№ 2255
гр. София, 14.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110214881 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от И. А. Д., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СОА22-РД11-991/04.10.2022 г., издадено от кмета на
Столична община, с което на основание чл. 34а, ал.1 от Закона за защита от
шума в околната среда /ЗЗШОС/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
В жалбата се оспорва възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка
досежно извършването от жалбоподателя на рязане на метални предмети и
удари върху такива, като се твърди, че по същото време в обекта са се
намирали работници на дружество „Р.” ЕООД, които са поставяли
алуминиева дограма и която дейност не включва рязане и удряне върху
метали предмети. Поддържа се, че такива дейности са извършвани по същото
време в съседен обект. Застъпва се тезата, че в случая не е възможно
отговорността на жалбоподателя да бъде ангажирана за допустителство, тъй
като чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС санкционира преките извършители на
нарушение по чл. 16а, ал.5 от закона, но не и лицата, допуснали извършването
на такова нарушение. От съда се иска отмяна на обжалваното НП и
присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И. А. Д. нередовно призован не се
1
явява. Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Кметът на Столична община, редовно призована
се представлява от юрк. Димитрова, с представено пълномощно, която
пледира за потвърждаване на НП по изложените в придружителното писмо
аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.06.2022 г. свидетелят Н. В. Н. – инспектор в отдел „Одит и
контрол” при СО – район „Студентски” получил сигнал относно шум от
строителен обект. Около 14:50 часа свидетелят заедно със своя колега – Г В.
З. посетили строителния обект, за който се отнасял подадения сигнал, който
се намирал в гр. София, УПИ IV -1919, кв. 4а. На място в строежа свидетелят
заварил жалбоподателя, облечен с работно облекло, който в това време
нанасял удари с чук по метални предмети и по този начин излъчвал шум.
Свидетелят поискал личната карта на лицето, което удряло с чук върху
метални предмети и въз основа на нея установил самоличността му - И. А. Д..
На място срещу Д. и в негово присъствие бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на чл. 16а, ал.5 от ЗЗШОС. Актът бил предявен
за запознаване на жалбоподателя, който го подписал и възразил с довод, че не
се касае за жилищна сграда, а за строеж.
Като счел изложените в АУАН възражения за неоснователни и въз
основа на така съставения АУАН на 04.10.2022 г. кметът на Столична община
издал обжалваното НП, с което на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС за
извършеното нарушение наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500
лева. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 19.10.2022 г., а на
02.11.2022 г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля Н. В. Н., заповед № СОА19-РД09-
1401/09.10.2019 г. на кмета на СО, трудов договор № РСТ22-РД15-
257/28.02.2022 г. и длъжностна характеристика, известие за доставяне на НП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н. В. Н., като намери
същите за последователни, подробни и информативни, безпротиворечиви и
изясняващи в пълнота релевантната фактическа обстановка. Н. е служителят
на СО-район „Студентски”, който по повод получен сигнал лично е извършил
проверка на процесния строителен обект и лично е възприел намиращите се
на място лица и извършваната от жалбоподателя дейност- нанасяне на удари
с чук върху метални предмети, поради което неговите показания
представляват източник на пряка доказателствена информация относно
осъществилите се събития. Свидетелят посочи, че на място в обекта е имало и
други работници, но тяхната дейност не бил свързана с излъчването на шума.
Така че дори и да се приеме за достоверно твърдението, изложено в жалбата,
че по това време е била поставяна алуминиева дограма на обекта, това
обстоятелство не изключва действията на жалбоподателя, сведение за които
2
дава свидетелят Н.. Свидетелят посочи, че е установил самоличността на
лицето, извършващо тези дейности, при които се е излъчвал силен, осезателен
шум по представена от него лична карта и именно срещу това лице е съставил
АУАН. При разпита си пред съда свидетелят е категоричен, че лично е
възприел удрянето с чук върху метални предмети, при което се излъчвал
осезателен шум, поради което доводът, че шумът е бил излъчван от съседен
строителен обект не може да бъде споделен. Свидетелят посочи, че
проверката е била извършена във времевия интервал от 14:00 до 16:00 часа.
Съдът кредитира приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно заповед №
СОА19-РД09-1401/09.10.2019 г. на кмета на СО, трудов договор № РСТ22-
РД15-257/28.02.2022 г. и длъжностна характеристика, от които извлече данни
за компетентността на актосъставителя. От известието за доставяне се
установи датата на получаване на препис от НП от наказаното лице.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице), депозирана е в
преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 19.10.2022 г., а
жалбата е депозирана на 02.11.2022 г.), насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи. Видно от т. 1, б. „а” от заповед
№ СОА19-РД09-1401/09.10.2019 г. на кмета на СО се установи, че свидетелят
Н. В. Н., в качеството си на инспектор в отдел „Одит и контрол” при СО-
район „Студентски” е оправомощен да съставя АУАН на чл. 16а, ал.5 от
ЗЗШОС, а компетентността на АНО следва от законовите разпоредби на чл.
37 вр. чл. 22, ал. 1 т.1 от ЗЗШОС.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице. Нарушението е описано ясно, точно и конкретно,
като му е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация.
И двата процесуални документа съдържат данни относно времето, вкл. с
посочен час, доколкото това е от съществено значение, мястото и начина на
извършване на деянието, посочено е чрез какви точно действия е бил
излъчван шум, поради което липсват основания да се приеме, че
жалбоподателят е бил изправен пред неяснота в извършването на какво точно
нарушение е обвинен. При съставянето на АУАН и издаването на НП са
спазени и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от Закона за защита от шума в
околната среда се забранява излъчването на шум по време на строителство за
времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч. Тук следва изрично да се
отбележи, че в посочения времеви интервал е забранено излъчването на
3
какъвто и да било шум от строителство; конкретните стойности на
показателите за шум са ирелевнтни, поради което и не е налице изискване за
тяхното измерване. По делото по несъмнен и категоричен начин се установи,
че на инкриминираната дата, в часовия диапазон от 14:00 до 16:00 часа /и по-
конкретно в 14:50 часа/ на строителен обект, находящ се в гр. София, УПИ IV
-1919, кв. 4а жалбоподателят е излъчвал шум от строително-монтажна
дейност, удряйки с чук върху метални предмети, с което от обективна страна
е осъществил състава на вмененото му нарушение. Установи се, че
жалбоподателят при извършване на СМР лично е осъществил посочените
действия, които са произвеждали шум, поради което доводите, изложени в
жалбата и касаещи недопустимост за ангажиране на отговорността му като
допустител са неоснователни. Нито в АУАН, нито в НП се твърди, че
жалбоподателят е допуснал излъчване на шум, а напротив, че лично той, със
собствени действия – удари с чук върху метални предмети е излъчвал шум по
време на строителство. Макар по делото да не се установи, че жалбоподателят
е рязал метални предмети, то доколкото несъмнено се доказа, че е удрял с чук
по метални предмети и по този начин е излъчвал шум съставът на вменетото
му нарушение е осъществен от обективна страна.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено – същият е
съзнавал, че извършва дейност- нанасяне на удари с чук върху метални
предмети, която генерира шум във времеви интервал, в което това е
забранено и въпреки това е извършил процесното деяние.
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗАНН „за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание“.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ е дадена в параграф
1, ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно която такъв е „този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Съдът намира, че в
процесния случай деянието на жалбоподателя не покрива посочените
изисквания – извършеното от него разкрива типичната степен на обществена
опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението, с оглед на което чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 16, ал.5 от ЗЗШОС
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от същия закон предвижда налагане на глоба от
500 до 1000 лева. Наложената от АНО глоба е в минимален размер от 500
лева, поради което въпрос за нейното изменение не може да се поставя. Съдът
намира, че същата е справедлива, обоснована от данните за липса на
извършени други административни нарушения от жалбоподателя, като
същата ще допринесе за постигане целите на административното наказание
по чл. 12 от ЗАНН
4
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при
съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, нарушението е безспорно доказано, а административното наказание
– в минимален размер, поради което наказателното постановление следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като определи същото в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал.4 вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА22-РД11-
991/04.10.2022 г., издадено от кмета на Столична община, с което на
основание чл. 34а, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда
/ЗЗШОС/ на жалбоподателя И. А. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН ********** да заплати на Столична община
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5