РЕШЕНИЕ
№ 2254
гр. Пловдив, 18.12.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шестнадесети
ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2712 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава X - та от
Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с чл.166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”а” от Закона
за водите (ЗВ).
2. Образувано е по жалба на „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Д.- изпълнителен директор,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №48 от
16.08.2017г., издаден от М.И.М.– Директор на дирекция „Планове и разрешителни“,
в качеството на заместващ Директор на Басейнова дирекция - Източнобеломорски
район /БД ИБР/, при Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, с който
на дружеството жалбоподател е определена такса за водовземане по Разрешително
за водоползване № 0670 от 29.11.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите /МОСВ/, изменено
и продължено с Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 0670/25.08.2005
г., продължено с Решение № РР-1286/07.07.2011г., с нов № 31420021, издадено от Директор на БД
ИБР, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015
г. в общ размер от 10 000 лв. главница и 2925,98 лева лихви за просрочие.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
отмяната му от съда. Поддържа се, че в акта не се съдържат фактически и правни
основания за издаването му. Твърди се също така, че проверката при която са
събрани данните за ползваните водни количества е извършена в отсъствие на
представител на дружеството, без да за засечени реално изразходваните
количества водни маси. Сочи се също така, че фактът на продължаване на срока на
издаденото разрешение за водоползване, потвърждава и заплащането на таксите за
водовземане от страна на дружеството.
3. Ответникът - Директор на Басейнова дирекция -
Източнобеломорски район /БД ИБР/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Бозукова е на становище, че жалбата е неоснователна.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. За
фактите:
6. "Н. с."
ЕАД – клон Пловдив е титуляр по разрешително за водоползване № 0670/29.11.2011
г., издадено от Министъра на
околната среда и водите, за воден обект – язовир „Климент“, с цел на водоползването – „напояване“ и лимит на ползването до 2,5
млн. м3/годишно, с разрешен режим на водоползването:
през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври. Според т. 1
от раздел „Такси за водоплозването“, за правото на
водоползване титулярят следва да заплаща такси, в размер определен в
съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 – Раздел I
от „Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект“ (ПМС № 154/2000г., ДВ бр. № 65/2000г., изм.. и доп. бр. 97/2001 и
ПМС № 23, ДВ бр. 11/2004г.) – за „напояване“ при действителната категория на
водите на язовир „Климент“. Съгласно условията на разрешителното титуляря, в
срока на действие на разрешителното, в началото на напоителния канал „Р-1 Кум
махала“, следва да монтира съоръжения за измерване на водните обеми за
напояване. Според т. 2 от раздел „Условия за водоползване“ във вр. т. 4 от раздел „Такси за водоползване“ РИОСВ – Пловдив следва да състави протоколи,
удостоверяващи изправността на монтираното измервателно устройство, съответствие
с нормативните изисквания и да направи отчет на показанията. До монтиране на
работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства, таксата
се изчислява на база разрешения годишен воден обем.
Посоченото
разрешително е продължено и изменено с разрешително № 0670/25.08.2005г. от
Министъра на околната среда и водите и продължено с решение № РР-1286/07.07.2011г., с нов № 31420021, издадено от Директора на БД
ИБР, със срок на действие 5 години, считано до 29.11.2016 г.
7. Титуляря по
разрешителното, във връзка с разпоредбата на чл.194б от Закона за водите, е
подавал в БД ИБР декларации, в които е удостоверил използваните водни
количества и изчисляване на дължимите такси както следва: 1) за календарната 2012 г. иззето количество вода
/годишен воден обем/ 5 045 куб.м., дължима сума 5,05 лв.; 2) за календарната 2013 г. иззето количество вода
/годишен воден обем/ 8048 куб.м., дължима сума 8,05 лв.; 3) за календарната 2014г. иззето количество вода
/годишен воден обем/ 100 611 куб.м., дължима сума 100,61 лв. и 4) за календарната 2015г. иззето количество вода
/годишен воден обем/ 11 347 куб.м., дължима сума 11,35 лв.
8. На 04.03.2013г.,
във връзка с декларацията за календарната 2012г., е извършена проверка на място
от експерти на БД ИБР, в присъствието на Щ.А.- ръководител отдел „Водоподаване“ в "Н. с." ЕАД, при която е
установено, че от основния изпускател водата постъпва в гасител
и от там се отвежда към дерем, което няма изграден профил, поради което няма
монтирано измервателно устройство – рейка, както се изисква по условията на
разрешителното; в дясно от язовирната стена на мокрия откос са разположени водомерни
рейки, чрез тях ежедневно се измерва нивото на язовирното езеро и при напояване
се извежда количеството за денонощие. При тези обстановка е установено, че декларираните
количества (5 045 куб.м.) не съответстват на действително иззетите водни количества
от титуляря на разрешителното, отразени на място в ежедневен дневник за отчет
на ползваните водни обеми за напояване, а именно 1 820 000 куб.м. За
проверката е съставен констативен протокол № 156/04.03.2013г. По делото не са
представени доказателства към онзи момент титулярят на разрешителното да е
уведомен за резултата от проверката.
9. На 09.05.2014г.,
във връзка с декларацията за календарната 2013г., е извършена проверка на място
от експерти на БД ИБР, в присъствието на Щ.А.- ръководител отдел „Водоподаване"
в "Н. с." ЕАД, клон Марица, при която е установено, че от основния
изпускател водата постъпва в гасител и от там се
отвежда към дерем, което няма изграден профил, поради което няма монтирано измервателно
устройство – рейка; такава има в дясно от язовирната стена на мокрия откос.
При тези
обстановка е установено, че декларираните количества (8048 куб.м. куб.м.) не
съответстват на действително иззетите водни количества от титуляря на
разрешителното, а именно 322 000 куб.м., при разрешен годишен воден лимит
2 500 000 куб.м. За проверката е съставен констативен протокол № ПВ1-131/09.05.2014г., в който са вписани
предоставените данни на място от ежедневен дневник за отчет на ползваните
водни обеми за напояване. С писмо изх. № КД-05-2913/03.07.2014г., получено на 07.07.2014г., "Н. с." ЕАД е уведомено, че
декларираните водни количества за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.
не са коректни и дължимата такса ще бъде изчислена на база разрешения годишен
воден обем от 2 500 000 куб.м., тъй като не са монтирани устройства
за измерване на ползваните обеми в началото на напоителния канал.
10. На 10.03.2015г.,
във връзка с декларацията за календарната 2014г., е извършена проверка на място
от експерти на БД ИБР, в присъствието на П.Н.Ж.- специалист язовири в "Н.
с." ЕАД, клон Марица, при която е установено, че няма монтирано измервателно
устройство – рейка, тя се намира в дясно от язовирната стена на мокрия откос.
При тези
обстановка е установено, че декларираните количества (100 611 куб.м.) не
съответстват на реално иззетите водни количества от титуляря на разрешителното,
а именно 1 120 000 куб.м., при
разрешен годишен воден лимит 2 500 000 куб.м. За проверката е съставен
констативен протокол № ПВ1-40/10.03.2015г.,
в който са вписани предоставените данни на място от ежедневен дневник за отчет
на ползваните водни обеми за напояване.
"Н.
с." ЕАД е уведомено за резултата от проверката, с писмо изх. № КД-05-3112/25.05.2016г.,
получено на 04.05.2016г., в същото е посочено че декларираните водни количества
за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. не са коректни
и дължимата такса ще бъде изчислена на база разрешения годишен воден обем от
2 500 000 куб.м., тъй като не са монтирани устройства за измерване на
ползваните обеми в началото на напоителния канал.
11. На 19.02.2016г. във връзка с декларацията за календарната
2015г., е извършена проверка на място от експерти на БД ИБР, в присъствието на П.Н.Ж.-
специалист язовири в "Н. с." ЕАД, клон Марица, при която е
установено, че няма монтирано измервателно устройство – рейка, тя се намира в
дясно от язовирната стена на мокрия откос. При тези обстановка е установено, че
декларираните количества (11 347 куб.м.) не съответстват на разрешения годишен
воден лимит 2 500 000 куб.м. За проверката е съставен констативен протокол ПВ3-12/19.02.2016г., в който са вписани
предоставените данни на място от ежедневен дневник за отчет на ползваните водни
обеми за напояване.
Във
връзка с резултата от проверката, "Н. с." ЕАД е уведомено, с писмо
изх. № КД-05-3112/25.05.2016г., получено на 04.05.2016г., в същото е посочено
че декларираните водни количества за периода 01.01.2015г.
- 31.12.2015г. не са коректни и дължимата такса ще бъде изчислена на база
разрешения годишен воден обем от 2 500 000 куб.м., тъй като не са монтирани
устройства за измерване на ползваните обеми в началото на напоителния канал.
12. В констативен протокол № ПВ3-75/07.04.2017г.,
съставен при проверка по документи, във връзка с извършения контрол са обобщени
резултатите от всички извършени проверки и констатираните несъответствия,
установени при деклариране на количествата вода от страна на титуляря на процесните разрешителни за водоползване.
До
"Н. с." ЕАД е отправена покана изх. № ПО-02-141/24.04.2017г.,
получена на 23.08.2017г., за доброволно плащане на дължимите такси за
водоползване по разрешително № 0670/29.11.2001г. и последвалите му изменения, за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г.
13. Издаден е АУПДВ № 48 от 16.08.2017г., с
който на "Н. с." ЕАД са определени задължения за такса за
водоползване (при ед. размер на таксата 0,001 лв./куб. м.), за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в общ размер от 2500 лв. главница и
1112,70 лева лихви за забава; за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2013г. в общ размер от 2500 лв. главница и 858,66 лева лихви за забава;
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в общ размер
от 2500 лв. главница и 604,62 лева лихви за забава; за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в общ размер от 2500 лв. главница и
350 лева лихви за забава.
14. Жалбоподателя не
представи доказателства таксите за водоползване по разрешителните за процесния период да за заплатени нито в размера, определен
в декларациите по чл.194б от Закона за водите, нито в този – определен в оспорения
акт. Не бяха представени и доказателства, с които да се оборят или разколебаят
фактическите констатации на административния орган, че на воден обект – язовир
„Климент“, в срока на действие на разрешителното, не са монтирани устройства за
измерване на ползваните обеми в началото на напоителния канал.
15. За
удостоверяване на валидността на оспорения акт ответникът представи Заповед № РД-562/07.08.2017г.,
с която Министърът на околната среда и водите е определил М.И.М.– Директор на
дирекция „Планове и разрешителни“, в случай на отсъствие по обективни причини
на Директора на БД ИБР – Пловдив, да изпълнява правомощията му в пълен обем.
Представена
е и Заповед № 873/01.08.2017г. на
Министъра на околната среда и водите, с която на Г.К.С.– директор на БД ИБР е
разрешено ползването на 12 дни платен годишен отпуск за 2016г., считано от
07.08.2017г.
IV. За правото:
16. Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г./ Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.
Нормата на чл.
16, ал. 1 от Правилника предвижда, че директорите на басейновите
дирекции се назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната
среда и водите. По правилата на чл.
5, ал. 7 и ал. 8 от същия подзаконов нормативен акт, директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни
свои правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези
правомощия, които по закон не подлежат на делегиране. Самият директор, от своя
страна изпълнява текущи задачи, възложени му от министъра,
заместник-министрите, главния секретар на Министерството на околната среда и
водите или директора на дирекция "Управление на водите".
17. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б „а“ вр. ал. 2 от ЗВ за правото на използване на повърхностни води се заплащат такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ /съобразно процесния период Наредбата за ползването на повърхностните води, отм., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г./.
Според чл. 2 от Наредбата, за правото на ползване на повърхностните води и водни обекти се издава разрешително и се заплаща годишна такса съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ.
По реда на чл. 39, ал. 1 - ал. 3 във вр. чл. 40, т. 1 от Наредбата водовземните съоръжения за повърхностни води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията измервателни устройства за измерване на ползваните водни обеми, върху които титулярят на разрешителното следва да извършва собствен мониторинг. Не се разрешава изграждане на отклонения или други съоръжения между водовземното съоръжение и измервателното устройство. Когато измервателно устройство не е монтирано или монтираното измервателно устройство не е сертифицирано или е повредено, такса водовземане се изчислява на база разрешен годишен лимит.
Нормата на чл. 73, ал. 1 от Наредбата във вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, предвижда в процесния случай контролът по спазване на нормативните изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни да се извършва от директора на басейновата дирекция. Контролиращият орган извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Текущ контрол се извършва на издадените разрешителни по ЗВ за спазване на изискванията по издадените разрешителни. Текущ контрол се извършва най-малко един път годишно съгласно утвърден от директора на басейновата дирекция план за контролната дейност. За извършения текущ контрол се съставят констативни протоколи /чл. 73, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата/.
Контролиращият орган извършва проверка на място, като проверява фактите и обстоятелствата в границите на проверявания обект по спазване на изискванията на нормативните актове, както и по всички точки от съдържанието на издадените разрешителни. Контролиращият орган извършва различни наблюдения и/или измервания, свързани с целта на използване на водите и водните обекти, и съобразно поставените условия в разрешителното /чл. 75, ал. 3 от Наредбата/. В частност контролът на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект включва: отнеманото в пункта на водовземане водно количество и разпределението му по цели; заплащане на такси за водовземане и изпълнение на изискванията за собствен мониторинг /чл. 78, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 10 от Наредбата/.
Според чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата проверката на обекта включва мястото на водовземане и/или ползване, както и мястото за извършване на стопанската дейност и се провежда в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствие на такива лица проверката се извършва с участието поне на един свидетел. Копие от констативния протокол от проверката се изпраща на титуляря на разрешителното.
Правилото на чл. 83 от Наредбата изисква титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на повърхностни водни обекти да разполагат с цялата документация, включително на мястото на извършване на дейността, свързана с показателите за контрол, и да я предоставят на контролиращия орган при извършване на проверка.
18. Според чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4) констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
19. Според чл. 3, ал. 1 от Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата /обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г./ таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.
В нормата на чл. 8, ал. 1 от Тарифата е дефинирана формулата, по която се изчислява таксата за водовземане от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство: Т = Е x W, където: „Т“ е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; „Е“ - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; „W“ - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м.
Съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от Тарифата единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за напояване е 0,001 лв./куб. м.
20. Как се отнася обсъдената фактическа и правна обстановка към конкретиката на настоящия казус?
На първо място съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от териториално и предметно компетентен орган. Процесният АУПДВ е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице, действало в условията на обективно отсъствие на титуляря и тъй като в случая не е налице хипотезата на делегиране на правомощия (която не е допустима по смисъла на чл. 166 от ДОПК), а е налице заместване, следва да се приеме, че извършеното от името на ответния административен орган волеизявление е валидно.
На следващо място се установи, че актът е издаден в предписаната от закона форма и съдържа необходимите фактически и правни основания. Не са допуснати нарушения на процесуални правила. От съдържанието на констативните протоколи е видно, че на всяка проверка е присъствал представител на "Н. с." ЕАД, който е удостоверил това обстоятелство чрез подпис. Констативни протоколи, отразяващи резултатите от текущия контрол по чл. 75, ал. 3 от Наредбата, са съставени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, поради което имат качеството на официални документи и отразените в тях факти и обстоятелства се считат за доказани, освен ако не бъдат оборени по установения съдебен ред. В случая жалбоподателя не проведе производство по оспорването им, нито представи доказателства, който да поставят под съмнение установената от контролните органи фактическа обстановка, в частност обстоятелството, че на процесния воден обект, в срока на действие на разрешителното, не са монтирани устройства за измерване на ползваните обеми в началото на напоителния канал. При тази обстановка без съмнение намира приложение редът за определяне на таксата на база разрешен годишен лимит.
По делото не се представиха доказателства, по реда на чл. 76, ал. 2 от Наредбата, копия от констативните протоколи да бъдат изпратени на титуляря на разрешителното, но съдът намира, че това нарушение в случая не е съществено, тъй като всяка една проверка е била извършена в присъствие на представител на титуляря на разрешителното, а за констатираните несъответствия до същия са изпратени уведомителни писма.
Най – сетне е отправена и покана за доброволно изпълнение с посочване на публичните задължения по основание, размер и периоди.
При така безспорно установеното потребление, за всяка от календарните години, административният орган, при спазване на правилата на чл. 8, ал. 1 от Тарифата, и по реда на чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водоползване.
Оспорващия нито твърди, нито представи доказателства да е извършвал каквито и да е доброволни плащания за погасяване на публичните си задължения, поради което законосъобразно е определен и размерът на дължимата се прилежаща лихва за забава.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорения акт за издаден в съответствие с целта на закона, тъй като освен права разрешителното за водоползване създава и задължения за титуляря, сред които и заплащането на нормативно предвидена такса, която следва да постъпи в държавния бюджет.
21. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден от териториално и предметно компетентни
органи, в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. За разноските:
22. От страна на ответника не се
претендира присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.С.“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Д.- изпълнителен
директор, против Акт за установяване на публично държавно вземане №48 от
16.08.2017г., издаден от М.И.М.– Директор на дирекция „Планове и разрешителни“,
в качеството на заместващ Директор на Басейнова дирекция - Източнобеломорски
район, при Министерството на околната среда и водите.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: