Мотиви към Присъда № 163/14.07.2016г., постановена по
НОХД № 453/2016г. по описа на РС - Плевен.
С обвинителен акт въз основа, на който е
образувано настоящото производство, РП Плевен е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия В.К.Х., затова, че на
08.11.2015 година, в село *** с. ***,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра” с рег.№ 840Н779,
без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок
от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
15-0257-000030/24.04.2015 година на Началника на РУ на МВР гр.Долни Дъбник, за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, връчено му лично на
11.06.2015 г., влязло в законна сила на 19.06.2015 година - престъпление по
чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
внесеното обвинение, като намира деянието за безспорно доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Относно индивидуализацията на
наказанието намира, че са налице многобройни отегчаващи вината обстоятелства. Предлага
наказанието да бъде определено към максималния предвиден размер, ведно с
кумулативно предвидената глоба.
Защитникът на
подсъдимият заявява,че подсъдимият е консумирал престъплението,предвид
заявеното лично от него пред съда,че се признава за виновен и иска
споразумение. Като смекчаващо вината обстоятелство посочва обстоятелството,че
едва няколко дни преди деянието закона е променен и наказанието по чл.343в ал.2
от НК е станало по-тежко наказуемо.
Съдът счете, че няма
процесуални пречки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, т.к., от
една страна, на същия е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко
по смисъла на закона и което не предпоставя задължителното му участие при
разглеждане на делото. От друга страна, спрямо него е изпълнена и процедура по чл.254, ал.4 НПК, като същият е уведомен,
че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на
чл.269
ал.3 НПК. Подсъдимият се е явил в първото съдебно заседание, насрочено с разпореждане на съда за
предварително изслушване. В същото
съдебно заседание е заявил желание за постигане на споразумение с РП-Плевен. Бил
е уведомен за следващо съдебно заседание, но повече не
се явява. Във всички съдебни заседания се представлява от адв. Ч., с
пълномощно по делото. При тези
обстоятелства, съдът счете, че са налице предпоставките на разпоредбата
на чл.269, ал.3, т.1 НПК Задочното производство
е изключение от основния принцип за непосредствено участие на обвиняемия
/подсъдимия/ в наказателния процес. Поради тази причина законодателят е посочил
изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на които е възможно
неприсъствено образуване и движение на наказателното производство. Спазването
на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за валидността на извършените
процесуално следствени действия и постановените въз основа на тях прокурорски и
съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК, задочното
наказателно производство е допустимо само при спазването на следните
законоустановени предпоставки :
1. този ред за
разглеждане на делото да не е пречка за разкриване на обективната истина;
2. подсъдимият да не
е намерен на посочения от него адрес или да е променил същия, без да уведоми
съответния орган;
3. местоживеенето му
в страната да не е известно и след щателно издирване да не е установено;
4. подсъдимият да е
редовно призован, да не е посочил уважителни причини за неявяването си и да е
изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК;
5. подсъдимият да се
намира извън пределите на страната и
а/ местоживеенето му
да не е известно;
б/ да не може да бъде
призован по други причини;
в/ да е редовно
призован и да не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Първата предпоставка
е общоизискуема за всички възможни случаи на
приложение на чл. 269, ал. 3 НПК. Останалите предпоставки са алтернативно
дадени и намират приложение съответно на степента, в която е било възможно
валидното известяване на подсъдимия за възбудения спрямо него наказателен
процес. Само когато наред с първата общоизискуема
предпоставка се установи, че е налице и една от алтернативно дадените
/съответно чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, буква „а“, буква „б“ и буква
„в“ НПК/ законът позволява разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия
/подсъдимия/. Органите на досъдебното производство и съда са длъжни да
установят със съответните доказателства и да посочат конкретния фактически
състав, при който се провежда задочното производство. Това е необходимо, за да
се гарантира правото на защита на обвиняемия /подсъдимия/, както и за да се
осигури възможност за последващ съдебен контрол за законосъобразността на
задочния наказателен процес.
В този случай е съобразено, че при разглеждане
на делото участва неговият упълномощен защитник, адвокат Л.Ч.. Според него е налице
безспорност относно деятелността на подзащитния му.
Намира за справедливо и оправдано спрямо него да бъде наложено наказание под
минимално предвидения от закона размер.
Делото е разгледано в
хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК .
От събраните в хода
на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С
Наказателно постановление № 15-0257-000030/ 24.04.2015 година на Началника на
РУ на МВР – Долни Дъбник, подсъдимия В.К. Христо е наказан по административен
ред за това, че управлявал моторно превозно средство, без да притежава
съответно свидетелство за управление. Наказателното постановление е било
връчено лично на подсъдимия на 11.06.2015г. и влязло в законна сила на
19.06.2015г. На 08.11.2015 година, в
село ***, като неправоспособен, без да притежава съответното свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
с горепосоченото наказателно постановление, подсъдимият отново управлявал МПС –
л.а. марка „Опел“, модел „Вектра” с рег.№840Н779.
Около 00:30 часа, при движение по ул.„***, подсъдимия бил спрян за проверка от
полицейски патрул на РУ на МВР гр. Долни Дъбник в състав свидетелите М. *** М.
и Д.И.И.. При извършената служебна проверка на
документите на водача, подсъдимия не представил СУМПС. При направена справка в
информационните масиви на МВР, свидетелите
установили, че подсъдимият е неправоспособен. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН по ЗДвП, №
069146/08.11.2015г. по описа на РУ
гр.Долни Дъбник, който подс. В.Х. подписал без
възражения.
В хода на съдебното следствие в качеството на
свидетели са разпитани полицейските
служители в РУ гр.Долни Дъбник – М. *** М.
и Д.И.И..Съдът намира техните показания за обективни,
достоверни, логични, взаимосвързани, поради което ги кредитира с доверие. От
тях категорично става ясно времето,мястото,деянието и дееца,отразени в
описаната по-горе фактическа ебстановка.
При така установената фактическа обстановка и с
оглед събраните доказателства е видно, че подс. В.К.Х.
е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на
престъпление по смисъла на чл.343в, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, затова, че:
На 08.11.2015 година, в село *** с. ***, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра”
с рег.№ 840Н779, без съответното свидетелство
за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред с Наказателно постановление № 15-0257-000030/24.04.2015 година на Началника
на РУ на МВР гр.Долни Дъбник, за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление,
връчено му лично на 11.06.2015 г., влязло в законна сила на 19.06.2015
година.
Обвинението
се доказва от показанията на разпитаните свидетели М. *** М., Д.И.И. свидетелството за
съдимост на подсъдимия ; АУАН ; справката за извършени нарушения на ЗДвП ;
заверения препис от НП № 15-0257-000030/24.04.2015 година на Началника на РУ –
Долни Дъбник ; както и от останалите приложени към делото писмени материали,
които съдът на осн.чл.283 НПК прие и приложи към
доказателства по делото.
Съобразно съдебната
практика /вж. Решение № 588/20.01.2009г, постановено по н.д. № 570/2009г. на ІІ
Н.О на ВКС/ състава на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК е
приложим при всички случай на управление на МПС без свидетелство и след
административно санкциониране за това, както когато свидетелство не е издавано
на водача, така и когато е било отнето. Няма спор относно факта, че подсъдимият
е извършил деянието без съответно
свидетелство за управление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателното постановление, индивидуализирани по
– горе.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вината - пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал
неговите общественоопасни последици, целял
настъпването им, съзнавал, че няма правоспособност да управлява МПС и в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова нарушение
отново осъществил деяние от същия вид.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази принципите на законоустановеност
и индивидуализация. С измененията на Кодекса с ДВ. бр.74, от 26.09.2015г. за
престъплението по чл.343в, ал.2 НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода”
от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита, че деянието по чл.343в НК е
описано като такова на просто извършване. Липсата на съставомерни
последици обаче, не следва да се разглежда като явна незначителност или
отсъствие на обществена опасност, тъй като в случая става въпрос за поредно
нарушение, което увеличава степента на обществена опасност, достатъчна
извършеното да се квалифицира като престъпление. В случая обаче, обществената
опасност на деянието не е по - висока за сходни престъпления.
Степента на обществена опасност на дееца следва да
бъде отчетена при определяне на наказанието. В този смисъл утежняващо
обстоятелство е установените предходни осъждания, макар и за различни
престъпления. От друга страна подсъдимият има семейство,деца,за които се
грижи,материалното му състояние е тежко.Ето защо, съвкупният анализ на
доказателствата по делото водят до извод, че спрямо подсъдимия при
индивидуализацията на наложеното наказание следва да се отчетат посочените
смекчаващи вината обстоятелства. Следва да се отчете и специално превантивната
функция на наказанието и спрямо други неустойчиви членове на обществото с труднопостижима корекция на подобно поведение. Все пак наказанието следва да се определи при
превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Престъплението, в извършване на което подс. Х. бе признат за виновен е извършено в изпитателния
срок на наложено по НОХД № 2823/2014година
по описа на РС Плевен, с което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на
което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, е било отложено за срок от 3 години. Предвид
това на основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът намира,че следва да бъде приведено в изпълнение това наказание, като е
постановил то да бъде изтърпяно изцяло и преди наложеното с присъдата, при
първоначален „строг” режим.
Поради изложеното до тук и предвид това,че на
подсъдимият е приведено наказанието наложено по НОХД № 2823/2014г. на РС Плевен, настоящият състав намира, че
наказанието следва да бъде определено в минималният размер , а именно една година лишаване от свобода. Съдът не намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, освен по посочените до тук аргументи и с оглед целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия е необходимо същото
да бъде изтърпяно ефективно.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: