Р Е Ш Е
Н И Е №310
гр. Монтана, 20 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 14.06.2019 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при
участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 216 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 65/22.02.2019 г., по АНД № 2015/2018
г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено наказателно постановление № К-026331/29.11.2018 г. на Директор на Регионална дирекция на областите Видин ,
Монтана и Враца , със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на „Т.Б.” ЕАД, *** е наложена
имуществена санкция, затова че не е представил в офиса на КЗП изисканите му
документи в указания срок, с което бездействие е възпрепятствал дейността на
проверяващия орган и е нарушил чл. 230а, във връзка с чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от административнонаказаното дружество. Твърди, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие
с материалния закон., поради което моли същото да бъде отменено, както и
наказателното постановление. Въззивният съд не се е произнесъл по нито едно от
наведените в жалбата доводи, решението е немотивирано, а правните изводи са
бланкентни, приложими към всяко едно решение, независимо от осъщественото
нарушение. Твърди, че нито актосъставителят, нито административнонаказващият
орган са посочили ясно и недвусмислено датата и мястото на извършеното
нарушение, което е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Представянето на исканите документи зависи изцяло от поведението на
потребителя, което не може да се вмени във вина на дружеството, както и че
срокът за тяхното предоставяне е твърде кратък, респ. липса на яснота в какъв
срок и на какво основание служителите от КЗП са предписали императивно
поведение. Счита също, че чл. 230а ЗЗП е санкционна норма, която не може да
бъде нарушена, поради което описаното нарушение не е квалифицирано.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител юрк П*** , оспорва жалбата и моли решението на районния съд да
остане в сила, като изцяло споделя изложените в решението съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и
обосновано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият касационен състав при
административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и
при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК намира за установено следното:
При разглеждане на делото районният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и
правилно е приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото
доказателства. Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви и то по
конкретно направените възражения, поради което възражението му за немотивираност
и бланкетност на същото са неоснователни.
За да потвърди издаденото НП, районният съд
приема, че фактическата обстановка по АУАН и НП се установява от събраните в
хода на производството доказателства, поради което административнонаказателна
отговорност е основателно ангажирана.
Основанието, на което служителите от КЗП са
вменили задължение на касатора за представяне на определени документи е
нормативно такова и е предвидено в чл. 192 от ЗЗП.
Въззивния съд изрично посочва, че НП съдържа
и дата и място на извършеното нарушение, което е видно от самия акт – „на дата
20.07.2018 г. търговецът „Т.Б.“ ЕАД не е предоставил в КЗП в гр. Монтана, пл.
„Жеравица“ № 1, ет. * , ст. 803, документи, изискани по време на извършената
проверка на 05.07.2018 г. и с писмо от 15.07.2018 г.“ С посочването на
конкретна дата, месец, година, респ. град, улица, номер, етаж и номер на стая,
изискването за посочване на датата и мястото на нарушението, се счита за
изпълнено и по този въпрос не би могло да се обсъжда друго. Обстоятелството, че
в АУАН и НП, служителите и АНО подробно са описали и датите на извършената
проверка, респ. на изпратените до търговеца писма, е въпрос, касаещ описание на
фактическата обстановка и не може да се използва като липса на уточнена дата
или място на нарушението.
Доколко срокът за представяне на изисканите
документи е бил недостатъчен за касатора, то същият е имал възможност да поиска
неговото удължаване. В тази връзка следва да се има предвид, че изисканите
документи са такива налични при касатора, не изискват обработка, нито волята
или поведението на потребителя, срокът от осем дни,
какъвто е даден, е напълно достатъчен за изпълнение, като в тази връзка не е
без значение, че с последващо писмо е даден нов срок или същият допълнително е
удължен и е напълно достатъчен за предоставяне на изисканата информация.
Разпоредбата на чл. 230а от ЗЗП, гласи че за
възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.
192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2
на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв. Тази норма освен санкционна,
съдържа и материалноправни предпоставки, поради което правилно
административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното и описано от него
нарушение. Органите на КЗП действат в служебно качество и въз основа на
правомощията си по закон, в каквото качество и на каквото основание са изискали
да им бъдат предоставени съответните документи.
С оглед на изложеното касационната инстанция
намира, че искането за отмяна на въззивното решение е
неоснователно, а решението на въззивния съд правилно и законосъобразно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата
на такъв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/22.02.2019 г., по
АНД № 2015/2018 г. на районен съд гр. Монтана
като правилно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :