Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №286
гр. ВРАЦА, 16.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 04.09.2019г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на:
прокурора секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 360 по
описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива в хипотезата на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 372/02.05.2019г. постановено по гр.д.№ 318/ 2019г. по опис
на ВрРС,състав на съда е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на Б.А.Й. с ЕГН ********** *** сумите:
-4 000 лв.главница,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди/претърпени болки и страда-ния/,вследствие
незаконосъобразното повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление,като ищецът е бил оправдан с влязла в законна сила присъда от
26.06.2018 г. по нохд №295/2018 г. на ВРС;
-4 600лв.главница,представляваща
обезщетение за при-чинените имуществени вреди/заплатените адвокатски хонорари в
досъдебното и в съдебното производства/;
-законната лихва върху главниците,считано от
10.12.2018 г. до окончателното им изплащане;
-785.26 лв. разноски по делото;
Отхвърлил е
предявения иск за репариране на неимуще-ствени вреди в останалата му част до
пълния му размер,като неоснователен и недоказан.
Недоволен от
решението е останал ищецът Б. А. Й. ***,който чрез своя пълномощник адв. С.Г.,*** го обжалва с въззивна
жалба вх. № 7420/ 17.05.2019г.
Жалбата е
относима към частта от обжалваното решение,в която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен над 4000 лв. до пълния претендиран размер от
12000 лв.В тази връзка се поддържа,че съдът не е отчел в достатъчна степен
претърпените от ищеца болки и страдания,като раз-мерът на определеното от
районния съд обезщетение за репарирането им не е съобразен с ППВС №
4/23.12.1968г. и не е справедлив.Не са отчетени конкретните обстоятелства,които
е следвало да вземе предвид съда при преценката на поня-тието
"справедливост".Не били зачетени тежестта на престъп-ленията,респективно
предвидените за тях наказания, обстоя-телството,че ищецът е работил в органите
на полицията,че повдигнатото спрямо него обвинение се е отразило на здравето
му-неговата психика,на семейството и на неговата репутация.В тази връзка се
иска отмяна на решението в обжалваната му част, респективно на основание
чл.271,ал.1 ГПК-постановяване на решение,с което предявеният иск за
неимуществени вреди се уважи изцяло.Жалбата се поддържа от процесуалния
представител на въззивника-ищец адв.Св.Г.,***,който развива допълнителни доводи
в нейна под-крепа.
По производството
срещу решение № 372/02.05.2019г. е постъпила въззивна жалба вх. №
8154/28.05.2019г.на Прокура-турата на РБ чрез представляваща я Районна
прокуратура-Враца.
Тази жалба е
относима към постановеното решение в
не-говата цялост,като се поддържа,че то е неправилно, незако-носъобразно и постановено
в нарушение на материалния и про-цесуален закон.Навежда се,че
неправилно,районният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за реализиране отговорността на прокуратурата,тъй като от предвидените в
разпоредбата елементи,бил налице само факта на наличие на влязла в законна сила
оправдателна присъда. Твърди се,че по делото не е установено по безспорен и
ка-тегоричен начин,че вследствие на повдигнатото спрямо ищеца обвинение той да
е претърпял силни негативни емоции, ду-шевно безпокойство и стрес,което да е
довело до последици в неговия личен живот.Не било взето предвид,че участващия в
наказателното производство прокурор не е поддържал обви-нието в заседанието
пред окръжния съд,както и ниския интен-зитет на взетите по отношение на ищеца
мерки на процесуална принуда.В тази връзка се поддържа,че размерът на присъ-деното
обезщетение за неимуществени вреди не е определен по справедливост,като не е отчетено,че
взетите спрямо ищеца дисциплинарни мерки били отменени от съответния администра-тивен
съд. Изтъква се,че решението е неправилно и в частта, в която предявените
имуществени вреди са уважени в тяхната цялост, без да се държи сметка за чл.1
от Протокол № 1 от ЕКЗПЧ.Без основание било зачетено и заключението по изслу-шаната
съдебно-психилогична експертиза.В заключение се иска отмяна на решението и
отхвърляне на исковите претенции. Жалбата се поддържа от процесуалния
представител на ответ-ника-Прокуратурата на Република България в лицето на про-курора
от ВрОП С.Миленкова.
В срока за
отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият-ищец дава писмен такъв,в която развива
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на
прокуратурата-от-ветник.Пред окръжния съд,защитата на ищеца поддържа доводи-те
за неоснователност.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивните
жалби,счита същите са подадени в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,произхождат от страни с необходимата
легитимация и правен интерес,насочени са против съдебен акт от категорията на
обжалваемите,което ги процесуално допус-тими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася слу-жебно по валидността на решението,а по допустимостта-
в об-жалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в
жалбите въззивни основания.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, пос-тановено в рамките на правораздавателната
власт на съдили-щата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на търсената съдебна защита.
Окръжният
съд,като съобрази доводите на страните, пре-цени от своя страна
доказателствата,съобразявайки разпо-редбата на чл.235,ал.2 ГПК,от фактическа и
правна страна приема следното:
По жалбата на
въззивника-ответник Прокуратурата на Ре-публика България:
Както се посочи,нейн предмет е постановеното по производ-ството решение на
районния съд в неговата цялост. Разглеждайки я по същество като процесуално
допустима, въззивната инстанция счита,че тя е
частично основателна,при следните съображения:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Б.А.Й.
с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България,с която са били
предявени обективно съединени искове за причинени имуществени вреди в размер на
4600 лв. и неимуществени вреди в размер на 12000 лв.,произтичащи от повдигнато
и поддържано незаконно обвинение за извършени престъпления по чл.216,ал.5 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.142,ал.2,т.6 вр. с чл.26,ал.1 и чл.325,ал.1 НК,за което
е било образувано НОХ д № 295/2018г. по опис на ВрРС,по което с присъда от
26.06.2018г. е бил оправдан.Тази присъда е била потвърдена с решение на
въззивната инстанция от 10.12.2018г. пос-тановено по ВНОХ д № 466/2018г. по
опис на ВрОС.
Така предявените искови
претенции са с правно осно-вание чл.2
ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ.
Поискал е и са били допуснати
от районния съд, съот-ветно събрани, писмени и гласни доказателства,изслушана е
специализирана съдебно-психологична експертиза,чието заклю-чение е прието.Изискано е и е приложено НОХд № 295/2018г. по опис на
ВрРС и ВНОХд № 466/2018г. по опис на ВрОС.
В срока за отговор по чл.131 ГПК,ответникът чрез представляваща го ВрП дава писмен отговор,в който оспорва
исковете,като изразява становище,че претендираните морални вреди няма как да са
притърпени от ищеца,тъй като не се сочат обстоятелства,респективно
доказателства за наличие на причинната връзка между тях и повдигнатите му
обвинения. Освен това претендираният
техен размер от 12000 лв. е пре-комерен и не е съобразен с действията на
органите на до-съдебното производство,разумния срок,в който е приклю-чило то,ниският
интизитет на извършените действия,кратката съ-дебна фаза,неподържането на
обвинението във възивната ин-станция,както е че взетата мярка за процесуална
принуда "подписка" е най-леката такава,при което твърдяното ограни-чаване
на правата му не е засегнато.Освен това техният размерът на претендираните
вреди не е справедлив,съгласно тълкуването на понятието "справедливост".Междувпрочем
съ-щите доводи се развиват и в подадената въззивна жалба про-тив постановеното
от районния съд решение,който е уважил иска за неимуществени вреди в размер на
4000 лв.
С отговора по
чл.131 ГПК се оспорва и размера на пре-тендираните имуществени вреди,като в
тази връзка ответника се позовава на приетото в ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/ 2012г.
на ОСГТК на ВКС по отношение на размера на разноски-те,като се прави и
възражение за прекомерност на възнаграж-денията за адвокатска защита в
съдебната фаза на развилото се наказателно производство.Тези доводи се
поддържат по отношение на присъдените от първата инстанция имуществени вреди и
пред въззивната такава.Поддържа се,че не са налице предпоставките на ЗОДОВ и
исковете са неоснователни и недоказани.
В тази връзка
окръжният съд излага следното:
Според чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказа-телно
производство, то е било привлечено в качеството му на об-виняем,като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъп-ление по НК,но в развилото се
наказателно производство в него-вата съдебна фаза,в случая, то е било
оправдано. Това е доста-тъчно основание,за да се квалифицира обвинението като
неза-конно,независимо,дали отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен
орган.По ЗОДОВ незаконосъобразността се раз-глежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното про-изводство.
Отговорността на държавата е обективна и
безвиновна./вж. чл.4 ЗОДОВ/ Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– за-конен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане
на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това
последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, впоследствие - съдебната фаза на
производството и постановена оправдателна присъда,влязла в законна сила.
От тези
факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение след-ва да се предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и дей-ствия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието раз-пореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала и проверявала всички материали по де-лото, давала е указания
по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт
срещу ищеца, като обви-нението е поддържано в случая до приключване на
съдебната фаза на процеса пред първата инстанция.Макар и да не е неподдържано в
неговата следваща фаза-пред въззивната инстанция,то не е било оттеглено и е налице произнасяне със съответен съдебен
акт.
От
приложеното НОХ д № 295/2018г.на ВрРС и съдър-жащото се в него ВНОХ д №
466/2018г.на ВрОС се установява следното развитие на наказателното производство,по
което ищецът е бил привлечен като обвиняем,а впоследствие и като подсъдим по
внесен от съответната прокуратура обвинителен акт:
С постановление от 24.07.2017
г. на прокурор от ВРП, е образувано досъдебно производство/ДП/ №1517/2017 г.
срещу неизвестен извършител за това,че на 31.12.2016 г. в гр. Враца на
бул.”Никола Войводов”№1 до вх.А, противозаконно е унищожил чужда движима
вещ/счупил дървена врата със стъклен прозорец,собственост на Ц.Н.Т. от гр.Вра-ца/-престъпление
по чл.216 ал.1 от НК.
С постановление от 28.07.2017 г.,ДП е
изпратено на ОСлО при ВОП за провеждане на разследването,при което е било
образувано ДП № 33/2017г. по опис на ОСлО.
С постановление от 31.01.2018 г.на
следовател при ОСлО при ВОП,ищецът,е бил привлечен като обвиняем за това, че
като лице от състава на МВР при условията на продължа-вано престъпление
противозаконно е повредил чужди движими вещи на обща стойност 54.33 лв. и е
извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото/отправяне на висок тон на обидни и цинични
изрази и псувни/-престъпления по чл.216 ал.5 предл.3 във връзка с ал.1 и чл.26
ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Ищецът е разпитан като обвиняем в присъствието
на адв.Д.П., АК Плевен ,след което по отношение на него е взета
мярка за неотклонение ”подписка”.
С последващо постановление от 09.02.2018
г.,ищецът отново е бил привлечен като
обвиняем за това,че като лице от състава на МВР при условията на продължавано
престъпле-ние противозаконно е повредил чужди движими вещи на вече по-голяма
обща стойност/183.60 лв./ и е извършил непристой-ни действия,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото/отправяне на висок
тон на обидни и цинични изрази и псувни/-престъпления по чл.216 ал.5 предл.3
във връзка с ал.1 и чл.26 ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Ищецът отново е
разпитан като обвиняем в присъствието на адв.Д.П.,АК Плевен,като му е взета мярка за неотклонение ”подписка”.
Разследването му е било предявено с
протокол от 28.02.2018 г. ,при което действие той се е явил със за-щитник
адв.С.Г. ***.При предявяването са били направени доказателствени искания/за
събиране на гласни доказателства и за допускане на експертиза/,като част от тях
са уважени от прокурора с постановление от 11.03.2018 г./разпит на един
свидетел/.
С постановление от 14.03.2018 г.,прокурор
от ВрП е предявил разследването на ищеца,който се е явил и с двамата си
защитници.При това предявяване отново са били направени доказателствени
искания,за събирането на които е бил поста-новен отказ с постановление от
19.03.2018 г.
Със заключително постановление от
19.03.2018г., во-дещият разследването следовател го е приключил,като е дал мнение за търсене на наказателна отговорност
от ищеца.
На 02.04.2018 г.,прокурор от ВрП е внесъл
обвини-телен акт във ВрРС против ищеца за престъпления по чл.216 ал.5 предл.3
във връзка с ал.1,вр.чл.142 ал.2 т.6 предл.4 и чл.26 ал.1 от НК и по чл.325
ал.1 от НК.Образувано е нохд №295/2018 г. по описа на ВРС,което е насрочено в
разпореди-телно заседание на 08.05.2018 г.,след което в с.з. на 12.06.2018 г.
за предварително изслушване на страните по реда на гл.27 чл.371 т.1 от НК и в
с.з. на 26.06.2018 г. за събиране на доказателства,в което с.з. е приключено
съдеб-ното следствие.С присъда №33/26.06.2018 г.,съдът е признал подсъдимия за
невинен и го е оправдал.Пред районния съд, ищецът е бил защитаван от адв.Св.Г. с
договорено и пла-тено адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
Присъдата на ВрРС е била протестирана от
Прокура-турата,като с решение от 10.12.2018 г. по внохд №466/2018 г. на ВрОС
оправдателната присъда е била потвърдена,при което е влязла в законна сила
предвид окончателния характер на въззивния съд.Делото се е развило в едно с.з.-18.10.2018
г.Пред тази съдебна инстанция,ищецът отново е бил представ-ляван от адв.Св.Г.,***,
при договорено и платено адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
В ДП № 33/2017г. на ОСлО се съдържат
данни за на-лагани на ищеца дисциплинарни наказания със
заповед от 09.02.2017 г.- писмено предупреждение за непристойно държа-не на
03.12.2016 г.-ритане на кашони и вещи и изхрачване върху стол,която заповед е
била отменена с решение №412/ 13.11.2017 г. по адм. дело №144/2017 г. на ВАдмС/
л.73-74 от т.2-ри/,както и със заповед от 16.06.2017 г.- порицание за
повреждането на вещите на 31.12.2017г.,която заповед също е била отменена с
решение №502/ 19.12.2017 г. по адм. дело №454/2017 г. на ВАдмС/
л.151-152,т.2-ри/.
В периода 18.04.2018 г.-15.10.2018 г.,
ищецът шест пъти е посещавал лекари/личен и специалист невролог/ с оп-лаквания
от напрегнатост,световъртеж,гадене без повръщане, бодежи в сърцето,лесна
уморяемост,безсъние, лесна раздраз-нителност.Констатирани са добро общо
състояние и нормално кръвно налягане.Предписвана е медикаментозна терапия,които
обстоятелства се установяват от
представените амбулаторни листове.
По делото е била допусната и изслушана съдебно-пси-хологична
експертиза,като дало експертизата вещо лице,след извършен преглед на ищеца и
запознаване с данните в произ-водството заключава,че за периода на досъдебното
и съдеб-ното производство същият е преживял нервно напрежение и интезивен стрес
с различно проявление,което е довело до влошаване на общото му здравословно
състояние.Констатирани са негативни преживявания и периоди на емоционална и со-циална
отчужденост.Според вещото лице по времетраене на развитието на наказателното
производство е налице неос-поримо натрупване на стресогенни фактори от различно
ес-тество,което е довело до повишена тревожност на ищеца и за-вишени нива на
стреса,водещи до влияние върху неговото пси-хологично състояние,като е бил
създаден физически и пси-хически дисбаланс,затвореност в себе си,неконтактност
и промяна в обичайното му поведение.Заключава се,че оправда-телната присъда е
довела до снижаване на нервното напра-жение и повишаване на социалната
фрустрация.Към момента не се констатира наличие на стрес и стресовото напрежение
е овладяно,но се наблюдава посттравматичен ефект под формата на безпокойство.Психическото
и здравословното състояние на ищеца обаче е нормализирано.
Изводите направени от вещото
лице по психологичната експертиза досежно настъпилото разстройство в психичното
здраве на ищеца и неговите негативни изживявания,стесови състояния и отклонения
в общото му здравословно състояние по време на развилото се предприето
наказателно преследване срещу него се подкрепят от показанията на свидетелите
В.Йорданова-негова съпруга и Ал.А.-негов приятел.
Частични такива данни,както и
обстоятелства във връзка с това по какъв начин повдигнатите против ищеца
обвинения за извършени престъпления от общ характер са се отразили на на
изпълнението на служебните му задължения установява и св.М.Б.,негов колега и председател
на синдикалното дру-жество на РУ на АЕЦ-Козлодуй,където той работи като по-лицай.
Районният съд при така
установената фактическа обста-новка,преценявайки събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,отчитайки констатациите па
изслушаната психологична експертиза и установеното за физи-ческото и психично
здраве на ищеца по време на предприетото срещу наказателно преследване,правилно
е заключил,че предя-вените искове са основателни,като иска за неимуществени
вреди по справедливост,съгласно чл.52 ЗЗД е уважил до раз-мер на сумата 4000
лв.,а този за имуществени вреди в него-вата цялост.Не е приел направеното
възражение на ответника, че на възстановяване подлежат разноските направени в нака-зателното производство,но
само за един адвокат.Оставил е без уважение и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство и защита на ищеца
пред първата и въззивната инстанция в наказа-телното производство,като е
приел,че то не надвишава значи-телно предвидения в Наредба 01/09.07.2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Въззивната инстанция,не споделя
изводите на районния съд по отношение преценката на размера на иска за имущест-вени
вреди,като счита че направеното възражение за възста-новяване на разноски за
един адвокат в досъдебната фаза, както и възражението за прекомерност на
адвокатските въз-награждения в съдебната фаза,са основателни и следва да бъ-дат преценени.
Като отчита данните,които се
извличат от извършените процесуални действия по предявяване на съответните
актове от разследващите органи в досъдебната фаза на наказателното
производство,в която,ищецът е бил представляван от двама наети от него адвокати
с по 800 лв. адвокатско възнагражде-ние,въззивната инстанция,счита,че
независимо,че само в едно от предприетите предявявания на материалите по
воденото разследване са се явили двамата наети защитници,а по оста-налите той е
бил защитаван от единия или от другия нает ад-вокат,фактически, е налице
осъществено представителство и защита в тази фаза на наказателното производство
от двама адвокати със отделни пълномощни,но за
действия в едно и също наказателно производство,а именно неговата досъдебна фаза.
При това положение и като се
съобрази приетото в ТР № 6/2012/ 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС,както
и разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК,приложима в случая на общо основание,приема,че
на репариране в това производство по тази искова претенция подлежат на
възстановяване разноски в размер от 800 лв.,т.е. за един адвокат нает в досъдебната фаза.
По отношение на възражението за
прекомерност направено в срока по чл.78,ал.5 ГПК,също не споделя изводите на ра-йонния
съд,че заплатеното за организираната адвокатска за-щита на ищеца в
наказателното производството в неговата съ-дебна фаза пред първата и въззивната
инстанция не е преко-мерно,при което е отхвърлено искането за неговото намаля-ване.
Освен това според приетото в ТР
№ 1/2017г. от 11.12.2018г.т.д.№ 1/2017г.на ОСГК на ВКС,при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ,което не било съобразено, съдът може да опре-дели обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи ад-вокатско възнаграждение,в размер по-малък от
платения в наказателния процес.
Отчитайки това,въззивната
инстанция приема следното: Както се посочи по-горе против ищеца са
били пов-дигнати обвинения за извършени
престъпления от общ характер по чл.216,ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.142,ал.1т.6 вр.
с чл.26, ал.1 НК,за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 10
години,а за престъплението по чл.325,ал.1 НК,законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация,както и обществено порицание.Неоснова-телни
в тази връзка са доводите на защитата на ищеца,че му е било повдигнато и поддържано
обвинение по чл.142,ал.2, т.6 НК,като самостоятелно такова,за което
действително предвиждащото се наказание е лишаване от свобода от 7 до 15
години.Такова обвинение не е било внесено,нито поддържано, което се извлича и
от мотивите към изготвения обвинителен акт /вж. л.3-12 от приложеното НОХ д №
295/2018г./Затова съдът приема,че дотолкова,доколкото разпоредбата на чл.142,
ал.2,т.6 НК е била включена,то това е
било свързано като една хипотезите на чл.216,ал.5,както и доколкото ищецът е
имал статут на полицай от РУ-АЕЦ-Козлодуй.Самостоятелно об-винение обаче по
този текст на НК не е внесено.Междувпрочем и в самата оправдателна присъда няма
произнасяне по такова обвинение,именно защото такова не е било внесено.При това
положение,с оглед направеното възражение за прекомерност,за което следва да
намерят приложение на общо основание раз-поредбите от гражданския процесуален
закон, в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.13,ал.1,т.3 от Наред-ба
№1/2004г.,според която минималното адвокатско възнаг-раждение за осъществяване
на адвокатската защита за по-теж-кото престъпление от двете внесени против ищеца обвинения,а именно по чл.216,ал.5 вр. с
ал.1 НК, е в рамките на сумата от 800 лв.
Договореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаг-раждение според съдържащите се в наказателното дело
дого-вори за правна защита и съдействие пред първата и въззив-ната инстанция е в
размери от по 1500 лв.,т.е.почти два пъти над предвидения по този род дела
размер на следващо се минимално адвокатско възнаграждение по наредбата.
При тази констатация,окръжният
съд в настоящият си съ-дебен състав,счита,че направеното възражение от страна
на прокуратурата е основателно,следва да бъде зачетено,при което приема,че
имуществените вреди в наказателния процес, чието възстановяване се иска ще
следва да бъдат редуцирани до размер на сумата 1600 лв., т.е. от по 800 лв. за
всяка инстанция от съдебната му фаза.
При така възприетото размерът
на имуществените вреди, подлежащи на репариране по този иск възлиза общо на
сумата 2400 лв.,а не както е приел районния съд в размер на 4600 лв.
Отчитайки това,решението на
районния съд ,в частта му за присъдените имуществени вреди присъдени над сумата
2400 лв. до 4600 лв. ще следва да се отмени,а искът за имущест-вени вреди над
този размер се отхвърли.
По жалбата на Б.А.Й.:
Както вече се посочи въззивната
жалба на въззивника-ищец е относима за частта от решението,в която предявеният
иск за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 4000 лв. до сумата 12000 лв.,като
разгледана по същество е частично основателна.
За да уважи този иск до размер
на сумата от 4000 лв., районният съд е приел,че ищецът не е доказал вреди в зая-вените
обем и степен,а установените в производството вреди при преценката на
изслушаните свидетелски показания и пси-хиатричната експертиза не се
характеризират с трайност и сериозност, като е прието,че като цяло воденото
против него наказателство производство е дало негативно отражение върху
психичното здраве и семейството му.По справедливост е прие-то,че за
обезвъзмездавянето им е достатъчна сумата от 4000 лв.,а този иск до предявеният
му пълен размер е бил отхвър-лен.
Въззивната инстанция,не споделя
изводите направени от районния съд,досежно недоказаност на претърпените от
ищеца неимуществени вреди в обем и степен,както се поддържани в исковата молба.
Безспорно
ищецът е претърпял неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия
състав на отговорността по ЗОДОВ/,тъй като по принцип е ясно, че висящото и
безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживява-ния,свързани
с психически тормоз и стрес, неудобство пред обще-ството,злепоставяне пред
близки и познати.В този смисъл, съб-раните свидетелски показания са от значение
повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че
в подобни случаи, негативните преживявания се презумират от закона с оглед
презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права,
като например чест и достойнство на личността, право на свободно придвижване,
на лична свобода и неприкосновеност.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
изисква определянето на обезщетението за претърпените неимуществени вреди да е
спра-ведливо,като понятието
"справедливост" е свързано с преценката на конкретните и
обективни съществуващи при всеки отделен слу-чай обстоятелства,свързани с вида,характера,интензитета и про-дължителността на увреждането,съпоставени
със състоянието на ищеца преди него. В трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. и формирана такава
по реда на чл.290 - например Решение №317/ 09.12.2010год.по гр.д.№4620/2008
год., Решение № 532/24.06.2010 год. по гр.д. №1650/2009 год. и др., са
конкретизирани някои от релевантните обстоятелства за определяне размера на
обезще-тението
при исковете по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и те са
по-сочени в мотивите на районния съд.
Отчитайки
горното,въззивната инстанция,приема,че ищецът е доказал в съответната степен
наличието на претърпени от него неимуществени вреди като резултат от повдигнатото
и поддържано спрямо него незаконно обвинение в извършване на посочените по-горе
престъпления от общ характер,за едно от които законът предвижда наказание
лишаване от свобода до 10 години,което го характеризира като тежко такова.
Преценявайки
събраните доказателства относими към отраже-нието на започналото се и развило
се против ищеца наказателно преследване/свидетелски показания и заключение на
психоло-гичната експертиза/,тежестта на едно от повдигнатите обвинения, предвиждащо,както
се посочи наказание лишаване от свобода до 10 години,което го определя като
тежко такова, интензитета на из-вършените процесуално-следствени действия на
органите по раз-следването в досъдебната фаза и действията протекли в съдебната
фаза на наказателното производство,притежавания служебен и об-ществен авторитет
на ищеца-действащ полицай в РУ "АЕЦ-Козло-дуй"/св.Б.,св.А./,настъпилите
промени в семейството му /св.Йорданова/,негативните последици върху психичното
и общото му здравословно състояние-психиатричната експертиза,чиито съдът
констатации зачита като компетентни и обективни,дадени в кръга от задачи,по
които се следва произнасяне,както и приложените медицински документи за
извършени прегледи и търсена лекарска помощ,засегнатите чест и достойнство с
оглед служебната му реа-лизация,въззивната инстанция приема,че обезщетението
определено от районния съд за обезвъмездяването за причинените неимуще-ствени
вреди е занижено и не отговаря на изброените критерии, според които то се
определя.
В тази
връзка,въззивната инстанция приема,че присъждане на сума от още 2000 лв.за причинените на ищеца
неимуществени вреди би била справедлива и отговаря на възприетото в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД за понятиято "справедливост".
С оглед на
това решението на районния съд,в частта му,в която искът за неимуществени вреди
е отхвърлен над 4000 лв. до 6000 лв.ще следва да се отмени,а на ищеца се
присъди допълни-телно обезщетение от още 2000 лв.,ведно със следващата се поис-кана
законова лихва,считано от 10.12.2018г. до окончателното им изплащане.
В
останалата обжалвана част,в която искът е отхвърлен над 6000 лв. до 12 000 лв.
ще следва да се потвърди.
С оглед
възприетото по частичната неправилност на обжал-ваното решение в частите,в
които са присъдени неимуществени вреди и имуществени такива различно от
приетото по-горе от въззивната инстанция,то ще следва да се отмени и в частта
за разноските,дължими на ищеца за първата инстанция,които подлежат на
преизчисление.Като съобразява това и общия размер за който съдът приема,че
исковете са основателни,а именно 8 400 лв.,от които 2400 лв. имуществени и 6000
лв. неимуществени вреди,на ищеца се следва възстановяване на разноски в размер
на 764.00 лв. Или,решението на районния съд ще следва да се отмени и в частта
за разноските,в която те са уважени над тази сума т.е. над 764.00 лв. до 785.00
лв.
В
останалата част,извън посочените по-горе части, обжал-ваното решение ще следва
да се потвърди.
По
отношение разноските пред въззивната инстанция,на ище-ца-въззивник,предвид
факта,че жалбата му е приета за частично основателна,както и като съобрази,че
частична основателност е възприета и по отношение на въззивната жалба на
ответника-въззивник,ще следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 365
лв.,т.е.,в размер на 1/2 от реално направените такива за адвокатска защита и
процесуално представителство пред окръжния съд.
Водим от
горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №372/02.05.2019г. постановено по гр.д.№ 318/2019г. по
опис на РС-Враца,в ЧАСТТА МУ,в която предявеният от Б.А.Й.
с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България иск за неимуществени
вреди/претърпени болки и страдания/ е ОТХВЪРЛЕН НАД 4 000 лв. ДО 6000 лв.главница,представляваща
обезщетение вследствие незаконосъобразното повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление,по което е оправдан с влязла в законна сила присъда
от 26.06.2018 г. по нохд №295/2018 г. на ВРС;В ЧАСТТА МУ,в която предявеният
иск за имуществени вреди е УВАЖЕН НАД 2400 лв. ДО 4600 лв.-главница,представляваща обезщетение за причинените
имущест-вени вреди-заплатените адвокатски хонорари в досъдебното и в съдебното
производства по нохд № 295/2018г. по описа на ВРС;В ЧАСТТА МУ,в която в полза
на ищеца са присъдени разноски НАД 764.00 лв.ДО 785.26 лв.И ВМЕСТО ТОВА ПОСТА-НОВЯВА:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Й. с ЕГН ********** *** ОЩЕ
2000 лв.,сума,представляваща обезщетение за неимуществени вреди/претърпени
болки и страдания/, глав-ница,вследствие незаконосъобразното повдигнато и
поддържа-но обвинение в извършване на престъпление,по което е бил оправдан с
влязла в законна сила присъда от 26.06.2018 г. по нохд №295/2018 г. на ВРС,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 10.12.2018г. до окончателното й
изпла-щане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.Й. с ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България за имуществени
вреди-обезщетение/глав-ница/,вследствие незаконосъобразното повдигнато и
поддържа-но обвинение в извършване на престъпление,по което е бил оправдан с
влязла в законна сила присъда от 26.06.2018 г. по нохд №295/2018 г. на ВРС за
сумата НАД 2400 лв. ДО 4500 лв.,като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Й. с ЕГН ********** ***
сумата 365 лв. разноски за адвокатско възнаг-раждение за защита пред въззивната
инстанция,съобразно ува-жената част на въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 372/02.05.2019г. постановено по гр.д.№ 318/2019г. по опис на
РС-Враца,В ЧАСТИТЕ,в които предявеният от Б.А.Й. с ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България иск за неимуществени вреди е ОТХВЪРЛЕН над
6000 лв. до 12 000лв.;предявеният иск за имуществени вреди е УВАЖЕН до 2400 лв.
;присъдена законната лихва върху съот-ветните
главници ,считано от 10.12.2018г.до окончателното им изплащане; присъдени
разноски в размер до 764.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата
на уведомяване на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........