№ 164
гр. Пазарджик , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201739 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя Д. Р. И. против
Електронен фиш серия Г, № 0021073 на ОД МВР-Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
/две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ. Претендира и
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
1
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 12.09.2019г., в 09:05 часа, в обл.Пазарджишка, на АМ „Тракия”, км 79, в
посока за движение към гр.София, било заснето МПС – полуремерке „Кроне
СДП 27“ с ДК № ***, собственост на дружеството жалбоподател, като било
установено нарушение на Кодекса за застраховането, изразяващо се в това, че
ЮЛ, което притежавало МПС, регистрирано в България и неспряно от движение,
не било сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че санкционната норма на чл.638
ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В обстоятелствената
част на фиша обаче никъде не е посочено, нито дори загатнато дали такова
управление е било установено, макар че е било безусловно необходимо с оглед
правото на защита. Това е "минимално необходимото съдържание" на
описателната част на този вид санкционен документ, тъй като той следва да се
издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ, която норма предвижда "когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
2
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата". Освен, че в ЕФ липсват твърдения за това, че МПС е било
управлявано/в движение, но липсва и позоваване на нормативното основание за
издаването му - цитираният чл. 647, ал. 3 от КЗ.
На следващо място, от съдържанието на обжалвания ЕФ не може да се
изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша
първо е посочено кой е собственикът на процесното МПС – дружеството „Д.“
ЕООД. След това веднага е посочено кой е законният представител на това
дружество – управителят Д. Р. И.. Накрая, т.е. диспозитивно-санкционната част
на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което
текстът продължава: „За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр.
с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”.
От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице –
госпожа Д. Р. И., а не на представляваното от нея юридическо лице, т.к. както
вече се посочи обръщението е адресирано към него: „Уважаема/и
госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на
обстоятелството, че на представляваното от г-жа Д.И. юридическо лице се налага
имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото
излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо,
т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик,
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – с въззивната жалба, както и
в проведеното по делото о. с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл.143 от АПК.
3
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя в
брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение в размер на 370
лв. (триста и седемдесет лева). Отделно от това са направени разходи за
куриерски услуги във връзка с изпращането на жалбата против ЕФ на ОДМВР-
Пазарджик в размер на 10.24 лева /десет лева и 24 ст./, за което са представени
касов бон и разписки за куриерски доставки, т.е. разходи в общ размер на 384.24
лева.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди
проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно
разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
т.к. имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е
посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват
на 70 лева. Иначе казано минималното дължимо адвокатско възнаграждение в
настоящото производство е точно 370 лева, а това което е било платено е именно
минималното, което не налага да бъде намалявано поради прекомерност. С оглед
на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в за
адвокатското възнаграждение и куриерски услуги в общ размер от 384.24 лв.
/триста осемдесет и четири лева и 24 ст./, които ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0021073 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя Д. Р. И., на
основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
/две хиляди лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Р. И. – представляваща Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, разноски в размер на 384.24 лв. /триста осемдесет
и четири лева и 24 ст./ - адвокатско възнаграждение за един адвокат и
разходи за куриерски услуги.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5