О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, в закрито заседание на тринадесети
февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
членове: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Райкинска,
ч. гр. дело № 1469 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 и сл. ГПК.
Образувано е по пет еднотипни частни жалби на третото
лице „В.П.“ ЕООД от 14.12.2016 г. срещу протокол за въвод
във владение от 07.12.2016 г. по изп.д. №
20148440402529 на ЧСИ С.Я., постъпили в СГС с вх. № 14457/03.02.2017 г. Всяка
от жалбите се отнася за едни от петте магазина, предмет на въвода
и са с вх. № на ЧСИ съответно № 060426, № 060427, № 060428, № 060429 и №
060430. Жалбоподателят твърди, че владее
недвижимите имоти, предмет на обжалвания въвод, на
основание предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 09.05.2013 г. с
ипотекарния длъжник „Д.“ ЕООД. В същия ден бил
въведен във владение, използвал имотите за склад и направил подобрения в тях.
Тъй като владеел от момент, предхождащ влизането в сила на изпълнителното
основание и претендирал самостоятелни права върху имотите, се позовава на
защитата по чл. 435, ал. 5 ГПК и моли обжалваният въвод
във владение да бъде отменен.
Взискателят
и въведен във въвод купувач „У.Б.“ АД е депозирал
писмени възражения, в които излага доводи за недопустимост на жалбите.
Ипотекарният
длъжник „Д.“ ЕООД и длъжникът „РМС Т. БГ“ ЕООД също са депозирали писмени
становища, в които изразяват мнение за основателност на жалбите.
По делото са постъпили и мотиВ.по
чл. 436, ал. 2 ГПК от помощник ЧСИ И.П. при ЧСИ С.Я., в които се излагат доводи
за недопустимост и неоснователност на жалбите.
Софийски градски съд, като взе
предвид данните от изпълнителното дело и обсъди наведените в жалбата е
писмените възражения доводи, приема следното:
Видно от приложения препис от изп.д.
№ 20148440402529 на ЧСИ С.Я., същото е образувано за събиране парично вземане
на „У.Б.“ АД срещу„РМС Т. БГ“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден в
производство по чл. 417 ГПК. Един от изпълнителните способи, посочен в молбата
за образуване на изпълнително дело, е публична продан на недвижими имоти,
ипотекирани в полза на банката от трети лица през 2008 г., които впоследствие
са продадени на „Д.“ ЕООД. При проведена публична продан всички недвижими имоти
са възложени на „У.Б.“ АД и постановлението за възлагане е влязло в сила след
неуспешното му обжалване пред СГС. На 07.12.2016 г. е съставено Постановление
за въвод във владение на купувача „У.Б.“ АД в петте
магазина. На 14.12.2016 по изпълнителното дело са постъпили процесните
жалби.
Жалбите са депозирани седем дни след извършване на
обжалвания акт на ЧСИ, поради което следва да се приеме, че са постъпили в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Въводът във владение е обжалваемо действие на ЧСИ. Жалбоподателят твърди, че е
трето лице за изпълнението, придобило владение върху недвижимите имоти, предмет
на обжалвания въвод преди завеждане на иска,
решението по който се изпълнява, с твърдения, че има собствени противопоставими на взискателя
права по предварителен договор за покупко-продажба.
Съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК, въвод
във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е
било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се
изпълнява. От приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е получил владението върху процесните
недвижими имоти на 09.05.2013 г., а заповедта за изпълнение, въз основа на която
е издаден изпълнителният лист, е от 07.10.2013 г. В случая обаче е приложима
нормата на чл. 498 ГПК, уреждаща хипотеза на въвод
във владение след публична продан, извършена за събиране на парично вземане, тъй
като изпълнителният лист на взискателя „У.Б.“ АД е за
парично вземане. При съобразяване на тази специална норма, очевидно общият ред
на защита по чл. 435, ал. 5 ГПК е неприложим в процесния
случай. Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се
извършва срещу всяко трето лице, което се намира в имота и това лице може да се
брани само с иск за собственост. Следователно, в хипотеза на въвод след осъществена публична продан за събиране на
парично вземане, за разлика от въвод, осъществен в
изпълнение на съдебно решение, с което недвижимият имот е присъден, третите
лица могат да се бранят само с иск за собственост, не и чрез жалба срещу въвода. Такава жалба е допустима само в хипотези, при които
извършеният въвод във владение е осъществен при
принудителното изпълнение на влязло в сила съдебно решение досежно
същия имот. В разглеждания с жалбата се атакува действие на съдебния
изпълнител, изразяващо се в извършен въвод във
владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим
имот след проведена публична продан. С оглед на изложеното следва да се приеме,
че в настоящия случай за третите лица липсва признато от закона процесуално
право на жалба срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител, поради което
същата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Воден от изложеното, Софийският градски съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалби с вх. № на ЧСИ С.Я. съответно №
060426/14.12.2014 г., № 060427/14.12.2014 г., № 060428/14.12.2014 г., №
060429/14.12.2014 г. и № 060430/14.12.2014 г., депозирани от третото лице „В. П.“
ЕООД, ЕИК ********* срещу въвод във владение от
07.12.2016 г. по изп.д. № 20148440402529 на ЧСИ С.Я.,
постъпили в СГС с вх. № 14457/03.02.2017 г., като процесуално недопустими.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.