№ 177
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от адв. Б.Б. – упълномощен защитник на
подс. С. Д. С. срещу определение от 19.12.2022г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 110 състав, постановено в разпоредително заседание по
н.о.х.д.№ 8330/2017г. по описа на СРС, с което е отказано прекратяването на
съдебното производство по делото и делото е насрочено за разглеждане по общия ред
в о.с.з. на 23.02.2023г.
Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, с
която е отказано прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно, тъй
като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се изтъкнатия пред
СРС довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на подс. С. и състоящо се в противоречие между обстоятелствената
и заключителна част на обвинителния акт , пречещи му да определи предмета на
доказване по делото. На следващо място се изтъква противоречивостта на
свидетелските показания и разминавания в ЕГН на свидетелите на д.п. и в
обвинителния акт, които противоречия водят до неяснота по въпроса за обективната
страна на деянието. Прави се искане за отмяна на определението на СРС от
19.12.2022г. и връщане на делото на СРП.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното
определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт,
1
с който подс. С. Д. С. е предадена на съд за престъпления по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.
209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 209, ал.1 от НК. Спецификата на деянието по
пункт първи от обвинителния акт е обусловена от твърденията в обвинителния акт, че
се касае до 8 отделни деяния, като пострадали от продължаваното престъпление са 5
лица, като за едното от тях (св. П.) са налице обективно 4 деяния ( с отделни
изпълнителни деяния и разпоредителни действия). Обединяването на продължаваната
престъпна деятелност на С. спрямо различни лица е допустимо по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като престъплението измама е с насоченост против правото на
собственост и не попада в изключението, визирано в чл.26, ал.6 от НК, но обективно
води до правна и фактическа сложност на инкриминирания случай.
В проведеното разпоредително заседание по делото на 19.12.2022г. адв. Божкова
е изтъкнал идентични с наведените във въззивната частна жаба основания, с които е
поискал от състава на съда прекратяване на съдебното производство по делото, които
са приети от съдебния състав за неоснователни.
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 110 състав, постановено в разпоредителното заседание по
н.о.х.д.№ 8330/2017г. по описа на СРС по описа на СРС от 19.12.2022г. е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На първо място настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение
по см. на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, което да е съществено и отстранимо единствено на
д.п. на правото на защита на подс. С.. По същество аргументите на защитата са
свързани с изготвения по делото обвинителен акт и настоящият съдебен състав не ги
споделя. Депозираният в съда обвинителен акт съдържа в достатъчна степен
конкретизация на поведението на подс. С. спрямо всеки от пострадалите, свързано с
различни обещавани от нея „съдействия“ или спешна нужда от целеви парични суми
за всяко от 8 деяния, включени в продължаваното престъпление и отделното ( с оглед
времеизвършването му ) престъпление, а правната рамка ( квалификацията)
съответства на изложените факти. В частност тъй като обвинителната теза твърди, че
престъплението „измама“ по пункт първи е едно (макар и усложнено ), периодът
на извършването му обхваща измамливите действия на дееца и извършените
разпореждания от пострадалите, като конкретните актове на разпореждане от
свидетелите бележат довършеността на отделните деяния, включени в продължаваното
престъпление. В този смисъл и в темпорално отношение обвинителният акт не страда
от противоречия. Позоваването на защитата на противоречивост на депозирани в д.п.
свидетелски показания е в разрез с разпоредбата на чл. 248, ал.4 от НПК, защото касае
оценка на доказателствени средства, поради което и не следва да бъде обсъждано. На
последно място в изготвения на 10.05. 2017г. обвинителен акт не са посочени ЕГН на
свидетели, поради което и обективно не може да има противоречие с ЕГН на
2
свидетели, разпитани в д.п., т.е. и този довод е неоснователен.
В заключение въззивният съд намира, че обвинителният акт съответства на
изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.3 от НПК.
В този смисъл въззивната частна жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от
19.12.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав по н.о.х.д.№
8330/2017г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането на адв. Б.Б. за
прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3