№ 59
гр. Асеновград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-001755/22.11.2021 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър
Костадинов Бабугеров, с което на ТР. Д. С. ЕГН ********** от *** на
основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал ТР. Д. С. и е депозирал
жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и
в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. М. се навеждат
съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се
извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, както
в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а
също и за неправилно приложение на материалния закон.Алтернативно се
пледира за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната
му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща
1
представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 31.10.2021 г. е
било констатирано, че на 31.10.2021 г. около 22,45 часа в гр. Асеновград по
ул. „Шести януари“ до № 28 жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег.№ ***, като при извършената проверка от
контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез
измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор.
Бил издаден талон за изследване от полицая - мл.автоконтрольор К.С..
Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство, водачът Т.С.
отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на
алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и
медицинско и химическо изследване. Същият отказал да подпише както
АУАН, така и издадения му Талон за изследване, които обстоятелства са
удостоверени с подписа на нарочен свидетел. При предявяването на АУАН,
жалбоподателят С. не отразил възражения в бланката на акта. Писмени
възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е
безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито
констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители –
актосъставителя К.С. и Д.Б., които са заварили водача С. в автомобила със
запален двигател, както и свидетелите очевидци на управлението на
автомобила от С. – Г.И. и К.Х..
Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която
санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на
употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага
2
на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма
дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в
кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически
средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези
реализирането на обективния състав на които води и до реализация на
нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на
текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал
горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в
чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при
извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е
длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП
разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което
се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето
да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът С.
неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо
средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на
горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от
контролния орган талон за изследване, който той дори отказал да подпише.
Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда
алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно –
доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от
протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят С. е отказал и
извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като не е
изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от Наредбата избере с кой от двата
метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с
доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване.
Съответно на това, жалбоподателят С. не е посетил и медицинско заведение и
3
не е дал биологични проби за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта му. При това положение, съдът намира от правна страна, че
жалбоподателят С. е реализирал от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по
несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно от неговите
задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да
възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал.
2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото
доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за
това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което
са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона
форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към
санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и
действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера
на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС,
наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на
наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В
случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и
оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-
наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият
правилно е приложил закона.
4
Неоснователно е искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретното нарушение и обективните му характеристики по никакъв начин
не обуславят извода, че същото е маловажен случай и че е със занижена
степен на обществена опасност. Напротив, ясно е, че поради празнота в
закона в случая с отказът си да бъде изследван за употреба на алкохол и
изобщо всички действия по осуетяването на проверката жалбоподателят С.,
съвсем умишлено е избрал да бъде санкциониран по административен ред за
отказът да бъде изпробван, но пък да избегне много по – тежката наказателна
отговорност за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, поради което и
наложеното му административно наказание е правилно определено и
справедливо. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна
отговорност.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а
именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски
от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като
размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се
присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0239-001755/22.11.2021
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър
5
Костадинов Бабугеров, с което на ТР. Д. С. ЕГН ********** от *** на
основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6