№ 828
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. Б. Ж. срещу НП № 179/ 28.04.2021 год. на Зам. Кмета на Община
Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП
на Н. Б. Ж. е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява
несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
лично, представлява се от процесуален представител, който моли за отмяна
на НП, като намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В хода по
същество излага подробни доводи в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
1
На 05.03.2021г. в около 15.50 ч. в гр.Варна жалбоподателя като водач на
МПС, паркирал лек автомобил с рег № В 6209 РН в градина на ул. „Н.
Рилски“ срещу №15 –извън обозначените за това места.
В тази връзка бил издаден АУАН, с който на жалбоподателя било
вменено нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
След което било издадено наказателно постановление, с което наложил
на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 178е ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетеля Д., както и от
приложените писмени доказателства.
Извършването на нарушението се установява изцяло от показанията на
Д., които са непротиворечиви, последователни и логични. От показанията на
свидетеля се установява, че на посочените в наказателното постановление
дата и място жалбоподателят е паркирал на забранено от закона за паркиране
място – градина. Действително св. Д. не е свидетел – очевидец на извършване
на нарушението, нито има ясен и конкретен спомен от установяване на
същото, но това не е основание за изключване на неговите показания
от доказателствената съвкупност като недостоверни. Това е така на първо
място, тъй като е съвсем нормално свидетелят да не помни установеното
преди 9 месеца нарушение предвид спецификата на работа на полицейските
служители, които ежедневно санкционират десетки нарушители.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
2
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43,
ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗДвП предвижда, че е забранено
преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини
и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателят е пренебрегнал изпълнението на задължението, предвидено в
цитираната правна норма. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. В конкретния случай жалбоподателят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, паркирал е управляваното
от него моторно превозно средство в градина, в която много възрастни и деца
прекарват свободно си време и в който търсят спокойствие и безопасност. С
това свое действие жалбоподателят пряко е целял да наруши обществените
отношения по безопасност на движението, като е съзнавал, че паркира в
забранено за това място.
По този начин е реализирана хипотезата на санкционната разпоредба на
чл. 178е ЗДвП и законосъобразно е била ангажирана отговорността му за
извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
По възраженията на жалбоподателя:
Неоснователно е възражението, че от съдържанието на обжалваното НП
не става ясно за какво административно нарушение е наложена санкцията и в
какво се изразява същото, доколкото не става ясно къде автомобилът е бил
паркиран. Това е така, тъй като и в трите съставени документи – фиш, АУАН
и НП, е посочено, че жалбоподателят е паркирал МПС в забранено за това
място – в градина находяща се срещу №15 на ул. „Н. Рилски“, което според
съда индивидуализара в достатъчна степен мястото на нарушението.
Относно възражението, че е налице неяснота за какво точно
административно нарушение е наложено наказанието, тъй като чл. 178е ЗДвП
не е идентичен с чл. 15, ал. 7 ЗДвП съдът намира, че не е необходимо да е
3
налице идентичност, доколкото чл. 15, ал. 7 ЗДвП регламентира правилото за
поведение, а чл. 178е ЗДвП е санкционна норма и регламентира наказанието
при установено нарушение на правилото за поведение.
По наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 178е ЗДвП предвижда
административното наказание глоба в размер от 50 до 200 лв.
Административнонаказаващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното деяние в
размер на предвидения в закона минимум – в размер на 50 лв.
При определяне на наказанието съдът отчита, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат данни
жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по ЗДвП, което
мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение
на въззивника към законоустановения ред в страната.
Съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства
наказанието следва да бъде определено в минимален размер, поради което
правилно е наложена глоба в размер на 50 лв., което наказание което според
съда изцяло би изпълнило целите на наказанието, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН. Съдът намери, че при индивидуализацията на
административното наказание, наложено на жалбоподателят,
административнонаказващия орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. В тази връзка съдът намира, че
наказанието е определено към минималния размер, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения
не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се
отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
4
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на Община гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 179/ 28.04.2021 год. на Зам. Кмета на Община
Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП
на Н. Б. Ж. е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Н. Б. Ж. да заплати на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5