№ 268
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502533 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 72217 от 21.10.2021 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. Б., срещу решение № 2899 от
28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 7088/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което жалбоподателят е осъден да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Е. Г. М. да упражнява правото си на собственост,
като премахне антипаркинг скоба от приложената на л. 175 от делото схема,
която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото
решение, поставена на тротоара пред сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Гаврил
Кръстевич“ № 5, на основание чл. 109 ЗС.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят сочи, че въздействието не
създава пречки за ползването на имота. Позовава се на разпоредбата на чл. 64
ЗС, според която ищцата не може да противопостави във всички случаи
упражняването на своето право на собственика на земята. Сочи, че
недвижимите имоти не са използвани по предназначение, откъдето извежда
извод, че не е доказано възпрепятстване за ползването им. Оспорва пасивната
процесуална легитимация на община Варна по съображение, че действията не
са неправомерни и не са извършени от ответника. Моли за отмяна на
1
решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
Е. Г. М., чрез адв. М. Б.. В същия се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Сочи, че ответникът неправомерно е дал разрешение за поставяне на
антипаркинг скоба, не е издал акт за премахването й и с това си поведение
пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост според
предназначението му в пълен обем. Позовавайки се на съдебна практика,
намира, че легитимирано да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице,
което поддържа противоправното състояние в имота, а не само извършителят
на действието. За правилно намира съобразяването на Наредба за организация
на движението на територията на община Варна. Счита, че от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че са създадени пречки за
използването на недвижимите имоти, доколкото входът към тях е през
тротоара и металната врата. Твърди, че за използването на гаража по
предназначение е необходимо да се осигури достъп до него, от който Е. М. е
била лишена. Моли за потвърждаване на решението.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът – община Варна,
не се представлява. В молба, депозирана от юрк. Б. се поддържа въззивната
жалба. Моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Въззиваемата, редовно призована за същото съдебно заседание, не се
явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 7088/2021 г. по описа на РС-Варна е
образувано по предявен негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС от Е. Г.
М. срещу община Варна за преустановяване на неоснователните действия, с
които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като
премахне антипаркинг скоба, поставена на тротоара пред сграда с адрес: гр.
Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на гараж с
идентификатор № 10135.1026.328.1.13, със застроена площ от 21,88 кв. м.,
както и на офис с идентификатор № 10135.1026.328.1.14, със застроена площ
от 28,66 кв. м., разположени в сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, ул.
„Гавраил Кръстевич“ № 5. Сочи, че офисът е разположен на ниво – едно, като
достъпът и до двата обекта се осъществява от пътното платно през тротоар
/общинска собственост/ и входа на прохода към вътрешния двор. Твърди, че
пред прохода на тротоара е монтирана антипаркинг скоба, която
възпрепятства достъпа й до имота, посредством моторно превозно средство,
респ. за упражняването на дейността й в рекламното ателие и галерия,
посредством възпрепятстване на достъпа на автомобилите на клиентите.
2
Моли за постановяване на решение за осъждане на ответника да премахне
антипаркинг скобата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
община Варна, чрез юрк. М. Б.. В същия се излагат доводи за недопустимост
на иска по съображения, че общината не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по иска по чл. 109 ЗС, доколкото неправомерните
действия не са извършени от ответника. Сочи, че поставянето на антипаркинг
скоба се регламентира в Наредба за организация на движението на
територията на община Варна, като посочва, че процедурата започва по
инициатива на заинтересованото лице. Твърди, че по молба с вх. рег. №
ИИБ2000427ВН_001ВН/09.12.2020 г. на Е. Н. Д., в качеството й на собственик
на парцела, върху който е построена сградата е разрешено поставянето на
скобата. Сочи, че по жалбата на ищцата от 22.01.2021 г. е извършена проверка
от страна на служители на община Варна, следствие, на която не са
констатирани нарушения на изискванията за монтаж на антипаркинг скобата.
За недоказани намира доводите за възпрепятстване на ползването на земята.
Доколкото скобата е поставена върху тротоара, който е общинска
собственост, счита, че не са извършени действия, с които се навлиза или
препятства упражняването на правото й на собственост. Излага доводи, че
община Варна не е автор на извършеното действие. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърляне на предявения иск. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе
предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
В производството е безспорно, че по силата на договор за учредяване на
право на строеж от 9.09.2005г., обективиран в нотариален акт № 45/2005г.,
Т.Ив.С., Н.Ф.С. и Л.АтVМ., като съсобственици на УПИ IV-11, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5, взаимно си
учредяват право на строеж за обекти от жилищна сграда, която предстои да
бъде изградена в недвижимия им имот. Изрично в полза на „Спасов“ ЕООД е
учредено право на строеж върху гараж № 1, със склад на първи и сутеренен
етаж с обща площ от 50.54 кв. м., от които 21.88 кв. м. - на гаража и 28.66 кв.
м. – на склада, при граници на гаража: проход, коридор, магазин, гараж № 2,
вътрешен двор и на складовото помещение: машинно, изба № 10, калкан,
вътрешен двор, изба № 9, избен коридор.
От представеното удостоверение № 0-38/11.04.2007 г., се установява, че
жилищна сграда, състояща се от осем жилища, едно ателие, един магазин,
един гараж, един гараж с офис, четири паркоместа в двора“, находяща се в
УПИ IV-11 с административен адрес гр. Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5, е
3
въведена в експлоатация.
Видно от съдържанието на представения констативен нотариален акт №
114/2007 г., рег. № 2088, дело № 272/2007 г. се установява, че „Спасов“
ЕООД е признат за собственик въз основа на реализирано право на строеж на
офис с гараж № 1, разположен на първи етаж и сутеренен етаж, в жилищна
сграда, с адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Гаврил
Кръстевич“ № 5, на първи сутеренен етаж с обща площ 50,54 кв. м., от които
21,88 кв. м. - на гаража и 28,66 кв. м. - на офиса, като офисът е бившият склад
към гараж № 1, променен по време на строителството с екзекутивна
документация.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 197, том ІV, рег. № 6328, дело № 636/2016 г. по описа на нотариус
Петър Петров, „Спасов“ ЕООД прехвърля на Е. Г. М. собствеността върху
горепосочените обекти.
От съдържанието на представено удостоверение за наследници с изх. №
АУ1155237ОД от 27.11.2020 г. на община Варна, се установява, че Е. Н. Д. е
дъщеря на Н.Ф.С., починал на 23.05.2013 г.
Видно от представената молба с вх. рeг. № ИИБ20004274ВН от
30.11.2020 г., Е. Н. Д. отправя искане до дирекция „ИИБ“, община Варна за
издаването на разрешение за поставянето на антипаркинг скоба на
тротоарната площ пред гаража й, намиращ се на адрес гр. Варна, ул. „Гаврил
Кръстевич“ № 5.
В производството от страна на Е. Г. М. е оспорена автентичността на
депозираните молби и заявления от страна на Е. Д., представени в
производството от страна на община Варна. Изрично ответната страна в
молба от 21.03.2022 г. /л. 135 от делото на ВРС/ е заявила, че ще се ползва от
представените и оспорени документи. В о. с. з. от 12.05.2022 г. е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване истинността на молбата на
Е. Н. Д. с рег. № ИИБ20004274ВН от 30.11.2020 г., намираща се на л. 53 от
делото на ВРС, в частта относно положения подпис. Изрично в проведеното
о. с. з. съдът е указал на община Варна, че носи доказателствена тежест да
установи истинността на оспорения документ. Въпреки разпредЕ.та
доказателствена тежест, на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, община
Варна не е предприела каквито и да е действия във връзка с оспорването,
поради което оспореният документ е изключен от доказателствения материал
по делото от страна на първоинстанционния съд.
Видно от съдържанието на писмо от 9.12.2020 г., директорът на
дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ при община
Варна, дава на молитЕ.та Е. Н. Д. принципно съгласие за поставянето на
съоръжения, с цел предотвратяване на нерегламентирано паркиране, от типа –
антипаркинг скоба на тротоарните плочки пред подхода, водещ към
гаражните клетки на сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5.
От съдържанието на представеното писмо с рег. №
4
УСКОР2002525ВН_004ВН от 22.01.2021 г. на директора на дирекция
„Инженерна инфраструктура и благоустройство“ при община Варна,
адресирано и до Е. М., се установява, че следствие на жалба от 14.01.2021 г.
на последната е извършена проверка на място, като съобразно мястото на
монтажа на скобата, не са констатирани нарушения по повод на монтажа на
антипаркинг устройството.
В производството е представена строителна документация във връзка с
процесната сграда, а именно: обяснителна записка от техническия
инвестиционен проект, виза за проектиране, както и удостоверение № 0-38 от
11.04.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – „жилищна сграда с
осем жилища, едно ателие, един магазин, един гараж, един гараж с офис,
четири паркоместа в двора“, находяща се в УПИ IV – 11, кв. 573, 14 м. р., с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Гавраил Кръстевич“ № 5.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че
проходът към вътрешния двор на процесната сграда обслужва самостоятелни
обекти с идентификатори № 10135.1026.328.1.13 - гараж, №
10135.1026.328.1.14 - офис, № 10135.1026.328.1.12, както и площ, предвидена
за паркиране на автомобили. Експертът е заключил, че единственият
възможен достъп до офиса е посредством вътрешна стълба от гаража.
Изрично е констатирал, че достъпът до горепосочените гараж и офис, чрез
моторни превозни средства се осъществява единствено през прохода. Вещото
лице след оглед на място е установило точното местонахождение на
процесната антипаркинг скоба, а именно: пред прохода на жилищната сграда,
на разстояние 1,10 м. от ръба на тротоара и на 2,51 м. от сградата, по средата
на прохода, като изрично я е нанесъл на изготвената схема за разположение,
която е неразделна част от заключението /л. 175 от делото на ВРС/. Излага, че
скобата е монтирана в бетоновата настилка на тротоара, като от двете й
страни са разположени антипаркинг колчета, които не препятстват достъпа до
обектите с моторни превозни средства.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетеля Д.Ат.Ст., който е във фактическо
съпружеско съжителство с Е. М.. Същият при разпита си посочва, че Е. М.
използва офиса си, находящ се в гр. Варна, ул. „Гавраил Кръстевич“ № 5 и
има галерия и рекламно ателие. Сочи, че Е. М. живее на друг адрес. Излага, че
поради рекламната дейност, която извършва в офиса във връзка с пренасянето
на големи платна е възпрепятстван достъпа й до обектите й чрез моторни
превозни средства. Описва недвижимите имоти, като посочва, че се намират
във вътрешния двор на сградата, като достъпът до тях е през проход от
тротоара пред сградата. Споделя, че от 2020 г. е възпрепятстван достъпа до
обектите с кола или бус, доколкото не разполагат с ключ от скобата. Твърди,
че с ключ разполага най-вероятно мъжът на Е. Д., който отказва да
предостави достъп. Излага, че не са уведомявани от страна на община Варна
5
за поставянето на скобата. Споделя, че през годините са сменяни няколко
скоби, които са били с ключ. Твърди, че въпреки исканията за премахване на
скобата, адресирани от Е. М. до община Варна, същата не е получила отговор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
109 ЗС. Съобразно задължителните постановки на ТР № 4/2015 на ОСГК на
ВКС, негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
В константната практика на касационната инстанция, се приема, че с
иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие
/бездействие/ или създадено състояние, което пречи на собственика да
упражнява правото си на собственост според предназначение на имота в
пълен обем /така Решение № 424 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2009
г., II г. о., ГК, Решение № 2 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2015 г., II
г. о., ГК и др./ Собственикът следва да установи кое е действието
/бездействието/ или създаденото състояние, което препятства упражняване
правото му на собственост, кой е авторът му и в какво се състои
нарушението.
По повод на възраженията за липсата на легитимация на община Варна
по предявения иск, настоящият съдебен състав намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП общинска собственост са
общинските пътища, улиците и булевардите. Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения
на общината. Съответната община, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Тротоарът, като част от платното, е собственост на
общината /по аргумент от пар. 1, т. 2 от ДР на ЗП/, каквито и доводи са
изложени в отговора на исковата молба.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Наредба за организация на
движението на територията на община Варна, върху тротоари пред имоти, в
които влизат и излизат ППС, се допуска поставянето на подвижни
антипаркингови елементи, осигуряващи свободния достъп до имотите с ППС.
Издаването на разрешение за поставянето на антипаркингови скоби върху
тротоара като общинска собственост е по реда за издаване на
административните актове, предвиден в АПК. Общата компетентност за
издаване на административен акт е предвидена в правомощията на кмета на
общината, а в случаите по чл. 46 ЗМСМА - кмета на кметството или на
района. Инициирането на производство за издаване на индивидуален
административен акт е регламентирано в чл. 24, ал. 1 АПК. Същото започва
по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или
организация, като за всяка процедура е предвидено задължително
уведомяване на известните заинтересовани граждани и организации, на
основание чл. 26, ал. 1 АПК, съответно по реда на чл. 18а АПК.
В разглеждания случай, са изложени доводи, че поставянето на
антипаркинг устройството е по молба на Е. Н. Д.. След оспорване
автентичността на подписа на молба с вх. рeг. № ИИБ20004274ВН от
30.11.2020 г., и при липсата на проведено успешно доказване от страна на
община Варна в откритото производство по реда на чл. 193 ГПК, с мотивите
на първоинстанционното решение писменият документ е изключен от
доказателствения материал по делото. Във въззивната жалба не са изложени
оплаквания по повод на горепосочения извод.
На следващо място, следва да се съобрази, че страна на неучастващо
лице в административното производство - Е. Г. М. са изложени доводи за
засягане от издадения индивидуален административен акт, обективиран в
писмото на директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустройство“ при община Варна от 9.12.2020 г. Косвеният съдебен
контрол за законосъобразност на административни актове по чл. 17, ал. 2
ГПК, е израз и на задължението, установено с чл. 117 КРБ по отношение на
съдебната власт, да защитава правата и законните интереси на гражданите,
юридическите лица и държавата. В настоящото производство не са наведени
оплаквания във връзка с възприетата от страна на първоинстанционния съд
незаконосъобразност на горепосочения индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 146 АПК.
Въпреки горното, следва да се посочи, че в производството не са
наведени твърдения, а и представени доказателства в насока за спазване на
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на заинтересованите лица,
каквито се явяват етажните собственици, сред които е и Е. М. преди даването
на разрешение за поставяне на антипаркинг устройството. В тази насока е и
изложеното от страна на свидетеля Ст. в частта, в която е посочил, че не са
уведомявани от страна на община Варна за започване на процедурата. Също
така, при липсата на представени доказателства за делегиране на
правомощията по издаване на индивидуалния административен акт от страна
7
на кмета, респ. кмета на кметството или района, то следва да се приеме, че
издаденият такъв от директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустройство“ към община Варна, не е изготвен от компетентен орган,
поради което се явява незаконосъобразен.
С оглед на гореизложеното, доколкото община Варна е дала разрешение
за поставяне на скобата, поддържа създаденото смущаване, посредством
поставената антипаркинг скоба върху общинска собственост, доколкото не го
преустановява, въпреки депозираната жалба от Е. М. от 19.11.2020 г., респ. не
премахва поставената антипаркинг скоба, то следва да се приеме, че се явява
легитимиран ответник по предявения негаторен иск.
В производството не се оспорва, че Е. Г. М. е собственик на гараж № 1,
с обща площ от 50,54 кв. м., от които 21,88 кв. м. - на гаража и 28,66 кв. м. -
на офиса.
От съвкупността на събрания доказателствен материал, в частност
свидетелските показания, приобщените писмени документи, както и
заключението на вещото лице, се установява, че антипаркинг скобата е
изградена. Във връзка с точното й местоположение, а именно: на тротоарната
настилка, респ. пред прохода на жилищната сграда, вещото лице е извършило
замервания на място, пренесени на изготвената схема, която е неразделна част
от заключението.
От неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза,
дадено след извършен оглед на място, се установява, че входът към същите е
откъм вътрешния двор на сградата, както и че този за офиса е посредством
вътрешна стълба от гаража към сутеренния етаж. Експертът изрично е
посочил, че единственият подход с моторно превозно средство до тях е
посредством прохода към вътрешния двор на сградата, пред който е поставена
процесната антипаркинг скоба.
В настоящия случай, следва да бъде съобразено обстоятелството, че не е
променен статута на гаража, откъдето следва да се заключи, че е необходимо
осигуряването на достъп до същия посредством моторни превозни средства
през тротоара и прохода на сградата. Използването на обектите с
предназначение гараж и офис като ателие за рекламна дейност е без значение
за осигуряване на принципната възможност за достъп до същите с моторни
превозни средства във вътрешния двор, в който се намира и единствения вход
на същите. От свидетелските показания на свидетеля Ст., които касаят данни
за пряко придобити впечатления и кореспондират с останалия събран
доказателствен материал, се установява, че е възпрепятстван достъпа на
моторни превозни средства до прохода, респ. до обектите на Е. М., като се
създават пречки за доставяне на рекламни материали и други, необходими за
използването на офиса, било то като ателие или галерия, то следва да се
приеме, че е доказано създаването на пречки за пълноценното упражняване на
правото на собственост. Макар и за офиса да не е безусловно необходимо
навлизането на леки автомобили през прохода към вътрешния двор, то
8
съобразно разположение на входа му, именно през вътрешния двор, то не
следва да бъде отречена възможността за достъп на клиенти и доставчици с
моторни превозни средства. Ето защо, следва да се приеме, че с издаването на
разрешение на поставяне на скобата, респ. липсата на преустановяване на
смущаването чрез издаването на административен акт за премахването й, от
страна на община Варна са създадени пречки за установения правен режим на
ползване на недвижимите имоти на Е. Г. М., като по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен
обем.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че доводите на въззивника за приложение на разпоредбата на чл. 64 ЗС, не
следва да бъдат кредитирани. Този извод следва от обстоятелството, че
подобно възражение би могло да бъде наведено от собственика на земята,
върху която е построена сградата, не и от страна на община Варна. Отделно
от това, не следва да се изключва възможността на Е. М. да ползва и земята
във вътрешния двор, доколкото това е необходимо за използване на обектите
й - гараж и офис по предназначение, посредством достъп до входа им с лек
автомобил през тротоарната настилка и прохода към вътрешния двор на
сградата.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че в
производството се доказа по безспорен начин, че община Варна с издаването
на разрешение на поставяне на скобата, респ. липсата на премахването й
възпрепятства Е. Г. М. да упражнява правото си на собственост в пълен обем,
върху притежаваните от същата недвижими имоти – гараж и офис, находящи
се в сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5, поради което
предявеният негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2899 от 28.09.2022 г., постановено по гр.
д. № 7088/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10