Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 02.08.2021
г. гр. С. З.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
шести юли 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Диана И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 203 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова
молба от А.Р.А. *** З. против З. “Д.Ж.З.” ЕАД – гр. С., ЕИК ***, с цена на
предявения иск 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.
Изложено е в исковата
молба, че на 16.01.2020 г., в гр. С. З., на ул. ***, водачът М.К.М. на
лек автомобил марка и модел „Пежо 37 СВ“, с peг. № ***,
нарушава правилата за движение по пътищата и удря пешеходеца А.Р.А., който в
този момент изпълнява трудовите си задължения към сметоизвозваща
фирма, като го притиска към контейнер за отпадъци, с което реализира ПТП. При
инцидента тежко е пострадал А.А..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 1228р-753/2020 г. Образувано е и Досъдебно производство №
1228 ЗМ - 12/2020 г., по описа на Сектор „ПП“ - ОДМВР - С. З..
Сочи се, че след инцидента А.Р.А. е
транспортиран в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „***“ АД, където е приет с
оплаквания за силни болки в кръста, гръдния кош и корема, изтръпване и
болезненост в краката, болки в цялото тяло и други. Назначени са му различни
изследвания и прегледи, в резултат на които са установени: срединно
по линеа алба - херния;
болезненост в областта на крайниците; паравертебрална
болезненост и мускулна ригидност в лумбален отдел поради травмата; болезненост по точките на
Вале и други. Поставена му е диагноза, описана в Епикриза
към ИЗ № 1470/2020 г., приложена към настоящата молба. Посочено е, че след
клинично обсъждане и консултации със специалисти, на ищеца е назначена медикаментозна
терапия, която провежда в лечебното заведение. На 21.01.2020 г. А.А. е изписан, като му е предписано лекарствена терапия за
дома и е насочен към хирург за оперативно лечение.
На 28.01.2020 г. ищецът отново постъпва в
УМБАЛ „***“ АД - Отделение по обща и оперативна хирургия, поради болки и
подутина в умбиликалната зона, гадене и други.
Провежда диагностично - консултативни процедури, в резултат на които е диагностициран с Херния умбиликалис
ет параумбиликалис. След
обсъждане е пристъпено към оперативно лечение. На
29.01.2020г., под обща анестезия е направена експлоративна
лапаротомия за отстраняване на хернията. В клиниката
провежда лечение по две клинични пътеки до 04.02.2020г., на която дата А.А. е изписан.
Твърди се, че пътният инцидент е причинил на
ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. Изложено е, че с големи усилия се справя в ежедневието си
самостоятелно. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта
и страданията, които изпитва от нараняванията по цялото тяло. Изпитва трудности
и болки при придвижване поради изтръпването на краката. Затруднена е походката
му поради продължаващите болезнени усещания в областта на кръста. Затруднява се
при ходене, при изкачване или слизане по стълби. Бързо се задъхва и лесно се
изморява при минимална физическа активност. При заемането на определено
положение на тялото усеща болезненост и бързо умаляване поради болките в
гръдния кош и лумбалните прешлени. Предимно лежи и се
нуждае от помощта на своите близки за елементарни битови дейности. Изпитва
трудности при обуване и обличане, заради ограничената подвижност. Усеща
замайване и често му прилошава от силните болки. Невъзможността да упражнява
трудовите си задължения го прави затворен и тревожен. Чувства се изолиран и
по-рядко излиза навън, защото трудно се придвижва. Твърди се, че все още
изпитва силни болки в областта на травмите. Притеснява се от синините и
видимите наранявания.
Сочи се, че изживеният стрес от
произшествието рефлектира върху общото му емоционално състояние. Отрицателно е
повлиял инцидента върху психиката му. В резултат на ПТП е станал
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство
на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Променен е след
преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Станал е плах и често
се разстройва, когато не може да свърши нещо поради болките и ограничената
подвижност. Избухва без причина и е станал апатичен. Продължава да сънува
кошмари, свързани с преживяното. Станал е тревожен и по-чувствителен от преди.
Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.
Заявено е, че към настоящия момент
страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило.
Сочи се, че видно от представения Констативен
протокол за ПТП и справката, извършена на страницата на Информационен център
към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал
лек автомобил марка и модел „Пежо 37 СВ“, с peг. № ***,
който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗАД „Д.Ж.З.” ЕАД, с полица № BG/30/119001354807,
валидна от 17/05/2019 г. до 16/05/2020 г. Изложени са аргументи по чл.429,
ал.1, т.1 КЗ.
Посочено е, че ищецът е отправил претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „Д.Ж.З.“ ЕАД, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение -
Молба с вх.№ 677/24.02.2020 г.
Сочи се, че към настоящия момент въпреки, че
е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда
правния интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата
претенция по исков ред.
Счита, че с оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и
обстоятелството, че е уведомен застрахователя на 24.02.2020 г. за настъпилото
произшествие, видно от Молба с вх. № 677/ 24.02.2020 г., то от тази дата върху
претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й
изплащане.
Моли, съда да постанови решение, с което да
осъди ЗАД „Д.Ж.З.“ ЕАД, да заплати обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на А.Р.А., с ЕГН: **********, в
размер на: 60 000 /шестдесет хиляди /
лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 16.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на уведомяване на застрахователя- 24.02.2020г. до датата на
окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото.
В законния
срок ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло, като
на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото
производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли също да се
отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че
съдът намери иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението,
тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства,
от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с
оглед приноса на същата за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради
което моли съдът да остави производството по делото без движение по следните
съображения:
Намира, че в исковата молба не са изложени
точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй
като в нея липсва пълно описание на процесното ПТП в резултат, на което ищецът
твърди, че са му причинени неимуществени вреди. Сочи, че ищецът не е описал
механизма на пътно-транспортното произшествие, не посочва кои правила за
движение на пътищата евентуално е нарушил застрахованият в дружеството водач,
липсват подробности за скоростта на движение на участвалото в процесното ПТП
пътно превозно средство, маневрите, които са предприети преди твърдяното ПТП и
др. релевантни факти.
Ответникът твърди, че поради липсата на пълно
изложение на релевантните за спора факти, не може да упражни правото си на
защита в процеса, тъй като въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея доказателства, не може да се направи извод
относно установяването на механизма на ПТП, както и по отношение поведението на
ищеца, с оглед съпричиняването от последния на вредоносния резултат.
Посочва, че друга нередовност на исковата
молба на А.А. е непредставянето на банкова сметка, ***лно присъдено обезщетение и не е указан друг начин, по
който би следвало да се извърши плащането, съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 4 от ГПК.
Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към 16.01,2020г.,
касаещо лек автомобил марка „Пежо”, модел „307СВ”, с peг. № СТ5938ВВ, по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119001354807. Останалите фактически твърдения на ищеца намира за
несъответстващи на действителността.
Твърди, че на 16.01.2020 г., водачката М.К.М.
не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така
както е описано в исковата молба.
Сочи, че на 16.01.2020 г.. в гр. С. З. в
района на ул. ***. ищецът-пешеходец А.Р.А., не е получил твърдените в исковата
молба неимуществени вреди. Отбелязва, че ако се допусне, че такива са
настъпили, то те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да
обосноват претендираните в исковата молба размери на обезщетения. Оспорва
всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането,
предмет на претенцията, като излага съображения. Оспорва настъпването на
твърдените неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието
на причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали вреди и
твърдяното за причинено от застрахован в ответното дружество деяние.
Твърди, че вината на застрахованата при
ответника М.К.М. - участник в процесното ПТП, не е установена по предвидения за
това в закона начин. Посочва, че същата не е установена с влязъл в сила съдебен
акт и в случая тя може само да се презумира. Оспорва
вината на водача, като посочва, че същата следва да бъде доказана в хода на
настоящия процес.
Оспорва твърдението, че в резултат от
настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищеца са настъпили
описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички
твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията,
както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на
ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при
условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.
Сочи, че обстоятелството, че претърпените
вреди не са от вида и със степента на увреда и с
характера, посочен от ищеца се доказва и от липсата на проведени контролни
прегледи във връзка с твърдяното тежко физическо, а още по-малко с психическото
му състояние.
Оспорва, че ПТП-то е въздействало в
емоционален план на А.А.. Посочва, че няма данни да
са му били изписвани или да е приемал каквито и да е медикаменти за
предизвикания „стрес”, страх, апатия, кошмари, честа смяна на настроенията,
чувство за изолация, безпокойство и притеснение, тревога, разсеяност, напрегнатост
и др.
Оспорва и твърдените невъзможност за
упражняване на трудовата си дейност, трудно придвижване, като твърди, че от НОИ
има получени данни само и единствено за 6 дни болничен отпуск и 14 дни домашен
отпуск, което ярко противоречи на изложените в исковата молба описани страдания
и неудобства. В тази връзка твърди, че периодът на възстановяване е приключил в
значително по-кратък порядък от твърдения.
Оспорва твърдяната в исковата молба вина на
застрахования в дружеството водач. Твърди, че ищецът е съпричинил
вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява във внезапно излизане на
пътното платно, без преди това да се огледа, неизчаквайки извършването на
маневра от автомобил, указал посоката си за движение и намеренията си.
Твърди, че ищецът е съпричинил
вредоносния резултат и чрез неносене на светлоотразително
облекло.
Твърди, че ищецът е излезнал
на пътното платно с гръб, дърпайки контейнера, нямайки видимост, а не с лице
към пътното платно, респективно наблюдавайки движението на останалите
участници.
Оспорва твърдените в исковата молба
увреждания, техните вид, интензитет на болка и оздравителен период.
Твърди относно твърдяната получена херния, че
същата е предхождаща настъпилото ПТП, в условията на евентуалност, че предвид
естеството на работа на ищеца, налагащо физическо напрежение в увредената
област, твърди, че увреждането е настъпило в последствие постоянното физическо
натоварване на същия, служещо като предпоставка.
Твърди, че по делото няма данни за настъпили
усложнения, като бързото възстановяване и липсата на такива следва да бъде
взета предвид от съда.
Посочва, че след изискана справка от НОИ
относно данни за осигурителя на ищеца и дали на същия му е изплатено
обезщетение във връзка със събитието, е получен отговор, че действително
вредите са настъпили в следствие на трудова злополука и на ищеца му е изплатено
обезщетение, като излага съображения в тази връзка.
Възразява, срещу акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от
който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Възразява срещу искането да бъде присъдена
законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя - 24.02.2020 г. Сочи,
че на тази дата в дружеството е представен ведно с уведомлението единствено
Протокол за ПТП с пострадали лица и договор за правна защита, без никакви
медицински документи, удостоверяващи наличието на телесни увреждания. Изискани
са допълнителни документи, като такива не са представени в 3-месечния срок от
датата на уведомлението и на ищеца му е постановен отказ за изплащане на
обезщетение на 26.05.2020 г.
Намира, че евентуално дължимата законна лихва
се дължи от датата
на представянето на банкова сметка. ***, че ищецът и към
настоящия момент не е представил банкова сметка ***.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът взема становище по възраженията на ответника.
Моли, да се отдели за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото, обстоятелството за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и делинквента към момента на процесното
ПТП.
Счита, че е напълно неоснователно
възражението на ответника за нередовност на ИМ, поради липса на пълно описание
на процесното ПТП, тъй като ищецът не е длъжен да описва подробно механизма на
произшествието поради обстоятелството, че е направено доказателствено искане за
назначаване на съдебна автотехническа експертиза, което поддържа. На основание
чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка ***.
Намира за напълно
неоснователни възраженията на ответника относно механизма на процесното ПТП и
относно наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача М.К.М., управлявала процесния лек автомобил,
като посочва представен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-753/ 2020 г.,
който по своята същност представлява официален документ. Сочи практиката на
ВКС.
По отношение оспорванията
от страна на ответника на причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилите травматични увреждания на пострадалия А.Р.А., е посочено, че с
исковата молба са направени доказателствени искания, които ищецът поддържа, а
именно за назначаване на две СМЕ.
Намира за напълно неоснователно и
необосновано възражението на ответника, с което се оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания и процесното
ПТП.
Счита, че са неоснователни и недоказани оспорванията на ответника относно вида, характера и степента
на получените увреждания от ищеца в резултат на процесното ПТП, както и че
изведените съждения са напълно несъстоятелни. В тази връзка, сочи, че се явява
неоснователно направеното оспорване на настъпилото усложнение, в резултат на
процесния инцидент - херния умбиликалис.
Посочва, че за установяване на нанесените на
ищеца телесни наранявания, вида и характера им, дали същите са в резултат на
злополуката от 16.01.2020 г., процеса на възстановяване, настъпили усложнения,
настоящото му здравословно състояние, и претърпените от моят доверител болки и
страдания, са направените с исковата молба доказателствени искания, а именно за
предоставяне на медицински досиета, за назначаването на две СМЕ, за допускане
на свидетелски показания, относно претърпените болки и страдания, които
поддържа.
Категорично възразява
срещу наведеното от процесуалния представител на ответника възражение, че
поради липсата на писмени доказателства, при ищеца не са настъпили болки и страдания от психологически
характер в резултат на пътния инцидент. Посочено е, че след настъпване на
катастрофата, ищецът не е консултиран с психиатър или психолог, но това не би
променил характера на случилото се и негативните последици, които инцидента е
оказал върху психоемоционалното състояние на ищеца.
Поддържа доказателственото искане за
назначаване на съдебно- психологична експертиза, като счита, че само вещото
лице - психолог, което притежава специални знания, образование и опит, може да
установи дали твърдените в исковата молба психологически травми са в резултат
на процесното събитие.
Противопоставя се на възражението на
ответника, който оспорва периода на възстановяване, като излага съображения.
Категорично оспорва твърденията на ответника,
че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия А.Р.А., като счита, че тези твърдения са абсолютно безпочвени и
неподкрепени с никакви доказателства.
Оспорва застъпеното в отговора на ИМ
твърдение, че диагностицираната при ищеца пъпна
херния е предхождала настъпването на ПТП. Счита, че в резултат на
произшествието, а именно при силното притискане на пострадалия между лекия
автомобили и контейнера за отпадъци в коремната област, ищецът е получил
повишаване на налягането в коремната кухина, в резултат на което се е наложило
да бъде опериран. Намира за напълно неоснователни твърденията на ответното
дружество, че ищецът е получил вече обезщетение за вреди и не следва
застрахователя повторно да заплаща такива. Посочва, че съгласно писмо с изх. №
Ц1029-И-8096Н1 от 03.12.2020 г. е видно, че на лицето А. е изплатено от НОИ
парично обезщетение за настъпилата временна неработоспособност.
Счита, че
е неоснователно и оспорването от страна на ответника на размера на предявения
иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият е прекомерно завишен. В
тази връзка, поддържа подадената искова молба в предявения й размер. Аргументира
се с чл. 52 ЗЗД и излага съображения.
Посочено е, че за акцесорният иск за присъждане на
законна лихва, следва да намерят приложение
законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е
категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи
главния, следва да уважи и акцесорния.
Постъпил е по делото допълнителен отговор на допълнителна искова
молба, с който ответникът изразява
следното становище:
Поддържа всички
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с
първоначалния отговор на исковата молба.
Поддържа твърдението
си, че застрахованият в дружеството водач не е нарушил императивните разпоредби
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно, не е причинил процесното ПТП със своето поведение, така както е
наведено от ищеца, поради което и намира предявения иск за напълно неоснователен.
Поддържа оспорването
на механизма на ПТП.
Поддържа възражението
си за съпричиняване от страна на пострадалия А.А., по
съображения подробно описани в първоначалния отговор на исковата молба.
Поддържа възражението
си и за прекомерност на претендираното обезщетение.
Поддържа оспорването
си на твърдените телесни увреждания, техния вид, размер и интензитет, както и
наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали
вреди и твърдяното за причинено от застрахования деяние, като допълва, че
последните медицински документи, съдържащи данни относно състоянието на ищеца
датират от 04.02.2020 г. Сочи, че няма последващи
данни относно проведени консултации, контролни прегледи, рехабилитационни
терапии, манипулации и обективно състояние към момента.
Поддържа и
възражението си срещу искането да бъде присъдена законна лихва.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За процесното ПТП е образувано Досъдебно производство №
1228 ЗМ - 12/2020 г., по описа на Сектор „ПП“ - ОДМВР - С. З.. С постановление №
434/07.10.2020 г. на РП С. З. същото е прекратено поради липса на доказателства
за извършено престъпление.
Налице е застрахователна
полица № BG/30/119001354807, валидна от 17/05/2019 г. до 16/05/2020 г. за процесното МПС, сключена с ответника.
От заключението на СПЕ се установява, че данните
от проведеното психологическо изследване на освидетелствания А.А. показват висока степен ситуативна
тревожност и много висока степен личностова
тревожност, оформена като качество на характера. Това състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи
социалното функциониране, възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени
или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Стресорът е засегнал целостта на социалното обкръжение на
индивида. Всичко това играе важна роля като рисков фактор за появата и
оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията: напрежение, тревожност,
подтиснато настроение, разсеяност, затвореност, самоизолация,
проблеми със съня, апетита и теглото, отчаяние и песимизъм. Повишената
тревожност, чувството за безпокойство и напрежение, го правят често напрегнат и
раздразнителен. Загубата на интерес към дейности, които преди това са му носели
удоволствие, съчетано с чувството на безнадеждност, го карат да се чувства
подтиснат и емоционално изчерпан. Високите резултати по скала невротизъм сочат повишена емоционална лабилност и нисък
праг на фрустрационен натиск, със значителни
психосоматични нарушения. Към настоящият момент при осв.
А. са налице изразени проблеми, породени от преживяна остра стресова реакция, в
следствие на инцидент при ПТП. Съществува потенциален риск тези проблеми да
бъдат задълбочени, тъй като травмата не е преработена, като случилото довел до
негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с
повишено чувство на отчаяние, тревожност, гняв и раздразнителност.Изследването
установява депресивна симптоматика, невротизация на
личността, повишена тревожност и емоционална лабилност - повишените нива по
тези показатели съответстват за наличието на тези признаци в емоционалното
състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Препоръчително
е провеждане на консултация с психиатър.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза
се установява, че местопроизшествието на което е възникнало процесното ПТП
представлява част от улица *** в гр.С. З.. Улицата е двупосочна с по една лента
за движение във всяка посока. Тя е ориентирана с направление север/юг . Пътното
платно на същата е широко 6,0 метра , с гладка неизносена асфалтова настилка,
без разделителна линия между двете ленти за движение. От западна страна има
обособени места за паркиране на автомобили след което следва тротоар. От
източна страна има тротоар ,като в зоната на ПТП има обособено място за
поставяне на контейнери за битови отпадъци 3 бр. Движението по тази улица е
регулирано с пътни знаци. Пътното платно за движение е с две ленти за движение
без налична надлъжна хоризонтална маркировка между двете. Теоретично всяка би
следвало да е по 3,0 м широка. Посоката на движение на лек автомобил марка и
модел „Пежо 307 СВ“ с рег.№ *** е от запад на юг при с оглед да се продължи
движението по процесната улица на север. Това движение/маневра е изпълнено от
автомобил „Пежо 307“ на заден ход. Пешеходеца се е движел от изток на запад
дърпайки контейнера за битови отпадъци. Той най-вероятно е бил с гръб към
процесния автомобил непосредствено и в момента на удара. Скоростта на движение
на лек автомобил марка и модел „Пежо 307 СВ“ с рег.№ *** преди удара и в
момента на удара е била една и съща тъй като няма сведения за употреба на
спирачната система на автомобила преди настъпването на удара на пешеходеца. В
предвид на това, че автомобила е бил паркиран/спрян на паркомясто
западно от пътното платно и до мястото на удара е изминал около 5,80 метра на
заден ход скоростта на движение на автомобила в момента на удара и преди него е
била около 5 км/ч. Ударът настъпил между лек автомобил Пежо 307 и пешеходеца е
на пътното платно на *** в гр.С. З. до жилищна кооперация № 4. Мястото на удара
отстои на около 3,7 южно от мерната линия МУ и на 4,7 м източно от западния
бордюр. Ударът е настъпил като автомобилът е ударил пешеходеца със задните си
състави на около 0,38 м от десните състави на ляво считано от мястото на
шофьора. няма сведения за нанесени щети на процесния автомобил в резултат от
процесното ПТП.
ПТП
е настъпило в тъмната част от денонощието. Видимостта на водача на автомобила е
била ограничена от дължината на осветеност от светлината при движение на заден
ход на автомобила. Механизма според наличните по делото и ДП материали е бил
следния: На 16.01.2020 г около 17,25 часа в гр. С. З. на *** № 4, северно от
обособеното място за контейнери за битови отпадъци е спрял сметосъбирачен
автомобил от който работниците му са започнали товарни работи, като е било
нужно всеки контейнер да се изведе от обособеното за тях място на пътното
платно и след това да бъде притикан до механичното
товарно устройство на автомобила за да бъде изсипано съдържанието му в неговата
специализирана за тази цел надстройка. По същото това време водачът М.К.М. на
паркирания лек автомобил „Пежо 307 СВ“ с рег.№ *** западно от платното за
движение предприема маневрата завой надясно движейки се на заден ход при удара
притиска пешеходеца А.Р.А. към контейнера за битови отпадъци, причинявайки му
средна телесна повреда. Разработена е подробна мащабна скица на
автотранспортното местопроизшествие на основание протокола за оглед на
местопроизшествието от ДП 12 /2020 г., която е приложена към експертизата. Процесните контейнери се намират извън пътното платно. Специално
за тях има обособено уширение източно от пътното
платно. Пострадалото лице от показанията на свидетелите П.Г.О. и В.Т.Д. заедно
с него са дърпали коша за битови отпадъци. В момента на удара ищеца се е
намирал на пътното платно с гръб към движещия се назад процесен
автомобил „Пежо 307“, като мястото на удара е посочено от водача на автомобила
и отстои на около 3,7 южно от мерната линия МУ и на 4,7 м източно от западния
бордюр. Ищецът е бил притиснат със задните леви състави на автомобила в
областта на гръдния кош, корема, поясната област и
травматичен лумбо-сакрален радикулит
- данните са от КСМЕ от ДП. Водачката е извършвала маневра завой на дясно при
движението на автомобила на заден ход. В района на ПТП има обособени места за
паркиране от запад на пътното платно, като паркирането е възможно напречно на
оста на улицата. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че от техническа гледна точка причина за възникването на ПТП-то е
ненаблюдаването на пътно-транспортната обстановка зад автомобила при движение
на автомобила назад. При динамика трябва постоянно да се наблюдава
обстановката. Ако водачката е наблюдавала огледалата постоянно, по всяка
вероятност е щяла да види ищеца и да спре.
От
заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се
установява, че ищеца е получил следните травми: Контузия
на гръдният кош; Контузия на корема; Контузия на лумбалният
отдел на гръбначният стълб; Травматичен двустранен лумбосакрален
радикулит; Видно от ИЗ № 1470 от 16/01/2020 ищецът А.Р.А.
е изписан от КНХ с Окончателна диагноза: Contusio
thoracis, abdominis et regio
lumbalis. RLS traumatica.
Hernia umbilicalis acreta. Лечението по КП № 208 включва: КОНСЕРВАТИВНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЛЕКИ И СРЕДНО ТЕЖКИ
ЧЕРЕПНО МОЗЪЧНИ ТРАВМИ. Минималния болничен престой е както следва: За Лека
черепно-мозъчна травма - 2 дни, за Среднотежка
черепно-мозъчна травма - 5 дни, за гръбначна и гръбначно-мозъчна травма - 3
дни. Извършеното компютър томографско изследване в
деня на травмата и хоспитализацията не показва отклонения от нормата, при
обследването на гр. кош и корем: „КТ НА ГРЪДЕН КОШ - НАТИВНА: Двата бели дроба
са нормално аерирани и разгънати до периферията. Белодробната структура показва
нормална васкуларизация. Не се установяват интрапулмонални нодули или зони
на консолидация на паренхима. Бронхиалните
разклонения са нормални. Хилусите са с нормална
структура. Медиастинумът е разположен срединно. Не се установяват обемни маси и увеличени л.в.
Сърцето е ортотопично. Сърдечните кухини са с
нормални размери. Перикардът е в норма. Торакалната част на аортата е с правилен ход и размери. Торакален скелет - в норма. Горен абдомен
в обема на изследването - в норма. Меки тъкани - в норма. Закл
Нормална КТ находка." Извършеното компютър томографско
изследване КТ на торакален сегмент в деня на травмата
и хоспитализацията, също не показва отклонения от нормата: „КТ на торакален сегмент: Вертебралните
тела са с нормална форма и размери. Очертанията им са нормални, свободни от остеофити. Спиналният канал е с
нормални размери. Конус медуларис е с нормална
позиция. Нервните коренчета са с нормален ход. Неврофорамените
са с нормални размери и структура. Пре-и паравертебралните меки тъкани не показват патологични
промени." Всички паракпинични изследвания
отразени в ИЗ № 1470 от 16/01/2020 са в референтни граници. Експертизата не
приема наличието на умбиликалната херния на ищеца, за
такава с травматичен произход. Експертизата приема, че умбиликалната
херния на ищеца е съществувала преди процесното ПТП и получената травма. Експертизата
приема, че травмата на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб е получена в резултат на описаното ПТП, което е
довело временно до нарушаване на здравето без опасност за живота изразяващи се
в болки и страдания описани от ищеца. Получените от ищеца увреждания вследствие
на травмата са в степен на лека телесна увреда, без
опасност за живота, изразяващи се в травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, водещи до умерена
болка в кръста, гърба и корема и изтръпвания на долните крайници. Експертизата
не приема оперативното лечение на умбиликалната
херния, като последица от травмата нанесена на ищеца при процесното ПТП. Болките
в лумбалният отдел на гръбнака и долните крайници са
имали различен интензитет, като в първата седмица са били най-
интензивни,следващите 3 седмици покрити от медикаментозната терапия са били
търпими и са утихнали във вторият месец. След обективния преглед на ищеца А.Р.А.
извършен на 28.04.21 г. 15 часа е установено: Корем - мек, спонтанно и палпаторно неболезнен, с физиологична перисталтика. Видими
следоперативни цикатрикси (белези) от проведена
операция за параумбиликална херния. Дъговиден в
горната половина на пъпния пръстен с дължина около 5 см, вертикален започващ от
най-горната точка на дъговидния, по срединната линия
нагоре с дължина около 6 см и два точковидни с диаметър около 5-7 мм,
симетрични от двете страни на срединната линия, под
пъпния пръстен. Експертизата приема, че ищеца А.Р.А. е физически
здрав.Получените увредите не водят до усложнения. При преумора,тежки физически
натоварвания и климатични промени-влага и студ биха довели до дискомфорт. При
преумора,тежки физически натоварвания и климатични промени-влага и студ биха
довели до дискомфорт. Отстрана на невротравмата до
края на първата седмица се е налагало асистиране и помощ от околните за
обличане и събличане,хигиенни дейности. Констативният протокол и описанията в
него,прегледа и хоспитализацията в Неврохирургична
клиника всички с посочено ПТП,дата,час отговарят на това да има причинно
-следствена връзка между ПТП и получените от ищеца увреди. Експертизата не
приема наличието на умбиликалната херния на ищеца, за
такава с травматичен произход. Експертизата приема, че умбиликалната
херния на ищеца е съществувала преди процесното ПТП и получената травма. От
медицинската документация експертизата приема за обективно наличието на травма
на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб което е довело временно до нарушаване на здравето без опасност
за живота изразяващи се в болки и страдания описани от ищеца. От страна на
претърпените неврохирургични травми има съответствие
между медицинската документация и тези посочени в исковата молба. „болезненост
в областта на крайниците; паравертебрална болезненост
и мускулна ригидност в лумбален
отдел поради травмата; болезненост по точките на Вале", които са съотносими за диагнозата- /Травматичен лумбосакрален
радикулит/. Експертизата не приема наличието на умбиликалната херния на ищеца, за такава с травматичен
произход. Експертизата приема, че умбиликалната
херния на ищеца е съществувала преди процесното ПТП и получената травма.
Контузия на гръдният кош период на възстановяване до две седмици -Контузия на
корема с период на възстановяване до една седмица. -Контузия на лумбалният отдел на гръбначният стълб период на
възстановяване до 3 седмици. Травматичен двустранен лумбосакрален
радикулит с период на възстановяване до два месеца.
-Контузия на гръдният кош в първата седмица е най интензивен в следващите на
базата на лечението става търпим и отзвучава в края на втората седмица.
Контузия на корема с интезивни оплаквания до 2-3 ден
с утихване и отзвучаване в края на седмицата. Контузия на лумбалният
отдел на гръбначният стълб с интензивност до 2 седмица и след това с търпими
оплаквания до края на 3 седмица. Травматичен двустранен лумбосакрален
радикулитс интензивни оплаквания до края на 3 седмица
след това търпими.При правилно протичане на лечението и режима отзвучават в
края на 2 месец. При прегледа ищеца съобщава за уредена временна
нетрудоспособност от 2 месеца и половина ,но не представя документи с аргументация.
В документацията по делото няма данни за предхождащи оплаквания. Първите данни
за уврежданията на ищеца са след процесното ПТП. Смята се,че ищеца е започнал
работа клинично и физически здрав. Травмите се смятат за леки и немогат да имат
вредоносен резултат.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: свидетелят М.К.М. установява, че била паркирала на място за
паркиране, което е на тротоара и извършвала движение по посока към платното. Взела
дъщеря си от тренировка, качила се на колата, запалила колата и тръгнала да
прави маневра назад. Излизала назад в посока запад -изток. Боклукчийският
камион бил в другата пътна лента. Самите боклукчийски кошове били разположени
от другата страна на улицата, където има уширение за
тях. ПТП настъпи на границата между двете пътни ленти. Твърди, че видяла, че
камиона е напред и тръгнала да дава назад, тъй като предположила, че камионът е
напред и там няма служители на сметоизвозване. Навила
волана на ляво, тръгнала да прави маневра назад и наляво, за да се изнесе
надясно и назад и да може да продължа по платното и тогава станал удара. Пешеходецът
се намирал до кошовете зад боклукчийската кола. Той тръгнал да изнася кошовете
към платното и свидетелката да излиза назад и точно тогава на платното се срещнали.
Като се сблъскали, тогава видяла пешеходеца, който ударила. Като станал удара
човекът се присвил. Той бил с гръб така, че го ударила в гърба. Неговия колега
бил отсреща, бутал контейнера със сила и пострадалият бил притиснат между
автомобила и контейнера. Ударила го със задната броня на автомобила. Бил
притиснат в продължение на секунди между автомобила и контейнера. Като станал
инцидента веднага слязла от колата. Човекът издал някакъв звук от болка и
полегнал на платното. Веднага се обадила на 112. Не помни дали е включила
аварийните светлини. Твърди, че автомобилът й не е оборудван със система, която
да предупреждава за опасност при приближаване на обект.
Свидетелят
М. Е.М., съпруга на ищеца установява, че А. претърпял
произшествие на 16.01.2020 г. Когато отишла в болницата да го види, не бил на
себе си. Оплаквал се от болки в гърдите, отзад на гърба и от корема. Докторите
казали, че го приемат в болницата. След два дни казали, че получил херния от
удара. Установява, че му била придружител в болницата. Помагала му за
обслужването, за тоалета, за всичко. В
болницата престоял към осем дни, изписали го, и след пет дни пак го приели в
болницата, защото се оплаквал от корем. Оперирали го. Пак му била придружител
на операцията. Изписали го на осмия ден и получил кръвоизлив. Оплаквал се много,
от корема от краката. Около два месеца бил много зле, не можел да ходи. В къщи
също му помагала. Той се чувствал много зле от това, че не може да се обслужва
сам, срамувал се. Боляло го и от операцията. Сега пак се оплаквал от болки в
гърба и отпред. След удара А. получил стрес – с високо кръвно, сънувал кошмари,
станал агресивен. Променил се след катастрофата. Страх го било да пътува с кола.
След катастрофата около 7 месеца не можел да работи, все нещо го боляло. Сега
не може да върши същия труд като преди, не може да вдига тежко.
Свидетеля Д. А.А. син на
ищеца сочи, че на 16.01.2020 г. баща му бил
ударен от кола. Установява, че работили заедно с баща си. Събирал боклук и като
свършил видял баща си на земята. Не можел да говори и се оплаквал от болки в
гърдите и в крака. Едва го вдигнали да го сложат на линейката, после го закарали
в болницата. Оплаквал се от болки в гърдите и гърба. В болница бил около 10-15
дни. Докато бил там не можел да се движи. Майката на свидетеля му била
придружител. Ищецът не можел да ходи, да се обслужва, не можел да се движи. Към
два месеца се чувствал толкова зле. Чувствал неудобство, било го срам. Твърди,
че към момента още не е възстановен. Има кръвно, киселини, пие лекарства. Психически
тази катастрофа се отразила на баща му. Станал по-агресивен. Преди това бил
много добър. Сега вече не може да работи. Страх го е от колите като пресича.
Преди това нямал страх, работил си нормално.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП –16.01.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.
432, вр. с чл. 380 КЗ ищеца
е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция Молба с вх.№ 677/24.02.2020 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, по която претенция в законоустановения срок няма произнасяне. Поради
това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Тъй като образуваното наказателното
производство за инцидента е прекратено и доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: На
16.01.2020 г около 17,25 часа в гр. С. З. на *** № 4, северно от обособеното
място за контейнери за битови отпадъци е спрял сметосъбирачен
автомобил, от който работниците му са започнали товарни работи, като е било
нужно всеки контейнер да се изведе от обособеното за тях място на пътното
платно и след това да бъде притикан до механичното
товарно устройство на автомобила за да бъде изсипано съдържанието му в неговата
специализирана за тази цел надстройка. По същото това време водачът М.К.М. на
паркирания лек автомобил „Пежо 307 СВ“ с рег.№ *** западно от платното за
движение предприема маневрата завоя на дясно движейки се на заден ход притиска ищеца
А.Р.А. към контейнера за битови отпадъци.
Причина
за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е
ненаблюдаването на пътно-транспортната обстановка зад автомобила при движение
на автомобила назад. При динамика трябва постоянно да се наблюдава
обстановката. Ако водачката е наблюдавала огледалата постоянно, по всяка
вероятност е щяла да види ищеца и да спре.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди, тъй като видно от заключението на КСМЕ е установено,
че травмата
на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб е получена в резултат на описаното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани
по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
От изслушаната по
делото КСМЕ се
установява, че ищецът е получил: Контузия
на гръдният кош; Контузия на корема; Контузия на лумбалният
отдел на гръбначният стълб; Травматичен двустранен лумбосакрален
радикулит.
Получените от ищеца
увреждания вследствие на травмата са в степен на лека телесна увреда, без опасност за живота, изразяващи се в травма на
нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния
стълб, водещи до умерена болка в кръста, гърба и корема и изтръпвания на
долните крайници.
Съдът кредитира с
абсолютно доверие извода на експертите от КСМЕ, че оперативното лечение на умбиликалната
херния, не е последица от травмата нанесена на ищеца при процесното ПТП.
Съдът не кредитира с доверие свидетелските показания, че болките в
корема на ищеца са в резултат от ПТП, както и в частта за продължителността на
преживените от ищеца болки и страдания, поради две причини: същите противоречат
на изводите на КСМЕ и на следващо място, свидетелите са съпруга и син на ищеца
и са заинтересовани от изхода на делото.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинена лека телесна увреда, без опасност за живота. При
правилно протичане на лечението и режима болките при ищеца отзвучават в края на
2 месец. Травмите се смятат за леки и немогат да имат вредоносен резултат.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция,
която е довела до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Видно от заключението на СПЕ, процесното ПТП се е отразило
негативно върху психичното състояние, негативни емоционални преживявания
вследствие на описаният в делото инцидент.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалия, заключението на КСМЕ която сочи, че травмите се смятат за
леки и немогат да имат вредоносен резултат, намира,
че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 7 000
лв., като за останалия претендиран размер до 60 000 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на възражението на ответника, че на ищеца
е изплатено обезщетение от НОИ във връзка със
събитието съдът намира, че същите
установяват единствено, че е заплатено обезщетение за временна
нетрудоспособност за посочения период, което по никакъв начин няма връзка с
обезщетение за неимуществени вреди, предмет на настоящото производство.
При
проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване с
оглед внезапно
излизане на пътното платно с гръб и неносене на светлоотразителна
жилетка. От свидетелските показания и изслушаната САТЕ се установява, че
ищецът не е излязъл внезапно, тъй като е дърпал контейнер за смет, както и че
работниците на фирмата за чистота задължително носят светлоотразителна жилетка. Поради
което съдът намира, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция - 24.02.2020г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя
за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния на 24.02.2020 г. ищеца е отправил застрахователна претенция
до ответника, поради което при липса на други данни и оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,
ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва
за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 24.02.2020г.. до датата на окончателното
плащане.
По разноските:
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. М., същата претендира разноски на
основание чл. 38 от ЗА и следва да й се заплатят такива съразмерно на уважената
част от исковете или сумата от 326,29 лв. с ДДС. Поради тази причина
направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е неоснователно.
Ищецът, съгласно същия списък е направил
разноски в размер на 1132 лв., като с оглед резултата по делото му се дължат такива
от ответника в размер на 132,10 лв..
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СтОС държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 280 лева.
При
този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер
на 1029 лв. като на ответника в случая се дължат разноски в размер на 908,92
лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на А.Р.А., с ЕГН: **********,***, сумата от 7 000 лв. (седем
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени
душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от ищеца ПТП на 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 24.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
предявения иск за останалия претендиран размер до 60 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на А.Р.А., с
ЕГН: **********, сумата от 132,10 лв. /сто тридесет и два лева и 10 ст./, разноски
по делото.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, да заплати на адв. Р.М. -
САК, сумата 326,29 лв./триста двадесет и шест и 29 ст./ с ДДС, адв.
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА А.Р.А., с ЕГН: **********, чрез адв.
Р.М. да заплати на „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***,, сумата 908,92 лв./деветстотин и осем лева и 92 ст./, разноски по
делото.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, да заплати
сумата от 280 лв./двеста и осемдесет лева/,
представляваща държавна такса, по сметка на ОС С. З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С. З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………