Решение по дело №9137/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1703
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120109137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1703                                                    20.07.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на осемнадесети юни                                        през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 137 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по делото по делото е по реда на чл.124 от ГПК и е образувано по повод искова молба от  Т.Й.В., гражданин на ***, роден на *** ***, чрез адвокат  К.В., ВАК, за приемане за установено по отношение на ответника „МГР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8 000, ул. „Възраждане“ № 6, представлявано от Й.Д.Я., че ищеца не дължи  на ответника сума в общ размер от 11 135, 93 евро,  по проформа фактури № 79 от 25.04.2019 година за ателие *** и № 80 от  25.04.2019 година за апартамент *** за периода от 2012 година до 2019 година, поради липса на възникнало правоотношение по предоставяне на услуга за поддръжка и управление. В условията на евентуалност е предявен иск, че ищеца не дължи на ответника сумата 3 380, 34 евро за периода от 2012 година – 2016 година по проформа фактура № 79 от 25.04.2019 година за  апартамент ***, както и сумата 3 372, 42 евро за периода от 2012 година до 2016 година по проформа фактура и № 80 от  25.04.2019 година за апартамент ***, поради погасяване по давност. Ищецът претендира присъждане и на разноските , направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Процесуалният представител на ищеца излага, че доверителят й е собственик на два недвижими имота, находящи се в град А., к-с ***, както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00833.6.108.9.51, находящ се в посочения комплекс, блок № *, и представляващ ателие ***, и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00833.6.108.9.48, находящо се в посочения комплекс, блок № *, и представляващо ателие ***. Границите на имотите са подробно описани в исковата молба.

От името на ищеца в исковата молба са изложени твърдения за това, че той никога не е сключвал договори за поддръжка и управление на имотите с физическо или юридическо лице, както и не е канен да участва в общо събрание на собствениците, на което да е взето решение за сключване на договор с такъв предмет. Посочено е, че той не ползва апартаментите си и от години не е идвал в Република България.

Въпреки това от името на ответното дружество му е заявено, че той дължи посочените по – горе суми и за посочените периоди. В исковата молба е изложено още, че от фактурите не става ясно какви точно услуги са включени в тази такса за управление и поддръжка и управление, както и не стават ясни отделните основания за начисляването й.

На следващо място в исковата молба от името на ищеца е посочено, че той счита, че никога не е ползвал услугите за поддръжка  и управление.

Уточнено е, че непрекъснато получава покани за плащане, които съдържат предупреждения, че срещу него ще бъдат предприети изпълнителни действия и имотите му ще бъдат продадени на публична продан. На следващо място е посочено, че апартаментите са обявени за продажба, но при огледи на потенциални купувачи от името на ответното дружество ги уведомяват за съществуващи задължения и сделки не може да бъде сключена по тази причина. По тази начин ищецът търпи вреди.

Поради изложеното от името на ищеца са предявени искове за установяване в отношенията между страните, че сумите не се държат на посочените по – горе две основания.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител  - адвокат С.С., дава писмен отговор на предявения иск. В него посочва, че не оспорва правото на собственост на ищеца  по отношение на имотите, описани в исковата молба, както и издаването на фактурите на посочената стойност. Оспорва твърденията за това, че между страните липсва правоотношение по силата на което да се дължат сумите. Посочва, че са  проведени няколко общи събрания на собственици на обект в сградата, представляваща блок № 2, които са свикани по установения в закона ред. Посочва, че решенията за определяне на размера на таксата за поддръжка и управление и сключване на договор от управителя са взети на общо събрание, проведено на 26.03.2014 година. На общо събрание, проведено на 30.01.2015 година е взето решение собствениците, които ползват сградите си по – малко от един месец годишно да не заплащат такса за управление и поддръжка, а да заплащат вноска „Фонд ремонт и обновление“  в посочен в отговора размер. Впоследствие са проведени още две общи събрания – на дата 30.06.2017 година и 26.06.2018 година относно размерите на таксата за управление и поддръжка и таксата „Фонд ремонт и обновяване“. Посочва, че договора с ответното дружество е сключен през 2015 година и подновен на 01.01.2017 година.

В писмения отговор е посочено, че решенията на общото събрание не са обжалвани и са влезли в сила. Изложени са твърдения, че повечето собственици на имоти в комплекса са платили, а и продължават да заплащат таксите, които са начислени. Уточняват, че това е така от 2014 година, тъй като тогава е изтекъл срока на сключените със собствениците договори за управление и поддръжка.

По отношение на евентуалния иск за погасяване на задълженията по давност в писмения отговор е посочено, че чрез проформа фактурите са изпратени покани за плащане, а не са предприети действия по принудително изпълнение.

Поради изложеното от името на ответника е поискано постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове.

Към писмения отговор са приложени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В постъпила молба процесуалният му представител излага, че доверителят й никога не е бил канен да участва в общо събрание на етажната собственост, въпреки че е уведомил управителя за електронния си адрес и е следвало да бъде приложена нормата на чл. 13, ал.2 от ЗУЕС. Въпреки това обявяването на поканите за свикване на общо събрание през 2014 година, 2015 година, 2017 година и 2018 година е било направено единствено чрез залепване на покани на входовете на комплекса, която ищецът счита за неподходящо, тъй като физическите лица, които притежават имоти в комплекса са чужденци. Поради това от името на ищеца е въведен довод, че събранията са били незаконосъобразно проведени и решенията по тях не го обвързват. Уточнено е от него име, че за тях той е узнал от книжата, приложени към писмения отговор. По отношение на договорите за поддръжка и управление, сключени от управителя на етажната собственост с ответното дружество е изложен правен довод, че са недействителни, тъй като управителят на етажната собственост не може да сключва търговски сделки в това си качество, тъй като етажната собственост не представлява самостоятелен субект на правото.

По отношение на материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен и е с материално правно основание чл.124 от ГПК и е за недължимост на сумите, посочени в исковата молба на две основания, заявени при условията на евентуалност.

За ищеца е налице правен интерес от предявяване на  установителен иск, предвид безспорността на факта на издаване на  фактурите за задължения, които ответникът счита, че ищеца има като собственик на посочените обекти.

Ответникът носи доказателствената тежест от установяване на основанието  /включително и периодите/ и размерите на задълженията, за които са издадени фактурите. В конкретния случай той следва да установи валидното сключване на договора за управление и поддръжка от 2015 година и 2017 година. Негова е и доказателствената тежест от установяване на твърдения за това как са формирани размерите на задълженията, посочени във фактурите по основания. Доказването на тези факти следва да е пълно и главни. Ищецът може да провежда насрещно доказване.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от 22.12.2011 година на Нотариус Г.Н., рег. № *** на НК,  с район на действие района на Районен съд – Поморие, че ищецът  Т.Й.В. е собственик на индивидуализираните в исковата молба имоти ателие ***, представляващо апартамент с идентификатор № 00833.6.108.9.51  и  апартамент ***, представляващо имот с идентификатор № 00833.6.108.9.48 по КККР.

Като писмени доказателства към исковата молба са приложени  проформа фактура от 25.04.2019 година, в която е посочено, че е издадена от „МГР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, издадена за задължения за такса управление на апартамент ***, в която са посочени площта на апартамента единична цена като сбор годишно и общ размер на задълженията.  Приета като писмено доказателство е и проформа фактура № 80 от 25.04.2019 година, в която е посочено, че е издадена от „МГР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, издадена за задължения за такса управление на апартамент ***, в която са посочени площта на апартамента единична цена като сбор годишно и общ размер на задълженията. 

За установяване на твърденията му като писмени доказателства са приети протоколи за проведени общи събрания по смисъла на чл.18 от ЗУЕС – за провеждане на съвместни общи  събрания на повече от две етажни собствености, в случая жилищна сграда блок 1, блок 2 и ниско тяло на апартаменти в комплекс „М.Р.“ – град А..  На събранието, проведено на 26.03.2014 година е избран управител на етажната собственост, гласувани са и други решения, сред които и по т.7 за възлагане на управителя на етажната собственост да сключи договор за цялостно поддържане на общите части и прилежащия терен, с когото прецени, при условия и цени каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет  на етажната собственост. В т. 5 е прието, че за 2014 година таксата за поддръжката и управлението на общите части за 2014 година ще бъде в размер 1,15 евро без ДДС за квадратен метър от площта на самостоятелния обект , а таксата за фонд ремонт и обновяване ще бъде 10, 85 евро без ДДС за квадратен метър за площта на самостоятелния обект. В решението е посочено как се формира размера на вноската и кога следва да бъда заплатена на две равни вноски. Като писмени доказателства са приети съответните покани за провеждане на общо събрание, съдържащи дневен ред, констативен протокол за залепване на поканата на общодостъпно място – входа на двете сгради, рецепцията и портала и съобщения за изготвяне на протокола за провеждане на общото събрание.

На 01.04.2014 година е сключен договор за управление и поддръжка на жилищния комплекс между Д.Д.Я., в качеството му на управител на етажната собственост, от една страна като възложител, и  ответника „МГР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, като изпълнител, с предмет услуги, които ще бъдат предоставени от дружеството, изчерпателно изброени /ежедневно управление на комплекса, осигуряване на охрана, поддръжка на хигиената, събиране на дължимите годишни такси за управление на имоти в комплекса и други/. Насрещното задължение, посочено в т.2.1. от договора е, че възложителят дава право на изпълнителя да събира годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса по договора в размер на 12 евро без ДДС на квадратен метър от всеки собственик  на апартамент в комплекса за първата година от срока на договора, като събраните средства покриват разходите за управление на комплекса. В т.1.7 от договора е посочено, че текуща поддръжка на ремонт на сградата във времето – отстраняване на всички повреди, свързани с покрив ВиК, външна и вътрешна мазилка са включени в предмета на договора. Посочено е, че поддръжката и ремонта на сградата ще бъда за сметка на собствениците на жилищната сграда, като средствата, необходими за тази поддръжка ще се събират допълнително по равно от всички собственици.

Като писмени доказателства са приети и решение на Общото събрание на Етажната собственост от 30.01.2015 година, в което е прието, че собствениците, ползващи имота си по – малко от един месец годишно да не заплащат такса за управление и поддръжка, в която са включени разходите ел.енергия за осветление на стълбища и коридори, ел. енергия и поддръжка на асансьор, почистване на стълбища и коридори на блока /входа/, а да заплащат само таксата за „Фонд ремонт и обновяване“, която е в размер от 10,85 евро на квадратен метър.  Приложени са и съответните покана за свикване на събранието с дневен ред, констативен протокол за залепването й, съобщение за обявяване на протокола.

Като писмено доказателство е приет протокол за проведено общо събрание на 30.06.2017 година, в което не са взети решения, релевантни за настоящия спор.

Видно от съдържанието на протокола за проведено Общо събрание  на 26.06.2018 година отново е избран управител на етажната собственост, посочено е, че таксата за управление и поддръжка е в размер от 1,5 евро  на кв. м. без ДДС, като  е посочено как се определя квадратурата върху която се определя таксата. Посочено е, че таксата е в същия размер какъвто е приет на събранията през 2014 година и 2015 година и е събран от етажните собственици за предходните години – от 2015 година до 2018 година включително. Като писмени доказателства са приложени поканите, констативните протоколи за залепване на поканите и съобщения за обявяване на протоколите от посочените събрания от 20.06.2017 година и 26.06.2018 година.

Като писмено доказателство е приет и договор за поддръжка и управление от 01.01.2017 година, сключен между управителя на етажната собственост като възложител, и ответното дружество, чието съдържание като предмет и насрещни права и задължения съвпада със съдържанието на договора, подписан между същите страните на 01.01.2014 година.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи

По отношение на възраженията от ищеца относно това, че не е бил уведомен, съгласно предвидения в закона ред за провеждане на общите събрания и по – конкретно с оглед приложението на чл.13 от ЗУЕС настоящият състав приема, че предвид наличието на производство по чл. 40 от ЗУЕС и факта, че този довод касае законосъобразността на взетото решение, не следва в настоящото производство да бъде обсъждано това възражение.  В тази насока и доколкото за сключване на договора за управление и поддръжка управителят е бил овластен с решение на общо събрание в настоящото производство, без проведено производство по  чл.40 от ЗУЕС, не следва да бъде обсъждано възражението за нищожност на договора на основание невъзможността на управителя да сключва търговски сделки и факта, че етажната собственост не е правосубектна.

Съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се заплащат разходи за поддръжка и управление от изброени в текста лица сред които и собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В този смисъл е прието и решение на етажната собственост на 30.01.2015 година, цитирано по – горе.

В случая не е спорно, че ищеца е чужденец и може да се предположи от изложените в исковата молба фактически твърдения и липсата на доказателства, които да опровергават тази теза, че той не ползва имотите си в посочената етажна собственост повече от 30 дни годишно. Поради изложеното следва да се приеме, че не  дължи такса за поддръжка и управление, която по размер на съвпада – различни са стойностите, посочени в решенията на общото събрание и договора за поддръжка и управление.

В приложените към исковата молба проформа фактури е посочено,  че задълженията са начислени по договора за поддръжка и управление, но не са посочени отделните основания за това. В договора, цитираната точка 1.7 е посочено, че текущата поддръжа и ремонт, които следва да бъдат квалифицирани като задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ се събират допълнително. От това следва, че те не са включени в цената по договора, липсват и твърдения в тази насока. Поради изложеното дори да се приеме, че не са платени от страна на ищеца задължения на това основание техния източник не е договора и съответно кредитор по тях не е дружеството, което е ответник и изпълнител по договора.

Следва в допълнение да бъде посочено, че ответникът не е посочил как  са формирани размерите на задълженията и  основанията в проформа фактурите, по които задължено лице е ищеца и по – конкретно дали  сумите са за поддръжка и управление в размерите, посочени в решенията на общото събрание, дали са суми, посочени в т.2.1 от договорите или са суми за поддръжка и ремонти, които следва да бъдат квалифицирани като фонд „Ремонт и обновяване“.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не следва да бъде обсъждано направеното при условията на евентуалност правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.

С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които са издадени проформа фактурите, индивидуализирани в исковата молба.

При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в размер от 871, 20 лева и представляват платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МГР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8 000, ул. „Възраждане“ № 6, представлявано от Й.Д.Я., че ищеца Т.Й.В., гражданин на ***, роден на *** ***, не му дължи сума в общ размер от 11 135, 93 евро /единадесет хиляди сто тридесет и пет евро, деветдесет и три евроцента/, по проформа фактури № 79 от 25.04.2019 година за ателие *** и № 80 от  25.04.2019 година за апартамент *** за периода от 2012 година до 2019 година.

            ОСЪЖДА „МГР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8 000, ул. „Възраждане“ № 6, представлявано от Й.Д.Я., да плати на Т.Й.В., гражданин на ***, роден на *** ***, 871, 20 лева /осемстотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД