Мотиви
към Присъда № /13.04.2018 год., постановена по НОХД № 40/2018
год. по описа на Търговищкия окръжен съд
Търговищка окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение против подс. С.К.Х. ЕГН
– ********** , роден на ***г***,с постоянен адрес ***
Република Турция, с двойно
гражданство- на Република Турция и Република България, работещ , женен, неосъждан за ТОВА, ЧЕ: На
06.01.2018г. в гр. Търговище, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220 ЦДИ“ с рег. №Т3809ТН с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно, 1,64 на хиляда, установено по
надлежния ред със съдебно-химическа експертиза изготвена от вещо лице от
Специализирана химична лаборатория при МБАЛ „Света Анна” гр. Варна - престъпление по чл.343б ал.1 от НК, както и за
ТОВА,
ЧЕ: На 06.01.2018г. в гр. Търговище дал подкуп –
парична сума от 50 лева на св. И.Н.ИЛ в качеството му на длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение – полицейски орган, младши автоконтрольор при ОД на МВР – Търговище, за да не извърши
задължение по служба, а именно, за да не състави акт за установяване на административно
нарушение за извършено от обвиняемия на 06.01.2018г. нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП /нарушил забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда/ - престъпление по чл.304а във вр.
с чл.304 ал.1 от НК.
По делото не са предявени граждански искове за причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Участващия по делото прокурор поддържа обвинението така както е възведено в
обвинителния акт и излага съображения за доказаност
от обективна и субективна страна, анализира фактическата обстановка,
субективното отношение на подсъдимия и формата на вина. Иска подсъдимият да
бъде признат за виновен, като наказанието което следва да му се наложи след
приложение на чл.58а от НК да е около 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода”, както и след приложението на чл.343г от НК във вр.
с чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 2 години.
Подсъдимия участва лично и чрез редовно упълномощен защитник –адвокат С.Г..
С оглед направеното признаване на обстоятелствата и фактите по делото по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК се счита, че същите съответстват на събраните в хода на
ДП доказателства, които в своята съвкупност обосновават извода за правилната
квалификация на деянието. Моли се за наказание
от една година лишаване от
свобода след приложение на чл.55 от НК, което да бъде отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК.
Подсъдимият Х. в обясненията си признава
фактическата обстановка описана в обвинителния акт,признава се за виновен по
повдигнатото обвинение, съжалява за извършеното и иска налагане на най-леко
наказание.
Производството е по реда на гл. XXVII, чл.
371 т. 2 и сл. от НПК. От анализа на събраните по ДП № 25/2018 г. по описа на
РУП гр. Търговище доказателства, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият Х. е с двойно гражданство на
Републиките България и Турция. Същият живеел и работел в гр. Истанбул в
Република Турция, но всяка година посещавал Република България за да гостува на
свои роднини в с. Величка, общ. Омуртаг, където бил и адресно регистриран. На
02.01.2018г. отново пристигнал в Република България и се установил при
роднините си в с. Величка. През нощта на 05/06.01.2018г. подс.
Х. *** придвижвайки се с шофиран от него л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е200
ЦДИ“ с рег. №Т3809ТН, собственост на майка му Ф.А.ФПодсъдимия
отишъл в питейно заведение – дискотека „Блу меджик“ в гр. Търговище, където консумирал концентриран
алкохол, около 150 грама уиски. Около 03,00 часа на 06.01.2018г. подс. Х. напуснал заведението, качил се в гореописания лек
автомобил и го подкарал с намерението да се прибере до с. Величка. Излизането
от заведението на подсъдимия и предприетото от него шофиране били наблюдавани
от дежурния екип на автопатрул, състоящ се от
полицейските служители свидетелите И.А и М.Б– младши инспектори в Група „Охрана
на обществения ред” на сектор „Охранителна Полиция” при РУ на МВР – Търговище.
Полицаите забелязали, неуверената походка на подсъдимия при излизането му от
заведението, поради което след потеглянето му с гореописаното МПС решили да го
проверят. В изпълнение на решението си свидетелите И.А и М.Бпоследвали
управлявания от подсъдимия л.а. марка „Мерцедес“ със служебния си автомобил и
на подходящо за целта място – кръстовището на улиците „Капитан Данаджиев“ и „Морава“ в посока на ул. „Богомил” му подали
светлинен сигнал и го спрели за проверка. В хода на проверката подс. Х. представил на полицейските служители издадено в
Република Турция свидетелство за управление на МПС, с което се легитимирал като
правоспособен водач. Свидетелите И.А и М.Бустановили,
че подсъдимия силно лъхал на алкохол, поради което сигнализирали дежурния наряд
от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Търговище. В резултат на това, при
тях пристигнал дежурния екип от „ПП” в състав свидетелите Ил.Ии с.ССв. Ил.Итествал Х. за употреба
на алкохол, с техническо средство Алкотест Дрегер ARSM0133, при
което уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух равняващо се на
концентрация от 1,69 на хиляда в кръвта му. Тъй като тестването с техническо
средство установило, че подсъдимия е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно, нарушил забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. Ето защо св. Ил.Ипоказал на
подсъдимия показанията на дрегера и го уведомил, че
ще му състави /АУАН/.
Подс. Х. искал да
избегне съставянето на АУАН, а от там и понасянето на съответната отговорност
за извършеното нарушение на правилата за движение. Ето защо решил да даде
подкуп на длъжностното лице – полицейския служител св. за да наруши служебните
си задължения и да не състави АУАН. В изпълнение на замисленото обв. Х. извадил една банкнота с номинал от 50 български
лева със сериен № БИ8616113, хванал с ръка химикалката, с която св. Илиев
започвал да записва данните от току що извършената проверка в дневника на
техническото средство, в който се регистрирали направените тестове и пъхнал
банкнотата между страниците на дневника, като казал на св. Илиев “Хайде да не
пишем нищо“. Думите и действията на обвиняемия били възприети както от св. Ил.Иза когото бил предназначен даденият подкуп, така и от
стоящите наблизо полицейски служители свидетелите Иво Атанасов, Ст.Си Муса Б.
Всички присъстващи полицаи възприели думите и действията на подсъдимия като
даване на подкуп с цел св. Ил.Ида не изпълни задълженията си и да не състави
АУАН за извършеното от подсъдимия нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Полицейските служители реагирали незабавно и задържали Х.. Въпреки всичко, св. Ил.Иизпълнил задълженията си и съставил Акт за установяване на
административно нарушение №107705/06.01.2018г. /л.10 от ДП/, в който отразил
обстоятелствата по констатираното нарушение по ЗДвП извършено от подсъдимия.
При съставянето на акта св. Илиев иззел представеното от подсъдимия
свидетелство за управление на МПС издадено в Република Турция №S546976,
което надлежно отразил.
На подсъдимия
Х. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване /л.34/ в случай, че
желае да оспори показанията на техническото средство и същите да бъдат
проверени чрез химическо изследване на кръвта му. Подсъдимия бил заведен от
полицейските служители в МБАЛ АД – Търговище, където същият дал кръвна проба за
изследване.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-химическа експертиза /л.33
от ДП/ е видно, че при направеното изследване на дадената от подсъдимия кръвна
проба в същата е била установена концентрация на алкохол 1,64 на хиляда.
От
приложените към ДП документи изпратени от ОД на МВР – Търговище /л.16 и л.19-22
ДП /се установява, че към момента на извършване на гореописаните деяния
/06.01.2018г./ св. Ил.Ие работел като младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност”, в отдел „Охранителна полиция”, Сектор „Пътна
Полиция” при ОД на МВР – Търговище. На 05/06.01.2018г. св. Ил.Ие бил назначен в наряд по осъществяване на „Пътен
контрол”.
По делото няма спор за фактическата
обстановка, тъй като производството пред съда е по реда на Глава 27 съкратено
съдебно следствие по смисъла на чл. 371 т. 2 - подсъдимият изцяло е признал
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за
виновен и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намира, че от събраните в ДП доказателства и изложената фактическа
обстановка са установени безспорно и се налагат от събраните и проверени гласни
и писмени доказателства. Тези доказателства са установени чрез съответните
процесуални способи за събиране и са в съответствие с реда за изготвяне и проверка
поради което са допустими. Налице са приложени доказателства – АУАН№107705/06.01.2018г.
/ДП Л.10/, Часови график л.16ДП, ,Заповед
№363з945/2015г.. -/л.19 от ДП/, Акт за встъпване в длажност /л.20 от ДП/, Протокол за извършена химическа
експертиза /л.33 от ДП/, Справка за съдимост /л.47 ДП/ и приложени веществени
доказателства безспорно се установяват онези обстоятелства нужди за
установяване деянията на подсъдимия. В тази връзка са събраните свидетелски
показания, включително обяснения на подсъдимия, заключението на извършениата химическа експертиза. Може да бъде направен категоричен извод
за съвместимост и пълнота на доказателствените средства събрани в процеса.
Въз основа на изяснената фактическа
обстановка се налагат и следните правни изводи: Подсъдимият С.Х. е субект на
престъплението по чл. 343б ал.1 от НК. От
обясненията на самия подсъдим, както и от свидетелските показания на св.И.И,
С.СИ.Аи М.Б, както и от приложената на л.33 от ДП
Химическа експертиза по безспорен начин се установява и доказва , че на 06.01.2018г. в гр.Търговище подсъдимия е
управлявал МПС след употреба на алкохол – концентрация на алкохол в кръвта -над
1.2 на хиляда, а именно 1.64 на хиляда. С горното подсъдимия Х. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 343б ал. 1 от НК- : На 06.01.2018г. в гр. Търговище, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220 ЦДИ“ с рег. №Т3809ТН с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно, 1,64 на
хиляда, установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза изготвена
от вещо лице от Специализирана химична лаборатория при МБАЛ „Света Анна” гр.
Варна.
От субективна страна извършеното деяние е умишлено
по смисъла на чл. 11 ал. 2
от НК - могъл е и е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици от
своето неправомерно поведение, т.е. проявил е необоснована субективна
увереност, че обществено опасните последици ще бъдат избегнати и няма да
настъпят.
Тези изложени съображения са относими при
определяне на размера на наказанието.
Следва да бъде обсъден факта, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало, съжалява за извършеното. Следователно, налице са както смекчаващи
,така и отегчаващи вината обстоятелства и наложеното му наказание следва да
бъде определено над минимума на предвиденото от закона. Съдът не намира
многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, посочените и
възприети от съда, не са нито многобройни нито изключителни за да мотивират
приложение на чл.55 от НК.. С оглед и на горното, съдът определи наказание
„лишаване от свобода” в размер от една
година и шест месеца.. В случаят с оглед обстоятелството, че производството е
преминало по реда на глава 27 - съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, по смисъла на чл. 371 ал. 2 НПК като задължителна последица от
предварителното изслушване на страните съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 58а ал.1 от НК. Такова е изискването на чл. 373 ал. 2 от НПК. Ето защо с
оглед разпоредбата на чл. 58а от НК определеното наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3 поради което и
съдът наложи наказание от една година лишаване от свобода и „глоба“ в размер на
300.00в..
По отношение обвинението по чл.304а вр.
чл.304ал.1 от НК, съдът намира, че от безспорно установената фактическа
обстановка се налага категоричен извод,
че на 06.01.2018г. в гр. Търговище подсъдиммия е дал подкуп – парична сума от 50 лева на св. И.Н.ИЛ
в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –
полицейски орган, младши автоконтрольор при ОД на МВР
– Търговище, за да не извърши задължение по служба, а именно, за да не
състави акт за установяване на
административно нарушение за извършено от обвиняемия на 06.01.2018г. нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /нарушил забраната да управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/. Деянието е извършено умишлено, при пряк
умисъл на дееца. Както и бе изложено по-горе, и по обвинението по чл.304а във вр. с чл.304 ал.1 от НК, съдът не намира многобройни и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, самопризнанието и чистото съдебно минало не са
нито многобройни нито изключителни за да мотивират приложение на чл.55 от НК..
С оглед и на горното, съдът определи наказание „лишаване от свобода” в размер от една година и шест месеца. С
оглед обстоятелството, че производството е преминало по реда на глава 27 -
съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по смисъла на чл. 371 ал. 2 НПК като задължителна последица от предварителното изслушване на страните съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 58а от НК определеното наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3 поради което и съдът
наложи наказание от една година лишаване от свобода и „глоба“ в размер на
500.00лв. Съобразявайки така наложените наказания „лишаване от свобода“, на осн. чл.23 ал.1 от НК, съдът реши, че следва да се определи
общо наказание,
между така определените наказания, а именно най-тежкото от тях, в размер на
една година „лишаване от свобода“, а по отношение наложените наказания „глоба“,
на същото основание-чл.23 ал.1 от НК, съдът наложи общо наказание- най-тежкото от тях –
глоба в размер на 500.00лв. На основание чл.343г от НК съдът счете за необходимо и
лиши подсъдимия, от право да управлява
МПС, за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл. 59 ал.4 НК като при изтърпяването
на наказанието следва да се приспадне наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година времето, през
което подсъдимия е бил лишен по административен
ред считано от 06.01.2018г.,.
Съобразявайки така
наложените наказания, на основание чл. 23 ал.2 от НК, съдът счете за необходимо
да присъедини към определеното общо най-тежко наказание от една година
„лишаване от свобода“, различните по вид наказания- наказание глоба в размер на 500.00л., както и
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отлага изпълнението на така определеното общо наказание «лишаване от
свобода» за изпитателен
срок от ТРИ години считано от влизането
на присъдата в законна сила.
Съдът намира, че в случаят приложението
на института на условното осъждане - 66 ал. 1 от НК е приложим, както за
постигане целите на наказанието, така също и за поправянето на подсъдимия, с
оглед и на което отложи изпълнението на така наложената наказание от една
година „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години. Този подход и
извод в случая е съответстващ на справедливостта и съотносимостта
на извършеното с наказанието. Такива са принципите на чл. 35 от НК и това
наказание следва да се приеме, че е съответно на престъплението.
При горния изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размера посочен в
присъдата-да заплати по сметка на Министерството на Вътрешните Работи сумата от
25.00лв. представляващи разходи на
досъдебното производство за експертизи и вещи лица.
По отношение веществените
доказателства по делото, съдът постанови : DVD - R след влизане на присъдата в законна
сила следва да бъде унищожен, на осн. чл.307а от НК -
банкнота с номинал 50 български лева със сериен номер БИ8616113 /на съхранение
в МВР да бъде отнета в полза на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪСТАВА: