ ръководна позиция, не е
осигурила ефективен контрол гарантиращ, че дейностите в ръководения от нея
филиал на Банката се извършват в съответствие с приложимите закони, вътрешни
правила и Кодекс на поведение и че служителите, които тя контролира, изпълняват
своите задължения по професионален и етичен начин.
Всички тези
нарушения са подробно мотивирани в обжалваната заповед, поради което тя
отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Друга
императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на
чл.193, ал.1 от КТ, задължаваща работодателят да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт
представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Важно законово изискване е обясненията да са поискани преди връчване на
уволнителната заповед и да се
отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в
рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод. Ответникът е
изпълнил задължението си на работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде
възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. С писмо, изх.№257/14.08.2018г. за искане на писмени обяснения по чл.193 от КТ, във връзка с дисциплинарно нарушение е поискано и е дадено обяснение от Р.Б.
от 17.08.2018г.; С писмо с изх.№272/07.09.2018г. относно допълнително искане на
писмени обяснения по чл.193 от КТ във връзка с дисциплинарно нарушение е
поискано и отново е дадено обяснение от 11.09.2018г. от ищцата. Ето защо съдът
намира, че безспорно е установено, че от ищцата са поискани и
същата е дала обяснения относно посочените в заповедта дисциплинарни нарушения,
с което е спазено изискването на чл. 193 КТ от ответника.
Съдът следи
служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички
случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му –
забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ:
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В случая се
касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ - системни
нарушения на трудовата дисциплина, чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, чл.190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 КТ - неспазване на технически и технологични правила, т.7 - неизпълнение на
законните разпореждания на работодателя, т.8 -злоупотреба с доверието на
работодателя. Тежестта
на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина е обусловена от: характера на нарушените трудови задължения от служителя - нарушени са основни задължения за длъжността
"Директор на филиал“, като не е осигурено ефективно управление на паричния
ресурс на филиала; характера
на заеманата длъжност и възложените
трудови функции - в служителите, заемащи ръководни длъжности, които управляват,
координират, контролират и организират цялостната дейност на подчинените си,
каквато е ищцата, е инвестирано по-голямо
доверие от работодателя, което тя накърнява с
деянията си; последиците от нарушените трудови задължения, изразяващи се в създаването на
предпоставка за операционен, репутационен, правен
и финансов риск за Банката; системното незачитане на трудовата дисциплина, изразяващо се в извършването на множество нарушения на
вътрешнобанковите правила; размера
на причинената вреда на работодателя (над 450 000 лева), за причиняването на
която е допринесъл липсващият ефективен контрол от страна на Директора на
филиала по стриктното прилагане на вътрешнобанковите
правила; липсата на самокритичност от
страна на служителя предвид фактите по
случая и заеманата високоотговорна длъжност като директор на филиал. Изброените
обстоятелства, подробно описани от работодателя в обжалваната заповед, обуславят
достатъчна тежест на нарушението за налагане на най – тежкото наказание -
дисциплинарно уволнение.
С оглед на
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че дисциплинарното
производство е законосъобразно проведено от работодателя, при спазване на императивните
норми на КТ. Заповедта отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195, ал.1 КТ, наложена
е от компетентен орган и са налице всички реквизити и необходими данни, които
законът изисква като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителя,
описано е нарушението на трудовата дисциплина, с всички негови обективни и
субективни признаци, налице е
съответствие между посоченото правно основание и фактическите
обстоятелства. От събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира,
за установено извършването от ищцата на нарушенията, за които й е наложено
дисциплинарно наказание.
Предвид
гореизложеното, въззивната инстанция намира, че дисциплинарното уволнение е
законосъобразно, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен. С оглед акцесорния характер на иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването на който е обусловено от уважаването на
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът намира,
че искът за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа - „Директор на
филиал“ във филиал *** в „У.Б.“ АД също е неоснователен.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението
на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивницата следва да заплати на въззиваемия
разноските по делото в касационното производство, за възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 2640лв. и заплатената държавна такса –
130 лв. или общо 2770 лв.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от
31.05.2019 г., постановено по гр.дело № 95/2019 г. по описа на Районен съд –
Гълъбово.
ОСЪЖДА Р.Д.Б., ЕГН **********,***
да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
район ***,представлявана от Л.К.Х. и Е.М.сумата то 2770 / две хиляди
седемстотин и седемдесет/ лв.,
представляващи направените разноски в касационното производство за
възнаграждение за процесуално представителство и държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: