ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..................../12.11.2020 година
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ-VІ състав в закрито
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Стефанова частно гражданско дело №
10339/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2 ГПК вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилника за вписвания /ПВ/.
Съдът е сезиран с
частна жалба вх. № 18-00-147/ 16.09.2020 година по описа на Службата по вписванията /СВ/ - гр. София,
депозирана от Е.Р.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.И.срещу определение от 04.09.2020
година на съдията по вписванията към СВ - гр. София, с което е отказано
частично заличаване на вписването на особен залог върху недвижим имот, придобит
от частния жалбоподател въз основа на влязло в сила постановление за възлагане.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че съдията по вписванията не следва да изисква други документи извън
представените от него със заявлението, към което са приложени удостоверение от
търговския регистър от което е видно, че особеният залог е частично заличен и нотариално
завереното съгласие на заложния кредитор адресирано до ТРРЮЛНЦ за частичното
заличаване на залога върху търговското предприятие.
Твърди, че неправилно
съдията по вписванията е мотивирал отказа си с липсата на нотариално заверено
съгласие от заложния кредитор за заличаване на залога върху недвижимия имот,
адресирано до имотния регистър с посочена сигнатура от вписването на залога в СВ,
което е в противоречие с ПВ.
Частният жалбоподател
излага, че е придобил имота въз основа на влязло в законна сила постановление
за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Г.Д., вписано в Агенция по вписванията в
вх. № 704/14.01.2019 година. Намира, че по аналогия на
ипотеките следва да се заличават и допуснатите особени залози. На следващо
място, твърди че актът, който подлежи на вписване е единствено удостоверението
за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във
връзка с него в търговския регистър.
Жалбоподателят
поддържа, че наличието на удостоверение от търговския регистър за заличаване на
вписвания в полза на заложния кредитор особен залог е напълно достатъчно, за да
се извърши и вписване на частичното заличаване на залога и в имотния регистър
при СВ-гр.София.
Моли съда да отмени
обжалваното определение от 04.09.2020г. на съдията по вписванията към СВ - гр.
София. Не претендира разноски.
Съдията по
вписванията не е изложил становище по обжалвания отказ.
Софийски градски съд, след като
прецени данните по делото и обсъди изложените доводи приема следното от
фактическа и правна страна:
Пред СВ-гр. София е
депозирано заявление с вх. № 49344/04.09.20г., с което е поискано частично заличаване
на вписването на особен залог на недвижим имот, съгласно декларация-съгласие и
постановление за възлагане. Към заявлението са приложени удостоверение от ТРРЮЛНЦ
при Агенцията по вписванията /АВ/, заверени копия на декларация-съгласие с
нотариално заверен подпис от заложния кредитор до търговски регистър към АВ за
частично заличаване на особен залог на търговско предприятие върху подробно
описан недвижим имот, постановление за възлагане по и.д.№20187810400583 по
описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ и удостоверение от този съдебен
изпълнител, което да послужи пред АВ за частично заличаване на залог на
търговско предприятие, акт №7, том I, вх. рег. №6293 от
07.02.2018г., отнасящ се до описания в постановлението за възлагане недвижим
имот.
Видно от
удостоверение с изх. № 20200902162407/02.09.2020г. на АВ се установява, че в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на "Т." ООД, с
ЕИК *******е вписано обстоятелството, че е налице частично заличаване на залога
на търговското предприятие, който залог е първи по ред /л.15/ и по описание
съответства на придобития от проданта недвижим имот.
С обжалваното
определение съдията по вписванията при СВ - гр. София, след като се е запознал
с цитираното заявление и приложенията му, се е позовал на правната норма на чл.
27, ал. 6 ЗОЗ във вр. чл.31 ЗОЗ, който приема, че заличаването на вписвания по
реда на този закон залог, договор за продажба със запазване на собствеността до
изплащането на цената или договор за лизинг става въз основа на писменото
съгласие на заложния кредитор, съответно на продавача на изплащане или на
лизингодателя с нотариална заверка на подписа, или въз основа на влязъл в сила
съдебен акт, с който се постановява заличаването. В тази връзка съдията по вписванията е приел, че по
отношение на заличаването на особен залог в книгите на СВ- гр. София са
приложими правилата за регистърното производство пред ЦРОЗ, респ.заличаването
следва да се извърши по изрично съгласие за заличаването му с нотариална
заверка на подписа на кредитора, адресирано до служба по вписванията - гр.София
или с акт на съда. Приел още, че това е актът, който следва да бъде подреден в
съответната книга на СВ. По изложените мотиви съдията по вписванията е
постановил отказ.
Жалбоподателят е
уведомен за отказа на 10.09.2020г. чрез пълномощника си, което е видно от
ръкописно извършеното отбелязване и подпис на адв. И.И.(л.12).
При тази фактическа
установеност, настоящият съдебен състав, при проверка законосъобразността на
обжалваното определение във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения по чл. 577, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаване на
отказа за вписване, от лице с правен интерес, срещу акт, който по силата на
изричната разпоредба на чл. 32а от ПВ, подлежи на обжалване с частна жалба.
Съгласно приложимата
разпоредба съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато
представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е
акт, подлежащ на вписване. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба пред
съответния окръжен съд. Поради изложените съображения жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.
22а, ал. 1 от ПВ постановява, че вписването на актовете относно залог върху
търговско предприятие /чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/ се извършва по разпореждане на
съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез
подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за
вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за
последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския
регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се
прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог.
Вписването, като
родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, е
едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се
разрешават правни спорове. Касае се за постановяване на акт на безспорна
съдебна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на
граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват
сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права,
както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят
регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т.
5 от ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата
за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на
вписването. Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на
публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по
вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако
този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу
тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със
съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред
съда.
Проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ е относно това,
дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, като е
ограничена до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който
изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда, в този смисъл т. 6 от
Тълкувателно РЕШЕНИЕ № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното определение е неправилно. По отношение на
отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред и
той е различен от реда по чл.19,ал.3 ПВ, касаещ ипотеките /така определение
№207/21.03.2011 год. по ч.т.д.№ 176/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о./.
По обуславящия изхода
на правния спор въпрос относно това, кой е актът, подлежащ на вписване в имотния
регистър при СВ, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие е
налице задължителна практика на ВКС – определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч.
т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч.
т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д.
№ 135/ 2009 г. на ІІ т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. №
87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. №
99/2012 г. на І т. о., определение №87/15.02.2016 по дело №3423/2015 на ВКС,
ТК, II т.о. и др. В цитираните определения се приема, че актът, въз основа на
който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението
за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във
връзка с него, в Търговския регистър. Този извод следва категорично и от ясната
и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ /в действащата понастоящем нейна редакция -
ДВ бр. 92/2014г./. Следователно, приетото от съдията по вписванията, че
подлежащ на вписване акт при заличаване на особен залог е съгласието на
кредитора, е в явно противоречие с посочената практика, което обосновава
неправилност на обжалваното определение. Наличието на представено пред съдията
по вписванията удостоверение от търговския регистър за частично заличаване на
вписания в полза на "Т." ООД особен залог е напълно достатъчно, за да
се извърши вписване на частичното заличаването на залога и в Имотния регистър
при Службата по вписванията = гр. София, явяващо се вторично по отношение
вписването в Търговския регистър. Ето защо, отказът за вписване на исканото
заличаване е незаконосъобразен. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата
на чл. 577, ал. 3 ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването
или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за
него.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение вх.рег.№
1248 от 04.09.2020 година на съдия по вписванията към при Районен съд –гр.София
-Службата по вписванията - гр. София
УКАЗВА на съдията по
вписванията към Служба по вписванията - гр. София да извърши поисканото от Е.Р.Ф.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със заявление с вх. № 49344/04.09.2020 г. на Службата по
вписванията-гр. София, частично заличаване на вписването на особен залог.
ЗАЛИЧАВАНЕТО на основание
чл. 577, ал.3 ГПК следва да се счита за извършено от момента на подаване на
молбата за него - заявление с вх. № 49344/04.09.2020 г. на Службата по
вписванията-гр. София.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.