Присъда по дело №1544/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 85
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Младен Димитров
Дело: 20184110201544
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 август 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

12.12.2018 г.

 

гр. ВЕЛИКО  ТЪРНОВО

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО,   трети наказателен състав, в публично заседание на 12.12.2018  г.,  в следния  състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЛАДЕН ДИМИТРОВ

                                         Съдебни заседатели:                                                                      

 

Секретар: Н.Йорданова,

при участието на  прокурор от ВТРП: Годжова,

като разгледа  докладваното от  съдията НОХД № 1544 по  описа  за  2018 година, въз основа на доказателствата по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подс. Д.П.Л., ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен, настоящ и адрес ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен, неосъждан, за  ВИНОВЕН в това, че в периода от 08.08.2013 г. до 31.12.2017 г. в гр. Велико Търново, след като бил осъден да издържа свой низходящ - сина си К.д.л.. с ЕГН **********, с влязло в сила на 08.08.2013 г. решение по гр. д. № 1062/2013 г. на Районен съд - Велико Търново като заплаща на К.К.С. в качеството й на негова майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 52 месечни вноски в общ размер на 5200.00 лв. , поради което и на основание чл.183, ал.1 вр. с чл. 54 и чл.36 от НК го ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ШЕСТ  МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

           

ОСЪЖДА под. Д.П.Л., ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен, настоящ и адрес ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен, неосъждан ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд, СУМАТА  от 195,95 лв. /сто деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи направените в наказателното производство разноски, както и 5.00 (пет) лева - ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

           

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския Окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

                                  

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: .......................................

                                       

 

                           

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда 85 от 12.12.2018г., постановена по НОХД №1544/2018г. по описа на ВТРС.

                       

              ОБВИНЕНИЕТО е срещу   Д.П.Л., ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен, настоящ и адрес за призоваване: ……., българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен, неосъждан, в това, че в периода от 08.08.2013 г. до 31.12.2017 г. в гр. Велико Търново, след като бил осъден да издържа свой низходящ - сина си К.д.л.., с ЕГН **********, с влязло в сила на 08.08.2013 г. решение по гр. д. № 1062/2013 г. на Районен съд - Велико Търново, като заплаща на К.К.С. в качеството й на негова майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 52 месечни вноски в общ размер на 5200.00 лв. -престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдебното производство се провежда в отсъствието на подс.Л., който не е намерен на посочения от него адрес – по аргумент от по-силното осн.  на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

 Защитникът – адвокат Х., счита, че фактическата обстановка по обвинението е изцяло доказана от свидетелските показания, извършената експертиза и дадените обяснения от подсъдимия и направеното признание. Моли съда, при постановяване на присъдата да вземете предвид чистото му съдебно минало, добрата характеристична справка, изразеното съжаление, че не плаща издръжка и да  наложи наказание пробация или алтернативно лишаване от свобода за минимлано предвидени срок, което на одв. чл.66 НК, да се отложи за срок от три години.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното  :

            Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс. Д.П.Л., ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен, настоящ и адрес за призоваване: с. Торос, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. Китка № 14, българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен, е неосъждан- реабилитиран по право за извършени престъпления чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С влязло в сила на 08.08.2013 г. Решение № 688 от 09.07.2013 г. по гражданско дело № 1062/2013 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, е утвърдено постигнаотото по делото споразумение по силата на което  подс. Д.П.Л., се задължил  да заплаща месечна издръжка за свой низходящ - малолетния си син К.д.л.. с ЕГН: ********** от 08.08.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на 100 лева. Упражняването на родителските права по отношение на детето К. Л. било предоставено на майката св.С., а бащата подс. Д.Л. се задължил да заплаща на детето си К Л., чрез неговата майка и законен представител св. С. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 02.04.2013 г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното заплащане на задължението.

Видно от показанията на св. С., след постановяване на решението св.С. позволила на подс.Л. да види детето и  той й предал сумата от 100 лева, като заявил, че тя е първата месечна вноска за издръжката му. След като се разделили, подс.Л. се върнал в гр.София, където работел-  от този момент контактите със св.С. прекъснали, и подс.Л. повече не е заплащал присъдената месечна издръжка в периода до 31.12.2017 г. – според показаниятана св.С..

Подс.Л. работел без трудов договор, включително и в чужбина. В периода м. август - месец октомври 2015 г. работел в „Едем Д2“ЕООД гр. София и получавал трудово възнаграждение в размер на 730 лв. месечно – справка от 14.02.2018г. на „Едем Д2“ЕООД – лист 59 т.ІІІ от ДП и уведомления по чл.65, а.2 от КТ.

 В същия период придобил лек автомобил „Тойота Ярис" с per. № OB 7883 ВС на стойност 3100 лв. и продал идеални части от земеделски земи като неговите дяловете при продажба на идеални части са на обща на стойност 3 471.67 лв. -  видно от заключението по приетата съдебно-оценъчна експертиза и приложените по  делото нотариални актове – за дарение и продажба на недвижими имот – стр.189 – 193 от ДП.

За принудително изпълнение на задъжението за издръжка било образувано изп. Дело № 2054320400039 на ДСИ при РС-Луковит. Наложеният по делото запор на трудово възнаграждание в „Едем Д2“ЕООД гр. София, не е изпълнен поради прекратяване на трудовото му правоотношение преди получаването  - л.64 -65, т.ІІІ от ДП.

                        С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

                        С деянието си подс.Л. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

                        От обективна страна, подсъдимият през инкриминираният период,  не е заплатил нито една вноска от задължението си да заплаща ежемесечна издръжка от 100 лева, по отношение на сина си – К Л., присъдена с решение по гр. дело  1062/2017г. на ВТРС, като неизпълненото задължение за периода възлиза на 5200 лева или 52 месечни вноски. Предадената сума от 100 лв.,  покрива част от задължението по присъдената издръжка за периода, преди влизане в сила на решението.  Макар и състава да него изисква изрично, в съдебната практика се приема, че от значение за инкриминация на деянието е и установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. Според съда, в конкретния случай се установи, че подс.Л. изразил готовност да заплаща издръжка и не е споделил за наличието на пречки от временен или постоянен характер. Същият не е регистриран, като безработен и не е получавал помощи по специалните закони за подпомагане, което сочи, че притежава доходи за да осигури преживяването си. От друга страна, задължението за заплащане на издръжка на свой низходящ е безусловно и се дължи независимо от трудовия статус на осъдения. Имотното състояние и възможностите на подсъдимия са отчетени от гражданския съд при определяне размера на издръжката,  следователно за подсъдимия е било възможно при полагане на нормалните усилия да изпълнява задълженията си. Образуваното изпълнително производство не замества изискуемото от закона доброволно изпълнение и не изключва съставомерността на деянието от обективна страна, още повече, че за процесния периода не са събрани дължимите плащания.

                        От субективна страна подс.Л. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е знаел и е съзнавал задължението за заплащане на издръжка, съзнавал е престъпния характер на деянието, като  и целенасочено е бездействал.

                        С оглед субекта на нарушението не се разкриват особени признаци.

                        Смекчаващи отговорността обстоятелства – реабилитация, добри характеристични данни.

                        Отегчаващи  отговорността обстоятелства – пълна дезинтересираност на подсъдимия от задълженията си като родител, с оглед на периода и размера на незаплатените вноски – общо за  петдесет и два месеца.

                        Предвид указанията по Постановление №7/1985г.  на ВС, макар и престъплението да е на формално извършване, не е приложим реда за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

                        За престъплението по чл.183, ал.1 от НК, се предвижда наказание – лишаване от свобода за срок от една година или пробация. Съдът, съблюдавайки целите на наказателната политика заложени в чл.36 от НК, както и принципите за индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК, счете, че с оглед на тежестта на деянието   следва да се определи наказание лишаване от свобода, което да се индивидуализира над минимума – на средния размер – а именно -  за срок от шест месеца. Наказанието е определено над минималния размер, поради наличието на отегчаващите отговорността обстоятелства – главно високата стойност на неизпълненото задължение.

При отчитане на личностните качества на подс.Л. и настъпилата реабилитация по отношение на предходно осъждане на дееца, съдът, прецени че превъзпитанието на дееца и останалите цели на наказанието могат да се постигнат, като се отложи изпълнението на наказанието, на осн чл.66, ал.1 от НК,  за срок от  ТРИ години.   

Разноските – в размер на 195.95 лева, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, бяха възложени на подс.Л. за заплащане в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВТРС, какот и сумата от 5 лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :