Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 04.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с-я ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 2547 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по две въззивни жалби:
Първата е депозирана
от В.А.М. срещу решение №4004/11.10.2017г., постановено по гр.д. №9592/17г. по
описа на ВРС, ХХV-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца
срещу Технически университет –Варна иск за заплащане на обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение за разликата над 3 801,73 лв.
до 7 831,32 лв. и за периода 28.09.2017г. до 20.12.2017г. В жалбата се
излага, че вече е изтекъл и допълнителен период от време, през който ищецът
продължава да е без работа, поради което и искът следва да бъде уважен в пълен
размер. Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната част.
В срока по чл.263 ГПК
е постъпил отговор на жалбата от Технически университет Варна. Оспорва се
жалбата и моли решението да бъде потвърдено в отхвърлителната част.
В срок е депозирана въззивна жалба от Технически
университет Варна, с която се обжалва решението в частта, с която е признато за
незаконно и отменено уволнението на В.А.М., ЕГН ********** с адрес ***,
извършено със Заповед
№ЛС-808/19.06.2017г., издадена от Ректора на Технически университет
-Варна, на основание чл.344,ал.1, т.1 КТ,
възстановен е М. на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител сектор Отоплителна централа в
технически университет –Варна“ , на основание чл.344,ал.1, т.2 КТ, както и е
осъден Технически университет –Варна да заплати на М. сумата от 3 801,73 лева, представляваща
обезщетение вследствие на незаконно уволнение за периода 20.06.2017г. до
27.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.07.2017г. до
окончателното изплащане. В жалбата се излага, че изводите на съда за наличие на
дискриминационно отношение към ищеца, станало основание за извършеното
уволнение, са незаконосъобразни, тъй като не намират опора в доказателствата по
делото. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на
исковете.
С отговор М. чрез процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба.
По предмета на така предявените в условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът
М. излага в исковата молба, че от 2003г. работи по трудово правоотношение в
Технически университет гр.Варна на длъжност „Началника газова централа” в отдел
„Отоплителна централа.” Сочи, че на 15.03.2017г. му била връчена заповед
№ЛС-656/15.03.2017г. на ректора на университета, с която трудовото му
правоотношение се прекратявало на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ поради
съкращаване в щата, считано от 19.04.2017г. На 04.04.2017г. му била връчена
покана за сключване на трудов договор за длъжността Ръководител сектор
„Отоплителна централа „ в отдел „Енергоремонт” при ТУ-Варна. Приел
предложението и сключил договор за предлаганата му позиция, считано от
19.04.2017г. Намира гореописаните действия на работодателя за незаконни.
Твърди, че на практика трудовото му правоотношение не било прекъснато,
трудовите му функции не били променени, а имало само едно преименуване на
длъжността. При сключване на трудовия договор не му била връчена длъжностна
характеристика. Счел, че трудовите му функции не се променят и затова не му е
връчена длъжностна характеристика. Трудовото му възнаграждение било намалено за
същите трудови задължения и вместо 927 лева основна заплата му се определяли
806 при безсрочно трудово правоотношение и пълно работно време. Така
работодателят променил едностранно месечното му възнаграждение като го намалил
със 121 лева. Не били променени допълнителното му трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, размерът на платения годишен
отпуск и допълнителния платен годишен
отпуск. Сочи, че на 19.06.2017г. му била
връчена длъжностна характеристика за длъжността Ръководител сектор „Отоплителна
централа” и заповед №ЛС-808/19.06.2017г.
на ректора, с която на основание чл.328, ал.1, т.6, пр. 1 КТ трудовото му
правоотношение било прекратено поради непритежаване на необходимото образование
за изпълняваната работа, считано от 20.06.2017г. Счита заповедта и уволнението
за незаконни. Излага, че в заповедта липсва посочване на точното образование,
което не притежава, което я правело немотивирана. Твърди, че притежава
образованието, което е необходимо за изпълняване на трудовата му функция, а
именно – висше образование, степен „магистър”, като завършил Висш машинно –
електротехнически институт Варна и имал придобита квалификация машинен инженер.
Твърди,че трудовите функции, които изпълнявал като Началник газова централа
били абсолютно идентични с трудовите задължения по връчената му на 19.06.2017г.
длъжностна характеристика за длъжността Ръководител сектор. Излага, че по тази
причина за периода 2003г. – 2017г. бил квалифициран като машинен инженер за
изпълнение на трудовите задължения, посочени от работодателя в длъжностната му
характеристика. Твърди,че непосочването в заповедта за уволнение на каква
образователна степен не отговаря препятства възможността му да се защити срещу
прекратяване на трудовото му правоотношение.
Счита, че образователната му степен отговаря на изискването да има висше
образование според длъжностната му характеристика, както и че квалификацията му
на машинен инженер е от категорията на тези специалности, които са необходими,
за да се ръководи отоплителна централа. Излага, че желанието на работодателя
било чрез законови допустими средства да постигне една единствена цел
прекратяване на трудовия договор с него, което нарушавало чл.8 КТ. В длъжностната
му характеристика, връчена на 19.06.2017г. в т.1 било посочено висше
образование в професионално направление „Енергетика”, което не било посочено в
заповедта за прекратяване на трудовия договор. Твърди,че задълженията и
отговорностите за длъжността „ началник газова централа „ и за новото наименование на тази длъжност „ръководител
сектор” отоплителна централа не се
променяли и нямало нужда от промяна в специалността по това направление. Сочи,
че като машинен инженер имал положени изпити по предмети, касаещи познания по
работния процес в отоплителната централа. Счита, че професионалното направление
Енергетика няма отношение към работния процес в отоплителната централа на
ТУ-Варна.
