Решение по дело №57/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 110 Дата 25.03.2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 11 март 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 57 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 173/29.11.2019 г., постановено по т. д. № 156/2019 г.,  Пазарджишкият окръжен съд е решил следното:

„ПРИЕМА за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, по иска на С. Д. – прокурор в О.п., гр. П., срещу „Н. ч. В. – 1946“, село Г.,  община В., че вписаните на 20.11.2018 г. по заявление № 20181114115609 и на 17.04.2019 г. по заявление № 20190417132958, депозирани по партидата на „Н. ч. В. – 1946“, с. Г., ЕИК ., обстоятелства, са несъществуващи“.

„Н. ч. В. – 1946“ е било осъдено, да заплати държавна такса в размер на сумата 50 лева.

Това решение се обжалва от „Н. ч. В. – 1946“, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

         Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

В исковата молба се твърди, че:

-        списъкът на членовете на читалището, който бил представен със заявлението за вписване № 20181114115609, съдържал имената на 59 членове и бил подпечатан с печат, „различен от валидния“;

-        подписката за свикване на извънредното общо събрание за 30.07.2018 г. била без дата;

-        протоколът по чл. 15, ал. 2 от устава също бил подпечатан с печат, „различен от валидния“;

-        поканата за провеждане на събранието била представена със списък не на 59, а само на 56 членове;

-        протоколът от общото събрание, проведено на 30.07.2018 г. също бил подпечатан с печат, „различен от валидния“;

-        представеният списък на действителните членове на читалището съдържал имена на лица, които не били членове и същевременно били пропуснати имената на лица, които са били членове на читалището;

-        подписът, положен в списъка на членовете срещу името на един от тях – Е. Д., бил положен не лично от нея, а от нейния свекър, а тя самата, въпреки наличието на неин подпис и върху списъка на присъстващите, не присъствала на събранието.

Според ищеца, тези факти обуславяли извод, че проведеното на 30.07.2018 г. общо събрание е „свикано незаконно“ и че решенията му са приети от лица, „които не членуват в кооперацията“. Затова вписаните в регистъра решения на това общо събрание били „нищожни, защото не са приети от надлежен орган“ и „оттам вписаните въз основа на тези решения обстоятелства не са възникнали“.

Второто процесно вписване – по заявление с вх. № 20190417132958 има за предмет избор на секретар и представляващ читалището, но този избор бил направен от надзорния съвет, незаконно избран на 30.07.2018 г. Което на свой ред обуславяло извода, че вписаното в това заявление ново обстоятелство също било несъществуващо.

         Окръжният съд е приел тези твърдения и исковете са уважени.

         Решението е неправилно.

         Става въпрос единствено за твърдяни от ищеца нарушения при свикването и провеждането на общото събрание от 30.07.2018 г., на което са били приети вписаните в регистъра решения, а не – за липсата на тези решения или за нищожността им, като приети извън компетентността на органа, който ги е взел. Предметът на иска по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРЮЛНЦ обаче, няма отношение към законосъобразността на начина, по който обстоятелство е възникнало. В случая става въпрос за вписани решения на общо събрание на читалище, а не – за вписано обстоятелство, което по закон възниква с решение на орган на читалището, без изобщо да е налице подобно волеизявление от страна на органа (неистинско удостоверяване) или че е вписано обстоятелство, което е възникнало с решение на волеобразуващия орган, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Само това са хипотезите, които могат да обусловят преценка за несъществуване на вписаното в регистъра решение на общо събрание на читалище и съответно – да доведат до уважаване на иска по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, защото поддържаните от ищеца твърдения и посочените от него факти, които пряко или косвено са свързани или се отнасят до незаконосъобразното и/или противоуставно свикване или провеждане на общото събрание, което е приело вписаните решения, могат да бъдат предмет на друг иск – този по чл. 15, ал. 5, съответно за прокурора – по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, вж. аналогично в този смисъл и подробните аргументи в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, т. ІІІ-та.

         Това се отнася и до иска, предявен относно обстоятелството, вписано в регистъра по Заявление № 20190417132958. Няма твърдения на ищеца, че решението от 27.02.2019 г. на вече вписаното в регистъра читалищно настоятелство – за избирането на В.Я. Б. за секретар и представляващ читалището е липсващо или че е прието извън пределите на компетентността на този орган на сдружението, затова и този иск, конкретно предявен на основанието по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ не е можело да бъде уважен. 

         На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение ще следва да се отмени, а предявения от прокурора установителен иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ – като неоснователен – подлежи на отхвърляне.

Искането в писмената защита на жалбоподателя – за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в размер на уговореното адвокатско възнаграждение, поради несвоевременното му заявяване в процеса и липса на доказателства за плащане, не може да бъде уважено.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 173 от 29.11.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 156/2019 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Прокурора при О. п., гр. П., искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, против „Н. ч. В. – 1946“, ЕИК.., за установяване несъществуването на обстоятелствата, вписани в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по заявление № 20181114115609 и по заявление № 20190417132958, като неоснователни.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.