Присъда по дело №30/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 6
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200030
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Габрово , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора Пламена Петковa Дичева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20214210200030 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Е. П. В., роден на 01.05.1965 година в гр. Русе, живущ в град
Варна, българин, български гражданин, с висше образование, женен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В ТОВА, че около 21,20 часа на 11.05.2018
година, по улица „Емануил Манолов” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил
марка „Ленд Роувър” с Рег. № Р 89-71 РВ без съответно свидетелство за
правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 15-0258-000097 от 09.04.2015 година, издадено от Началник на РУ на
МВР - Дряново и влязло в законна сила на 02.05.2018 година, с което е извършил
престъпление, за което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК ГО
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, както и на ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 500 (петстотин) лева, която ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия Е.
П. В., с ЕГН **********, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата за влизане на
присъдата в сила.
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Е.
1
П. В., с ЕГН **********, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложеното по
настоящата присъда, и това, определено му по: Присъда № 28 от 18.05.2017 година по
НОХД № 226/2016 г. на Окръжен съд - Разград, влязла в законна сила на 12.07.2018
година (с която за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6, пр. 2-ро и т. 7
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода от 11.01.2012 година до
14.09.2012 година, е осъден на „Три години лишаване от свобода”, чието изпълнение –
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Пет години”, считано от датата за
влизане на присъдата в сила),
в РАЗМЕР на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, към което – на
основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗЦЯЛО и
наложеното наказание ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 500 (петстотин) лева, която да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното по-
горе ОБЩО наказание в РАЗМЕР на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА,
наложено на подс. Е. П. В., с ЕГН **********, за СРОК от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
датата за влизане на настоящата присъда в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. П. В., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Габрово, сума в размер на 5
(пет) лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в
случай на осъществено служебно издаване на такъв за събиране на наложеното
наказание „Глоба в размер на сумата от 500 лева” в полза на упоменатия по-горе орган
на съдебната власт.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд град Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Е. П. В., роден на 01.05.1965 година в гр. Русе, е
предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано чрез разпоредба на
Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на
11.05.2018 година, около 21,20 часа по улица „Емануил Манолов” в гр. Габрово,
управлявал МПС – лек автомобил марка „Ленд Роувър” с Рег. № Р 89-71 РВ без
съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление № 15-0258-000097 от
09.04.2015 година на Началника на РУ на МВР Дряново, влязло в законна сила на
02.05. 2018 година – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимия Е.В. е заявил, че е получил препис от обвинителния акт, както и че
разбира същността на предявеното му обвинение. В рамките на съдебното следствие
той не е изразил становище по въпроса за вината си от аспект на това обвинение, макар
и да е дал обяснения по отношение на фактическата обстановка, свързана с
извършването на съответното престъпление, което е било инкриминирано чрез него.
От цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката
на същите с дадените обяснения от подс. Е.В., съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
1. Чрез Определение № 240 за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД №
1265/2008 г. на РС - Русе, постановено на 25.11.2008 г. и влязло в законна сила на тази
дата, подс. Е.В. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1-
во и 2-ро от НК, за което – при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, е
осъден на „Пробация”, включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 5 от
НК под формата на „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от по „Шест месеца” за всяка една
от тях, както и „Поправителен труд” за същия по размер срок с удръжка от 20% в полза
на държавата върху размера на получаваното от него трудово възнаграждение, периода
за който да не се зачита за трудов стаж.
2. Чрез Определение № 115 за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД №
1356/2009 г. на РС - Русе, постановено на 04.06.2009 г. и влязло в законна сила на
същата дата, подс. Е.В. е признат за виновен в извършени (на 29.05.2009 година)
престъпления по чл. 318 от НК и чл. 279, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от НК, за които по
реда на чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо наказание „Пробация”
(обхващащо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК в лицето на:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Една година”, с определена
по чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение от „Два пъти седмично”;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Една година”
и „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа” за срок от „Една
година”), към което – на основание чл. 23, ал. 3 от НК, е било присъединено и
определено за престъплението по чл. 318 от НК наказание „Глоба” в размер на сумата
от 80 лева.
С Определение № 1556 от 22.12.2015 г. по ЧНД № 2227/2015 г. състав на РС -
1
Русе е допуснал (съгласно чл. 87 от НК) съдебна реабилитация по отношение на двете
осъждания, постановени спрямо подс. Е.В. по НОХД № 1265/2008 г. и НОХД №
1356/2009 г. на този съд. Определението не е било обжалвано или протестирано по
въззивен ред, и е влязло в законна сила на 30.12.2015 година. От данните, които се
съдържат в приложените по същото удостоверения № 2136/06.07.2009 г. и №
2504/26.07.2010 г., издадени от ОС „ИН” Русе към ГД „ИН” при МП, и от тези,
отразени в намиращото се на л. 30 от НОХД № 30/2021 г. писмо с Вх. № 726/24.01.2021
г. на РП - Русе до Районен съд - Габрово, е видно, че наложеното наказание по НОХД
№ 1265/2008 г. е било изтърпяно от него през периода от 17.12.2008 г. до 06.07.2009
година, а това по НОХД № 1356/2009 г. – през периода от 24.07.2009 година до
24.07.2010 година.
3. С Присъда № 28 от 18.05.2017 г. по НОХД № 226/2016 г. на Окръжен съд –
Разград, подсъдимия Е.В. е признат за виновен в осъществено (през периода от
11.01.2012 г. до 14.09.2012 г.) престъпление с правна квалификация по чл. 255, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил осъден на
„Три години лишаване от свобода”. Чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на това наказание е отложено за срок от „Пет години”, считано от
12.07.2018 г. – датата за влизане на присъдата в сила.
Чрез протокол № В-543/05.09.1983 г. подсъдимия Е. П. В. е придобил
правоспособност за водач на МПС от категории „В”, „М” и „АМ”. На същият са били
издадени няколко свидетелства за правоуправление на МПС от тези категории (под №
3319162, със срок на административна валидност от 13.12.1993 г. до 13.12.2003 година;
№ *********, със срок на административна валидност от 18.02.2002 г. до 04.01.2004
година; № ********* – със срок на административна валидност от 30.01.2004 г. до
30.01.2014 година), последното от които на 30.03.2012 година е било обявено за
невалидно поради неговата кражба, осъществена на 19.03.2012 г. Във връзка с това
обстоятелство е бил издаден дубликат (№ *********, със срок на административна
валидност от 10.04.2012 г. до 30.01.2014 г.) на обявеното за откраднато свидетелство за
правоуправление, който не е връчен на В. и е останал на съхранение в Сектор „ПП”
при ОД на МВР Русе. Причината за това се е дължала на обстоятелството, че дубликата
е бил иззет въз основа на чл. 171, т. 4 от ЗДвП (чрез ЗППАМ № 20012 от 26.03.2012 г.),
защото (заради отнемането на всички контролни точки вследствие на множеството
нарушения) към този момент В. е бил загубил правоспособност да управлява МПС
съобразно указаното в чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Поради друго осъществено нарушение по
чл. 150а от ЗДвП, произтекло от факта, че (на 04.04.2015 година) е управлявал МПС
без да е притежавал необходимото свидетелство, валидно за категорията, към която е
спадало то, В. е санкциониран чрез Наказателно постановление № 15-0258-000097,
издадено на 09.04.2015 година от Началник на РУ Дряново при ОД на МВР Габрово.
Това постановление е било обжалвано по съдебен ред, и след като е било потвърдено с
Решение № 10 от 07.02.2018 г. по НАХД № 201/2017 г. на Районен съд Дряново, което
на свой е било оставено в сила чрез Решение № 139 от 02.05.2018 г. по КАНД №
83/2018 г. на Административен съд - Габрово, е влязло в законна сила на 02.05.2018
година. Към същата дата, както и към инкриминираната дата 11.05.2018 година подс.
Е.В. не е разполагал със свидетелство за правоуправление на автомобил, тъй като
съответния документ (под № ********* за категории „В”, „В1”, „АМ”, със срок на
административна валидност от 13.08.2018 година до 13.08.2028 година), чието
издаване се е предхождало от надлежни (по смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП)
2
действия по възстановяване (с протокол № В-1183/24.07.2018 г.) на правоспособността
му на водач по тях, е бил издаден едва на 13.08.2018 г. – писмо № УРИ 819р-32070 от
29.10.2020 година на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Варна до Отдел
„Разследване” при ОД на МВР Габрово, приложено на л. 32 от досъдебното
производство.
Около 21,20 часа на 11.05.2018 г. съвместен екип на РУ Габрово и ОД на МВР
Габрово, в чиито състав били св. П.Г. и полицейския служител Б.И., спрял за проверка
автомобил „Ленд Роувър” с Рег. № Р 89-71 РВ, който към този момент се движел по ул.
„Емануил Манолов” в същото населено място. След спирането се установило, че той е
бил управляван от подс. Е.В., който не представил свидетелство за правоуправление и
контролен талон към него. В резултат на извършена справка по повод на това
обстоятелство, при която станало ясно, че издаденото свидетелство на водача е било
обявено за изгубено/откраднато и че управляваното от него МПС не е било
представено на периодичен технически преглед, полицейските служители приели, че
той е извършил нарушения по чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на
същите е съставен и акт за тяхното документално установяване – Серия № Д, № 523083
от 11.05.2018 година. Въз основа на него впоследствие е издадено и Наказателно
постановление № 18-0892-000282 от 05.07.2018 година на Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, което (след като в процеса на неговото съдебно
обжалване е било потвърдено с Решение от 12.02.2019 г. по НАХД № 1094/2018 г. на
Районен съд Габрово) е влязло в законна сила на 05.04.2019 година.
Въз основа на данните за наличие на осъществено престъпление от общ
характер, установени при извършената във връзка със случая проверка и посочени в
изготвена справка с Рег. № УРИ 264р-15080 на служител от Сектор „ПП” при ОД на
МВР Габрово до Началника на този сектор, чрез постановление от 07.10.2020 година
на прокурор при РП Габрово е разпоредено да образуване на досъдебно производство,
каквото (под № 118/2020 г.) е било образувано и в ОД на МВР Габрово. В рамките на
воденото по него разследване Е.В. е бил привлечен към наказателна отговорност, във
връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Обвинение за
свързаното със същото престъпление с тази правна квалификация е предявено против
него и чрез обвинителния акт, въз основа на който и на събраните материали по това
досъдебно производство, внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, е
образувано производството по настоящото НОХД № 30/2021 година.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. Е.В. и
неговия защитник, като се приема от съда за установена по несъмнен начин от
обясненията, дадени от страна на В. в рамките на съдебното следствие; от тяхната
съпоставка с дадените при последното показания от св. П.Г. и същите, депозирани от
това лице пред разследващия орган по досъдебното производство – четени на
съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК, със
съгласието на страните; от приложените писмени материали по ДП № 118/2020 г. на
ОД на МВР Габрово (постановление от 07.10.2020 г. на прокурор при РП Габрово за
неговото образуване – л. 1-2; справка за извършена проверка по преписка и копия от:
НП № 18-0892-000282/05.07.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Габрово, акт за установяване на административно нарушение Серия Д, № 523083
от 11.05.2018 г., Решение от 12.02.2019 г. по НАХД № 1094 от 2018 г. на Районен съд
Габрово, Решение № 139 от 02.05.2018 година по КАНД № 83/2018 г. на
3
Административен съд Габрово, Решение № 10 от 07.02.2018 г. по НАХД № 201/2017 г.
на Районен съд Дряново и НП № 15-0258-000097 от 09.04.2015 г. на Началник РУ
Дряново при ОД на МВР Габрово – л. 4-13; постановление за привличане на обвиняем
и за взимане на мярка за неотклонение – л. 15; писмо Рег. № 264р-17491/22.10.2020 г.
на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово до Отдел „Разследване” при тази
дирекция и справка за наказания, наложени на подс. Е. П. В. като водач – л. 21-28;
писмо № УРИ 819р-32070 от 29.10.2020 година на Сектор „ПП” при ОД на МВР Варна
до Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово – л. 32; справка за съдимост – л. 34-
38; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 42); от тези
по приложеното ЧНД № 2227/2015 г. на РС - Русе, както и от намиращите се на л. 24-
28 и л. 30 от НОХД № 30/2021 г. на ГРС такива, всички съдържащи данни от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, спадащи
към предмета на доказване по него.
При изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните в справката за съдимост е видно, че съответните престъпления,
които са били обхванати от постановеното осъждане по НОХД № 1356/2009 г. на
Районен съд - Русе, са извършени от подс. В. в срока за изтърпяване на наказание
„Пробация”, наложено по НОХД № 1265 по описа за 2008 г. на този съд. Това
обстоятелство (по аргумент за противното от указаното в чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК) е
довело до невъзможност за настъпване на реабилитация по право във връзка с
последиците, които са произтекли от осъжданията и по двете дела, след като второто от
тях се отнася до умишлени престъпления от общ характер, за които всяка една от
действалите (в редакциите към месеците май и юни 2009 г.) норми на чл. 318 и чл. 279,
ал. 1 от НК е предвиждала наказание „Лишаване от свобода”. Определеното общо
наказание „Пробация” по НОХД № 1356/2009 г. не би могло да доведе до различни
правни изводи, в т.ч. от аспект на факта, че (макар и само за едно от престъпленията –
това по чл. 279, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от НК) тя се явява наложена при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б”, пр. 2-ро от НК, т.е. след извършена замяна на посоченото
по-тежко наказание с нея като по-леко по вид.
С оглед на изложеното следва да се заключи, че последиците от осъжданията по
НОХД № 1265/2008 г. и НОХД № 1356/2009 г. на РС Русе биха могли да бъдат
заличени или по реда на чл. 87 от НК, или въз основа на предвиденото с чл. 88а, ал. 1
от НК. За да настъпи реабилитация съобразно последния текст, e било необходимо
през съответния (определен според указаното в чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК) двугодишен период, започнал да тече от датата за изтърпяване на
общото наказание „Пробация” по второто от делата и изтичащ на 25.07.2012 г., деецът
да се е въздържал от извършване на нови умишлени престъпления от общ характер, за
които да са били предвидени наказания „Лишаване от свобода”. С начало (считано от
11.01.2012 г.) в рамките на този период и край след неговото изтичане В. е извършил
продължавано престъпление с такива характеристики (по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 2, т. 6 пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК), за което е осъден с присъда,
постановена по № 226/2016 г. на Окръжен съд - Разград. То (и вида на наложеното за
него наказание) са довели до обективна невъзможност за настъпване на реабилитация
по чл. 88а, ал. 1 от НК по отношение на последиците, които са произтекли от
осъжданията по НОХД № 1265/2008 г. и НОХД № 1356/2009 г. на Районен съд – Русе.
4
Факта, че присъдата за това престъпление е била не само издадена, но и влязла в сила
на дата, която е настъпила след изтичане на срока чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, не би могъл да окаже никакво влияние върху изводите за
липсата на реабилитация спрямо осъжданията по тези дела, настъпила преди
11.05.2018 година. И това е така, защото съответното престъпление е започнало преди
края на този срок, а именно това обстоятелство (отчетено едновременно с данните за
вида на конкретното престъпление и наложеното за същото наказание) е от
определящо значение за отговорите на свързаните с нея въпроси.
Към момента, в който се е развивало производството по ЧНД № 2227/2015 г. на
Районен съд Русе, подс. Е.В. все още не е бил привлечен в качеството на обвиняем по
ДП № 33/2013 г. по описа на ОСлО Разград. Към месеците ноември и декември 2015 г.
той не е имал и качеството на подсъдим по НОХД № 226/2016 на Окръжен съд Разград,
а постановената по него присъда също не е съществувала към този момент. Доколкото
това е така, а отразеното в приложените по същото дело трудов договор и справка с
характеристични данни (Рег. № 1882р-14581/15.12.2015 г.) на служител от Първо РУ
при ОД на МВР Русе действително е обосновало извод за съществуването на
притежавано добро поведение в рамките на изтеклия тригодишен срок по чл. 87, ал. 1
от НК към месец декември 2015 година, то неговата реабилитация по съдебен ред
очевидно е била извършена в съгласие със законовите изисквания към него. Този извод
обаче не може да се поддържа след датата за влизане в сила на издадената присъда по
НОХД № 226/2016 г. на Окръжен съд Разград, защото последната е установила
наличие на едно неизвестно до този момент обстоятелство (съществуване на ново
умишлено престъпление от общ характер, извършено в срока по чл. 87 от НК, за което
дееца е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода”), което е представлявало
пречка за реабилитирането на В. по съдебен ред. Наличието на това обстоятелство и
вида на издадения по ЧНД № 2227/2015 г. съдебен акт (който попада между тези,
посочени в последното изречение на чл. 419, ал. 1 от НПК) са обосновали
предпоставки за неговата отмяна по реда, регламентиран в Глава XXXIII от НПК. Тя
обаче не е възможно да се осъществи към момента, тъй като предвидения във връзка с
нея шестмесечен преклузивен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК е изтекъл на 12.01.2019 г.,
т.е. още преди датата за образуване на досъдебното производство за престъплението,
което е предмет на разглеждане по настоящото дело.
Макар и изложеното в предходния абзац да води до заключение, че издадения
съдебен акт по ЧНД № 2227/2015 г. на РС Русе се явява незаконосъобразен към
настоящия момент, до неговата отмяна той ще продължи да се ползва с предвидената в
чл. 413, ал. 1 от НПК сила. С нея обаче се ползва и постановената присъда по НОХД №
226/2016 г. на Окръжен съд Разград, която също е влязла в законна сила и като такава е
задължителна по всички въпроси, свързани не само с вида на извършеното
престъпление, предмет на разглеждане по това дело и наложеното за него наказание,
но и с периода, през който е било осъществено то. Като се базира на нея и отговорите,
дадени от същата по отношение на посочените по-горе въпроси, които са
задължителни при прилагане на закона по НОХД № 30/2021 г., съдебния състав прие,
че те следва да бъдат отчетени с приоритет пред тези, решени със съответния съдебен
акт по ЧНД № 2227/2015 г. на РС Русе. Обратното би станало причина не само за
наличието на присъда, издадена при евентуално допуснато нарушение на материалния
закон във връзка с изискванията по отношение на реабилитацията, но и до формално
зачитане на друг съдебен акт, който не би могъл да бъде отменен, но който безспорно
5
се явява издаден в нарушение на материалния закон, възникнало поради други
обективни обстоятелства, които не са били известни към неговото издаване.
Съществуването на постановената присъда по НОХД № 226/2016 на Окръжен съд
Разград недвусмислено сочи, че произтеклите последици от осъжданията по НОХД №
1265 за 2008 г. и НОХД № 1356/2009 г. на Районен съд Русе, не са могли да бъдат
заличени от реабилитация по смисъла на закона, настъпила преди инкриминираната
дата 11.05.2018 г. Поради нея към тази дата подс. Е.В. очевидно се е явявал осъждан за
престъпления от общ характер, което (съобразно указаното в чл. 78а, ал. 1, б. „Б” от
НК) съставлява пречка за неговото освобождаване от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка следва да се
заключи, че подсъдимия Е.В. е осъществил състава на престъплението по предявеното
обвинение. Предприетото на 11.05.2018 година управление на автомобила от негова
страна не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства са безспорно
установени както от данните в писмените доказателствени материали, така и от
показанията на разпитания свид. П.Г., дадени не само на съдебното следствие, но и
пред разследващия орган по досъдебното производство. С оглед на това може да се
приеме, че дееца е извършил и престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК от
обективна страна, тъй като управлението е било осъществено не само при липсата на
необходимото свидетелство за правоуправление от съответната категория, към която е
спадал и лекия автомобил, но и в рамките на едногодишния срок, който е започнал да
тече от датата за влизане в сила на Наказателно постановление № 15-0258-000097,
издадено на 09.04.2015 година от Началника на РУ Дряново към ОД на МВР Габрово,
чрез което на подс. В. вече е било наложено наказание по административен ред за
управление на МПС без такова свидетелство. При осъществяване на това престъпление
е действал при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал посочените
обстоятелства и чрез изпълнителното деяние на самото престъпление е целял
настъпването на обществено-опасните последици, свързани с него и произтекли от
предприетото управление на автомобила въпреки тях.
При описаната фактическа обстановка и така изложените по-горе съображения
съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 21,20 часа на 11.05.2018
година, по „Емануил Манолов” в гр. Габрово, е управлявал МПС – лек марка „Ленд
Роувър” с Рег. № Р 89-71 РВ без съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление чрез Наказателно постановление№ 15-0258-
000097, издадено на 09.04.2015 година от Началника на РУ Дряново към ОД на МВР
Габрово и влязло в законна сила на 02.05.2018 година, подс. Е. П. В. при форма на вина
пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК, в извършването на което го призна
за виновен.
При определяне размерите на наказанията, които следва да се наложат за
описаното по-горе престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
дадените обяснения от подс. Е.В. при разследването по съдебното производство, чрез
които е допринесъл за разкриване на обективната истина; направеното в тях
самопризнание и изразеното съжаление за извършеното, водещи до заключение за
наличие на проявено критично отношение към него; както и положителните действия,
6
предприети за възстановяване на правоспособността му като водач на МПС и
снабдяването на същият с валидно свидетелство за правоуправление, които (след като
са довели до последвалото законосъобразно осъществяване на дейността във връзка с
управлението на автомобил, при изпълнението на която е било извършено и самото
престъпление) също следва да се третират като смекчаващи по смисъла на закона. При
оценката на установените по делото обстоятелства, като отегчаващи вината такива
съдът отчете наличието на осъждания за други престъпления от общ характер,
произтеклите от които последици не биха могли да се считат за заличени от настъпила
реабилитация към инкриминираната дата; както и множеството наказателни
постановления, с които подсъдимия е бил санкциониран по административен ред за
нарушения на норми от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управление
на МПС. Данните за тях определят подс. В. като един недисциплиниран водач, който
до инкриминираната дата е показал, че трайно и упорито отказва да съобрази своето
поведение с правилата, задължителни за спазване при упражняване на тази правно
регламентирана дейност, във връзка с която е извършено и изпълнителното деяние на
самото престъпление по предявеното му обвинение.
При преценката на изложените обстоятелства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива. С оглед на
това наложи на подс. Е.В. наказания към минималните размери на предвидените в
нормата на чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една
година”, както и „Глоба” в размер на сумата от 500 лева, която да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, като намери, че по
този начин ще бъдат създадени оптимални условия за постигане на целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
След като отчете наличието на установените от закона условия за това заедно с
обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подс. Е.В. не следва да
търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че са
налице предпоставки за отлагане на неговото изпълнение, което се явява възможно и
поради факта, че до инкриминираната дата той не е бил осъждан на наказание от този
вид с влязла в сила присъда към нея. В съответствие с това на основание чл. 66, ал. 1
от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Една година лишаване от
свобода” за минимално установения срок – от „Три години”, считано от влизане на
присъдата в сила.
Предвид обстоятелството, че инкриминираните от тях отделни престъпления са
осъществени от подсъдимия Е.В. преди той да е имал влязла в сила осъдителна присъда
за което и да е било от тях, съдът определи на същият едно общо наказание между
това, определено по настоящата присъда, и наложеното му чрез Присъда № 28 от
18.05.2017 година по НОХД № 226/2016 г. на Окръжен съд - Разград, влязла в законна
сила на 12.07.2018 година, в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това в размер на
“Три години лишаване от свобода”, към което – въз основа на предвиденото с чл. 25,
ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 3 от НК, присъедини изцяло и наложеното наказание „Глоба”
в размер на сумата от 500 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Габрово.
Съпоставяйки броя на отделните престъпления, обхванати с така определената
по-горе съвкупност от присъди, тяхната обща степен на обществена опасност и тази, с
която подсъдимия Е.В. се характеризира като деец, съдът намери наложеното общо
7
най-тежко наказание за годно да постигне заложените в чл. 36 от НК цели. С оглед на
това прие, че не следва да го увеличава чрез приложението на чл. 24 от НК.
След като отчете предвидените по закон предпоставки заедно с липсата на данни
за други осъществени от дееца противообществени прояви през периода, изминал
между момента за влизане в сила на издадената присъда по НОХД № 226/2016 г. на
Окръжен съд Разград и инкриминираната дата, съдът прие, че са налице условия за
отлагане на изпълнението и на общото наказание, определено по отношение на него.
Поради изложеното чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на
същото наказание за определения по това дело изпитателен срок, а именно – от „Пет
години”, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. Е.В. да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, и сума от 5 лева,
представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на
извършено служебно издаване на такъв за събиране на наложеното наказание „Глоба в
размер на сумата от 500 лева” в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…

8
Съобщи за изтекли лични данни