Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 189

 

гр. Пловдив, 21 януари 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

 при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3822 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл.40, ал.1, т.4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба №2).

Областен отдел “Автомобилна администрация” (ОО”АА”), гр. Пловдив, при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА”АА”), представляван от Г.В.- изпълняващ длъжността (и.д.) началник, обжалва Решение №2085 от 14.11.2019г. по Н.А.Х дело №6263 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., XXІV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №36-0000388 от 18.09.2019г., издадено от и.д. началник на ОО”АА”- Пловдив при ИА”АА”, с което на А.М.К. е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.  

Ответникът по делото- А.М.К., чрез адвокат М.Г.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.  

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и събраните по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОО”АА”- Пловдив при ИА”АА” на 19.08.2019г., около 07:55ч., на място в гр. Пловдив, на ул. “Асеновградско шосе“, до сградата на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване“, е установено, че ответникът К. управлява автобус “Мерцедес Спринтер“, с рег.№****, собственост на “Пампорово Бус“ ЕООД, ЕИК *********. Прието е за установено, че К. извършва превоз по редовна автобусна линия Рудозем – София, с маршрутно разписание №21101 към Договор №146 от 21.01.2018г. за възлагане на превоз по автобусна линия София – Рудозем, с възложител община Рудозем и изпълнител ЕТ “А.Ч. - ПАМПОРОВО-БУС“, ЕИК *********. Прието е за установено, че К. извършва превоза без издаден пътен лист по образец от фирмата превозвач ЕТ “А.Ч. - ПАМПОРОВО-БУС“, а вместо това е представен пътен лист №401581 без дата (19819г.), издаден от ЕООД “А.Ч.“ и подпечатан с печат от “Пампорово Бус“ ЕООД.

За установеното в рамките на проверката, се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №264670 от 19.08.2019г., с който деянието на ответника А.К., изразяващо се в извършване обществен превоз на пътници без попълнен пътен лист по образец на фирмата превозвач, на която е възложено изпълнението на маршрутното разписание- “Пампорово Бус“ ЕООД, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 т.4 от Наредба №2.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.  

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя процесното НП, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника К. за двете инстанции е частично основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени само за настоящето дело, предвид следното:

Според разпоредбата на §9 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.), в ЗАНН, в чл.63 се създават ал.3, 4 и 5: „(3) В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. (4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП)“.

При липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата на влизането му в сила, следва да се приеме, че същият е в сила от 03.12.2019г., съгласно чл.5, ал.5, пр.2 от Конституцията на Република България (КРБ).

Съответно разпоредбите на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила от 03.12.2019г. и на същите не е придадено обратно действие.

Тъй като оспореното по делото Решение №2085 е постановено от състав на Районен съд- Пловдив на 14.11.2019г. или преди влизане в сила на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН (03.12.2019г.), то искането за присъждане на разноски (адвокатско възнаграждение в размер от 500,00 лв.) за производството по Н.А.Х.дело №6263 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г. е неоснователно и не следва да бъде уважено. Разноските, направени в производството по Н.А.Х.дело №6263 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г. могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ.

За разноските, направени по настоящето производство, следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, каквото в случая се явява ИА“АА“.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2085 от 14.11.2019г. по Н.А.Х дело №6263 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., XXІV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №36-0000388 от 18.09.2019г., издадено от и.д. началник на Областен отдел “Автомобилна администрация”, гр. Пловдив, при Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, с което на А.М.К. е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, ЕИК *********, да заплати на А.М.К., ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………