Определение по дело №116/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.229 и следващите от АПК, във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Агенция Митници, отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска”, представлявани от пълномощника юрк. М С.Я., против определение от 05.04.2021 г. на ВРС, постановено по АНД № 4/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на частния жалбоподателя за присъждане на разноски по АНД № 4/2021 г. по описа на ВРС.

Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като противоречи на разпоредбите на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП, които не поставят изрично изискване за доказване на действително направени разноски пред съответната инстанция, обратно на приетото от въззивния съд.

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение и да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство на частния касатор, по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответната страна не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С решение № 35/04.03.2021 г., постановено по АНД № 4/2021 г., Видинският районен съд е потвърдил НП № 2504/16.10.2020 г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска”, с което на С.Х.В. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, на основание чл.238в, ал.1 от ЗМ. Въпреки направеното своевременно искане за присъждане на разноски за процесуално представителство на ответната по жалбата страна такива не са били присъдени в горепосоченото решение.

По молба за допълване на решението в частта за разноските от 02.04.2021 г. на процесуален представител на АНО, ВРС е постановил процесното определение от 05.04.2021 г., с което е отхвърлил молбата, като неоснователна, приемайки, че за да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт следва да бъдат представени безспорни доказателства за реално осъществено плащане, както и доказателства за наличие на трудово или служебно правоотношение с лицата, осъществили процесуално представителство.

Така постановеното определение е неправилно.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно ал.5 в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева.

При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената работа.

В настоящия случай по направеното искане за изменение на решение № 35/04.03.2021 г. по АНД № 4/2021 г. на ВРС в частта за разноските съставът на ВРС не се е произнесъл по регламентирания в чл.248 от ГПК ред за изменение на решението в частта за разноските, който е приложим на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. След като в срока за обжалване на решение № 35/04.03.2021 г. постановилият го съдебен състав на ВРС е бил сезиран от една от страните по делото: Агенция „Митници” с искане за изменението му в частта за разноските, той е следвало да съобщи на насрещната страна за него с възможност за отговор в едноседмичен срок, съгласно чл.248, ал.2 от ГПК и след изтичането на този срок да се произнесе с определение в закрито заседание съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, което да връчи на страните с указания за възможността за обжалването му по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Едва след връчване на определението по чл.248, ал.3 от ГПК на страните и изтичане на срока за обжалването му, който в случая е 14-дневен, след размяна на частната касационна жалба срещу него, ако такава постъпи и изтичане на срока за отговор по нея, делото следва да бъде изпратено на касационният съд по компетентност.

Поради това определение от 05.04.2021 г. по АНД № 4/2021 г. по описа на ВРС следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд Видин за провеждане на процедурата по чл.248 от ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските на Агенция „Митници” и произнасяне по него с определение в закрито заседание.

Воден от горните мотиви Административен съд Видин

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 05.04.2021 г., постановено по АНД № 4/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

ВРЪЩА на ВРС АНД № 4/2021 г. за процедиране на молбата от 02.04.2021 г. на Агенция „Митници” за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                   Членове: 1.

 

 

                                                                         2.