О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260094
06.10.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II – ри състав,
в
закрито съдебно заседание на 06.10.2020г.,
в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
При секретаря
Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдия- докладчик Пламен
Златев
в.ч.гр. дело № 3234 по описа на съда
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по частни жалби на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”- ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“България“ № 49, бл.53Е,вх.В против Разпореждания
на РС- Стара Загора по ч.гр.д.№ 1836/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора. Първата частна жалба е срещу Разпореждане, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника
Б.Г.Б. от гр.Ст.Загора, за вземанията за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги на стойност 1405.90 лв. Жалбоподателят излага подробни съображения
за неправилна преценка на заповедния съд
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, нито съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена, в замяна от друга страна. Сочи, че сключването на
споразумение за допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
кредита и е по избор на потребителя.
Твърди, че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по
договора за кредит, включително закупения пакет от допълнителни услуги, като се
е съгласил с всички условия, подписвайки съответните документи и зависи
единствено от неговата воля.Споразумението е подписано по искане на клиента и
кредиторът по никакъв начин не го е задължил да го подпише. Сочи още, че
длъжникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е използвал и
получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски
кредит, поради това не следва да се приема,че плащането на цената е
предварително, а още повече, че същата е била разсрочена за срока на кредита.
Излага доводи, че предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги не са
свързани с усвояване или управление на кредита, че същите са ясни,както и
сумите, които се претендират за тях. Поради това смята, че не е налице
обоснована вероятност,потребителят да е поставен в неравностойно положение
спрямо кредитора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното Разпореждане и да
постанови издаването на заповед за изпълнение относно претендираните със
заявлението суми. Също й да се присъдят разноски в размер на 15 лв. за
заплатена Държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Втората
частна жалба също е предявена от “ПРОФИ КРЕДИТ България”- ЕООД,
гр.София срещу разпореждане на РС- Стара Загора по същото ч.гр.д. № 1836/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора относно отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Б.Г.Б. от гр.Ст.Загора за договорно
възнаграждение на стойност 558, 21 лв. Излагат се доводи,че преди сключването
на договора, на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр,
съдържащ информация за потребителския кредит, с която той се информира относно
параметрите на договора и се съгласява като подписва екземпляра. Той не се
отказва от договора, каквато възможност му е дадена по закон. Твърди се, че
уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи
на добрите нрави. Позовава се на принципа на свободно договаряне както и, че на
клиента е ясен точният размер на дължимите суми. Спазени са законовите
изисквания и няма как да се приеме , че поведението на кредитора е
недобросъвестно. Счита, че не може да е налице недействителност поради противоречие
с добрите нрави и смята, че уговореното договорно възнаграждение е уговорено в
съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност. Моли
въззивния съд да отмени Разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение относно обжалваното вземане за договорно възнаграждение. Иска да се
присъдят разноски в размер на 15 лв. за заплатена Държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В
производството има и трета постъпила частна жалба, която е подадена отново от “ПРОФИ
КРЕДИТ България”- ЕООД,
гр.София, срещу Разпореждане на РС-
Стара Загора по ч.гр.д.№ 1836/2020г., с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземане за
законна лихва от 28.08.2019г./датата на предсрочната изискуемост/ до 10.06.2020
г./датата на подаване на заявлението в съда/. Твърди се, че съдебният акт е
неправилен и се излагат аргументите, че в заявлението, което подава кредиторът
е заявена претенция за законна лихва от датата на предсрочна изискуемост до изплащане
на вземането. Не се начислявала и не се търсела законна лихва за периода на
обявеното извънредно положение и два месеца след отмяната на същото. Законната лихва
била претендирана, като едно общо и неделимо вземане, като законна лихва следвало
да бъде присъдена и за периода, предхождащ обявяването на извънредното
положение, от датата на предсрочната изискуемост на вземането до 12.03.2020г.
Моли въззивния съд да отмени Разпореждането на РС, в частта, в която се
отхвърля издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и вместо него да се
постанови да се издаде заповед за законна лихва от датата на предсрочната
изискуемост на вземането до входиране на заявлението в съда. Също й, че
разпореждането, което се обжалва е допълнително и трябва да се присъедини към
първоначалната жалба като се разгледат в едно производство, като не трябва да
се доплаща към вече заплатената дължима Държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията
в частните жалби и данните от първоинстанционното дело, намери за установено
следното :
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по реда на чл. 410 от ГПК от “ПРОФИ
КРЕДИТ България”- ЕООД,
гр.София, срещу длъжника Б.Г.Б. *** за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1896. 19лв.- главница; 558.21 лв.- договорно задължение,
дължимо за периода от 26.09.2018г. до 28.08.2019г.; 1405.90
лв.- непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 354.01
лв.- непогасена лихва за забава,дължима за периода от 04.02.2017г. до
28.08.2019г.; законна лихва от 28.08.2019г. до изплащане на вземането; 84.29 лв.- държавна такса и 150 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит № **********/20.12.2016г., сключен
с “ПРОФИ КРЕДИТ България”- ЕООД
и Б.Г.Б. от гр.Ст.Загорпа за сумата от 3000 лв., който следва да бъде върнат на
36 месечни вноски, от който длъжникът е заплатил 18 погасителни вноски и е
изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението, за което длъжникът бил уведомен с нарочно писмо. Посочено е, че
кредитополучателят дължи съгласно договора, договорно възнаграждение в размер
на 558.21 лв., дължимо за периода от 26.09.2018г. до 28.08.2019г.– датата на предсрочна
изискуемост. Посочено е също така, че закупеният от длъжника допълнителен пакет
за допълнителни услуги възлиза в размер на 1405.90 лв. Поради изпадане на
длъжника в забава от 04.02.2017г. до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 28.08.2019г., длъжникът дължи и лихва за забава в размер на 354.01 лв.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил
заявлението, в частта, с която “ПРОФИ КРЕДИТ България”- ЕООД е
поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 558.21
лв.- договорно възнаграждение и отхвърля заявлението в частта, в която се претендират
1405.90 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е
приел, че уговорката за договорно възнаграждение е остатъчно непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, противоречащ на добрите
нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите на неустойката обезщетения и
обезпечителна функция и се превръща в необоснована санкция за длъжника и средство
за неоснователно обогатяване на кредитора.
Относно
второто обжалвано разпореждане на РС- Стара Загора по ч.гр.д.№ 1836/2020г.
оставя без уважение искането на заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ
България”- ЕООД, гр.София за присъждане на законна лихва от 28.08.2019г./датата на
предсрочна изискуемост/ до 10.06.2020г./датата на подаване на заявлението в
съда/, като неоснователно. Сумата не е упомената по размер в заявлението и
върху нея не е внесена дължимата държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.411
от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Република България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният
съд приема, че са налице пречките по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй
като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за
потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги противоречат на закона и на добрите нрави,както й клаузите,
с които се уговаря договорно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на чл.10а,
ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за
няколко различни услуги. От друга страна, това възнаграждение е определено по
размер и начислено на потребителя предварително (в самото споразумението е
посочено, че „става изискуемо с подписване на споразумението“), въпреки уговореното
му разсрочено изплащане, макар да е дължимо само за възможността за
предоставянето на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за
допълнителни услуги, в размер по-голям от този на главницата по договора за
кредит, очевидно се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието му с императивни правни
норми, споразумението за пакет от допълнителни услуги на основание чл.21, ал.1
от 3ПК се явява нищожно. Въззивният съд намира, че обсъдените клаузи носят
всички белези на неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като нарушават
изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се
приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да
бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че частните жалби са неоснователни, а разпорежданията следва да бъдат
потвърдени.
Настоящото въззивно съдебно Определение е
окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Водим от горните
мотиви , ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
от 11.06.2020г. и Разпореждане от 20.08.2020г., поставени по ч.гр.д.№ 1836/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :