РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.
33698/16.12.2022 г. от М. А. В.,представлявана от адв.С. Й. против решение №
1537/02.12.2022 г. ,постановено по гр.д. 1537/02.12.2022г. по описа на ОС –
Пловдив, с което е отхвърлен предявения от М. А. В., ЕГН **********, от гр.
П., ул. Ц. Д. № **, със съд. адрес: гр. П., ул. Й. Г. ***, ет. *, оф. *, чрез адв. С.
Й., срещу М. И. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. С. С. **, ет. *, ап. *, със съд.
адрес: гр. П., ул. Р. Д. **, ет. *, офис**, чрез адв. И. М., осъдителен иск по чл.
284, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 49 253 лв., дължима на основание договор за
поръчка, инкорпориран в пълномощно с нот. заверка на съдържанието и
подписите от 19.03.2021 г. на нотариус М. П. - А., рег.№ *** на НК, като
погасена чрез прихващане по запис на заповед от 19.03.2021 г. с поемател М.
А. З. за сумата от 70 000 лв., с падеж 12.04.2021 г., джиросан на 15.04.2021 г.
в полза на М. И. З., .Поддържат се съображения за неправилност и
необоснованост на решението и е заявено искане същото да бъде отменено и
да бъде постановено друго , с което искът й да бъде уважен .Претендира
1
заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна М. И. З. ,представлявана от
адв.М. , с който се оспорва въззивната жалба и се заявява искане обжалваното
решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено ведно с
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е иск от М. А. В. против М. И. З. за
заплащане на сумата от 49 253 лв. ,дължима от втората на първата по силата
на неформален договор за поръчка по повод покупко-продажба на недвижим
имот ,по който ответницата не изпълнила задължението си по отчетната
сделка да предаде получената в изпълнението на поръчката искова сума.
Ищцата е твърдяла ,че в края на 2019 г. ,поради необходимост от
парични средства ,се запознала с лицето М. З. ,съпруг на ответницата,
посочен й от нейна близка като човек ,който може да й помогне в набавянето
на средства . С негова помощ изтеглила кредит от Л. к. ,за обезпечение на
който ипотекирала свой недвижим имот .Ищцата работела в хотел в гр.П. по
трудово правоотношение, но поради епидемологичната обстановка през
2020 г.била временно отстранена от работа ,поради което не била в състояние
да заплаща вноските по ипотечния кредит и по други бързи кредити ,които
имала ,което наложило изтеглянето на нов кредит от „К. К. Б.“ АД срещу
учредяване на договорна ипотека върху същия недвижим имот ,с които
парични средства погасила кредита към Л. к. ,а с друга част от парите
погасявала вноски по другите й кредитни задължения .Тъй като отново и
трябвали пари и забавяла вноските си по ипотечния кредит ,през февруари
2021 г. се свързала с лицето М. З. за помощ, който й предложил доверено
нему лице да изтегли кредит от банка като за целта ищцата му прехвърли
собствения си недвижим имот,но тогава същата взела решение да продаде
имота и така да погаси всичките си кредитни задължения ,за което отново
потърсила помощта на З. ,който я уверил ,че има купувач ,но трябва да
упълномощи съпругата му – ответницата М. З. ,за да може да се „движат
2
нещата „ .Така на 19.03.2021 г. ищцата упълномощила ответница да продаде
собствения и имот с право да получи продажната цена ,след което да погаси
задълженията й към „К. а. Б.“ООД . Сочи се от ищцата ,че собственият й
недвижим имот е бил продаден за сумата от 120 000 лв. като поради съмнения
в добросъвестността на ответницата първата се свързала с нотариус Б. и
установила ,че сумата от 70 747 лв. са преведи по сметка на „К. а. Б. „ООД за
погасяване на кредита й ,а останалата част от 49 253 лв. са постъпили по
сметка на ответницата ,която парична сума ,въпреки неколкократно
отправяното искане ответницата да й я преведе ,същата не е сторила това и до
настоящия момент.
Ответницата М. И. З. оспорва предявеният иск като е поддържала ,че
действително на 19.03.2021 г. е била упълномощена от ищцата да продаде
собствения й недвижим имот като в изпълнение на поръчката на 23.04.2021
г. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на имота с лицето
К. В. за сумата от 120 000лв. ,а окончателния такъв е бил сключен на
27.04.2021г. като част от продажната цена е преведа по сметка на „К. а. Б.
„ООД да цялостно погасяване на задължението на ищцата по кредита ,а
другата част от 49 253 лв. е преведена по сметка на ответницата , с която част
се погасява част от задължението на ищцата ,произтичащ от запис на заповед
от 19.03.2021 г,по който тя е издател ,а поемател М. З. и който запис на
заповед е джиросан от последния в полза на ответницата на 15.04.2021 г.
Заявила е твърдения ,че с нотариална покана ,връчена на ищцата на 11.05.2021
г. е направила извънсъдебно възражение за прихващане на задължението й по
отчетната сделка със задължението на ищцата по записа на заповед,поради
което не съществува ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищцата
,произтичащо от неизпълнена отчетна сделка по договор за поръчка ,сключен
между страните. За изясняване на фактологията и предвид оспорването от
страна на ищцата ,че не съществува вземане в полза на ответницата
,произтичащо от запис на заповед ,последната ,чрез процесуалния си
представител ,в първото съдебно заседание е ,уточнила ,че се касае за
предоставен на 19.03.2021 г. заем от З. в полза на ищцата в размер на 70 000
лв. ,за обезпечение на който е подписания от последната запис на заповед от
същата дата ,във връзка с който заем и условията на неговото връщане
страните са подписали спогодба от 21.04.2021 г. ,както и че уговорката е била
с остатъка от продажната цена ищцата да погаси част от заема към З. като
3
същият бъде заплатен по сметка на ответницата ,на която З. джиросал записа
на заповед ,обезпечаващ каузалното заемно правоотношение.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че от
доказателствата по делото безспорно се установява ,че между страните е
сключен неформален договор за поръчка ,по силата на който ищцата е
възложила на ответницата ,като я е упълномощила ,да продаде собствения й
недвижим имот , което задължение З. изпълнила като продала имота на трето
лице за сумата от 120 000 лв. като с част от сумата погасила кредита на
ищцата към „К. а. Б. „ООД , а остатъка получила по своя банкова сметка
,каквото възможност изрично е предвидена в договора за поръчка
,обективиран в пълномощното.
На следващо място е приел за установено ,че ищцата и трето лице -М.
З., са сключили на 19.03.2021 г. договор за паричен заем в размер на
70 000лв. ,който не е върнат от ищцата и който тя се съгласила да погаси чрез
продажба на собствения й имот, за което упълномощила ответницата,ведно с
договор за поръчка ,който заем е обезпечен със запис на заповед ,издаден от
ищцата с поемател М. З..Приел е понататък ,че този запис на заповед е
джиросан на ответницата ,поради което след изпълнение на поръчката между
страните са налице две насрещни изискуеми и ликвидни вземания –
вземането на ищцата по отчетната сделка и вземането на ответницата по
записа на заповед ,с които две насрещни вземания ответницата с нарочно
изявления ,достигнало до ищцата,2 направила прихващане ,поради което е
направил извода ,че ответницата е изпълнила задължението си по чл.284 ал.3
от ЗЗД и така предявения иск е неоснователен .Не е възприел за основателно
възражението на ищцата относно реалното получаване на заемната сума ,тъй
като представената по делото извъсъдебна спогодба опровергава същото.
Безспорно е по делото ,че с пълномощно от 19.03.2021г. ,с нотариална
заверка на подписите и съдържанието,обективиращо неформален договор за
поръчка, ищцата М. В. е упълномощила ответницата М. З. да я представлява
пред нотариус и трети лица с правото да се разпореди със собствения й
недвижим имот ,подробно индивидуализиран ,при цени и условия ,каквито
намери за добре ,включително сама на себе си ,включително и с правото да
получи продажната цена както по банкова сметка на ищцата ,така и по
собствена на упълномощената банкова сметка.
4
Не е спорно също така ,а и се установява от представения нотариален
акт № 107 / 27.04.2021 г. на Нотариус В. Б. ,че на посочената дата
ответницата ,в качеството й на пълномощник на ищцата е продала на трето
лице собствения на В. имот за сумата от 120 000 лв. ,която се заплаща както
следва : сумата от 70 747лв. е заплатена преди подписване на нот.акт по
сметка на „К. а. Б. „ ООД за погасяване на всички задължения до момента
,произтичащи за продавача от описаните там договори за кредит ,а остатъка
от 49 253 лв. е заплатен преди подписване на нот.акт по банковата сметка на
ответницата в П. и. б. АД.
По делото е представен запис на заповед от 19.03.2021 г. с издател
ищцата В. и поемател М. З. ,съпруг на ответницата , с който първата
безусловно се е задължила да заплати на втория сумата от 70 000 лв. на
12.04.2021 г. ,който запис на заповед е джиросан на ответницата на 15.04.2021
г. ,във връзка с което ,с нотариална покана от 10.05.2021 г. , получена от
ищцата на 11.05.2021 г., З. , уведомява първата за извършените от нея
фактически и правни действия ,свързани с разпоредителната сделка и
получената продажна цена ,както и е направила изявления за прихващане
между дължимия от нея на ищцата остатък от цената ,получена от проданта и
задължението на ищцата към ответницата по записа на заповед до размера на
по -малкото от тях ,а именно 49 253 лв.
Представена е по делото договор за спогодба от 21.04.2021 г. ,сключена
между ищцата ,от една страна ,и М. З. – от друга , с което страните по
спогодбата са се съгласили ,че сумата от 70 000лв. ,дадена в заем на
19.03.2021 г. ,обезпечен със запис на заповед ,издаден в полза на З. , не е
върната към момента от В. ,както и че сумата от 70 000 лв. ще бъде
възстановена от В. на З. чрез продажба на собствения й недвижим имот,
описан подробно,като сумата от продажбата ще постъпи по сметка на
ответницата ,съпруга на З..Тази спогодба е била оспорена от ищцата в частта
,касаеща полагането на подписите като същата е настоявала ,че не е
подписвала такъв документ ,а подписите са взето от друг документ и
пренесени върху договора за спогодба. Това оспорване остана недоказано
доколкото изслушаната и приета по делото СГЕ установява ,че подписът на
ищцата е изпълнен именно от нея и не е полаган върху друг документ
,впоследствие прехвърлен върху договора.
5
Неоснователно е възражението на ищцата , което се поддържа и с
въззивната жалба ,че обсъдения договор за спогодба като ново писмено
доказателство ,представено от ответницата след отговора ,в първото по
делото съдебно заседания било е недопустимо такова доколкото преклузия за
представяне на нови писмени доказателства в първото по делото заседание не
е налице.
С оглед гореизложеното могат да бъдат направени следните изводи: с
договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия като довереникът е
длъжен да уведоми доверителя за изпълнение на поръчката ,както и да му
даде сметка и да му предаде всичко ,което е получил в изпълнение на
поръчката. В светлината на казанато и доколкото с гореупоменатото
пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието ,ищцата е
възложила на ответницата извършване на редица правни действия ,то следва
да се приеме ,че между страните е налице правно валидно възникнало
мандатно правоотношение ,което обстоятелство не е и било спорно.В
изпълнение на задълженията си като довереник ответницата се е разпоредила
от името и за сметка на доверителя,бдейки и нейн пълномощник, със
собствения й недвижим имот като същият е продаден за сумата от 120 000лв.,
заплатена както следва – 70 747 лв. в полза на финансова институция за
погасяване на всички задължения на ищцата по кредити ,и 49 253 лв.
,постъпила по сметка на довереника .С нот.покана,получена от ищцата на
11.05.2021 г. ответницата ,в качеството й на довереник ,я е уведомила за
изпълнение на поръчката като същевременно е направила и изявление за
прихващане между задължението й да предаде парите по отчетната сделка със
задължението на ищцата да заплати сумата от 70 000 лв. по записа на заповед
,издаден в полза на трето лице ,но джиросан впоследствие на ответницата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката ,че доколкото
ответницата е въвела каузално правоотношение ,във връзка с което е издаден
записа на заповед ,която връзка не е установена по делото ,то извършеното
възражение за прихващане не е породило правно действие.Представеният и
обсъден по-горе договор за спогодба между ищцата и М. З. ,поемател по
записа на заповед безспорно установява наличието на заемно
правоотношение ,по което ищцата е заемополучател ,за сумата от 70 000 лв.
,за обезпечение на който е издаден процесния запис на заповед в полза на З.
6
,който впоследствие е джиросан на ответницата.Следователно налице са две
насрещни изискуеми и ликвидни вземания – на ищцата ,произтичащо от
отчетната сделка по мандатното правоотношение ,и на ответницата
,произтичащо от записа на заповед ,поради което с изявлението на
последната ,достигнало до ищцата на 11.05.2021 г. ,правните последици на
заявеното с него възражението за прихващане са настъпили и двете
насрещни вземания се явяват погасени до размера на по- малкото от тях
.При това положение единственият възможен извод ,е че задължението на
довереника по отчетата сделка към доверителя е погасено чрез прихващане и
искът на В. ,намиращ основание именно в неизпълнение на това задължение
на ответницата е неоснователен ,поради което следва да се отхвърли.
До същите фактически и правни изводи е стигнал първоинстанционният
окръжен съд и като е отхвърлил предявения от В. против З. иск е постановил
правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва жалбоподателката М. А. В. да бъде
осъдена да заплати на М. И. З. разноски - 5 000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1573 / 02.12.2022 г. ,постановено по
гр.д.1646 / 2021 г. по описа на ОС- Пловдив .
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. Ц. Д. № **, със съд.
адрес: гр. П., ул. Й. Г. ***, ет. *, оф. *, чрез адв. С. Й., да заплати на М. И. З.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. С. С. **, ет. *, ап. *, със съд. адрес: гр. П., ул. Р.
Д. **, ет. *, офис**, чрез адв. И. М., разноски в размер на 5 000 лв. за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8