О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….../10.07.2020 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Ф. Радинов
въззивно
частно търговско дело № 833 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба с вх. рег. № 29990/22.05.2020 г., депозирана от „Профи Кредит България” ЕООД чрез юрк.
Р.И., срещу Разпореждане № 9300/05.03.2020 г. по ч. г. д. № 2995/2020 г., с
което е отхвърлено заявление от „Профи Кредит
България” ЕООД против С.И.С., в частта с която е поискано издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 2000,80 лева – възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги във връзка с договор
за потребителски кредит № 3030976466/26.04.2018 г.
Твърди
се, че закупуването на пакета с допълнителни услуги не е условие за отпускане
на кредита. Посочва се, че възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги е опционално, с което
кредитополучателят си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на
кредита, както и че при настъпване на неблагоприятни за него събития, ще може
да отложи плащането на определен брой вноски, да намали размера на вноските,
както и падежната дата по кредита и получаването на допълнителни парични
средства. Поддържа се, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо
за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит и е в резултат
на свободната воля на длъжника. Твърди се, че в конкретния случай
кредитополучателят е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил
приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит, поради
което и възнаграждението за услугата не е предварително заплатено или
разсрочено за живота на кредита. Сочи се, че допълнителните услуги нямат
характера на действия по усвояване или управление на кредита. Изтъква се, че
този пакет от допълнителни услуги не се прилага автоматично за всички контрахенти на дружеството, а само по отношение на тези,
които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия.
Направено е искане за отмяна на разпореждането в
обжалваната част и издаване на заповед за всички претендирани
със заявлението вземания.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Частната
жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ
на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Заповедният
съд е сезиран с подадено от „Профи Кредит България”
ЕООД срещу С.И.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 4615,11 лева, от които вземания за главница, договорна лихва,
лихва за забава произтичащи от сключения договор за потребителски кредит от 26.04.2018
г. и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги във връзка с договор за потребителски кредит № 3030976466/26.04.2018 г. в размер от 2000,80 лева.
Като е приел, че
претендираните суми за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги противоречат на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), респективно свързаните с тях уговорки са
нищожни, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част, която е и предмет
на настоящото производство.
Съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение в размер от 2000,80
лева се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. В заявлението е посочено, че в
конкретният случай, със закупуването на допълнителна услуга, кредитоискателят
си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Дейността по разглеждане и отпускане на кредит е свързана с действия по
разглеждане на представената от клиента документация, проучване на финансовото
му състояние, за да бъде преценен рискът от евентуална бъдеща или текуща негова
неплатежоспособност и прочее. Следователно приоритетното разглеждане и
отпускане на кредит е дейност, която хронологически предхожда и в този смисъл е
елемент от сключването на договора за кредит, поради което не представлява
предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата
по чл. 10а ал. 1 от ГПК. Дори да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че в
някой случай е възможно да се касае за дейност следваща сключването на договора
за кредит, то претендираната сума в тази хипотеза би
противоречала на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, според който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на
кредита. В този случай приоритетното разглеждане на искането за отпускане на
кредит би било елемент от процедурата по усвояването му и не би представлявала
самостоятелна, допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК.
Следователно уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие
с чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В допълнение следва се посочи, че посочената сума надвишава по размер отпуснатата
сума по кредита (1829,21 лева), без да е посочен механизмът, посредством който
е формиран този размер. Посоченото е основание да се приеме, че това
възнаграждение цели да набави допълнителни плащания по кредита, извън законово
допустимите.
От изложеното следва, че заявлението
е основано на твърдения за вземане, чието основание противоречи на императивни
правни норми. В тази хипотеза е налице основанието за отхвърляне на заявлението
по чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, поради което частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
При оставяне на частната жалба без
уважение, съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя не се полагат.
Воден от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. рег. №
29990/22.05.2020 г., депозирана от „Профи Кредит
България” ЕООД, срещу Разпореждане № 9300/05.03.2020 г. по ч. г. д. № 2995/2020
г., с което е отхвърлено заявление от „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, против С.И.С., ЕГН **********, адрес ***, в
частта с която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за сумата от 2000,80 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги във връзка с договор за потребителски кредит № 3030976466/26.04.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: