Р Е Ш Е Н И Е
№ V-173
20.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Тодорка
Стоянова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 827 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 5028/10.03.2020г.,
подадена от “А1 България” ЕАД,
чрез пълномощника адв. Десислава Цветкова, с която се
обжалва Решение № 3104 от 19.11.2019г., постановено по гр. д. № 3186/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение
районният съд е приел за установено по предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, против Д.Н.К., ЕГН **********, установителен иск по
чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 492,42 лв. (четиристотин
деветдесет и два лв. и четиридесет и две ст.), от които 442,44 лв. - сбор от
неплатени задължения за предоставени услуги по договор за електронни
съобщителни услуги от 05.10.2016 г. и неплатена цена на продадено на изплащане
устройство по договор от 05.10.2016 г., и 49,98 лв. – неустойка по договор за
електронни съобщителни услуги от 05.10.2016 г., начислена поради прекратяване
на договора, сумата от 76,31 лв. (седемдесет и шест лв. и тридесет и една ст.)
– лихва за забава, начислена върху главницата от 442,44 лв. за периода
11.11.2016 г. – 07.11.2018 г., както и законната лихва върху сборната главница
от 492,42 лв., считано от 08.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 4223/12.11.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
8199/2018 г. по описа на РС – Бургас, като в останалата му част над уважения
размер на главницата до предявения размер от 736,29 лв. е отхвърлил предявения
иск.
С обжалваното решение
Д.Н.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул.
„Кукуш” № 1, сумата от 209,97 лв. (двеста и девет лв. и деветдесет и седем
ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
исковото и в заповедното производство.
По делото е
постановено Допълнително решение №362/23.01.2020г., по гр. д.
№3186/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, за допълване на постановеното по делото
Решение № 3104/19.11.2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Допълнителното
решение не е обжалвано от никоя от страните.
С въззивната жалба се
атакува първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част за сумата в
общ размер от 243,87 лв.
Твърди се, че
решението е незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се като неоснователни
изводите на районния съд за недължимост на неустойката в размер на 223,21 лв.
Излагат се доводи, че в процесния случай са налице кумулативните предпоставки
за възникване на правото на „А1 България“ ЕАД да претендира неустойка, а
именно: основно задължение, изразяващо се в заплащане на месечни такси за
ползвани мобилни услуги за телефонен номер ***, произтичащо от Приложение №1 от
05.10.2016г. към Рамков Договор №********* /М5348142/ от 05.10.2016г.;
уговорена клауза за неустойка при неизпълнение – чл. 6.3.1 и чл. 6.3.2 от
Приложение №1; неизпълнение на основното задължение – установено с
първоинстанционното решение.
На следващо място се
твърди, че районният съд не е обосновал решението си в частта, с която е
отхвърлил искането за присъждане на главница в размер на 20,66 лв. – не е
посочил конкретни обстоятелства или факти. Счита се, че съдът е допуснал грешка
при пресмятане на сумите, като е пропуснал общата сума по фактура № *********
от 27.03.2017г. в размер на 20,66 лв.
Претендира се отмяна
на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част за сумата в общ
размер от 243,87 лв. и постановяване на ново, с което да се признае за
установено, че същата се дължи. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения
срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Клара
Парунова - особен представител на ответника, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Към настоящото дело е
приобщено в цялост ч. гр. д. № 8199/18г.
Същото е образувано
по депозирано заявление на “А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД и със същото е поискано
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу въззиваемия - ответник
за сума в общ размер от 838,60 лв., включваща 736, 29 лв. – главница, 76, 31
лв. – законна лихва за забава и 26,00 лв. – разноски.
Ответникът е уведомен
за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на ищеца да предяви
установителен иск за вземанията си в едномесечен срок от връчването на
разпореждането. Видно от досието за заповедното производство, разпореждането е
връчено на заявителя на 13.03.2019г. Исковата молба по
чл.422 ГПК е постъпила в съда на 15.04.2019г.,
като доказателствата за това са своевременно депозирани и по заповедното
производство. Следва да се счита, че същото е постъпило в едномесечния срок, съгласно чл.415, ал.4 ГПК,
тъй като съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете по съдебни производство са спрели да текат за времето от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г.
Производството пред
първата инстанция е започнало по искова молба от “А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАЗ против Д.Н.К., с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
чл.92 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 736,29 лв., от които 364,10 лв. – сбор от неплатени
задължения за предоставени услуги по договор за електронни съобщителни услуги
от 05.10.2016г. и неплатена цена на продадено на изплащане устройство по
договор от 05.10.2016г. и 273, 19 лв. – сборна неустойка начислена, поради прекратяване на договора, сумата от 76, 31
лв. – лихва за забава, начислена върху главницата от 463,10 лв. за периода
11.11.2016г. – 07.11.2018г., както и законната лихва върху сборната главница от
736, 29 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д.
№ 8199/2018г. на БРС е била издадена
горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че между страните е бил сключен Договор № М5348142/05.10.2016 г., по
силата на който ответникът е ползвал предоставени от ищцовото дружество мобилни
услуги за телефонен номер *** по тарифен план ***, с месечна
абонаментна такса в размер на 19,99 лв. и срок на услугата 24 месеца, както и е
закупил SAM Galaxy A3 (2016) Black MAT 20 при 1
първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка в размер на 15,50 лв. Твърди се
също така, че ответникът не е платил дължимите суми по издадени от ищеца
фактури през периода 26.10.2016 г. – 26.04.2017 г., поради което предоставянето
на услугите е било спряно и договорите са били прекратени едностранно от страна
на ищеца на осн. т. 40ж, вр. т. 54.1 от общите условия на дружеството. На
следващо място се твърди, че поради предсрочното прекратяване на договора на
ответника е била начислена и неустойка в общ размер от 273,19 лв., от които
49,98 лв. – по договора за мобилни услуги и 223,21 лв. – по договора за
продажба на изплащане.
В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от страна на назначения особен представител
на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер и се моли същият
да бъде отхвърлен. Оспорено е възникването на вземанията, като се твърди, че издадените
от ищеца фактури не удостоверяват дължимостта на сумите по тях. Оспорена е и
претенцията за неустойка, като се твърди, че по делото не се твърди и не се
доказва ищецът да е развалил договора по предвидения в чл. 87, ал. 2 от ЗЗД ред
– чрез писмено предизвестие до ответника, поради което за него не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Особеният
представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не
ангажира доказателства.
За да постанови
решението си, районния съд е приел за установено, че на 05.10.2016г. между него
и ответника са били сключени два договора – за предоставяне на мобилния услуги
с месечна абонаментна такса от 1999 лв. с ДДС и за продажба на апарат на
изплащане с месечна погасителна вноска в размер на 15150 лв., като и двата са
сключени за срок от 24 месеца. Приел е за установено и че ищецът е издавал на
ответника месечни фактура за дължимите по договорите суми, съгласно уговорените
условния, които не са били оспорени от абоната в 6 – месечния срок, посочен в
т.26.6 от ОУ на ищцовото дружество. С оглед липсата на твърдения и ангажирани
по делото доказателства ответникът да е заплатил дължимите суми в предвидения в
общите условия 15-дневен срок, е приел, че последния дължи посочените във
фактурите суми в общ размер на 178,94 лв., предстадвляващи сбор от задълженията
му за заплащане на месечни абонаментни такси по договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и на месечни погасителни вноски по договора за
продажба на изплащане /до
6-та вноска включително/.
Намерил е за основателно твърдението на ищеца, че на осн. Чл.54.12 от ОУ е
настъпило автоматично прекратяване действието на двата договора с изтичане на
посочения в тази клауза срок, без да е било необходимо уведомяване на
ответника. По тази причина е приел, че по първия договор на ищеца се дължи
неустойка в целия претендиран размер от 49,98 лв., а по втория – всички
погасителни вноски за изплащане на мобилното устройство, станали изискуеми на
осн. чл.12.3 от ОУ.
Районния съд е
намерил иска за неоснователен досежно претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 223,21 лв., формирана от размера на отстъпката от цената на
закупеното устройство, тъй като е приел, че в договора не е уговорена
дължимостта на такава неустойка, нито е посочено, че е налице отстъпка от
цената на устройството, нито какъв е размерът на тази отстъпка. Счел е, че
представената пред съда и издадена от ищцовото дружество сметка за неустойка не
представлява основание за дължимост на посочената в нея сума, тъй като
задължения за страните възниквали само въз основа на сключените между тях
договори, а не въз основа на едностранно издадени от ищеца документи, освен
това липсвала и издадена фактура за тази сума, предвид което ответникът не е
могъл да оспори това претендирано от ищеца задължение.
По така изложените
съображения, районния съд е приел, че ответникът дължи на ищеца сумата от
442,44 лв., представляваща сбор от дължимите суми о сключените между тях два
договора (178, 94 лв. – начислени с фактурите
задължения и 263,50 лв. – предсрочно дължими погасителни вноски), както и сумата от 49,98 лв.,
представляваща дължима неустойка по договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, или общо сума в размер на 492,42 лв.
По отношение на
останалите претендирани от ищеца суми – сборна главница над размер от 442,44
лв. до предявения размер от 463, 10 лв. и неустойка по договора за продажба на
изплащане в размер на 223,21 лв. съдът е счел искът за недоказан и
неоснователен. Приел е, че искът за претендираната мораторна лихва от 76,31 лв.
е основателен, тъй като е изчислил, че сборът от лихвите за забава върху
отделните дължими суми, формиращи сборната главница, за периодите от датата на
изпадане в забава за заплащането на всяка една от тях до деня преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е в размер, надвишаващ същия, а именно 76,37 лв.
При служебната
проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
БОС след като прецени становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
Възражението на
въззивника за дължимост на неустойка в размер на 223,21 лв., формирана от
размера на отстъпката от цената на закупеното устройство е основателно.
Районния съд неправилно е отхвърлил исковата претенция в тази й част,
приемайки, че липсва такава неустоечна клауза, в която да е посочена отстъпката
от цената на устройството, както и размерът на тази отстъпка.
Съгласно разпоредбата
на чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 05.10.2016г. към рамков Договор № ********* (М5348142) от 05.10.2016г., страните са постигнали съгласие, че
при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи
неустойка както следва – месечните абонаментни такси до края на срока на
договора, считано от прекратяването му (не повече от три, ако е физическо лице), както и възстановяване на част
от стойността на пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. В чл.6.3.2 от цитираното приложение е дадена дефиниция на “пазарна цена” и е предвиден изричния размер на
отстъпката от цената на предоставеното за ползване мобилно устройство като е
посочена сумата 297,61 лв.
Районния съд правилно
е приел за установено довършването на фактическия състав, пораждащ
прекратяването на облигация с продължително изпълнение за напред (на осн. чл. 88 ал.1 ЗЗД) поради развалянето на договора по право
с настъпване на уговорено между страните основание за това.
При
така установеното прекратяване на договора се поражда и основанието за вредите,
чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда
основанието за обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора. В
случая на типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, този
интерес се измерва с частта от липсващото договаряне до края на срока. Вредите
за нарушен негативен кредиторов интерес
се пораждат след заличаване на договарянето, при което участниците в него губят
както очакваното изпълнение, така и задължението сами да престират обещано поведение и се изразяват в неблагоприятни
изменения на състоянието на имуществото на договарящите от момента преди да
влязат в договорни отношения.
Приложеният по делото
договор сочи, че длъжникът е закупил устройство – описано по приложения договор
за продажба на изплащане от 05.10.2016 г., на преференциална цена, а именно,
защото е станал страна по договор за ползване на мобилни услуги, предоставен от
кредитора, със срок от две години. Устройството му е предоставено по повод и
поради това, че е избрала "Мобилтел" ЕАД, настоящо "А 1
България" ЕАД за свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче,
че е променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по
договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за
закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. Ето защо сумата е
дължима, тъй като това е предвидено, съгласно чл. 6.3.1. и чл. 6.3.2. от
Приложение № 1 към договора за предоставяне на мобилни услуги.
По изложените по-горе
съображения и при безспорно установеното неизпълнение на основното задължение
на потребителя да заплаща месечните такси за ползваните от него мобилни услуги
за предоставения му телефонен номер, произтичащо от Приложение № 1 от
05.10.2016г. към рамков Договор № ********* (М5348142) от
05.10.2016г. следва да се приеме, че юридическия факт, пораждащ задължението за
заплащане на процесната неустойка, уговорено в чл.6.3.1 и чл.6.3.2 от
цитираното приложение се е сбъднал и същата е изискуема в пълен размер. С
исковата молба се претендира неустойка в по-малък размер от посочения, а именно
сумата от 223, 21лв., поради което претенцията в тази част е основателна и
следва да бъде уважена.
