№ 39
гр. Ловеч, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244300600154 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази :
Настоящото дело е образувано пред Окръжен съд – Ловеч въз основа на
Определение № 198/16.04.2024 г., постановено по НД (ч.пр.) № 346/2024 г.
по описа на ВКС, с което ВНЧХД № 86/2024 г. по описа на Окръжен съд – П.
е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч. Последното е образувано
въз основа на постъпила въззивна жалба от тъжителя И. К. К. от с. О., обл.
Ловешка против присъда № 114/20.09.2023 г., постановена по НЧХД №
542/2023 г. по описа на РС – П., 12 граждански състав.
С присъда № 114/20.09.2023 г., постановена по НЧХД № 542/2023 г.
П.ският районен съд е признал подсъдимия Ц. Н. Н., ЕГН ********** от гр.
П. за невиновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 НК, като го е
оправдал по цитираното обвинение.
Отхвърлил е предявеният от частния тъжител и гр. ищец И. К. К. против
подсъдимия Ц. Н. граждански иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
1
считано от 28.02.2023 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител и гр. ищец
И. К. К. да заплати на подсъдимия Ц. Н. сумата от 600 (шестотин) лева
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от И. К. К., в която въззивникът твърди, че
горецитираната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна,
излага аргументи в тази връзка. Моли настоящата инстанция да отмени
обжалваната присъда с произтичащите от това законни последици.
В съдебно заседание въззивникът И. К. К., редовно призован, не се
явява, не изпраща и процесуален представител.
В съдебно заседание въззиваемият Ц. Н., редовно призован, не се явява,
като са депозирани писмени възражения от повереника му – адв. П. П. от АК
– П.. В тях повереникът застъпва становището, че подадената въззивна жалба
от И. К. против поставената от РС – П. присъда е неоснователна. Счита, че
доводите на тъжителя са изцяло недоказани и не намират опора в събрания по
делото доказателствен материал, във връзка с което излага подробни
съображения. В заключение моли въззивната инстанция да постановите
решение, с което да потвърди обжалваната присъда.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба и
възражението срещу нея, становищата на страните заявени пред нас и
събраните по делото доказателства от П.ския РС, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Въззиваемият Ц. Н. Н. е роден на 22.06.1961 г., в с. Р., общ. Ч.Б., обл.
П.ска, с постоянен и настоящ адрес в гр. П., бул. „***“ ****, български
гражданин, със завършено висше образование, неосъждан. Въззиваемият Н. е
действащ частен съдебен изпълнител, вписан в камарата на ЧСИ с рег. № 756,
с район на действие Окръжен съд - П..
Въззивникът И. К. К. е частен съдебни изпълнител, вписан в камарата
на ЧСИ с рег. № 816, с район на действие Окръжен съд - П., като към момента
същият е лишен от правоспособност, видно от приложените по делото
решения на КЧСИ. Видно от приложената по делото справка за съдимост -
рег. № 230526005000238768/ 25.06.2023 г. на РС – П. (л.47-51 от НЧХД №
542/2023 г.) въззивникът е осъждан.
На 28.02.2023г. към 17:00 часа, въззивникът И. К. посетил питейно
2
заведение, находящо се на бул. „***“, в гр. П., където имал уговорена среща
със св. И.В.М.. В един момент по телефона му позвънил въззиваемият Ц. Н..
Двамата провели разговор, който според приложената по делото справка изх.
№ 13509/10.07.2023г. от мобилен оператор „А1България“ ЕАД (л.115)
продължил 440 секунди.
При така описаната фактическа обстановка въззивният съд прави
категоричния и безспорен извод, че въззиваемият Ц. Н. не е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, като на 28.02.2023 г., около. 17,07 часа, в гр. П., да е казал
нещо унизително за честта и достойнството на И. К. К., ЕГН**********, от с.
О., общ. Троян, в негово присъствие, а именно, че е „боклук, изрод, мръсник“,
за което е бил предаден на съд.
В мотивите на обжалваната присъда решаващият съд приема, че по
отношение на инкриминираните изрази „боклук, изрод и мръсник“, не се
установява по безспорен и категоричен начин авторството на изразите и, че
същите са били изказани от страна на подсъдимия Ц. Н.. В тази връзка съдът е
съобразил, че в кокретния случай в подкрепа на повдигнатото обвинение с
тъжбата са единствено показанията на св. И.М.. В процесните показания св.
И.М. твърди, че на 28.02.2023г., е имал уговорка с тъжителя И. К., да са
срещнат в кафе, находящо се на бул. „***“ в гр. П., където да обсъдят казус
по ТД № 147/2020 г. на Окръжен съд - гр. Ловеч, по което дело той и И.Т.
И.ов, били кредитори. Излага, че около 17:00 часа бил на мястото на срещата,
където изчаквал И.Т., но тъй като видял че тъжителят К., е в заведението,
отишъл при него. Твърди, че двамата едва си разменили няколко думи и
телефонът на тъжителят за почнал да звъни. Излага, че К. му показал дисплея
на мобилния си телефон, на който било изписано „ЧСИ Н.“. Твърди още, че
след като разбрал, че се обажда Ц. Н. казал на тъжителя да включи телефона
на високоговорител. Заявява, че предполага, че разговора е бил с Ц. Н.,
защото говора на последния бил разпознаваем, с „испански акцент и леко
замазан“, като гласът му и тембърът му били своеобразни. Твърди, че
разговорът е бил кратък, като Н. казал на тъжителя : „Не ставаш за съдия,
мястото не ти е там“, което по никакъв начин не подкрепя обвинението на
частния тъжител.
В показанията си св. М. твърди, че в заведението където е станал
очевидец на процесния разговор са били той и тъжителя К.. Според описаната
3
от въззивника фактическа обстановка в тъжбата, обаче на л.2 (на гърба) : „На
масата бяхме общо четири души“. На следващо място св. М. освен това
двукратно заявява, че процесния разговор е продължил не повече от една
минута, а от приложената по делото справка от мобилния оператор
„А1България“ ЕАД се установява, че разговора е продължил 440 секунди или
малко над седем минути.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира за правилен извода
на първостепенния съд да подложи на съмнение и с по-висока степен на
критичност да преценява заявеното от св. М.. В тази връзка не следва да се
игнорира и обстоятелството, че св. И.М. сам заявява, че се намира в
приятелски отношения с тъжителя, а от друга, че е във влошени отношения с
подсъдимия, което също е основание да се приеме, че същият е заинтересуван
от изхода на делото, а показанията му не могат да се определят като
обективни и безпристрастни. В подкрепа на този извод на въззивната
инстанция е заявеното в показанията от св. М. пред първостепенния съд, а
именно : „С ЧСИ Н. имаме дълга предишна история...Той е подсъдим по моя
жалба по дело от общ характер в Окръжен съд П..След организирана и
проведена клопка в интерес на подсъдимите, наблюдаващият прокурор е
арестуван.“ (л.108-109).
На следващо място, във връзка с гореизложеното правилно
първостепенният съд е приел, че относно показанията на св. И.М. с пълна
сила важи латинската сентенция „Testis unus, testis nulus" - „Един свидетел не
е свидетел“, предвид което същите само и единствено не могат да залегнат в
основата на една осъдителна присъда.
С оглед събраните и проверени по делото доказателства не може да
бъде споделено становището на въззивника, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е
изискването на закона за постановяване на осъдителна присъда. Напротив, в
конкретния случай е налице очевиден доказателствен дефицит в подкрепа на
обвинителната теза и свързаните с нея факти и обстоятелства обективирани в
подадената тъжба. Единственият безспорно установен факт по делото е, че на
28.08.2023 г. е бил проведен телефонен разговор между тъжителя К. и лице,
което според същия е подсъдимият Ц. Н..
Изхождайки от разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, само когато обвинението е доказано по
4
несъмнен начин, а въззивният съдът счита, че в конкретния случай това не е
така, поради което, приема, че следва да бъде потвърдена като правилна
присъда № 114/20.09.2023 г., постановена по НЧХД № 542/2023 г. от П.ския
районен съд, 12 граждански състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 114/20.09.2023 г., постановена по НЧХД
№ 542/2023 г. от П.ския районен съд, 12 граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5