РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. *****, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130101194 по описа за 2022 година
Производството по делото се води по предявен иск от П. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. ****, ул. ****** срещу С. Н. Х. с ЕГН
**********, с адрес гр.*****, ул.*****.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на ½ идеална част
от недвижим имот, съгл. нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54,
том I, дело № 142 от 14.03.1969 година, находящ се в село ****, община
*****, област ****, а именно: ДВОРНО МЯСТО, с пространство от 1 250
/хиляда двеста и петдесет/ квадратни метра, заедно с построената в него
КЪЩА, застроена върху 52 /петдесет и два/ квадратни метра, при граници: от
две страни улици, ***** и *****, съставляващо неурегулиран парцел IV- 156
/четири- сто петдесет и шест/, в квартал 3 /три/ по плана на село ****.
Собствеността й произтичала от сключения на 23.10.1972 година
граждански брак с Ж.В.В., прекратен с Решение по гр.д. 1624/ 1972г. по описа
на Варненски окръжен съд, като процесния имот е закупен през 1969 година
по време на брака между страните.
Ищцата и Ж.В. имали родени две деца В. и Е.. Ищцата искала да дари
своята част от горепосочения имот на дъщеря си. При подготовката на
документите разбрала, че Ж.В. продал целия имот и къщата през 2020 година,
1
като го продал на ответницата, съгласно НА за покупко продажба на
недвижим имот, вписан в СВ при Агенция по вписванията при PC- ***** под
вх. Per. № 2288 ат 20.07.202Ог., акт № 64, том VI, дело 1037 .
Ищцата твърди, че горепосочения имот е придобит по време на бракът
й с Ж.В. и съответно на основание чл.13 от СК отм. представлява СИО.
Иска да бъде допусната делба на недвижим имот, находящ се в село
****, община *****, област ****, а именно: 476 /четиристотин седемдесет и
шест/ квадратни метра идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от
680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници: улица,
поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85, включено в УПИ VII-84 /седем-
осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на селото, ведно с
построената в това дворно място КЪЩА с площ от 104 /сто и четири/
квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 /сто и четири/
квадратни метра между нея и ответницата при равни квоти.
В законоустановения срок на основание чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна.
В него се твърди, че цялото дворно място е нейна собственост въз
основа на покупко-продажба, обективирана в два нотариални акта
/Нотариален акт от 8.11.2007г. и Нотариален акт от 20.07.2020г./, с които е
закупила имота от Ж.В. Ж.. Той през 1969г. е закупил дворно място с площ от
1250 кв.м., за което е бил отреден имот № IV—156, впоследствие разделен в
два парцела, а именно УПИ VII-84 и УПИ III-84.
В закупеното по време на брака им с ищцата дворно място е била
налична сграда с площ от 52 кв.м., но не е имало други постройки, чиято
собственост да са придобили с покупко-продажбата.
Твърди, че съществуващите към момента постройки са изградени от
Ж.Ж. след развода му с ищцата и не са идентични с посочените в
нотариалния акт от 1969г., поради което и по отношение на тях съсобственост
няма възникнала.
Жилищна сграда не е идентична най-малкото по площ с посочената в
предходния акт за собственост, поради което съсобственост по отношение на
нея не е възникнала, а описания в нотариалния акт от 20.07.2020г. навес с
оградни стени не се споменава в акта за собственост, с който като
2
съсобственик се легитимира ищцата.
Закупения от Ж.В. през 1969г. имот е разделен на две, като едната част,
обособена в УПИ VII-84 ответницата закупила изцяло. Праводателят на
ответницата живеел на семейни начала с майка й от повече от 30 години, като
той владее двата урегулирани парцела необезпокоявано след развода си през
1972г.. Ищцата до настоящия момент не е претендирала да е собственик на
имота, а Ж.В. твърдял, че извънсъдебно и неофициално двамата са уредили
имуществените си отношения, като той й е заплатил парична сума и тя няма
претенции към имота. До настоящия момент майката на ответницата А.Х.К. и
праводателя й живеят в закупения от нея имот, като след покупко-продажбата
на тя извършила множество ремонтни дейности с оглед лошото състояние, в
което имота бил продаден.
Твърди, че от 1972г. до 1982г. нейния праводател е придобил по
давност собствеността на имота и при извършване на прехвърлителните
сделки както през 2020г., така и през 2007г. същия се е легитимирал като
собственик и на това основания.
Ответницата твърди, че е придобила собствеността върху УПИ VII-84
по давност от момента на придобиването им до момента на подаване на
исковата молба като присъединява към своето владение и това на
праводателя си.
Прави възражение за изтекла придобивна давност по отношение на
делбените имоти.
Моли да се остави исковата молба без разглеждане като недопустима.
В случай, че съдът счете молбата за допустима моли да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата или неин представител не се явява и не
изразява становище, процесуалният представител на ответницата моли за
отхвърляне на иска за делба и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт вписан под № 54, т. І, дело № 142/1969 г.;
3
нотариален акт вписан под № 64, т. VІ, дело № 1037/2020 г.; удостоверение
от ВОС; Скица № 964/24.11.2022 г.; нотариален акт вписан под № 196, т. ХІV,
дело № 2940/2007 г. се установява, че ищцата и Ж.В. Ж. са били съпрузи по
силата на сключен по между им граждански брак на 10.05.1964г., който е
прекратен с развод по Решение от 23.10.1972г. по гр.д.1634/1973г. По време
на брака между страните на 14.03.1969г. Ж.Ж. е закупил от С.Х.Б., И.К.И.,
Г.К.Т., Х.К.И., Т.К.Р. и П.К.И. ДВОРНО МЯСТО, с пространство от 1 250
/хиляда двеста и петдесет/ квадратни метра, заедно с построената в него
КЪЩА, застроена върху 52 /петдесет и два/ квадратни метра, при граници: от
две страни улици, ***** и *****, съставляващо неурегулиран парцел IV- 156
/четири- сто петдесет и шест/, в квартал 3 /три/ по плана на село ****.
С покупко-продажба, обективирана в нотариален акт вписан под №
196, т. ХІV, дело № 2940/2007 г. в СВ гр.***** Ж.Ж. продава на ответницата
С. Х. 204 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в с.****, общ.*****,
цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при
граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-65, съставляващо УПИ
VII-84 /седем- осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на
селото без постройките.
С покупко-продажба, обективирана в нотариален акт нотариален акт
вписан под № 64, т. VІ, дело № 1037/2020 г. в СВ гр.***** Ж.Ж. продава на
ответницата С. Х. 476 /четиристотин седемдесет и шест/ квадратни метра
идеални части от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.****, общ.*****, цялото
с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни метра, при граници: улица,
поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85, включено в УПИ VII-84 /седем-
осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по плана на селото, ведно с
построената в това дворно място КЪЩА с площ от 104 /сто и четири/
квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ от 104 /сто и четири/
квадратни метра.
От показанията на св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че майката на ответницата живее на семейни начала с Ж.Ж. – бившия съпруг
на ищцата в процесната къща от преди 1993г. Те са направили гаража и
навеса. Гаражът е бил магазин за няколко години. През 2022г. са подменили
покрива на къщата. Ищцата не е ходила в къщата и дворното място и не е
4
оспорвала собствеността върху имота на Ж. или на С..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл.34 ЗС на
недвижим имот, находящ се в село ****, община *****, област ****, а
именно: 476 /четиристотин седемдесет и шест/ квадратни метра идеални
части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/
квадратни метра, при граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85,
включено в УПИ VII-84 /седем- осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и
шест/ по плана на селото, ведно с построената в това дворно място КЪЩА с
площ от 104 /сто и четири/ квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ
от 104 /сто и четири/ квадратни метра.
Възражение по чл.79 ЗС и чл.82 ЗС, от ответницата е собственик на
процесното дворно място ведно с постройките в него въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност, към която присъединява давността изтекла
в полза на нейния праводател Ж.Ж..
В тежест на ищеца е да докаже, че да докаже, че е придобила ½ ид.ч.
от процесните имоти въз основа на покупко-продажба в режим на СИО и
приращение, че Ж.В. е продал на ответницата цялата собственост върху УПИ
VII-84 в с.****, ведно с постройките в него, идентичността на придобитата в
режим на СИО от ищцата къща с тази придобита от ответницата, на която се
иска делба.
В тежест на ответната страна е да докаже, че е придобила в резултат на
покупко-придажба собствеността върху УПИ VII-84 в с.****, ведно с
постройките в него, че нейният праводател е бил собственик на дворното
място и постройките в резултат на покупко-продажба и давностно владение
през периода 1972г. до продажбата им, в евентуалност, че тя е собственик на
делбените имоти в резултат на давностно владение, че праводателят й е
изградил къщата и навеса след развода, че праводателят й е заплатил на
ищцата сума за откупване на дела й от делбените имоти, че в имота живеят
майката на ответницата и праводателя й.
По допустимостта на иска:
5
Съдът намира иска за делба за допустим с оглед твърдението за
съсобственост на спорните имоти и обектите предмет на делба.
По основателността на иска:
Предявеният иск е неоснователен въз основа на следните мотиви:
От събраните по делото доказателства се доказа, че ищцата и Ж.Ж.а са
били съпрузи по време на закупуване на дворно място съставляващо
неурегулиран парцел IV- 156 /четири- сто петдесет и шест/, в квартал 3 /три/
по плана на село ****, с пространство от 1 250 квадратни метра, заедно с
построената в него къща на 14.03.1969г. На основание чл.13, ал.1 от СК (Обн.,
ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г.) този имот е станал СИО
при равни квоти.
Между страните не е спорно, че УПИ VII-84 с площ 680 кв.м. по плана
на с.**** е част от неурегулиран парцел IV- 156 по плана на с.****,
общ.*****.
От събраните писмени доказателства – се установи, че ответницата е
придобила чрез покупко-продажба от Ж.Ж. собствеността върху УПИ VII-84
с площ 680 кв.м. ведно с построените върху него къща, гараж и навес.
От разпита на св.С. се установи, че от както той е в селото от 1993г. не
е виждал ищцата в процесните имоти, тя не е оспорвала правото на
собственост върху тези имоти нито на Ж., нито на С.. Доказа се, че Ж. владее
спорния имот със съзнанието, че той е изцяло негова собственост. Той живее
там заедно с майката на ответницата, прави ремонти в имота, построил е
гараж, който е използвал и като магазин, построил е навес. Обстоятелството,
че Ж. се разпорежда с цялото дворно място ведно с построените сгради в него
еднолично свидетелства за неговото владелческо намерение по отношение на
тези имоти. Осъщественото владение от Ж.Ж. върху процесните имоти е било
явно, непрекъснато, необезпокоявано и е продължило повече от 10 години –
от развода му с ищцата до разпореждането с процесните имоти в полза на
ответницата. Поради това и на основание чл.79, ал.1 от ЗС съдът намира, че
припадащата се ½ ид.ч. от процесното дворно място и къща на ищцата са
продобити от Ж.Ж. в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.
По време на построяване на гаража и навеса Ж. вече е бил собственик на
цялото делбено дворно място в резултат на покупко-продажба и изтекла в
негова полза придобивна давност, поради това и на основание чл.92 от ЗС
6
гаража и навеса са станали негова индивидуална собственост.
Предвид гореизложеното и извършените разпоредителни сделки съдът
намира, че ответницата е станала собственик въз основа на покупко-продажба
на делбените недвижими имоти. Поради това предявеният иск за делба се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по
предявения иск за делба в размер на 50 лева, на основание чл.71, ал.1 ГПК вр.
с чл.9 ТДТКССГПК. Предвид изхода на делото на ищцата не се дължат
разноски.
Ответната страна е поискала присъждане на разноски и такива й се
дължат на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Разноските сторени от ответната
страна съобразно доказателствата за тях са 1500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. ****, ул. ****** срещу С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.*****,
ул.***** иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на следните недвижими
имоти, находящи се в село ****, община *****, област ****, а именно: 476
/четиристотин седемдесет и шест/ квадратни метра идеални части от
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 680 /шестстотин и осемдесет/ квадратни
метра, при граници: улица, поземлени имоти VIII-83, III-84, VI-85, включено
в УПИ VII-84 /седем- осемдесет и четири/ в квартал 26 /двадесет и шест/ по
плана на селото, ведно с построената в това дворно място КЪЩА с площ от
104 /сто и четири/ квадратни метра и НАВЕС с оградни стени с площ от 104
/сто и четири/ квадратни метра.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ****, ул.
****** да заплати на С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.*****,
ул.***** сума в размер на 1500 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ******,
7
ул.**** да заплати по сметка на РС ***** държавна такса по делото в размер
на 50 лева, на основание чл.71, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
8