Определение по дело №950/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260138
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193100900950
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../….....07.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:       

 

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 950 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане на ответника “Енерго-Про Продажби”АД, обективирано в молба от 28.10.2019г., за допълване на постановеното по делото Определение 3731 от 18.10.2019г., в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 3072 лева с вкл.ДДС, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

В постъпилия отговор от ищеца се излагат съображения за неоснователност на молбата поради несвоевременното представяне на доказателства за извършени разноски. В условията на евентуалност се релевира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в частта му за разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в срока по чл.248, ал.1  ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по нея. По аргумент от т. 8 от ТР 6/2012г. на ВКС представянето на списък за разноските по чл.80 от ГПК не е предпоставка за допустимост на искането в хипотезите на допълване на съдебен акт в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата за допълване на прекратителното определение е частично основателна, доколкото при постановяване на  приключващ производството съдебен акт съдът дължи произнасяне по сторените от страните разноски. Разпоредбата на  чл. 78, ал. 4 ГПК дава право на ответника на разноски при прекратяване на делото, без да отдава значение на основанието за прекратяване на производството. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и след това производството е прекратено, за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски -  чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото в разпоредбите на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски /нито чл. 78, ал. 4 ГПК, нито чл. 81 ГПК или други правни норми/, приложение следва да намери общото правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба. Допустимо е разноските да бъдат реално направени след подаване на отговорите, поради което доказателствата за разноските могат да бъдат представени в същия срок – до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. При прекратяване на делото в закрито заседание преди провеждане на откритото заседание за приключване на производството по делото, ответникът узнава с получаването на препис от определението за прекратяване. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ответникът има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК за въззивното производство и да представи съответните доказателства пред въззивния съд с молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 ГПК.

Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените от закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото се дължат на ответника. Достатъчно условие за възникване на правото по  чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото. В разглеждания случай разноските за адвокатско възнаграждение са направени на 19.07.2019г., видно от представеното извлечение от банкова сметка, ***, в която ответникът е представляван от валидно упълномощен адвокат. По тези съображения разноските за адвокатско възнаграждение са реално сторени и подлежат на възстановяване по  чл. 78, ал. 4 ГПК.

Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар се явява основателно. Съгласно чл. 9, ал.1 от Наредба 1/09.07.2004г. за изготвяне на писмен отговор без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 300 лева. В разглеждания случай осъществените от ответника процесуални действия по делото се свеждат до подаване на отговор на искова молба и на допълнителен отговор на искова молба. При цена на иска от 25070.08 лева, минималният размер на възнаграждението  по чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата с вкл. ДДС възлиза на 1538.54 лева. На основание чл.9, ал.1 от Наредбата дължимото в полза на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до ¾ от този размер, а именно до сумата от 1153.91 лева.

Налага се извод, че молбата с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на Определение 3731 от 18.10.2019г. се явява основателна до размера от 1153.91 лева с вкл. ДДС, а за разликата до пълния предявен размер от 3072 лева искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът  

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК Определение 3731 от 18.10.2019г., постановено по гр.дело № 950/2019г. по описа на ВОС, в частта за разноските, както следва:

 

ОСЪЖДА „ЕВРОФУУД ГРУП“ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул.“Здравец“17, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик”258,  сумата от 1153.91 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодните разноски, на основание чл.78, ал. 4 от ГПК вр. чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

ОТХВЪРЛЯ искане с правно основание чл.248 от ГПК, обективирано в молба от 28.10.2019г. на ответника “Енерго-Про Продажби”АД, за допълване на постановеното по делото Определение 3731 от 18.10.2019г., в частта за разноските, за разликата над 1153.91 лева  3072 лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд-Варна.

 

                        

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: