О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. Съдия ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно търговско дело № 738 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от Община Варна с адрес гр.Варна, бул.”Осми Приморски
полк“ №43, представлявана от Кмета Иван Портних, срещу решение №641/12.02.2020г., постановено по
гр.д. № 18169/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Ресурс Консултинг“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Орлово“2, вх.Г, сумата от 3 564
лева, представляваща неустойка по чл.33,ал.3 от Договор № ОП19000188ИП, сключен
на 11.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска - 04.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.92 ЗЗД.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на
решението. Жалбоподателят твърди, че не са налице основания за разваляне на
договора от страна на изпълнителя поради липса на виновно поведение на
възложителя. Позовава се на обективна невъзможност за изпълнение поради липса
на финансиране на начисления ДДС, за което е уведомен след сключване на
договора с получени по ел. поща указания от координатора на проект „Приеми ме
2015”, съгласно които последващото начисляване на ДДС и заплащането на
командировъчни представляват недопустим разход. Възлагането на изпълнението на
услугите по договора би довело до финансови корекции от управляващия орган,
поради което неизпълнението на това задължение на възложителя се дължи на
обективни причини. На следващо място са наведени възражения за нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие между обезщетителната и санкционната
й функция. След като задължителната тълкувателна практика на ВКС възприема за
нищожна неустойката, надхвърляща обезщетителната функция, санкционната й роля следва
да се приеме за отречена. След като изпълнението на договора не е започнало,
присъждането на неустойка е несправедливо.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Ответникът е възложител на обществена поръчка,
чиито условия определя еднолично, сред които липсва ограничение за участие на
търговци, регистрирани по ЗДДС, или за включване на ДДС в максималната сума по
договора. Неизпълнението поради констатирана впоследствие неизгодност на
договора е виновно. Изпълнението е било фактически възможно. Факта, че то би
довело до неизгодни за възложителя последици и евентуално допуснати от него
грешки в проведената процедура, не представлява основание за неизпълнението му
или за освобождаване от отговорност. За тези грешки изпълнителят не следва да
отговаря, лишавайки се от това, което би получил, ако договорът беше изпълнен.
Изпълнителят е вложил труд и разходи в участието в обществената поръчка, създал
е и е поддържал организация за изпълнението й, поради което присъждането на
неустойка не нарушава принципа на справедливостта. Възражението за нищожност на
неусточната клауза е преклудирано, тъй като се въвежда за първи път с
въззивната жалба, като по този начин ищецът е лишен от възможност да ангажира
доказателства за предполагаемите пропуснати ползи, за да бъде извършена
съпоставка на техния размер спрямо размера на неустойката и от тази съпоставка
да бъдат изведени изводи за санкционната и обезщетителната й функции.
Независимо от това се поддържа, че неустойка в размер на 10% е съизмерима с
нормалната печалба за търговеца.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от Община Варна с адрес
гр.Варна, бул.”Осми Приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Иван Портних, срещу решение
№641/12.02.2020г., постановено по гр.д. № 18169/2019г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на „Ресурс Консултинг“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Айтос, ул.“Орлово“2, вх.Г, сумата от 3 564 лева,
представляваща неустойка по чл.33,ал.3 от Договор № ОП19000188ИП, сключен на
11.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска - 04.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.92 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.07.2020г. от 14,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12,
тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.