№ 35
гр. Перник, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500645 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от М. К. Д. от гр. Перник
срещу Решение № 91 от 29.06.2022г., постановено по гр. д. № 107/2022г. по описа на
Районен съд – гр. Радомир, с което съдът е признал за установено отношение на М. К.
Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сума в размер на 1506,54 лева (хиляда петстотин и шест лева и петдесет и
четири стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва
за забава в размер на 156,72 лева (сто петдесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки), начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. до окончателното ù изплащане. Със същото
решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се съдебни разноски.
В жалбата по подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност се
иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че ищецът не е доказал в условията
на пълно и главно доказване основанието на исковите си претенции – доставката на
топлинна енергия и нейното ползване от страна на ответницата. Не била доказана и
изискуемостта на вземанията. Според жалбоподателката по делото липсват
доказателства, които да установяват реалното доставяне на топлинната енергия за
процесния имот. Оспорват се и заключенията на приетите по делото съдебни
експертизи.
Депозирано е и допълнение към виззивната жалба (наименувано 2-ра въззивна
жалба) от жалбоподателката М. К., в която се релевират и възражения за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на
1
задълженията си по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК съдът не е дал указания на
ответницата относно това за кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по
жалбата, като е намерила същата за неоснователна. Излага съображения за правилност
и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
На 21.12.2022г. по делото е постъпило становище с вх. № 6698/21.12.2022г. от
въззивния жалбоподател, с която се иска прекратяване на делото поради липса на
отговор от страна на ищеца по първоинстанционното производство на направените от
въззивната жалбоподателка възражения, депозирани по ч. гр. д. № 2633/2021г. по описа
на Районен съд – гр. Перник.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба и допълнението към нея са допустими –
подадени са против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259
ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
По отношение оплакванията в жалбата за непълен и неточен доклад по делото,
съдът намира същите за неоснователни, респ. за настоящата инстанция не възниква
задължението за даване на указания до въззивния жалбоподател относно възможността
да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради
непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Този извод следва от
обстоятелството, че ответницата не е депозирала в срок писмен отговор на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, поради и което за първоинстанционния съд не е възникнало
задължението с акта си по чл. 140 ГПК да се произнася по реда на чл. 146 ал. 2 ГПК по
отношение на ответницата.
Досежно искането за прекратяване на делото по изложените в молбата мотиви,
съдът намира същото за неоснователно. Цитираната от жалбоподателката съдебна
практика е неотносима в случая, доколкото задълженията на съда по чл.414а ал. 3 ГПК
се отнасят само за хипотезите, при които длъжникът е оспорил вземането по заповедта
с твърдения за изпълнение задължението си по заповедта в срока по чл. 412 т. 8 ГПК,
което в настоящия случай не е налице.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
определението.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивния жалбоподател за
прекратяване на делото, като неоснователно.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 09.02.2023г. от 10.50 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3