Решение по дело №308/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 април 2020 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Иванов
Дело: 20192300600308
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  22                                       28.04.2020г.                                   гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Ямболският Окръжен съд                                   I-ви наказателен   състав

 На 04 март  2020 година,

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ЧИЛИКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                                 ИВАНА ИВАНОВ

                                                                                 

                                                                                     

 

                                                             

 Секретар: Ив.З.

 Прокурор: Ж.И.

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия ИВАН ИВАНОВ

 ВНОХД № 308 по описа за 2019 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ  ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 109/21.10.2019г. постановена по НОХД № 200/2019г., Ямболският районен съд е признал подсъдимият И.А.И., роден на *** ***, обл. ***, ул. „*** ***“ № *, б., б. г., със с. о., з. п., р., н., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец май **** г., от земеделски имоти с №№ ****** и ******, намиращи се в землището на с. ***, обл. ***, сам и чрез посредственото извършителство на И. И. В., Г. И. В., И.И. В., М. Г. К. и Д.А. И.,***, чрез използване на техническо средство - косачка и МПС - собствения му товарен автомобил „И.“, с ДК № * **** ** е отнел чужди движими вещи на обща стойност 525 лв., от владението на собственика им Д.И.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 и чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”.

На основание чл.66 ал.1 от НК,  е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ е подсъдимия И.А.И. ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д. сума в размер на 525 лв., за причинен имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху същата, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 800 лв.

ОСЪДИЛ е подсъдимия И.А.И. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 93.84 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол, в размер на 40 лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и държавна такса в размер на 50 лв. вносими по сметката на ЯРС.

Срещу Присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И.А.И. , чрез защитника си  - адвокат С.Г. ***.Твърди се , че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и е необоснована.Настоява се да бъде отменена атакуваната присъда и И. да бъде признат за невиновен.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба в което се сочи че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила , а наложеното наказание е явно несправедливо.Извършен е превратен фактически и правен анализ на доказателствата. по делото.

Постъпил е е отговор на въззивната жалба от адвокат Н. - повереник на пострадалия Д. Д. в който се сочи , че атакуваната присъда на ЯРС е законосъобразна , обоснована а наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и същата следва да бъде потвърдена както в наказателната така и в гражданската и част.

В съдебно заседание въззивникът И. ,редовно призован се явява лично и със защитника си - адвокат С.Г..Поддържа се въвзивната жалба по съображенията изложени в нея и допълненението към нея.Твърди се че присъдата на ЯРС е постановена при съществени процесуални нарушения.Подсъдимият И. е  бил със съзнанието че коси изоставено място т..е не е съзнавал че отнема и уврежда чужда движима вещ и деянието е несъставомерно.Липсва годен предмет на престъплението.В този терен е имало някакви растения но те не са били земеделски култури.Настоява се да бъде постановена нова присъда с която подсъдимият И. да бъде признат за невиновен и отхвърлен уважения граждански иск.

В съдебно заседание въззиваемият Д. Д. се явява лично и с повереника си - адвокат Н..Считат че  не са налице никакви основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда.Настоява се да бъде потвърдена същата както в наказателната така и в гражданската и част.

В съдебно заседание представителят на ЯОП ,намира атакуваната присъда на ЯРС за правилна и законосъобразна , а наложеното наказание за справедливо и настоява да бъде потвърдена.

Въззивният съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в   жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. и гражданският ищец Д. били регистрирани като земеделски производители и обработвали земеделски земи в землището на с. ***.

През неустановен ден през м. май ****г. с помощта на косачка  подсъдимият И. окосил и балирал люцерна от земеделски имоти №№ ****** и ******, намиращи се в землището на с. ***, въпреки, че процесните имоти  не били негова собственост и за същите нямал сключени договори за обработването им.

Окосените от И. два земеделски имота били собственост съответно на И. Й. и С. С. , които лица имали сключени договори с Д.Д. за обработването на имотите им

И. наел лица от ромската махала в с. ***- св. И. В., Г. В., И. В., М. К. и Д. И., които да натоварят окосените от него бали, като им обяснил, че това са негови бали. И. отвел наетите от него лица до земеделски имоти №№ ****** и ******. Там И. В., Г. В., И. В., М. К. и Д. И. натоварили намиращите се в двата имота бали с люцерна– общо 150бр.  на товарен автомобил „И.“ модел **-*-** с ДК № ***** **, собственост на подсъдимия. За свършената работа И. им заплатил сумата от 80лв., която същите поделили помежду си.

С помощта на товарния автомобил И. откарал балите в ползван от него стопански имот и впоследствие ги използвал за стопански нужди.

На **.**.****г. св. Д. отишъл да коси процесните два земеделски имота и установил, че същите са окосени.

Видно от заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на 150бр. бали с люцерна възлиза на 525лв.

От справката за съдимост на подсъдимия И.А.И. е видно че същият е неосъждан.

 

 

Посочената по-горе фактическа обстановка ЯРС , както и настоящият състав на ЯОС прие за установена отчасти въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Д.Д., отчасти от показанията на свидетеля Г. В., И. В.,  Д. И., дадените в досъдебното производство показания от св. Д.И., прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, от показанията на свидетеля С. С., въз основа на  писменото заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Д., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: Договор за наем на земеделска земя – 2 бр, регистрационна карта на земеделски производител, писмо изх.№ № **-**-***/**.**.** ; **-**-***/**.**.** на Областна Дирекция „Земеделие“ Ямбол,  справка от Централна база данни КАТ, справка за съдимост , от Писма № **-***-****/** от **.**.****г. и № **-***-****/** от **.**.****г. на Разплащателна агенция към ДФЗ.

