Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Велико Търново,31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря П. И. и участието
на прокурора Светлана И., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10044/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
С Решение
№ 385 от 15.01.2021г. по НАХД № 225/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица
е отменено Наказателно
постановление /НП/№ 4434/2019г. от 20.02.2020 г. на Началник отдел „МРР
Дунавска” при Главна дирекция „МРР”, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение № 3120 от 05.11.2019г. в частта, с която е наложено
адм. наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. на В.Ц.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено нарушение по чл.126, ал. 1,
предложение 1 от ЗАДС, като незаконосъобразно и Главна дирекция „МРР Дунавска”
при Главна дирекция „МРР” осъдена да заплати на В.Ц.Д.,
на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв.
В законния
срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Агенция „Митници“, Главна дирекция „МРР“, началник отдел „МРР ДУНАВСКА“, чрез *** С.С.Я., с
което въззивното решение се
обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. По същество касаторът излага доводи, че въззивният
съд не се е съобразил с писмените
и гласни доказателства по делото. Неправилно е тълкуването на приложимата
разпоредба на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, че санкционираното лице не е данъчно
задължено лице. В писмена молба вх. № 1363/15.03.2023г., чрез главен *** Я., се
позовава на Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023г.
По тези съображения
моли решението да бъде отменено
и да се постанови
друго, с което НП да се потвърди. Претендира
разноски.
Ответникът
по касация, чрез *** М.П., заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Независимо от тълкуването на ВКС и ВАС са допуснати тежки, непоправими
нарушения на процедурата, които са довели до неустановяване на релевантни
факти. Развива подробни съображения, че не е спазена Наредба № 3 от 2006г. и
начина на изчисляване на дължимия акциз.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Независимо от приетото в
ТП № 1/2023 година на ВАС и ВКС, че физически лица могат да бъдат субекти на
отговорността по чл. 126 от ЗАДС, счита, че в процесния случай нарушението се
явява недоказано, поради което съдът правилно е отменил НП. Ето защо предлага
да се остави решението в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от РС Горна Оряховица и наведените от
касатора възражения намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въззивният съд правилно е установил следната фактическата
обстановка по делото:
На
25.06.2019г. в 14:00ч. служители на РУ Горна Оряховица извършили проверка в
частен дом – къща, находяща се в ***, собственост на В.Д..
При извършената проверка за съхранение на акцизни стоки без бандерол било
установено, че собственикът държи 20 литра наливна течност с мирис на ракия,
без документ за заплатен акциз. Снети са сведения от В.Д., съставен е
констативен протокол от 25.06.2019г., изготвена е докладна записка от
04.07.2019г. по преписката са иззети 4 бр. стъклени бутилки с вместимост от по
5л.
С обжалваното решение въззивният съд е
отменил наказателното постановление като е приел, че протоколът за вземане на
проби е оформен в отсъствие на жалбоподателя, за което действие не е
документирано последният да е бил поканен да присъства. От протокола не се вижда да фигурира негов
подпис. Задължението да бъде взета пробата, съгласно разпоредбата на Наредба №
3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки е императивно и неизпълнението му съставлява
съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице,
защото то няма как да знае със сигурност пробите били ли са взети именно от
неговата задържана стока. При допуснатите съществени нарушения не може да се
установи по несъмнен начин твърдяното нарушение, което е в тежест на АНО.
Допуснатите нарушения лишават от доказателствена стойност изготвените
експертизи, тъй като са пряко свързани с достоверността на пробите. В този
смисъл безпредметно е и изследване на пробите в рамките на съдебното
производство, тъй като не може да се гарантира, че иззетите количества са от Д..
На следващо място е изведен изводът, че Д. е задължено лице само за плащането
на акциза, но не и за съставянето на документи, които да установяват такова
плащане, т. е. същият не може да носи отговорност по чл. 126 ЗАДС.
Настоящият състав намира
решението за правилно, по първата част от изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в
нея, е неоснователна.
Настоящото дело е било
спряно до произнасяне на Върховен административен съд по Тълкувателно дело №
5/2020г., впоследствие ТД № 2/2022г. ОСНК на ВАС и ВКС по въпроса дали отговорността
по чл. 126 от ЗАДС е само за регистрирано лице по смисъла на същия закон.
С тълкувателно
постановление № 1 от 16.02.2023г. е постановено, че с документа по чл. 126 ЗАДС
следва да разполага не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или
лицензираните складодържатели, а всяко лице, което
осъществява определена дейност (държи, предлага, продава или превозва) акцизни
стоки. В този смисъл мотивите, изложени от Районен съд Горна Оряховица в
обратният смисъл са неправилни и В.Ц.Д. е отговорно по чл. 126 ЗАДС лице.
Останалите мотиви по отношение на допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство обаче са правилни и се споделят от
настоящата инстанция.
Въззивният съд е достигал до
правилен краен извод за незаконосъобразността на НП. Противно на наведените в
касационната жалба твърдения в обжалваното решение от ГОРС са обсъдени всички
направени пред него възражения и са събрани относимите
за тях доказателства.
Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и
гласни, събрани по предвидения процесуален ред. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти. Правилни са изводите, че при издаване на АУАН и
НП са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна. Разпоредбите на
Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите на анализ
за целите на контрола върху акцизните стоки във връзка с подписването на
протокола от нарушителя и връчването му са императивни, тъй като обезпечават
правото на защита на санкционираното лице.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение като краен резултат не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
по чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за настоящата инстанция по договор за правна
защита и съдействие ********** от 16.03.2023г., в който е отбелязано, че сумата
е заплатена в брой. За съдебното производство пред ГОРС е налице произнасяне,
като са присъдени 300лв. на В.Д., като след настоящото произнасяне решението
влиза в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385 от 15.01.2021г.
по НАХД № 225/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ Териториална Дирекция Митница Русе да заплати на В.Ц.Д., ЕГН: **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.