Отделно
от това счита, че изискванията за длъжността са променени към 19.06.2017г. като
тогава правното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение било
чл.328,ал.1, т.11 КТ.
Твърди,
че при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят е допуснал
нарушение на чл.8 КТ, тъй като не осъществил добросъвестно задълженията си при
прекратяване на трудовия договор. Избраното от него основание по чл.328 ал.1
т.6 КТ целяло заобикаляне на чл.333 ал.3 КТ, по който ищецът твърди да има
закрила, тъй като бил секретар на Синдикална организация на КТ ”Подкрепа” при
ТУ-Варна и можел да бъде уволнен само с предварително съгласие на синдикалния
орган. Такова разрешение нямало и по тази причина вместо съкращаване в щата бил уволнен незаконно по чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Ректорът на ТУ-Варна преди прекратяване на трудовия договор бил уведомен
писмено, че ищецът е член на синдикалното ръководство на синдикалната секция на
КТ ”Подкрепа” като след прекратяването на договора имало изразено изрично
несъгласие за уволнението, което било изразено в уведомително писмо вх.
№3650/26.06.2017г.
Излага,
че невръчване на длъжностна характеристика при сключване на договора
препятствало възможността му да разбере дали е притежавал образование и
квалификация за ръководител сектор към 19.04.2017г. В тази връзка счита, че изискването за
образованието за длъжността ръководител на сектор е било въведено на
19.06.2017г. с цел да бъде уволнен, тъй като е част от синдикалното ръководство
на СС на КТ”Подкрепа”, с което било нарушена разпоредбата на чл.8,ал.3 КТ.
Счита, че членството му в синдикална организация не се харесвало на
работодателя му и че затова е уволнен. Излага, че ръководството на КТ”Подкрепа”
предприело писмено действия чрез подаване на искане в деловодството на ТУ-Варна
за влизане в преговори за сключване на колективен трудов договор, направили се
множество искания за предоставяне на препис от вътрешните правила, действащи в
университета и свързани с работата на работниците и служителите. Твърди, че
спрямо него е осъществена дискриминация по признак членуване в синдикална организация
и участие в ръководството на същата.
Сочи,
че поради незаконното уволнение е останал без работа, за което работодателят му
дължи обезщетение за периода 20.06.2017г. до 20.12.2017г. на месечна база 1 018
лева.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът
Технически университет гр.Варна е депозирал отговор на исковата, в която
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не
се оспорва, че с решение на Академичен съвет на ТУ-Варна съгласно протокол
№19/27.02.2017г. е предприето съкращаване в щата и е закрит отдел „Газова
централа” и в изпълнение на това решение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е
прекратено трудовото правоотношение със служителите в този отдел. Не се оспорва
факта, че с откриването на новия сектор
„Отоплителна централа” като част от „Енерго–ремонтен” на всички съкратени
служители е предложено да заемат длъжност в новия сектор. Такава покана била
отправена и към ищеца, който приел предложението. Излага се, че от
изискванията, които били определени от работодателя и утвърдени на 14.06.2017г.
за изпълнение на длъжността ръководител сектор „ Отоплителна централа” било
въведено условие за заемане на
длъжността – висше образование в професионално направление „енергетика” , което
не било злоупотреба с право, а целяло създаването
на по-добра организация в процеса на работа и отразявало тенденция за
повишаване на експертността в област, свързана с експлоатацията на опасни
съоръжения. Сочи се, че с Доклад 3457/14.06.2017г. помощник ректора на ТУ-Варна
сезирал работодателя за необходимостта от промяна на изискването към лицата,
заемащи ръководни длъжности в сектор „Отоплителна централа”. На 14.06.207г.
работодателят одобрил изменение на длъжностна характеристика на ръководител
сектор „Отоплителна централа” . На 19.06.2017г. ищецът получил екземпляр от
новата длъжностна характеристика и след нея Заповед №ЛС-808/19.06.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага се, че заповедта е добре мотивирана и че служителят е разбрал по каква
причина е прекратен трудовия договор. Правното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение било посочено конкретно, като трайната съдебна
практика сочела, че при такива случаи при изменение на изискванията за
образование прекратяването следвало да се осъществи на основание чл.328 ал.1
т.6 КТ. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца нямала връзка с членството му и
заемането на ръководна позиция в синдикална секция към КТ „Подкрепа”, която
била основана на 25.05.2017г. Отправя се искане за оставяне без уважение на
претенциите на ищеца.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
от представените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „Началник газова централа” в Технически университет–Варна
от 01.07.2003г.
С Допълнително
споразумение от 06.01.2017г. основното месечно възнаграждение за заеманата
длъжност е определено на 927 лева, а допълнителното възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит е в размер на 1.2 % за всяка година трудов
стаж. Това правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед №ЛС-656 от 15.03.2017г. поради съкращаване в
щата.
С
покана, получена от ищеца на 04.04.2017г. Ректорът на ТУ-Варна е поканил ищеца
да заеме новосъздадена щатна длъжност Ръководител сектор „Отоплителна централа”
в Отдел” Енергоремонтен”, като със Заявление от 10.04.2017г. В.М. е изявил
желание да бъде назначен на предложената длъжност.
С
Трудов договор №ЛС-738 от 13.04.2017г. В.М. е назначен на длъжността
Ръководител сектор „Отоплителна централа” в Отдел ” Енергоремонтен” с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 806 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1.2 %
за всяка година трудов стаж.
Няма
спор, че през месец май 2017г. в ТУ Варна е регистрирана СС на „КТ „Подкрепа,
като видно от Удостоверение №21/23.05.2017г., издадено от КТ ”Подкрепа”, доц.
Д-р Н. И. Н. е Председател, а Н. П. Я. и инж. В.А.М. са секретари на СС на КТ ”Подкрепа”
при Технически университет –Варна.
С
Уведомително писмо от 26.05.2017г. Доц. Д-р Н. Н. в качеството й на Председател
на СС КТ”Подкрепа” е уведомила Ректора на ТУ-Варна, че считано от 25.05.2017г.
в Технически университет –Варна е учредена и регистрирана Синдикална
организация КТ”Подкрепа –Висше образование” със синдикален състав : Председател
– Доц. Д-р Н. Н., Организационен секретар „Академичен състав” – ст.пр. Н. Я. и Организационен секретар „ Административен
състав” – инж.В.М.. Посочен е адрес за кореспонденция със синдикалната
организация Нов учебен корпус, кабинет 426, ел.адрес и телефони.
С
Доклад от 29.05.2017г. инж.М. М. – началник отдел „ЕР” и К. Д. –началник отдел
„Автотранспорт” са уведомили Ректора на ТУ-Варна за необходимостта от
наложителни ремонти в абонатната станция на УПБ. На последната страница е
поставена резолюция, а която на инж.В.М. е възложено изготвянето на списък на
необходимите ремонти на инсталацията, а на инж. К. Д.и инж. М. М. е възложено
да осъществят контрол по изпълнението и изготвянето на график и план за
отстраняване на повредите с цел
осигуряване на отоплителния сезон съвместно с инж. В. М..
С
доклад от 09.06.2017г. до Ректора инж.В.М. е изразил несъгласие с искането към
него за изготвяне на списък, като е посочил, че преценката за извършване на
ремонт следва да се извърши от упълномощените лица да отговарят за
отоплителната мрежа.
С доклад
до Ректора от 14.06.2047г. инж. Иван Русев- помощник Ректор на ТУ е направил
предложение за промяна на изискванията за заемане на длъжността ръководител
сектор „Отоплителна централа”. Посочил е, че отказът на инж.В.М. да изпълни
служебните си задължения не е виновно поведение, а се дължи на незнание и
неразбиране на същността на функционалните задължения на Ръководител сектор
„Отоплителна централа”, като в тази
връзка е изложено становището, че тази длъжност следва да се заема от лице,
притежаващо необходимите знания и умения, които да му позволяват адекватно да
ръководи като организира управлението на процесите по оценка и контрол на техническото състояние на отоплителната
инсталация. Предложено е утвърждаването на нова длъжностна характеристика, в
която изрично да се посочи, че лицето назначено на тази длъжност следва да има
нужната компетентност за управлението на отоплителни централи, за което следва
да се притежава висше образование в професионално направление „Енергетика”.
Длъжностната характеристика за „Ръководител
сектор „Отоплителна централа“ е била връчена на ищеца на 19.06.2017г., видно от
която е, че е въведено изискване за висше образование в професионално
направление „Енергетика”. На същата дата
е издадена и Заповед №ЛС-808, с която е
прекратено трудовото правоотношение на В.М., считано от 20.06.2017г. с вписана
причина : „Не притежава необходимото образование за изпълняване на работата.”
Видно
от приложеното копие на диплома за висше образование на В.М. същият е завършил
Висш машинно-електротехнически институт
по специалността „Двигатели с вътрешно горене” и е с придобита
квалификация „Машинен инженер”.
С писмо с изх. №3506/19.06.2017г. Ректора на
ТУ-Варна е уведомил Председателя на КТ”Подкрепа” СРС Варна, че считано от
20.06.2017г. е прекратено трудовото правоотношение на инж. В.М. на основание
чл.328 ал.1 т.6 КТ като същият е член и
организационен секретар „Административен състав” на СС КТ”Подкрепа” при
ТУ-Варна. Изложено е, че доколкото СС на КТ”Подкрепа” е структурна единица по
местоработата и се учредява най-малко от трима членове след освобождаването на В.М.,
СС на КТ”Подкрепа” не отговаря на минималните изисквания за брой членове,
поради и което дейността й следва да бъде прекратена.
Свидетелят
Н. П. Я. – старши преподавател в ТУ –Варна и организационен секретар в СС към
ТУ КТ”Подкрепа” излага, че синдикалната организация била учредена през месец
май 2017г. Известно му е, че В.М. бил уволнен на 19.06.2017г. заради някакви
изисквания към него за някакви ремонти да даде становище и информация. Счита,
че уволнението му има връзка с членството в синдикалната организация. Сочи, че
преди уволнението му синдикалната организация имала проблеми с ръководството на
университета. Излага, че след учредяване на синдикалната организация подали
молба до Ректора за предоставяне на помещение за извършване на дейността, по
която нямали отговор и до ден днешен. Председателят на синдиката доц. Николова
получила две заповеди за наказание –
забележка и предупреждение за уволнение в един и същи ден. Едното наказание
било свързано с това, че извършва синдикална дейност в кабинета си. Към момента всички членове на организацията
били дисциплинарно наказани. Излага, че
поискали да им се предоставят всички нормативни документи, правилници, за да
могат да ги прегледат, коментирали да сключат КТД както правят синдикатите. До
момента документите не им били предоставени и нямали отговор от ръководството.
Сочи, че от самото създаване на синдикалната организация до сега се стремели да
наберат членска маса, но срещали проблем, особено в последно време, като цяло много хора се
страхували да подадат молби за членство.
Отказвали, защото били подложени на натиск от страна на ръководството, че ще
бъдат наказани дисциплинарно, уволнени и хората се страхували. Някой от
колегите му знаели за уволнението на В.М. и се страхували това да не се
случи с тях. Имали подадена молба до
тях, но на следващия ден човекът дошъл и поискал да я анулират, защото се
страхувал да не бъде уволнен. В същия
ден на уволнението на В.М. в регионалния офис на КТ”Подкрепа” се получило
писмо, че синдикатът трябва да бъде закрит, тъй като по закон трябвало да бъда
минимум трима човека при учредяване. Излага, че до уволнението на В.М. нямало
проблем с отоплителната централа. Отоплителната централа била изцяло на газ.
Освен СС на КТ ”Подкрепа” имало и друга синдикална организация КНСБ, но тя била
с нулева дейност. Имало и още нещо освен КНСБ. Сочи, че срещат неглижиране на
дейността на тяхната синдикална организация от страна на ръководството и
наказания на техните лидери. Разказва,
че пет човека от неговата катедра входирали молби в деловодството на ТУ, които
били адресирани до Ректора на Технически университет Варна и до Председателя на
КТ”Подкрепа” за членство в КТ ”Подкрепа”, които не стигали до тях по реда, по
който трябва, което за свидетеля било странно. След предявяване на приетото
като доказателство по делото писмо с вх.
№3189/25.05.2017г. свидетелят посочва, че това е писмото, с което СС
КТ”Подкрепа” е поискала предоставяне на помещение за извършване на синдикална
дейност, с което за адрес за кореспонденция бил посочен кабинет 426, който не
бил използван от тях за дейността, а ако някой реши да ги потърси да знае къде
да ги намери.
Свидетелят
Н. И. Н. излага,че работи от 35 години в ТУ-Варна като заема длъжността Доцент
доктор по икономика и е щатен преподавател в катедра „ Индустриален мениджмънт”
. Познава В.М., за който казва, че работи в ТУ от около 14 години. Не знае
точното наименование на длъжността му, но свързва името му с електроцентралата на ТУ, с поддръжката в
административната секция. Бил на пряко подчинение на помощник ректора и бил
част от щатния административен персонал в щатната структура на университета. Излага, че на територията на ТУ
синдикалното пространство било поделено между КНСБ, която била учредена през
2003-2004г. , малка секция на „Промяна” и на 23.05.2017г. учредили синдикална
организация на КТ”Подкрепа”. Сочи, че на 25.05.2017г. входирали в деловодството
на университета уведомително писмо, с
което уведомили работодателя, като приложили сертификат на синдикалната секция
и избраното ръководство. В.М. бил избран за организационен секретар.
Декларирали желанието си за установяване на социален диалог и социално
партньорство, помолили работодателя да им бъде предоставено помещение на
синдикалната секция, да бъдат допуснати представителите на синдикалната секция
в комисиите, които подготвят проектите и проекциите на вътрешните документи-
правилници и разпоредби, които са част от единната система за качество , с
която се управлява университета. Наложило се да се подават напомнителни писма,
12-13 последователни писма. Непрекъснато информирала работодателя за желанието
им да получат необходимите документи, да обсъдят проект за колективен трудов
договор, да се информират за намеренията
на работодателя. Диалог с работодателя нямало. Още в първата седмица
свидетелката била призована да дава писмени и устни обяснения и този процес не
стихвал и до днес. Била налице една устойчива линия на работодателя,с което се
целяло ликвидиране на синдикалната секция. Сочи, че в периода след
легитимирането им давала всеки ден устни показания пред помощник ректора, пред
юрисконсулта и особено пред заместник ректора по развитие на академичния
състав. Била викана в различни форми, уж да получи нещо от деловодството, а
всъщност не получавала нищо, а срещу нея започвала устна атака с цел да бъде
сплашена и унижена, за което сигнализирала регионалното ръководство. На 19-ти в началото на месец юни господин М.
информирал синдикалната секция, че има проблеми от трудово естество,свързани с
ремонта на УПБ/ учебно производствената база/. Бил много притеснен, защото забелязал,
че това което се изисква от него да направи опис на видовете работи не
съответствало на това, което в момента се работело. Водили няколко разговора в
тази връзка, но тъй като работодателят не допуснал синдикалната секция да
участва в управлението, нямали никаква видимост върху това, което се случвало,
включително и върху неговите преки служебни задължения. Свидетелката била много
изненадана, когато на 19-ти В.М. се срещнал с нея и държал заповед за
уволнение. Никой не бил искал разрешение от синдикалната секция или от
регионалния съюз за освобождаването на М.. Излага, че и до днес работодателят
не е представил помещение за дейността на синдикалната организация, както и не
отговорил на две покани на свидетелката за среща за диалог за тези
обстоятелства. Двамата други синдикални дейци на КНСБ и Промяна извършвали синдикалната дейност в
техните кабинети, които заемали като щатни преподаватели. Посочва, че след
уволнението на В.М. с писмо работодателят постфактум информирал ръководството
на КТ”Подкрепа” , че считано от 20.06 са прекратени трудовите му правоотношения
с ТУ и че счита, че с след освобождаването на В.М. секцията не отговаря на
минималните изисквания, поради което дейността й следва да бъде прекратена.
Сочи, че това писмо за тях е доказателство, продължение, следваща стъпка на
работодателя за ликвидиране на секцията.
Разказва, че на 29.08 в обедната почивка в кабинета й нахлули четири
лица, водени от ръководителя на охраната, помощник ректора Русев, юрисконсулта
на университета и информатора на ТУ Камелия Дойчева, като й връчили – анекс за
увеличаване на заплатата със задна дата, тъй като тя била единствения пропуснат
преподавател, две заповеди за наказание- забележка и предупреждение за
уволнение, като последното било за това,че извършва синдикална дейност в
кабинета си. Излага, че считано от 03.07 се помещава в кабинет 511. Сочи, че
работодателят продължава с репресивните си действия и всички са предупредени,
че който стане член на тяхната синдикална секция ще последва примера на В.М. и
хората се страхували. Наложеното й наказание „забележка” било за това, че е
предоставила на чужда организация логото и запазения знак на ТУ, за което свидетелката твърди,че
не отговаря на истината. След
предявяване на приетото като доказателство по делото писмо с вх. №3189/25.05.2017г. свидетелката посочва, че
това е писмото , в което СС КТ”Подкрепа” е уведомила работодателя за
учредяването й и е посочен адрес за кореспонденция, като след това писмо имало
още няколко писма. Сочи, че
синдикалните членове на КНСБ никога не
били имали такива проблеми. По преценка на председателя на малката секция на
Промяна, отношението на работодателя било хладно, некомуникативно, нямало
установен социален диалог, макара че се опитвали да осъществят такъв с цел да
се върви към общ колективен трудов договор. Излага, че отношението към
КТ”Подкрепа” е дискриминационно. Сочи, че
останалите членове на КТ”Подкрепа” извън официалните й представители,не
се обявяват по споразумение между ръководството на университетската синдикална
организация и регионалния и национален съюз. Разказва за пет лица, които подали
молба до работодателя, а не до синдикалната организация за приемането им за членове, които нито по
форма, нито по съдържание отговаряли на тези, по които се приемат нови членове
в синдикалната организация. Тези лица били на щатна длъжност в катедра
„Физическо възпитание и спорт” . Тези заявления не били пристигнали в
синдикалната организация. Петте лица, които ги подали подали жалба в регионалния
съюз и приложили тези заявления. Допуснали, че е възможно организирането на
група, която по административен ред да бъде внедрена в синдиката с оглед
отвътре синдиката да бъде разрушен. Намали убеденост, че тези заявления са
подени от тези лица и че тези декларирани желания са техни. Излага, че отношенията на СС КТ”Подкрепа” с
другите действащи синдикални организации са добри и че са имали диалог с
тях. Сочи, че от работодателя били
поискани правилника за организацията на работната заплата, фонд социални и
битови мероприятия, списък на комисията, финансови резултати, за да се
информират особено за социалния фонд, като получили мълчалив отказ. Нямало нито
един отговор на техните искания. Казва, че й били определени от два дни от
26.06 до 28.06.2017г. да напусне кабинета си в университета, като била в
болнични за периода 27-27.08.2047г. В тези два дни заключващото устройство на
кабинета било сменено и се наложило на трети и четвърти следващия месец да
търси съдействие от съпруга си, за да може да си изнесе вещите от там. Не й
било обяснено защо е сменено
заключващото устройство. Деканът отишъл и сменил ключа. Излага, че преди това
не е имала проблеми с ръководството и че преди това е заемала административна
позиция.
Свидетелят
Иван Русев Русев – помощник ректор в ТУ-Варна излага, че на територията на
университета има три синдикални организации – КНСБ и специализиран синдикат в областта на
образованието, като последната които
била създадена преди няколко месеца май или юни от трима техни служители, за
което били уведомени с писмо от членовете и ръководството й. Запознат е с
писмото, но не и точното му съдържание.
Излага, че за новоучредената синдикална организация са водени разговори
от ръководството в насока, че тя трябва да има същите права и да се ползва със
същите блага, с които се ползват и останалите такива на територията на ТУ.
Сочи, че има предоставени помещения, които се ползват и от трите синдикални
организации. До него не била стигала информация КТ”Подкрепа” да е поискала
предоставянето на някакви документи. Казва, че останалите синдикални
организации водят преговори за сключване на колективен трудов
договор.Обстоятелството по водене на преговори в тази връзка било публично
известно. Имало съставена комисия от страна ръководството и комисия от състава
на синдиката за водене на преговори. Били водени няколко заседания, постигнато
било някакво съгласие и това било до излизане в лятна ваканция, като през
септември този процес щял да бъде подновен. Излага, че е запознат с искане на
няколко преподаватели от университета да членуват в новооучредената синдикална
организация. Били подадени заявления от тях до ръководството на университета и
до ръководството на синдикалната организация. Свидетелят г видял по повод, че
имало отказ да бъдат приети като членове. Не знае какво се е случило със заявленията. Сочи, че към
момента не е постъпвало искане за предоставяне на помещение. Посочва, че членовете
на синдикалната организация на КТ”Подкрепа” са доц.Н. Н., Н. Я. и В.М. и че не е
запознат с наказанията, които са им наложени. В.М. не заемал длъжността
„Ръководител на отоплителна централа” , поради това, че не отговарял на
изискването за образование, което било посочено в длъжностната характеристика –
висше образование в професионално направление „Енергетика”. Излага, че е
участвал във взимането на това решение и че той го е предложил, като ректорът
счел предложението за правилно. Казва, че не е запознат с наложено наказание на
Н. Я. и че не това не е в неговия ресор, както и че не е запознат при
проведената среща на процесуалния представител на ищеца с поисканите от него документи, а само е
присъствал на разговора между него и
юрисконсулта в тази връзка и ролята му била посредническа. По отношение на
кабинет 426 на Недка Николова излага, че не му е известно докога същата го е ползвала. В момента се
помещавала в друга стая заедно с друга колежка от същата катедра, защото имало
изискване в един кабинет да се помещават двама преподаватели. Настаняването в
кабинет ставало по решение на ръководителя на катедрата, който бил подчинен на
ректора и на заместник ректора по учебната дейност.
Представени
са заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на Недка Николова от
28.06.2017г. – първата заповед с наложено наказание „забележка” за виновно
неизпълнение на трудовите задължения във връзка със забраната, установена в
ЗГМО, изразяващо се в неспазване на установените правила за ползване на името и
логото на ТУ-Варна от трети лица и организации, за това че е допуснала без предварително
получено съгласие от ректора или помощник ректор, ползването на името и логото
на ТУ-Варна за целите на работата на синдикална секция; втората заповед с
наложено наказание „ предупреждение за уволнение” затова, че считано от
25.05.2047г. без да е получила предварително съгласие за това от ректора или
помощник ректора на университета,, е предоставила ползването на кабинет 426 на
СС „Подкрепа висше образование” за целите на работата на синдикалната секция.
Представена
е заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на Н. Я. от
02.12.2016г.
По
делото е изготвена ССчЕ за установяване на брутното трудово възнаграждение на
ищеца в месеца, предхождащ датата на прекратяването на трудовото му
правоотношение. Вещото лице е установило, че последният пълен отработен месец
от ищеца е месец май 2017г. , в която същият е получил БТВ в размер на 1134,85
лева, от които 806 лева за основна заплата и 328,85 лева – процент трудов стаж.
При заемането на длъжността „Началник газова централа” в последния пълен
отработен месец – февруари 2017г. ищецът е получил БТВ в размер на 1305,22
лева, от които 927 лева за основна
заплата и 378,22 лева – процент трудов стаж.
Представен
е препис от трудовата книжка на ищеца и пред настоящата
инстанция, като след справка ВОС е установил, че след датата на прекратяване на
трудовото правоотношение в същата няма извършвани вписвания. Видно от
регистрационната карта при Бюро по труда Варна, ищецът е регистриран и
понастоящем.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
и са установените по делото обстоятелства , а именно: между страните е било
налице валидно сключено трудово правоотношение за неопределен срок, по което
ищецът е заемал длъжността “ръководител сектор”, което е било прекратено с
атакуваната заповед, считано от 20.06.2017г. Безспорно е установено и
обстоятелството, че ищецът е останал без работа след уволнението до
13.12.2017г.- датата на последното открито съдебно заседание, както и размерът
на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец. Горните
обстоятелства- действително трудово правоотношение за неопределен срок, както и
фактът на оставане без работа и размерът на последното БТВ, са били в
доказателствена тежест на ищеца.
Доколкото са спорни
обстоятелствата налице ли е посоченото в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, достатъчно мотивирана ли е издадената заповед и
налице ли е точно посоченото в заповедта основание или същото е посочено неправилно,
както и налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя, които
въпроси касаят законността на уволнението, същите следва да бъдат установени от
ответното дружество.
Нормата
на чл. 328 ал.1 т.6 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Безспорно се установява, че
изменение на длъжностната характеристика досежно вида на притежаваното висше
образование е предприето след сключване на трудовото правоотношение за
длъжността „ръководител сектор „Отоплителна централа“. Този извод съдът прави,
като се има предвид, че към датата на сключване на трудовия договор
13.04.2017г. на ищеца не е била връчена нова длъжностна характеристика, а и в
трудовото досие на ищеца се съдържа утвърдена от ректора длъжностна
характеристика с дата 10.04.2017г., която макар и да не е подписана от самия
ищец съдържа изискване за притежаване на висше специално образование за заемане
на длъжността „Ръководител на сектор „Отоплителна централа“, което сочи от своя
страна, че промяната в изискването за образование е настъпила след
възникване на трудовото правоотношение. Предвид това и не се споделя от
настоящия състав, че правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
следвало да е чл.328 ал.1 т.11 КТ. Сочената разпоредба визира хипотези на
прекратяване на трудовото правоотношение при промяна в изискванията за
изпълнение на длъжността, ако работникът или служителя не отговаря за тях. Двата фактически състава за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ включват
промяна на изискванията за заемане на длъжността по трудово правоотношение,
като в хипотезата по т.6 промяната касае изискванията за образование или
квалификация, а тази по т. 11 - всички останали, необходими за изпълнение на
трудовите функции. Липсата на необходимото образование се свързва конкретно с
изискване за необходима степен и вид образование. Посочената в заповедта правна квалификация за прекратяване на
трудовото правоотношение съответства на текстовата й част – не притежава
необходимото образование за заемане на длъжността. Не се споделят доводите на ищеца, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не било посочено точното
образование, което следва да се притежава за заемане на длъжността. Ищецът е
получил на датата на връчване на заповедта и длъжностната характеристика, в
която е посочено нужното образование, поради и което за него е налице яснота
относно въведеното изискване и професионалното направление, в което следва да е
реализирано лицето, заемащо длъжността – висше образование „ Енергетика”.
В хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ
и доколкото промяната на изискванията за
заемане на определена длъжност е право на всеки работодател и се основава на
неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му, съдебен
контрол на тази преценка не може да бъде осъществен. Това е така, тъй като
целесъобразността на решението на работодателя не може да бъде предмет на
съдебен контрол. При наведени твърдения за недобросъвестност при упражняване на
правомощията на работодателя обаче, каквито изрично са обосновани в исковата
молба, следва да бъде предмет на преценка налице ли са били конкретни нужди от
страна на работодателя, свързани с упражняване на дейността му, и то такива,
които в действителност да са водели до необходимост от промяна на изискванията
за заемане на процесната длъжност. Настоящият състав намира, че следва да бъде
извършена преценка само на фактите,
твърдени от работодателя, че са обусловили нуждата от промяна, а не и досежно
целесъобразността на взетото решение за изменение на изискуемото образование.
Фактите в своята съвкупност и последователност са следните: Промяна в щатното
разписание, при което макар и изцяло да се съкращава длъжността „началник
„Газова централа“, същата се заменя с нова длъжност „Ръководител сектор
„Отоплителна централа“. Длъжностната характеристика и за старата, и за новата
длъжност остава изцяло непроменена. От горното може да се направи извод, че
доколкото изискванията за заемане на длъжността са същите, то и двете длъжности
са абсолютно идентични. Няма твърдения, а и не са ангажирани доказателства, че
практически е променена и самата отоплителна централа или има някакви
нововъведения в системата. На ищеца е предложено именно от работодателя да
заеме новосъздадената длъжност, поради което и може да бъде направен извод, че
работодателят е приел, че ищецът отговаря на изискванията за длъжността и по
образование, и по останалите изисквания. Ищецът е продължил да упражнява
длъжностните си задължения, които е упражнявал и през последните четиринадесет
години. Някаква друга промяна, изключая изготвения от помощник-ректора доклад
от 14.06.2017г., не е налице. В посочения доклад се съдържа становище на
последния, че ищецът е отказал да изпълнява задължения, които според докладващия
се включват в длъжностната му характеристика. Посоченото води до извод за
дисциплинарно нарушение от страна на ищеца или евентуално за липса на качества
за изпълнение на заеманата длъжност, както е изложено и от помощник-ректора, че
„горното е поради липса на знания и умения у ищеца да ръководи-незнание и
неразбиране на същността на функционалните задължения на ръководителя“.
Следователно и посоченото в доклада би било аргумент за предприемане на
действия за налагане на дисциплинарно наказание или прекратяване на
правоотношение по реда на чл.328 т.5 КТ. Въпреки това обаче нелогично според
становището на настоящия състав, препоръката на пом.ректора е за промяна в
изискванията за длъжността, като необходимото висше образование бъде променено
на такова със специалност „Енергетика“. Липсва аргументация защо именно това
образование за цитираната специалност би довело до по-добри умения и знания за
ръководене, при положение, че в доклада се говори за липса на качества и знания
у ищеца конкретно. Въпреки констатираните в доклада противоречия, предложението
е постъпило на 14.06.2017г. и одобрено незабавно от ректора на ТУ Варна.
Считано от същата дата е одобрена промяна в длъжностната характеристика за
заеманата от ищеца длъжност, като единствената промяна в същата е във вида на
изискуемото образование, като същото е променено като е уточнено, че висшето
специално следва да е с професионално направление „Енергетика“. Изискванията за
длъжността остават идентични. Едновременно с връчването на новата длъжностна характеристика
на ищеца е връчена и атакуваната заповед.
Съдът намира, че съпоставяйки
всички описани факти в тяхната съвкупност и последователност, може да бъде
направен извод, че работодателят е упражнил недобросъвестно правомощия си при
извършване на промяна в изискванията за заемане на длъжността, което е било
извършено само и единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с
ищеца. До горния извод съставът стигна, като съобрази, че независимо че е била
създадена нова длъжност през месец април 2017г., тогава работодателят не е
извършил преценка за нуждата от друго изискуемо образование, а само три месеца
след това променя длъжностната характеристика, без някакви обективни
обстоятелства да налагат това /напр., промяна във вида на инсталацията, нови
изисквания според НКПД или вменяване на нови длъжностни задължения/. На
практика ищецът е продължил да изпълнява задълженията, които е изпълнявал
години наред, като изведнъж работодателят е взел решение, че тези задължения
следва да бъдат изпълнявани от лице с друга квалификация, независимо че
причините за вземане на това решение се основават в преценка на работодателя за
несправяне на ищеца с вменените му задължения. Това противоречие между
установените факти и решението на работодателя за промяна в длъжностната
характеристика следва да бъдат съобразени и с факта, че ищецът е бил ръководен
член на новосформирана преди по-малко от месец преди уволнението синдикална
организация. Безспорно от приложените по делото писмени доказателства и от
ангажираните гласни такива се установява, че между работодателя и ръководството
на синдикалната организация е имало обтегнати отношения. Доказателство за това
е и факта, че в деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
работодателят е поискал прекратяване и на синдикалната организация като
нелигитимна. Обтегнатите отношения между членовете на организацията се
установяват и от факта, че след създаването на синдиката първоначално е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, впоследствие на един и същи ден
са наложени две дисциплинарни наказания с две различни заповеди на председателя
на синдиката, а впоследствие е наказан и третия член на организацията. Макар и
горните обстоятелства да са следхождащи уволнението, то същите следва да бъдат
съобразени при наведени твърдения за дискриминационно отношение. Съдът намира,
че такова безспорно се установява по делото. Напълно споделя изложените от ВРС
мотиви, че действията на работодателя по уволнението на ищеца могат да бъдат окачествени като целенасочени и отправени към прекратяването на трудовия договор
конкретно с В.М., което в същността си има връзка с дейността му в СС на
КТ”Подкрепа” и установява твърденията за ищеца за злоупотреба с право в
нарушение на чл.8 ал.1 КТ и проявено дискриминационно отношение на принцип
членство в синдикална организация. Твърденията на ищеца, че с позволени от
закона средства – ползвайки се от
правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ,
като промени изискването за образование, работодателят е проявил дискриминационното
поведение. Извършеното, макар и на обективно основание уволнение, доколкото
представлява злоупотреба с властническите правомощия от страна на работодателя,
следва да бъде отменено, както и заповедта, с която е наложено. Предвид
незаконността на издадената заповед, както и безсрочния характер на трудовия
договор, следва да бъде уважен иска на М. за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност- „Ръководител сектор „Отоплителна централа“. Решението на
ВРС по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ следва да бъде изцяло
потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
От представения препис на трудовата книжка се установява,че за периода
20.06.2017г. до датата на приключване на устните състезания 13.12.2017г. ищецът
не е работил по трудово правоотношение и доколкото заявения период попада в
шестмесечния такъв, за ищеца възниква правото
да претендира заплащане на обезщетение. Шестмесечният период, за който
ищецът претендира обезщетение изтича на 20.12.2017г. и доколкото същият не е
изтекъл претенцията му следва да се уважи за периода до датата на приключване
на устните състезания 13.12.2017г. като за останалия заявен период следва да се
отхвърли. Размерът на обезщетението следва да се изчисли съобразно полученото
последно брутно трудово възнаграждение от ищеца за последния пълен отработен
месец, предхождащ датата на уволнението му от длъжността „Ръководител сектор „Отоплителна централа“. Правилото на чл.225
ал.2 изр.2 КТ не важи в настоящата хипотеза, доколкото предметът на делото не
включва незаконно преместване на по-ниско платена длъжност. Наред с това ищецът
сам е поискал и подписал трудов договор за длъжността „Ръководител сектор „Отоплителна централа“ при уговорено между
страните трудово възнаграждение.
Последно отработения месец от
ищеца преди уволнението му е месец май 2017г., като от ССчЕ се установява, че в
този месец БТВ е възлизало в размер на 1 134,85 лева. За периода 20.06.2017г.
до 13.12.2017г. на ищеца се следва обезщетение в размер на 6 525,39 лева,
като иска му е основателен до този размер и за този период. Същият е
неоснователен за периода 13.12.-20.12.2017г. и за разликата до 7 831,32
лева. и подлежи на отхвърляне. Решението на ВРС в
частта, с която искът е уважен до 3 801,73 лв. и в частта, с която е
отхвърлен за разликата над 6 525,39 лв. до 7 831,32 лв. следва да
бъде потвърдено, а отменено в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над
3 801,73 лв. до 6 525,39 лв.
На
осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника сума в размер на 450 лв., представляваща направените пред
инстанциите разноски, от които 350 лв.- адвокатски хонорар за защита пред ВОС и
още 100 лв. съобразно уважената част от иска по чл.225 ал.1 КТ пред ВРС.
На
осн. чл. ответникът следва да бъде осъден да заплати още 108,95 лв.- държавна
такса по уважената част от иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ на осн. чл.78
ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4004/11.10.2017г., постановено по гр.д. №9592/17г.
по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от В.А.М.
срещу Технически университет –Варна иск за заплащане на обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение за разликата над 3 801,73 лв.
до 6 525,39 лв. и за периода 28.09.2017г. до 13.12.2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Технически университет–Варна да заплати на В.А.М., ЕГН **********, с адрес ***,
и разликата над 3 801,73 лв. до
6 525,39 /шест хиляди петстотин двадесет и пет лева и тридесет и девет
ст./, представляваща обезщетение вследствие на незаконно уволнение за
периода 28.09.2017г. до 13.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в
съда – 07.07.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл.225,ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4004/11.10.2017г., постановено по гр.д.
№9592/17г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, в частта е признато за незаконно и
отменено уволнението на В.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, извършено със Заповед №ЛС-808/19.06.2017г., издадена от
Ректора на Технически университет -Варна,
на основание чл.344,ал.1, т.1 КТ, възстановен е М. на заеманата преди
уволнението длъжност „Ръководител сектор
Отоплителна централа в технически университет –Варна“, на основание
чл.344,ал.1, т.2 КТ, както и е осъден Технически университет –Варна да заплати
на М. сумата от 3 801,73 лева,
представляваща обезщетение вследствие на незаконно уволнение за периода
20.06.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда –
07.07.2017г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен иска по чл.225
ал.1 КТ за разликата над 6 525,39 лв. до 7 831,32 лв.
ОСЪЖДА Технически
университет –Варна да заплати на В.А.М., ЕГН : ********** с адрес ***,
сумата от 450 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща направени разноски пред двете инстанции, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Технически университет –Варна да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 108, 95 /сто и осем лева и деветдесет и пет ст./, представляваща
дължима държавна такса по делото съобразно
уважената част от иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, който тече от
връчване на съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.