Правилно и законосъобразно ЯРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е окосил единствено имота на свидетеля С.. В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на останалите разпитани по делото свидетели и преди всичко на показанията на свидетелите Д., Г. В., И. В., М.К. и Д. И.. Свидетелят Д. по категоричен начин идентифицира имотите , които са били неправомерно окосени от подсъдимия, като собственост, местоположение и площ , всеки един от останалите свидетели е категоричен, че са товарили бали от два различни земеделски имота. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и в частта им, в която се твърди, че общата бройка на окосените бали от имота на С. е била 35 бр. като в тази му част обясненията на същия са в противоречие с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които са категорични, че общата бройка на балите, събрани от процесните два земеделски имота възлиза на 150 бр. бали. В тази насока са и показанията на свидетеля Д. и показанията на свидетеля С. относно средния добив люцерна първи откос от процесните земеделски площи.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г. В., И. В., М. К. и Д. И. в частта им, в която се твърди, че балите не са били от люцерна, а от бодили и трева. В тази насока обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели са в противоречие с показанията на свидетеля Д. и свидетеля. С., относно посева, с който са засети земеделските площи , а така също и с приложените писма от Областна дирекция Земеделие , както и от Разплащателна агенция при ДФЗ, последните приложени в заседанието на **.**.****г.

От така установената  фактическа обстановка правилно и законосъобразно ЯРС е направил и съответните правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия състав на ЯОС..

Подсъдимият И. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 НК, тъй като на неустановена дата през м. май ****г  от земеделски имоти с №№ ****** и ****** , намиращи се в землището на с. *** сам и чрез посредственото извършителство на И. И. В., Г. И. В., И.И. В., М. Г. К. и Д. А. И., чрез използване на техническо средство косачка и МПС собствения му товарен автомобил „И.“ с ДК № * **** ** е отнел чужди движими вещи на обща стойност 525лв. от владението на собственика им Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.    

От обективна страна е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон . Авторството на деянието се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия и  от показанията на всички разпитани по делото свидетели които са логични , последователни и безпротиворечиви досежно авторството на деянието и механизма на извършването му. Подсъдимият И. е осъществил деянието лично и чрез посредственото извършителство на лицата  И. И. В., Г. И. В., И.И. В., М. Г. К. и Д. А. И., които са действали със съзнанието, че товарят бали , собственост на подсъдимия И..  Предмет на посегателството са чужди движими вещи, които към момента на отнемането им са притежавали определена парична равностойност.

От субективна страна подсъдимият е действал  с пряк умисъл Същият е съзнавал , че лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите. Предвиждала е преминаването им в неговата фактическа власт и пряко е целял нейното установяване. Налице е и предвидената в закона користна цел, тъй като след извършване на деянието подсъдимият се е разпоредил с отнетите вещи в свой интерес.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия:

При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия от една страна ЯРС е  взел предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от изключителната динамика на този вид престъпления, включително и към момента в страната , а от друга страна правилно ЯРС е взел предвид невисоката стойност на отнетото имущество, чистото  съдебно минало на подсъдимия, направените частични самопризнания. С оглед на всичко това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно една година  лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно ЯРС е приел , че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, на генералната и индивидуалната превенция и преди всичко за поправянето на подсъдимия И., не е нужно той да изтърпява ефективно така наложеното му наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил от изтърпяване това наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

Правилно ЯРС не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК тъй като по делото не са налице нито изключителни нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

   Настоящият състав на ЯОС счита , че с така наложеното наказание биха се постигнали в пълен обем целите на чл.36 от НК.

   По предявения граждански иска за имуществени вреди:

   Правилно при този изход на делото ЯРС е преценил като основателен и доказан предявеният от Д. граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението имуществени вреди. Видно от събраните по делото доказателства на Д. е била причинена имуществена вреда в размер на  525лв., равняваща се на стойността на  отнетите вещи. Тъй като до приключването на съдебното следствие по делото вещите не са били върнати или заместени правилно ЯРС е уважил исковата претенция в пълен размер.

    Възражението на защитата на подсъдимия , че присъдата на ЯРС е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила , като е извършен превратен фактически и правен анализ на доказателствата по делото е неоснователно.Както в хода на досъдебното , така и в хода на съдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.По делото са изследвани обективно всестранно и пълно всички фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност като е направен обективен и прецизен анализ на същите ,като са направени и обосновани и законосъобразни правни изводи.

Възражението на защитата на подсъдимия , че наложеното наказание е явно несправедливо е неоснователно.ЯРС е взел предвид при определяне вида и размера на наказанието както отегчаващите , така и смекчаващите вината обстоятелства , като е определил едно справедливо наказание на подсъдимия И..

Възражението на защитата на подсъдимия , че не е доказан предмета на престъплението е неоснователно.Налице са както гласни , така и писмени доказателства по делото , които по един безспорен и категоричен начин доказват предмета на престъплението.

 Предвид изложеното и на основание 334 т.6 вр. с чл.338  от НПК,Ямболският окръжен съд ,

 

 

 

             

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 109/21.10.2019г., постановена по НОХД № 200/2019г. по описа на  Ямболски районен съд.

             ОСЪЖДА подсъдимия И.А.И. ЕГН ********** да заплати направените от гражданския ищец и частен обвинител Д.И.Д. разноски в размер на 800/осемстотин/лева. 

             Решението не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.