и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 5/10.11.2004 год., постановена по Н.о.х.дело № 750/2001 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Салиха Фахри Емин от гр.Кърджали за виновна в това, че на 20.06.2001 год. в с.Крайно село, общ.Кърджали причинила тежка телесна повреда на Рефика Емин Кадир от с.Крайно село, общ.Кърджали, изразяваща се в черепно-мозъчна травма в дясната теменна област на главата, счупване на черепа в дясната челно-слепоочна област, контузия на мозъка, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и дясната половина на челната област и кръвоизлив в мозъка в лявата слепоочна област, довело до продължително разстройство на съзнанието й, поради което и на основание чл.128 ал.2, предл.1-во, във вр. с ал.1 от НК, я е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от З /три/ години, изпълнението на което е отложил за срок от 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. С присъдата си съдът е осъдил подсъдимата Салиха Фахри Емин да заплати на Рефика Емин Кадир от с.Крайно село, общ.Кърджали, сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди -болка и страдание, по предявения граждански иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2001 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв. Осъдил е подсъдимата Емин да заплати на Рефика Емин Кадир от с.Крайно село направените по делото разноски в размер на 50 лв.; а по сметка на Кърджалийския районен съд – да заплати направените деловодни разноски в размер на 420 лв. и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 160 лева. Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Салиха Фахри Емин от гр.Кърджали, която чрез защитника си я обжалва като незаконосъобразна и необоснована. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно бил признал подсъдимата за виновна и я осъдил по предявеното й обвинение, въпреки допуснати на досъдебното производство на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемата. Счита, че подсъдимата не е извършител на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, като това не било доказано по несъмнен и категоричен начин, а присъдата не можела да почива на предположения. Твърди, че събраните по делото доказателства не сочат еднозначно подсъдимата като извършител на деянието, а в своята съвкупност очертавали фактическа обстановка, от която можело да се направи извод, че автор на деянието е племенника на подсъдимата – Фахри Икбал Керим, който обаче не бил разпитан по делото нито като уличен, нито като свидетел, макар и в обвинителният акт да се сочи като присъствувал на местопрестъплението. Този съществен процесуален пропуск опорочавал целият наказателен процес. Развиват се подробни съображения, че делото не е било изяснено от фактическа и правна страна във връзка със събирането и проверката на доказателствата, както и че присъдата е била постановена при непълнота на доказателствата, отново във връзка с непровеждането на разпит на Фахри Икбал Керим. Счита, че неправилно съдът е игнорирал част от свидетелските показания. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, като делото бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, или подсъдимата да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа жалбата си така, както е предявена. По отношение жалбата на гр.ищец и частен обвинител изразява становище, че същата е неоснователна. Присъдата е обжалвана и от гражданския ищец и частен обвинител Рефика Емин Кадир от с.Крайно село, общ.Кърджали, която чрез защитника си твърди, че същата е неправилна – необоснована и несправедлива. Счита, че с оглед изключително тежките съставомерни последици за пострадалата, размерът на наказанието и размерът на уважения граждански иск са необосновано и несправедливо занижени.Прави се искане за увеличаване размера на наложеното на подсъдимата наказание “лишаване от свобода”, за отмяна на приложението на чл. 66 от НК, както и за увеличаване размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. В съдебно заседание защитника на гр.ищец и частен обвинител поддържа жалбата си така, както е предявена. По отношение на жалбата на подсъдимата изразява становище, че същата е неоснователна. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че и двете жалби са неоснователни. Счита, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били събрани достатъчно доказателства, които са дали основание на съда да постанови правилен и законосъобразен съдебен акт, като намира наложеното на подсъдимата наказание за справедливо, съответствуващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Намира за справедливо също и присъденото от съда обезщетение на пострадалата. Моли присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По жалбата на подсъдимата Салиха Фахри Емин. Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимата обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в съдебното следствие пред настоящата инстанция са допуснати и събрани нови гласни доказателства, чрез повторен разпит на вещото лице д-р Маринов, изготвил съдебно-медицинска експертиза на досъдебното производс‗во. От събраните по делото и от двете съдебни инстанции доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 20.06.2001 год. подс.Салиха Емин и племенника й Фахри Икбал Керим, постоянно живущ в Република Турция, посетили имота на първата в с.Крайно село, общ.Кърджали, представляващ урегулиран имот, с построена в него къща. Между подсъдимата и собствениците на съседния имот– св.Апти и Рефика Кадир, съществувал спор за границата между двата имота, като неколкократно подсъдимата била премахвала колчетата, обозначаващи границите на имота на св.Апти Кадир, определена от специалист от Община Кърджали, което наложило намесата и на районния инспектор за района на с.Енчец. Семейство Кадир за пореден път били поставили с колчета с тел между тях, разделящи двата имота. На инкриминираната дата подс.Емин и племенника й Фахри Керим прерязали телта и измъкнали колчета, тъй като подсъдимата не била съгласна с така определената граница и в местото на семейство Кадир попадало овощно дърво - кайсия, което подсъдимата считала за свое. Прерязването на телта и измъкването на колчетата било видяно от св. Самет Рафет Кадир - внук на Апти и Рефика Кадир, който уведомил баба си и дядо си за случилото се. Св. Апти и Рефика Кадир излезли на двора и се насочили към спорната граница на имота, като след тях натам се запътили и внукът им Самет Кадир и снаха им Сабрие Хасан Кадир. Св.Апти Кадир и Рефика Кадир, от една страна, и подсъдимата и племенника й Фахри Керим, от друга, се скарали, като подс.Емин взела един камък и го хвърлила към св.Рефика Кадир, удряйки я в областта на гърдите. Двете жени се хванали за косите и започнали да се дърпат, скубят, дерат и бутат. Другите присъстващи ги разделили, като св.Апти Кадир отново настоял подсъдимата и племенника й да напуснат имота му и да не берат плодове от овощните му дървета. Вместо да напуснат имота, подсъдимата продължила с агресивното си поведение, като взела един кол и ударила св.Апти Кадир в областта на корема. Последният успял да издърпа кола от ръцете й и го хвърлил настрани, но в същото време Факри Керим го ударил по ръката с кол, като му счупил основата на първата дланна кост на дясната ръка. Подсъдимата Салиха Емин взела друг кол от струпаните наблизо такива и с него нанесла силен удар по главата на св.Рефика Кадир, в областта на темето. Последната паднала на земята, от раната на главата й потекла кръв, като при падането св.Рефика Кадир се търкулнала по намиращите се наблизо стълби, водещи към първият етаж от къщата на подсъдимата. Виждайки това, подсъдимата и племенника й избягали от мястото. Пострадалата Рефика Кадир и св.Апти Кадир отишли при Районният инспектор за с.Енчец – св.Сали Кадир, където се оплакали за станалото, пред когото Рефика Кадир споделила, че е била ударена от подсъдимата, след което била откарана в ЦСМП - Кърджали, като след преглед била настанена на лечение в хирургично отделение при МБАЛ “д-р Атанас Дафовски”- гр.Кърджали, а на 22.06.2001 год. била транспортирана в НХК при ВМИ - гр.Пловдив за оперативно лечение. От приетото като доказателство по делото заключение по извършената съдебномедицинска експертиза се установява, че на Рефика Емин Кадир са били причинени черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата, счупване на черепа в дясната челно-слепоочна област, контузия на мозъка, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясната половина на челната област и кръвоизлив в мозъка в лявата слепоочна област, които към момента на причиняването им са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с оглед представени по делото доказателства за промяна в здравословното състояние на пострадалата Рефика Кадир, е назначена тройна съдебномедицинска експертиза. От заключението по последната, прието като доказателство по делото от първоинстанционният съд, е било установено, че здравословното състояние на Рефика Емин след претърпяната черепно-мозъчна травма на 20.06.2001 год. и последващата трепанация се е променило, като независимо от последвалото лечение в амбулаторни условия от психиатри и невролози, са се развили прояви на травмена енцефалопатия, включваща церабрастенен синдром с постоянно оплакване от главоболие; астенен синдром с прояви на физическа и психическа уморяемост и психо-органичен синдром с брадипсихия, интелектуално снижение, паметови разстройства до степен дезориетация за време и място, невъзможност да извършва дейности, поради забравяне на последователността им, емоционална лабилност със страхово-хипохондрични и дистимни колебания. Вещите лица считат, че тази промяна е в регистъра на локалния психосиндром с неустойчивост на състоянието, снижение на интересите и загубена трудоспособност, като възстановителния период е продължителен, от порядъка на месеци и години, а отделни симптоми могат да персистират през целият живот. Вещите лица дават заключение, че описаните увреждания са довели до продължително разстройство на съзнанието й, като същите са в пряка причинна връзка именно с претърпяната черепно-мозъчна травма през м.юни 2001 год. Описаното увреждане, представляващо тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2, във вр. с ал. 1 от НК е дало основание на прокурора да измени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда на чл. 285 НПК /отм./ обвинението – от първоначално предявеното на подсъдимата обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в обвинение по чл. 128 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като именно по така измененото обвинение се е произнесъл и първоинстанционният съд с обжалваната в настоящото производство присъда. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства- обясненията на подс.Салиха Емин, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на св.Рефика Кадир, дадени по същото дело на досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 279 ал.3, във вр. с ал.1 т.3 от НПК /отм./, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Апти Кадир, Самет Кадир, Сабрие Кадир, Мустафа, Сали Кадир, Бекир, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Дурмуш, Тасим Кадир, Халил, Сеидахмед и Керим, които съдът кредитира частично; от писменото заключение на вещите лица д-р Маринов, д-р Дъгова и д-р Георгиева по назначената по делото пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза и показанията им в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; от показанията на вещото лице д-р- Маринов, дадени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция не дава вяра на дадените пред първоинстанционния съд обяснения на подс.Салиха Емин в частите им, в които твърди, че на 20.06.2001 год. Апти Кадир, Рефика Кадир и Сабрие Кадир го нападнали с тояги и камъни, като Рефика Кадир я ударила с камък по главата, при което избягала по стълбите към първия етаж на къщата; че не тя ударила Рефика Кадир с кол по главата, а пострадалата била ударена от племенника на подсъдимата – Фахри Керим, при което Рефика Кадир паднала по стълбите; както и че Апти Кадир я бил ударил със сопа по ръцете. Обясненията на подсъдимата в посочените им части са нелогични, противоречиви, като не кореспондират с останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от същите. Така, от показанията на св.Рефика Кадир, Апти Кадир, Самет Кадир и Сабрие Кадир, които са непосредствени очевидци на случилото се, по несъмнен начин се установява, че подсъдимата и племенника й Фахри са започнали конфликта, като подсъдимата при възникналия спор с Рефика и Апти Кадир относно границите на съседните им имоти, е хвърлила камък, с който е ударила Рефика Кадир в областта на гърдите, след което е взела дървен кол, с който е ударила св.Апти Кадир в корема; а след отнемане на кола от ръцете й от посочения свидетел, подсъдимата е взела друг такъв, като именно тя е нанесла с него силен удар по главата на пострадалата Рефика Кадир, която е паднала окървавена по стълбите. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и непротиворечиви помежду си, като в подкрепа на същите са и други косвени доказателства по делото – показанията на св. Мустафа, Сали Кадир и Сали Бекир, пред които още на инкриминираната дата, а и по-късно в болницата, пострадалата Рефика Кадир е посочила именно подс.Емин като автор на деянието. Не без значение в тази връзка са и противоречията в обясненията на подс.Емин, дадени пред различните състави на първоинстанционния съд – веднъж същата категорично е отричала тя или племенника й да са удряли пострадалата Рефика Кадир, като е твърдяла, че последната е паднала по стълбите и се е самонаранила; докато впосÙедствие твърди, че точно племенника й Факри Икбал Керим е ударил св.Рефика Кадир, като обяснението й за тези противоречия е нелогично и наивно – че племенника й бил млад човек и затова първоначално не била дала такива обяснения, каквито дава впоследствие. Показанията на посочените по-горе свидетели, които съдът изцяло кредитира, се подкрепят косвено и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, като вещите лица установяват, че по-вероятния механизъм на причиняване на телесните увреждания на пострадалата Кадир е чрез нанасяне на силен удар с тъп предмет, отколкото от падане, с оглед мястото на най-значителното увреждане – в теменната област на главата, по срединната линия, т.е. показанията на посочените свидетели съответствуват изцяло на обективните находки при констатираните увреждания на пострадалата Кадир. В тази връзка и с оглед изложеното по-горе следва да се отбележи, че без правно значение в случая е обстоятелството, че основните свидетели – очевидци, са в близки родствени връзки помежду си, като анализа на показанията им показва, че същите не са се показали като явно заинтересовани от изхода на делото, каквото оплакване прави защитата на подсъдимата във въззивната жалба. Или, очевидно е, че обясненията на подс.Емин в посочените им части представляват защитна версия, целяща да я оневини за извършването на деянието, за което й е предявено обвинение. Съдът не дава вяра и на показанията на св. Дурмуш, Тасим Кадир, Халил, Сеидахмед и Керим в частите им, с които установяват, че са чували – непосредствено или опосредено от трети лица, св.Апти Кадир да казва, че Фахри Керим бил ударил жена му, но тъй като същият бил избягал от страната, ще търсят обезщетение от подс.Емин. Показанията на тази група свидетели са косвени, същите представляват опосредено изявление на св.Апти Кадир, което същият категорично отрича да е правил, а и тези показания не се подкрепят от останалите преки и косвени доказателства, кредитирани от съда, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал, впрочем, и първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Салиха Фахри Емин е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.28 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на 20.06.2001 год. в с.Крайно село, общ.Кърджали, причинила на Рефика Емин Кадир от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в причинено продължително разстройство на съзнанието. Съвкупността от събраните по делото преки и косвени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, води до единствено възможния и несъмнен извод, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимата Емин. С оглед безспорно установените обстоятелства и относно повода /мотива/, времето, мястото и начина на нанасяне на телесните увреждания на пострадалата Рефика Кадир, които напълно съответствуват на обстоятелствата по повдигнатото с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление на подс.Емин, крайният извод на първоинстанционният съд относно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата по възведеното й обвинение, е напълно обоснован, правилен и законосъобразен. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и причините за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло. Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимата, изложено в жалбата – че съдът бил допуснал процесуален пропуск, като не бил издирил и призовал като свидетел племенника на подс.Емин – Фахри Керим, което опорочавало целият процес; че присъдата била постановена при непълнота на доказателствата, при неизяснена фактическа обстановка /които оплаквания отново се обосновават с непризоваването като свидетел на Фахри Керим/; както и че съдът бил игнорирал показанията на св.Дурмуш, Тасим Кадир, Халил и Салимехмед. Това е така, тъй като както първоинстанционният съд, така и настоящата съдебна инстанция са направили всичко възможно за призоваване на Фахри Керим като свидетел, вкл. и чрез изпълнение на международна съдебна поръчка /тъй като свидетелят Керим постоянно живее в Република Турция/, но призоваването и разпита му като такъв са се оказали обективно невъзможни. Освен това, както първоинстанционният съд, така и настоящата инстанция намира, че фактическата обстÓновка е напълно изяснена, вкл. и без разпита на искания от защитата на подсъдимата свидетел, като въз основа на така установената фактическа обстановка могат да бъдат направени обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение на вината и отговорността на подс.Емин, т.е. не са налице твърдяните в жалбата пороци на присъдата – по отношение на допуснати процесуални нарушения и непълнота на доказателствата. Що се отнася до оплакването на защитата на подсъдимата по отношение игнорирането от първоинстанционния съд на показанията на посочените в жалбата свидетели, то както бе посочено по-горе в мотивите, същото е неоснователно, той като показанията на посочените свидетели са обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд, съпоставени са с останалите доказателства по делото, като съдът правилно ги е отхвърлил, излагайки и съображенията си за това. Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал степента на телесните увреждания на пострадалата Рефика Кадир, а именно – тежка телесна повреда, с оглед заключението на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд относно осъществяване на деянието от подсъдимата и от субективна страна – че същата е извършила престъплението при форма на вината - пряк умисъл: съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, като умисълът й е обективиран в поведението й, с оглед силата, насоката, средството и начина на нанасяне на уврежданията на пострадалата. При налагане на наказанието на подсъдимата Емин, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността й обстоятелства – възрастта й, чистото й съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на дееца, завишената степен на обществена опасност на деянието, с оглед тежките съставомерни последици за пострадалата, като е приел, че с оглед на тях на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години. Съдът е приел също, че с оглед липсата на формални пречки за приложение на института на условното осъждане и за поправяне на подсъдимата и постигане целите на наказанието, следва изпълнението на така наложеното на подсъдимата наказание да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК, за срок от 4 години. Крайните изводи на първоинстанционния съд по отношение на размера на наказанието на подсъдимата и отлагане на изпълнението на същото, настоящата инстанция намира за обосновани и законосъобразни, като не е необходимо същата да бъде изолирана от свойствената си семейна и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на наложеното й наказание. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимата наказание е справедливо, като напълно отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дееца и тежестта на съставомерните последици, същото е достатъчно за постигане в пълна мяра целите на наказанието по чл. 36 от НК – да въздействува поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо спрямо подсъдимите и другите членове на обществото. Обжалваната присъда в гражданско-осъдителната й част е правилна, обоснована и законосъобразна. С оглед изложеното по-горе относно виновното и противоправно поведение на подсъдимата Емин, от което на пострадалата Рефика Емин Кадир са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от нанесените й от подсъдимата увреждания, правилно първоинстанционният съд е ангажирал деликтната отговорност на подсъдимата за обезвреда на вредите. Настоящата инстанция намира, че присъденото на гр.ищец обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. е справедливо, необходимо и достатъчно да възмезди пострадалата от престъплението за претърпените увреждания, подробно описани в съдебно-медицинската експертиза, довели до продължително разстройство на съзнанието й, като не са налице предпоставки за намаляването му.
По жалбата на частния обвинител и гр.ищец Рефика Емин Кадир. Жалбата е неоснователна. По изложените по-горе съображения на настоящият състав относно наказателната и гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда, съдът намира, че не са налице предпоставки за увеличаване на наложеното на подс.Емин наказание „лишаване от свобода”; както и за отмяната на разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК. Неоснователно по изложените съображения е и искането за увеличаване на обезщетението за претърпените от тъжителя от престъплението неимуществени вреди, над присъдения с обжалваната присъда размер. Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й части, наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/10.11.2004 год. по Н.о.х.дело № 750/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |