Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. София, 25 ноември
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора от СГП Красимир Кирилов,
като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХ дело № 4336 по описа на съда за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 25.06.2019 г. по НОХ дело № 17630/2017 г. по описа на Софийският
районен съд, Наказателна колегия, 107 състав е признал Р.С.Ц., ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 20.08.2016 г. около 15.00 часа в
гр. София, бул. „Васил Левски“ между ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Шести
септември“ в лек автомобил марка „Ситроен“ с ДК № *****причинил на Р.А.К.чрез
стискане с ръце на лявата длан средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на четвърта предкиткова кост на лявата ръка, реализирало медикобиологичния
признак трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям
от един месец, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл.
54 НК му е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил е подс. Ц. да заплати
направените деловодни разноски
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подс.
Ц. – адв. Н. Р. с допълнение към същата. В жалбата и допълнението се твърди, че
присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, той като
не е доказано по безспорен начин извършването на престъплението от страна на
подс. Ц.. Моли да бъде оправдан, като алтернативно моли, ако съдът приеме, че
подс. Ц. е виновен за извършеното престъпление, то съдът да приеме, че деянието
е случайно по смисъла на чл.15 от НК или да се приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно поддържа, че дори
подзащитният му да е извършил деянието, за което е обвинен, то същото следва да
бъде подведено под нормата на чл.133 от НК или на чл.132 ал.1 т.2 от НК.
Алтернативно моли при определяне на наказанието да бъде приложена нормата на
чл.55 ал.1 т.1 б.“б“ от НК, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо.
В закрито заседание на 24.10.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ц. – адв.
Р. заявява, че поддържа жалбата като по същество доразвива доводите, посочени в
същата. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като обвинението не е
доказано по безспорен начин. Алтернативно поддържа, че наложеното наказание е
явно несправедливо, тъй като подзащитният му е бил неосъждан към момента на
извършване на деянието.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд
прокурорът от Софийска градска прокуратура моли подадената жалба да не бъде
уважавана и атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и
правилна.
Подсъдимият Ц. моли да му бъде оправдан.
Прокурорът моли атакуваната присъда да бъде потвърдена
като законосъобразна и правилна
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери следното:
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите
на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените
доводи в жалбата, както и в съдебното заседание, въззивният съд не намери
основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, поради
което не смята за нужно да преповтаря.
Изводите на първоинстанционния съд за
времето, авторството и механизма на изпълнителното деяние на извършеното
престъпление от подсъдимия Ц. се основават на внимателен и задълбочен анализ на
достъпните доказателства и доказателствени средства. При обсъждането на тези
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка.
С оглед на така приетата фактическа обстановка настоящата
инстанция приема за правилен и законосъобразен правният извод на районния съд,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Ц. е осъществил състава на
престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като от обективна страна подс. Ц. е
осъществил изпълнителното деяние, като на 20.08.2016 г.
около 15.00 часа в гр. София, бул. „Васил Левски“ между ул. „Г.С. Раковски“ и
ул. „Шести септември“ в лек автомобил марка „Ситроен“ с ДК № *******причинил на
Р.А.К.чрез стискане с ръце на лявата длан средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на четвърта предкиткова кост на лявата ръка, реализирало
медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок по-голям от един месец. От
субективна страна подсъдимият Ц. е действал при форма на вината евентуален
умисъл -той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено-опасните последици, , като стискайки ръката на пострадалата Кирова
може да причини вредоносния резултат и е допускал настъпването на този
резултат.
Съдът не споделя доводите на защитата на
подс. Ц., че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от страна
на последния. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Кирова.
Тези показания са ясни, последователни и логични, като се подкрепят и от
другите събрани по делото доказателства., в т.ч. от и заключението на вещото
лице по изслушаната СМЕ. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви
относно механизма на извършване на деянието, като задълбочено е коментирал
заключението на вещото лице д-р Х. по назначената СМЕ. От последната се
установява, че полученото от св. Кирова увреждане може да се получи по два
начина – чрез силно стискане и усукване на ръката / както е в случая / или чрез
т. нар. „боксьорска“ фрактура, т.е. чрез директен силен удар с ръката върху
твърда повърхност. При „бокьорската“ фрактура обаче би имало и други
наранявания на ръката, каквито в случая липсват. Ето защо въззивният съд
споделя напълно мотивите на първоинстанционния такъв относно механизма на получаване
на увреждането.
Първоинстанционният съд е дал убедителни
мотиви и относно релевираните и в жалбата възражения на защитата относно това, че
деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК или е налице маловажен случай по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Безспорно е, че осъщественото от
подсъдимия деяние не е случайно събитие, доколкото същият е извършил редица
активни действия – нанасяне на удари и извиване и стискане на ръката на
пострадалата, т.е. не може да се твърди, че същият случайно е извършил
деянието, за което е обвинен.
Правилно районният съд е приел, че не е
налице и маловажен случай, доколкото на пострадалата е причинено сериозно
телесно увреждане, т.е. деянието е обществено опасно и обществената му опасност
не е незначителна.
Настоящият съдебен състав споделя напълно
и доводите на първоинстанционния такъв, че не е налице непредпазливо
причиняване на телесното увреждане по смисъла на чл.133 от НК. Както бе
посочено по-горе, подсъдимият е действал умишлено при евентуален умисъл.
Убедителни са доводите на контролирания
съд относно това, че деянието не е
извършено от подсъдимия в състояние на физиологичен афект. Съдът е кредитирал
на изслушаната СППЕ, изготвена от вещото лице Костов, съгласно която
подсъдимият не е бил във физиологичен афект при извършване на деянието, за
което е обвинен.
При определянето и индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия Ц. първостепенният съд правилно
е приел като смекчаващо вината обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите
му характеристични данни, предхождащият деянието словесен конфликт между пострадалата
и подсъдимия, който е снижил задръжките на подсъдимия. Като отегчаващо вината
обстоятелство е прието причиняването на пострадалата на други телесни
увреждания, извън инкриминираното такова. Съдът е приел, че не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2. б“б“ от НК и е
наложил на подсъдимия наказание на основание чл.54 ал.1 от НК. Настоящият
съдебен състав тези мотиви на първоинстанционния съд, като следва да се подчертае, че не
са налице условията на чл. 55 от НК. Тук следва да се отбележи, че подсъдимият
е упражнил физическа агресия спрямо жена, причинявайки й други телесни
увреждания / кръвонасядания и охлузвания / , причинили на пострадалата болки и
страдания. Въззивният съдебен състав намира, че така наложеното наказание ще
изпълни целите на чл.36 ал.1 от НК по отношение на подс. Ц.
При извършената цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
или необоснованост / извън приложението на закона относно наложеното наказание
/, поради което прима, че същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, във вр. чл. 338
от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.06.2019 г. по НОХ дело № 17630/2017 г.
по описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 107 състав.
.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
портест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.