Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-E въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова ч. гр. д. № 601 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 80263
от 04.11.2019 г. на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк.
М.К.против постановление за разноски на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, рег.
№ 851, съгласно получено съобщение с вх. № ЧСИ – 14917/28.10.2019г., с което
съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски
за адвокатски хонорар до 200лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198510402146.
Жалбоподателят поддържа, че счита
така определения размер на адвокатско възнаграждение от 350 лв., които след
направено възражение ЧСИ намалява до размера от 300 лв., за незаконосъобразно
определен, тъй като делото не представлявало фактическа и правна сложност, като
адвокатското възнаграждение следвало да се определи по реда на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочва се, че по делото не били извършвани действия, а била подадена само
молба за образуване на изпълнителното дело. Моли за отмяна на обжалваното постановление,
с което е разпореден отказ за намаляване на
адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. и за решаване спора по
същество по отношение на т. 26 от ТТРЧЗСИ.
Претендира разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК е постъпило възражения от насрещната страна по жалбата.
Излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното разпореждане
на ЧСИ. Поддържа, че в конкретния случай адвокатското възнаграждение е
изчислено съобразно минимума по чл. 10, т. 2 От Наредбата, който не надвишава с
повече от 30 лв., установения такъв в чл. 10, т.1 от Наредбата минимум от 200
лв. Навежда твърдения, че с молба от 15.11.2019г. взискателят
е направил искане с оглед на бързина и процесуална икономия с цел неутежняване
на изпълнителния процес и да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско
възнаграждение до предвидения минимум от Наредбата. Моли съдът да остави
частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното постановление на ЧСИ.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като
излага твърдения, за липса на прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, както и по отношение размера на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба № 68582 от 25.09.2019г. на „Е.М.” ЕООД, чрез адв.
К.И.Б.на основание изпълнителен лист от 23.07.2019 г., издаден от СРС по гр. д.
№ 60294/2017 г. по описа на СРС, 61 състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдена
да заплати на адв. Н.И.И.на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение
пред въззивна инстанция. Към молбата са приложени и пълномощно
и споразумение за адвокатско възнаграждние от 18.09.2019г.
сключен между „Е.М.” ЕООД и адв. сдружение „Б.Л.”
за образуване на изпълнително дело за
събиране на суми по издаден изпълнителен лист от 23.07.2019
г. издаден от СРС по гр. д. № 60294/2017 г. по описа на 61 състав. В договора
за правни услуги е договорено възнаграждение от 350 лв., което да се заплати по
банков път, като по делото е представено и платежно нареждане от 20.09.2019г. в
размер на 350лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Също така в договора
изрично е посочено, че предмет на същия се явява образуване и водене на
изпълнителното дело.
Към молбата за образуване на
горепосоченото изпълнително дело е представен договор за цесия от 05.08.2019г.,
сключен между Н.И.И.и „Е.М.” ЕООД, съгласно който И.е
прехвърлил на въззивника цялото вземане, което има към „Т.С.” ЕАД по изпълнителния
лист от 23.07.2019 г., издаден от СРС по гр. д. № 60294/2017 г. по описа на
СРС, 61 състав. Освен това с писмо с вх. № Г- 17924/08.08.2019г. Н.И.И.е уведомил „Т.С.” ЕАД, че е прехвърлил процесното
вземане на „Е.М.” ЕООД.
С покана
за доброволно изпълнение с изх. № 49447/25.09.2019 г. по изп.
д. № 20198510402146 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, рег. № 851,
с район на действие Софийски градски съд, длъжникът по изпълнителното дело „Т.С.“
ЕАД е поканен в двуседмичен срок да заплати дължимите сумите от 300 лв.,
присъдени разноски, 356,91 лв. разноски по изпълнителното дело, 162,83 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 09.10.2019 г.
С молба с вх. № 68999/26.09.2019г. „Е.М.”
ЕООД е направено искане за връчване
на покана за доброволно изпълнение на длъжника, оттеглени са посочените в
молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането –
запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, които са
негова собственост, налагане на запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове и е определен само един способ на изпълнението – запор на
банкови сметки на длъжника.
Подадено е възражение с вх. № ЧСИ -
13134/30.09.2019г., с което е направено искане за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение до сумата от 230 лв., както и размер на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до размера не повече от 30 лв.
С постановление /наречено
разпореждане/ от 23.10.2019г. ЧСИ е намалил размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв., за което е уведомил длъжника
по делото на 28.10.2019г.
С молба от 15.11.2019г. Взискателят по изпълнителното дело е направил искане да
бъде намален размера на приетите по делото разноски с оглед на бързина и
процесуална икономия с цел неутежняване на изпълнителния процес до минималния
размер съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело.
С постановление от 15.11.2019г. ЧСИ
е намалил приетото за събиране адвокатско възнаграждение до минималния размер
от Наредбата в размер на 230 лв.
По делото е представено и платежно
нареждане от длъжника от 09.01.2020г., с което е заплатена сумата от 200 лв. за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие
на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай
предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен.
Разгледана по същество настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна.
На обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението за
образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв.
- 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
В случая извършените от взискателя действия се свеждат до образуване на
изпълнително дело № 20198510402146 по описа на ЧСИ М.П. посредством депозиране
на молба от 25.09.2019г., в която са посочени и изпълнителните способи, както и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, за които е
издаден изпълнителния лист – налагане на запор на движимите вещи на длъжника,
възбрана на недвижимите имоти, които са негова собственост и запор върху
притежавани от длъжника дружествени дялове. Също така в срока за доброволно
изпълнение длъжникът не е погасил задължението си към взискателя.
Предвид извършените от процесуалния
представител на взискателя действия, минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно
изискванията на чл. 10, т. 1 и т. 2 вр.
с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Неговият размер възлиза съответно на 200 лв. – за
образуване на изпълнителното дело за вземанията по изпълнителния лист от
23.07.2019 г., както и 30 лв. – за извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания при материален интерес от 300 лв. – главница към момента на
определяне на разноските с обжалваното от длъжник постановление. Така общият
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 230 лв. С обжалваното
постановление ЧСИ М.П. е намалил адвокатското възнаграждение от 350 лв. на 300
лв., а в последствие с оглед депозираната молба от 15.11.2019г. от Взискателя до сумата от 230 лв.
По изложените съображения съдът
счита, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение от длъжника е
правилно и законосъобразно определен от ЧСИ М.П., поради което не са налице
основания за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на сумата от
200 лв. Това обуславя неоснователност на жалбата, поради което същата следва да
се остави без уважение.
Жалбата в частта
относно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също е
основателна. Тази такса следа да се изчисли на база вземането по изпълнителния
лист и стойността на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Същата следва да се определи върху сумата от 530
лв., която съставлява сбор между сумите по издадения изпълнителен лист - 300
лв., както и 230 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното производство. Таксата по т. 26, б. "б"
ТТРЗЧСИ, с начислен ДДС, възлиза на 63,60 лв. С обжалваното постановление
за разноските в тежест на длъжника е възложена такса по т. 26 в размер на 162,83
лв. Ето защо обжалваното постановление за разноските следва да се отмени за
сумата над 63,60 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, до пълния определен размер от 162,83 лв.
Направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав,
в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи
тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени
по повод обжалваните действия на ЧСИ.
Предвид изложеното направените с
жалбата искания се явяват частично основателни, поради което жалба с вх. №
80263 от 04.11.2019г., от „Т.С.“ ЕАД длъжник по изпълнително дело № 20198510402146
на частен съдебен изпълнител М.П., следва да бъде уважена, като бъде намалена пропорционаланата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198510402146 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
от КЧСИ, до 63, 60 лв.с ДДС, а в частта, в която се иска намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв. да бъде оставена
без уважение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с № 80263 от 04.11.2019г., депозирана от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу
постановление от 28.10.2019 г., постановено по изп.
д. 20198510402146 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, рег. № 851, в частта, в която се иска намаляване на
приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв., като
неоснователна.
ОТМЕНЯ по
жалба с № 80263 от 04.11.2019 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД,
постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение изх. № 49447/25.09.2019 г. по изп. дело № 20198510402146
на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, рег. № 851, в частта, в която е отказано да бъдат намалени начислените такси по
т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 162,83 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198510402146 по описа на ЧСИ М.П., с район на
действие СГС, рег. № 851, до 63,60 лв. с
ДДС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.