МОТИВИ към решение № 25 / 28.05.2019 г.
по АНД № 45 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Производството по делото е образувано
по внесено от РП Котел предложение по реда на глава ХХVІІІ от НПК обвиняемия И.Д.Д.
да бъде признат за виновен за това, че на 23.03.2019 г. по ул. И. ***
управлявал мотоциклет марка „Сузуки“, модел CN***B, с № на рама CN*******, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание не се явява
представител на РП Котел.
Защитникът на обвиняемия – адв. М.Г.
***, моли съда да признае обвиняемия за невиновен по повдигнатото обвинение,
тъй като мотоциклетът бил регистриран в Германия, където обвиняемият го бил
купил на 19.03.2019г. и го регистрирал в Р България на 04.04.2019г.
Обвиняемият не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
На
19.03.2019 г. в град Дуйсбург, Р Германия, обв. Д. купил мотопед „Сузуки“, с
рама № GN*****,
с дата на първа регистрация 29.05.1991г. Сключен бил писмен договор.
Обвиняемият
е декларирал, че мотоциклетът е влязъл в България на 21.03.2019г. с автовоз.
На
23.03.2019 г. около 09:30 часа обв. Д. се движел с описания мотоциклет по ул. И.
***, за да види как върви. Бил спрян за проверка от полицаите С. И. и С. И.,
които установили липсата на надлежна регистрация на управлявания мотоциклет.
Св.
И. съставил на обвиняемия акт за установяване на административно нарушение,
затова че управлява МПС без регистрационни табели и затова че не носи свидетелство
за управление на МПС – нарушения на чл.140, ал.1 и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.
На
24.04.2019г. обвиняемият подал заявление за първоначална регистрация №
190804005915 в ОД на МВР Сливен, сектор „Пътна полиция“.
На
04.04.2019г. било издадено свидетелство за регистрация № *********.
Мотоциклетът бил регистриран с № СН0885К.
Съдът изгради описаната фактическа обстановка, след като
анализира цялата събрана доказателствена съвкупност. Обясненията на обвиняемия
не се конфронтират с показанията на свидетелите И., И. и М.и съдът ги възприема
в цялост. Съдът приобщи чрез прочитане събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, така и тези, събрани в хода на съдебното
следствие. Всички писмени доказателства съдът кредитира.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият
И.Д. следва да бъде признат за невиновен за извършване на престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, затова че на 23.03.2019 г. в село Кипилово, община
Котел управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – мотоциклет
марка „Сузуки“ с № на рамата GN72B107437.
Съгласно чл.2 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, и здадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.
31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000
г., моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се
представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица.
Съгласно чл.3 от Наредбата, срокът за изпълнение на задължението по ал.2 е един
месец, считано от придобиване на собствеността. С посочената наредба се
установяват условията и
реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица.
Тъй като купувачът на МПС е български
гражданин и мотопедът се управлява в Р България, собственикът му И.Д. е имал
задължение в срок до 19.04.2019 г. да го регистрира в ОД на МВР Сливен по реда
на чл.12 от Наредбата – първоначална регистрация.
Всичко
изложено води до извод за липса на надлежна регистрация на управляваното от
подсъдимия МПС, в противовес на поддържаното от защитата, че мотоциклетът бил
регистриран.
Няма
спор относно времето, мястото и авторството на деянието, както и че е извършено
с пряк умисъл от обвиняемия.
Съдът обаче призна обвиняемия за
невиновен по повдигнатото обвинение, след като прецени, че деянието е
малозначително от гледна точка на чл.9, ал.2 от НК, тъй като неговата
обществена опасност е явно незначителна. За да е определено като престъпно
конкретно поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на
засягане на обекта на защита, което да обоснове използването на санкционните
средства на наказателното право и да ги направи приемливи.
Малозначителността по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието
и тяхното специфично проявление за всеки конкретен случай. От значение е и
следва да се съобрази характера на обекта на посегателство и степента, в която
той може да бъде засегнат, както и характера на конкретното деяние с оглед
възможността, която то създава за засягане на този обект.
Вярно е, че престъплението от обективна
страна е на просто извършване, тъй като за съставомерността му законът не
изисква настъпване на други общественоопасни последици извън самото деяние,
изразявящо се в управление на МПС без надлежна регистрация. Налице са обаче
доказателства, налагащи извод за явно незначителна степен на обществена
опасност, която преценка съдът изгради чрез анализ на степента на обществената
опасност както на конкретното деяние, така и на личността на дееца.
Обвиняемият е с добросъвестно
процесуално поведение още от образуване на наказателното производство, не е
осъждан, още на следващия ден е предприел регистрацията на мотоциклета.
Изложения комплекс от фактори очертават обвиняемия като личност с добри
характеристични данни и с явно незначителна обществена опасност.
Чрез управлението на мотоциклет без
надлежна регистрация безспорно се засягат обществените отношения, свързани с
нормалната транспортна дейност, без обаче настоящото деяние да се довело до
поставяне в опасност или реално увреждане на определени лични или имуществени
интереси, нито се е стигнало до някакво неблагоприятно въздествие върху обекта
на престъпно потегателство. Обвиняемият е управлявал мотоциклета за кратко
време, с цел да го пробва. Липсват данни, въз основа на които съдът да приеме,
че целта на обвиняемия е била да управлява мотоциклета, без да го регистира,
нито че го е управлявал продължително време, което е обективно невъзможно, тъй
като е внесен на територията на България два дни по –рано, на 21.03.2019г.
Изложено мотивира съда да приеме, че обвиняемият не е целял да заблуди
компетентните органи, нито да е преследвал някаква друга неправомерна цел.
С оглед изложеното дотук, съдът приема,
че обществената опасност на деянието е толкова ниска, че третирането му като
престъпление би било неоправдано, което налага изключване на наказателната
репресия (решение № 324 от 13.06.2013
г. на ВКС по н. д. № 910/2013 г., I н. о.).
Съдът, приемайки, че деянието не е
престъпно поради явната му незначителност, извърши дължимата преценка по реда
на чл.301, ал.4 от НПК дали извършеното деяние съставлява административно
нарушение.
Съдът прие, че с описаното деяние
обвиняемият е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП,
вменяващо задължение на водачите да управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване, само МПС, които са регистрирани и са с табели с
регистрационни номера, поставени на определените за това места. Санкцията за
нарушение на това задължение е установена в чл.175, ал.3 от ЗПД, където се
предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от шест до дванадесет
месеца и глоба от 200 до 500 лева.
Степента на обществена опасност на
деянието кореспондира с изискванията на чл.6, ал.1 от ЗАНН, според който
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Не може да се приеме, че деянието е маловажно и на това основание да
отпадне и административнонаказателната отговорност. Деянието разкрива типичните
за този вид деяния специфики, а наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се вземе предвид при определяне на наказанието. Тъй
като липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия
двете предвидени административни наказания в размер на предвидения минимален –
шест месеца лишаване от право да управлява МПС и 200 лева глоба.
Ръководен от изложените
съображения, съдът постанови решението си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :