Решение по дело №147/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ..........., град Шумен, 17.06.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                        Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                                           2. Бистра Бойн                                                                          

 

при секретаря В. Русева

и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №147 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от ДФ „Земеделие“ град София, чрез пълномощник ст. юрисконсулт М. А., срещу Решение №260101/01.03.2021 г. на Шуменския районен съд, постановено по АНД №2302/2020 г. по описа на същия съд.

   Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът излага подробни доводи, че не са налице приетите от съда съществени нарушения на процесулните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, както и са налице безспорни доказателства за осъщественото нарушение от санкционираното лице. Излага и подробни аргументи, че липсват основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до обратните изводи, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. По тези съображения касаторът отправя искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено НП №01-2600/6325 от 01.12.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

   Ответната страна „Ваком МП“ ООД град София, представлявана от управителя В.Н., редовно призована, се явява лично управителя, заедно с адвокат С. А. при САК, редовно упълномощен. Изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата касационна инстанция.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество намира същата за неоснователна и предлага атакуваното Решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

   С атакуваното решение съдът е отменил изцяло Наказателно постановление №01-2600/6325 от 01.12.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София, с което на основание чл.72а ал.2 във вр. с чл.74 ал.4 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/, на ответника „Ваком МП“ ООД град София, за извършени 21 бр. нарушения по чл.55б ал.5 изр.първо от ЗПООПЗПЕС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 лева за всяко нарушение.

   Спор по фактите няма между страните. Спорът е по отношение приложение на процесуалния и материалния закон, с оглед събраните по делото доказателства.

   Решаващият съд е приел от фактическа и правна страна, че при извършена проверка от контролните органи на ДФ „Земеделие“ в периода 02.06.2020 г. – 12.06.2020 г. в млекопреработвателното предприятие на санкционираното дружество в град Шумен, е установено изкупени количества сурово мляко от дружеството с цел преработка и/или препродажба от производители, чиито договори не са регистрирани в срок в ДФ „Земеделие“.

   Въз основа на тези констатации на ответника е съставен АУАН №03/07/01 на 16.06.2020 г. от длъжностно лице, извършило проверката, в който акт е отразено следното като описание на нарушението „При извършена проверка в МПП на бенефициера в град Шумен, който е регистриран като първи изкупвач на сурово мляко в МЗХГ, се констатира, че за периода 01.04.2019 г. – 31.05.2020 г. са установени изкупени количества сурово мляко с цел преработка и/или препродажба от производители, чиито договори не са регистрирани в срок в ДФ „Земеделие“, съгласно приложен списък с 21 бр. Договори, с което е нарушена нормата на чл.72а ал.2 от ЗПООПЗПЕС. Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП, в което вече е са описани подробно договорите, в какво се изразява нарушението и датата на извършване на нарушението. Изрично е посочено, че е нарушена нормата на чл.55б ал.5 изр.първо от ЗПООПЗПЕС, както и е определена санкция за всяко нарушение.

   Въз основа на тези факти и събраните по делото писмени и гласни доказателства решаващият съд е констатирал, че в АУАН липсва описание на нарушенията, дата и място на извършване, както и неправилно е посочена коя норма е нарушена. Съдът е приел също, че при съставяне на АУАН е нарушена и разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя. По отношение на издаденото НП решаващият съд е приел, че в същото не е посочено място на нарушението, както и неправилно за част от нарушенията е определена датата, на която е извършено нарушението. Въз основа на това съдът е достигнал, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Извел е и изводи, че за всяко е едно нарушение са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Настоящата касационна инстанция изцяло споделя както установената фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи от решаващия съд, с изключението на извода за нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

   Неправилно решаващият съд е извел извода, че в случая е нарушено правилото на чл.40 ал.1 от ЗАНН, вменяващо задължение актът за бъде съставен в присъствие на нарушителя, тъй като не е изпращана покана на представител на дружеството за съставянето на акта. Безспорно изписването на АУАН е извършено в отсъствие на нарушителя, което обаче не е същността на задължението по чл.40 ал.1 от ЗАНН. Съставянето на акта в присъствие на нарушителя не означава санкционираното лице да бъде непосредствено до актосъставителя, а вменява задължение нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта, преди да му бъде връчен. Това е целта на закона, а именно лицето да бъде наясно за какви обстоятелства и за какви нарушения му е съставен акта. Видно от приложения по делото АУАН представителят на санкционираното дружество лично е положил подпис в графата, че е запознат със съдържанието на акта, с което не е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

   Горното обаче не влияе върху крайния резултат, обуславящ правилност на атакуваното решение на РС град Шумен.  

   Законосъобразни са изводите на съда, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Безспорно в процесния АУАН липсва каквото и да е описание на нарушенията, още по-малко посочване на дата и място на извършване на нарушенията. Посочването на 21 броя Договори и то като препратка към приложение към акта по никакъв начин не покрива изискването на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН. Едва с НП са описани конкретните нарушения. Задължението обаче и в АУАН да бъдат описани нарушенията е свързано с правото на защита на санкционираното лице и в частност с подаване на възражение срещу акта. При липса на посочените реквизити санкционираното лице е лишено от възможността да е наясно точно какво е нарушил, която и къде го е нарушил и съответно да организира защитата си чрез подаване на възражение срещу акта.

   Законосъобразни са изводите на решаващия съд е за липса на посочено място на извършване на нарушението в издаденото НП. Посочено е място на извършване на проверката, период на проверката, което обаче не съставлява място на нарушението, с оглед самото нарушение. Доколкото на дружеството е вменено нарушение, че не е регистрирало в законоустановения срок процесните договори в ДФ „Земеделие“, то явно мястото на нарушението не е мястото на извършване на проверката. Правилни и са изводите на съда, че за част от нарушенията неправилно е определена датата на извършването им. От момента на изтичане на 30-дневния срок, в който е следвало да бъдат регистрирани договорите, е налице неизпълнение, а не от момента, в който е извършено първото изкупуване по договора. Такава дефиниция за срок няма в закона.

   Настоящата касационна инстанция приема, че в настоящата хипотеза са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на всяко едно нарушение. В тази връзка мотивите на РС град Шумен изцяло се споделят и не следва да бъдат преповтаряни, поради което съдът препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК.

   Само за изчерпателност следва да се допълни следното: Административен съд град Шумен е последователен в съдебната си практика по отношение приложение на чл.28 от ЗАНН, като винаги е приемал, че маловажността на едно нарушение следва да се преценява конкретно с оглед обстоятелствата при които е извършено, поведението на дееца и наличието или не смекчаващи вината обстоятелства. Безспорно в настоящата хипотеза се касае за предприети действия от страна на дружеството по регистрация на договорите, преди да бъде извършена проверката. Касае се за закъснение в порядъка между 3-5 дни след изтичане на срока, както и действително не е налице настъпила вреда, поради което законосъобразно е прието от съда, че е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН за всяко едно от нарушенията.

  С оглед гореизложеното, касационната инстанция приема, че като е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, без да са налице сочените от жалбоподателя касационно основание за отмяната му. Касационната жалба е неоснователна, а Решението на Шуменския районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

   С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски пред настоящата касационна инстанция, представляващи договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 840.00 лв. Направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като е в минимума, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 във вр. с чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260101/01.03.2021 г. на Шуменския районен съд, постановено по АНД №2302/2020 г. по описа на същия съд.

   ОСЪЖДА Д. фонд „З.“***, представляван от изпълнителния директор да заплати на „Ваком МП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Н., направените по делото разноски в размер на 840.00 /осемстотин и четиридесет лева/ лв.

   Решението е окончателно.

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

                                                                                                  2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.06.2021г.