Решение по дело №211/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. И. И. от [населено място], чрез адвокат Ж. К. от САК, срещу Решение № 97 от 23.07.2024 год., постановено по АНД № 193/2024 год. по описа на Районен съд – Разград в частта, с която е изменен Електронен фиш сер. К, № 8075069 на ОДМВР – Търговище, като е преквалифицирано нарушението по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е намалено наложеното наказание глоба от 200 на 100 лв.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че съдът не е изяснил пълно обстоятелствата изложени в обжалвания електронен фиш, касаещи ограничението на посочения пътен участък, дали твърдяното нарушение е извършено действително с МПС с номер [рег. номер], дали не са налице други МПС в пътния участък , чиято скорост може да е била засечена и дали е използвано сертифицирано техническо средство за измерване на скоростта. На следващо място твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3, доколкото е приел, че превишената скорост е 58 км/ч при ограничение но скоростта от 50 км/ч., както и че не е приложил по-благоприятен закон, тъй като към настоящия момент ограничението на скоростта в процесния участък е 60 км/ч, а не 50 км/ч. От съда се иска да отмени решението на районния съд в оспорената част и да отмени изцяло електронния фиш. Претендира присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната и касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Търговище, не заявява становище

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд приел за установено от фактическа страна, че срещу касационния жалбоподател е издаден Електронен фиш сер. К № 8075069 на МВР ОДМВР - Търговище, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева. От фактическа страна във фиша било посочено, че на 10.09.2023г. в 09,51 часа в обл. Търговище, ПП-І-4, км.215+400 /до мотел Пролаз/, извън населено място с ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26, жалбоподателят е извършил нарушение на скорост установено с АТТС АRH CAM S1, насочено към гр. София. Посочено било, че нарушението е извършено с лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер], като при разрешена скорост 50км./ч. е установена скорост 58 км./ч. и превишаване на разрешената скорост с 28 км.ч. Отчетен е толеранс от – 3%. В електронния фиш било посочено също, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5543004 на 29.11.2022г. Посочено било също, че собственикът на автомобила срещу когото се издава фиша е касаторът И. И. И.. Като нарушен е посочен чл.21,ал.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева. Към ЕФ били приложени снимка /клип/ от техническо средство, снимка за позиция на техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протоколи за извършена проверка на техническо средство, протокол за използване на техническо средство. Представена е и справка от Централна база –КАТ, относно собствеността на МПС, от която се установява че собственик на автомобила е касационния жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка Разградският районен съд приел от правна страна, че ЕФ е издаден от надлежен орган, при спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП от формална страна. Относимите факти били ясно посочени в ЕФ – какво е било ограничението на скоростта, посочено е и превишението. Конкретно е посочено мястото на нарушението /визирано било движение на автомобила извън населено място/ и начинът на установяване на ограничението /с пътен знак/. Последното обстоятелство било установено и чрез приложени писмени доказателства / приложени по АНД №187/2024г. на РС Търговище/, поради което липсвало неяснота по този въпрос. С оглед на това правата на санкционираното лице да разбере какво му се вменява от фактическа страна били спазени. Според районния съд нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса. Нямало данни, които да поставят под съмнение точността на работа на техническото средство и оттук коректността на отразените координати. От приложените по делото писмени доказателства – разпечатка /клип/ от техническо средство се установява, че нарушението е извършено на посоченото във фиша място. Установено е превишението на скоростта. Не било необходимо по-конкретно уточнение. С оглед на тези обстоятелства съдът приел, че отразените във фиша фактически обстоятелства са доказани, т.е. доказва се, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние, явяващо се нарушение по ЗДвП. Районният съд е приел, че нарушението не е извършено в условията на повторност по смисъла на §6.т.33 от ДР на ЗДвП, тъй като цитираният електронен фиш обосноваващ според АНО „повторността” не е бил влязъл в сила към момента на деянието, предмет на делото. Същият е бил предмет на административно обжалване и е влязъл в сила /изменен/ едва с окончателното решение на Административен съд Ловеч от 06.03.2024 г. В този смисъл направената в ЕФ квалификация, „повторност“ е неправилна и районният съд е преквалифицирал деянието по основния състав, а именно по 182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е намалил наказанието, като е наложил на жалбоподателя предвиденото в този текст наказание - 100 лв. глоба. В останалата част според районния съд ЕФ е законосъобразен и го е потвърдил.

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал необходимите и относими писмени доказателства, и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, районният съд е отговорил на всички негови възражения във въззивната жалба относно ограничението на скоростта, с какъв знак е въведено то, с кое МПС е извършено нарушението, дали използваното техническо средство е сертифицирано и има ли издаден протокол от Българския институт по метрология. Районният съд е посочил, че данните относно ограничението на скоростта, нейното превишение, начина на въвеждането на ограничението, мястото на нарушението и МПС, с което е извършено, неговия собственик са отразени в електронния фиш, като тези данни са доказани от събраните в административната преписка доказателства – отпечатано статично изображение на нарушението под формата на снимков материал, протокол и снимка на разположение на техническото средство, удостоверение за одобрен тип техническо средство за измерване, протокол от периодична проверка на техническото средство. Посочил е, че няма данни по делото, които да поставят под съмнение точността на работата на техническото средство и е приел за доказани изложените в обжалвания електронен фиш фактически обстоятелства.

Касационната инстанция споделя този извод на районния съд. Приложените в административно-наказателната преписка писмени доказателства по несъмнен начин установяват нарушението на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - скорост на движение от 78 км. ч., с приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км., при ограничение на скоростта от 50 км/ч към датата на извършване на нарушението, въведено със знак В-26, че то е извършено с л.а. Опел Зафира с рег. № [рег. номер], мястото на нарушението е Първокласен път I-4 до мотел „Пролаз”, собственика на МПС- касационния жалбоподател. От приложеното по делото статично изображение е видно, че при констатиране на нарушението не са налице други МПС, чиято скорост да е била засечена вместо посоченото в ЕФ МПС. Следва да се посочи, че ако касационният жалбоподател беше проявил процесуална активност да се запознае с материалите по делото в т.ч. с приложената по него административно-наказателна преписка, която е постъпила в Районен съд Търговище на 07.03.2024 год., щеше да се запознае с всички доказателства по делото в т.ч. и снимковия материал – веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Също така щеше да се запознае както с удостоверението за одобрен тип средство за измерване на процесното техническо средство, така и с протоколите от текущите проверки на същото, издадени от БИМ, с протокола за ползване на АТСС и снимка на разположението му на пътя по чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /ДВ бр. 36/2015 год./

Ето защо твърдението, че нито на жалбоподателя нито на касационния му представител е бил предоставен снимков материал, е неоснователно и недоказано. Тези материали се намират в кориците на делото от 07.03.2024 год. Що се касае до посоченото от районния съд в оспореното решение, че е установена скорост 58 км/ч , касационният състав намира, че се касае до техническа грешка при изписване на решението. Още повече, че районният съд е посочил размера на установеното превишение на скоростта на нарушителя от 28 км/в час при ограничение от 50 км/ч.

Във въззивното производство не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационната инстанция намира, че при постановяването на оспореното решение въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Съдът правилно е приложил и материалния закон. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на посочената в ЕФ дата и място касационният жалбоподател е извършил нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. С оглед установеното от въззивната инстанция обстоятелство, че ЕФ сер. К № 5543004 от 29.11.2022 год., с който е обоснована повторността на нарушението описано в обжалвания в настоящото производство ЕФ, не е бил влязъл в сила към датата на извършаването му, правилно е приложил закона за по-леко наказуемото нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като е преквалифицирал деянието по тази разпоредба и е наложил предвиденото в него наказание, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора, че районният съд не е приложил по благоприятна за нарушителя закон с оглед на обстоятелството, че към настоящия момент ограничението в процесния участък на пътя е 60 км./ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая няма изменение на действалата към момента на нарушението нормативна разпоредба, а има последващо изменение на фактическо обстоятелство – размера на ограничението на скоростта, което не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед на горното съдът намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение, поради което същото като валидно, и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 23.07.2024 год., постановено по АНД № 193/2024 год. по описа на Районен съд – Разград в частта, с която е изменен Електронен фиш сер. К, № 8075069 на ОДМВР – Търговище, като е преквалифицирано нарушението по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е намалено наложеното наказание глоба от 200 на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.