На следващо място се
оспорва решението на първоинстанционния съд, в частта, в която същият е
отхвърлил предявения иск за главница в размер на 20,66 лв. от общо предявения
размер от 463,10 лв., като се твърди, че е допусната грешка при пресмятането на
сумите. Съдът изцяло се солидаризира с така наведените твърдения, доколкото
видно от мотивите на обжалваното решение, районния съд е приел за дължими
всички суми отразени в представените от ищцовото дружество фактури за процесния
период от 26.10.2016г. до 26.04.2017г., предвид липсата на ангажирани плащания
по същите от страна на ответника. Видно от съдържанието на приложените по
делото 6 бр. счетоводни документа обаче, сборът на задълженията на ответника,
касаещи задълженията на ответника по предоставените мобилни услуги и месечни
погасителни вноски се равнява на сумата от 214, 43 лв., а не на посочената в
мотивите сума в размер на 178,84 лв. При това положение се налага извода, че
длъжникът дължи следните суми: сумата
от 214, 43 лв., представляваща сбора от дължимите суми по издадените от ищеца
фактури, а именно фактура № ***, фактура № ***, фактура № ***, фактура № ***,
фактура №*** и фактура № ***, представляваща сбора от първите шест вноски
съгласно тарифата на мобилния оператор съгласно договора за електронни услуги и
първите шест вноски, дължими за закупуване на мобилното устройство; сумата от 263,50 лв.,
представляваща сбора от непогасените вноски за закупуване на мобилното
устройство, след приспадане на шестте бр. вноски начислени в издадените от
ищцовото дружество фактури /седемнадесет вноски от общо
двадесет и три/, съгласно приложения по делото
Договор за продажба на изплащане № *********
от 05.10.2016г. и Приложение № 2 към него от същата дата.; сумата от 49, 98 лв.,
представляваща неустойка по договор за електронни съобщителни услуги,
начислена, поради прекратяване на договора по вина на абоната и включваща три
абонаментни
такси по техния
стандартен размер; сумата
от 223,21лв., представляваща неустойка по договор за електронни съобщителни
услуги, начислена, поради прекратяване на договора по вина на абоната,
представляваща част от разликата между преференциалната и пазарната цена на
крайното устройство, закупено от ответника; сумата от 76,31 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху претендираната от ищцовото дружество сума в размер на 463, 10
лева за периода от 11.11.2016г. до 07.11.2018г.
Съгласно
направените изчисления, ответникът дължи главница в размер на 477, 93лв. и
доколкото предмет на исковата претенция е сума в размер на 463,10лв., то същата
следва да бъде уважена в цялост.
По така изложените
съображения настоящата инстанция намира предявените искове за изцяло доказани
по своето основание и размер. Налага се
заключение за постановяване на съдебен акт в горния смисъл, с което
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му
част. В полза на въззивника се следват всички направени разноски за двете
инстанции, включително направените такива в заповедното производство. Пред
заповедния съд са направени разноски от 25 лв., пред районния – 275,00лв., и
пред БОС – 175. 00 лв. или общо – 475,00лв. Предвид изхода на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, същите следва да му бъдат присъдени изцяло. Въззиваемата страна се е представлява от
особен представител, в полза на когото следва да бъде изплатено възнаграждение
съобразно внесения по сметка на БОС депозит.
Водим от всичко
описано и направените правни изводи, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3104/19.11.19
г. по гр. д. № 3186/19 г. по описа на БРС, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от "А1 България" ЕАД, със
седалище в гр. София и адрес на управление: район "Илинден", ул.
"Кукуш" № 1, с ЕИК № *********, със съдебен адрес гр. София,
пл. "Света Неделя" № 4, ет. 4, адв. Десислава
Цветкова против Д.Н.К., ЕГН: **********,***, иск за установяване на вземане в
полза на дружеството за следните суми по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4223/12.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 8199/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 223,21
лв., представляваща неустойка по договор № ********* от 05.10.2016г., за
продажба на изплащане, както и за горницата над присъдения размер на главницата
от 442,44 лв. до пълния предявен такъв от 463,10 лв. представляваща сбора от
неплатени задължения за предоставени услуги по договор за електронни
съобщителни услуги по Договор № ********* от 05.10.2016г., ведно със законната
лихва върху горните суми, считано от 08.11.2018 г. до окончателното им
изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
"А1 България" ЕАД, със седалище в гр. София и адрес на управление:
район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, с ЕИК № *********, със
съдебен адрес ***, пл. "Света Неделя" № 4, ет. 4, адв. Д.Ц.,
съществува вземане срещу Д.Н.К., ЕГН: **********,***, за следните суми, за
които дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4223/12.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 8199/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 223,21
лв., представляваща неустойка по договор № ********* от 05.10.2016г., за
продажба на изплащане; сумата от 463,10 лв. представляваща сбора от неплатени
задължения за предоставени услуги и незаплатена цена на продадено на изплащане
устройство по Договор за електронни съобщителни услуги № ********* от
05.10.2016г., ведно
със законната лихва върху горните суми, считано от 08.11.2018 г. до
окончателното им изплащане.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Клара Парунова
– БАК, назначена за особен представител на въззиваемия, от бюджетната сметка на
БОС, възнаграждение в размер на 150,00 лв. за осъщественото процесуално
представителство в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.