№ 46236
гр. София, 31.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110153084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, на „фирма“ ЕАД срещу С. Г. Г., с която
са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният дължи 360,50 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 29.03.2021 г., до окончателното плащане; 76,10 лева – лихва за
забава за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. (без периода от 13.03.2020
г. до 14.07.2020 г. съгласно ЗМДВИП) – вземания по договор за кредит №
*********/23.07.2015 г., сключен между ответника и „фирма“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени от последното дружество на ищеца с
договор за цесия от 28.07.2016 г. – част от вземанията по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 17630/2021 г. на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „фирма“ ООД бил
сключен договор за потребителски кредит № *********/23.07.2015 г., по
силата на който на ответника били изплатени 400 лева, а същият се задължил
да ги върне на 60 равни седмични вноски, заедно с лихви и такси. Парите
били предадени на ответника на датата на сключване на договора. Твърди се,
че вземането било прехвърлено на ищеца на 28.07.2016 г., като той не могъл
да уведоми ответника, защото не бил намерен на адреса си, и се иска
уведомяването да стане с връчване на исковата молба, тъй като ищецът бил
пълномощник на първоначалния кредитор. Поради това, доколкото е
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, се иска признаване за
установено, че ответникът дължи посочените по-горе суми – част от тези, за
които е издадена заповед.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – С. Г. Г..
В заповедното производство същият е заявил, че не са спазени условията за
прехвърляне на вземането.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
1
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът уведомява страните, че служебно
ще се произнесе по това дали се дължи заплащане за услугата „Крудит у
дома“ и по-точно в частта относно отпускането на кредита, както и относно
таксата от 20 лева за отпускане на кредита, за съответствието им с чл. 10а, ал.
2 ЗПКр. Следва слежубно съдът да провери и дали договорът е изписан
съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПКр с шрифт с кегел, не по-малък от 12 пункта.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ответника и „фирма“ ООД е бил сключен
договор за кредит № *********/23.07.2015 г., по който на ответника са
отпуснати 400 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканата в исковата молба
счетоводна експертиза; служебна техническа експертиза за кегела на шрифта,
с който е изписан договорът за кредит.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело 53084 по описа за 2021 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 14
февруари 2024 г. от 15:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 ГПК за признаване на установено, че ответникът има непогасени
задължения по кредит, като първоначалният кредитор е прехвърлил
вземанията си на ищеца, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 86, ал. 1 ЗЗД; чл. 99 ЗЗД и чл. 26, ал. 1
ЗПКр. Съдът ще преценява клаузите за такса за оценка на досие и за
предоставяне на кредита в дома на ответника за съответствие с чл. 10а, ал. 2
ЗПКр, а таксата за оценка – и за съответствие с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като
ищецът следва да установи какви услуги е извършил, за да получи такова
плащане (вж. т. 57 от Решение от 23.11.2023 г. на Съда на Европейския съюз
по дело C-321/22 Provident Polska).
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е сключил
договор за кредит с лице, което е прехвърлило вземанията си на ищеца с
договор; че парите по този кредит са изплатени на ответника, който не ги е
2
върнал, и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне от
първоначалния кредитор или негов пълномощник.
Претенцията за законна лихва се уважава, ако се установи, че е
настъпил падежът на задълженията.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ответника и „фирма“ ООД е бил сключен
договор за кредит № *********/23.07.2015 г., по който на ответника са
отпуснати 400 лева.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за лихва за забава – падежа на задълженията по кредита;
2. по двата иска – че между първоначалния кредитор и ищеца е сключен
договор за прехвърляне на вземане конкретно срещу ответника; че ответникът
е уведомен за прехвърлянето от първоначалния кредитор или негов
пълномощник.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 2 февруари 2023 г., като срокът не е
преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават
причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл.
92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за
забавяне на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите по исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 250 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
платения депозит по депозитната сметка на Софийския районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК служебно изслушване на
ТХЕНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по въпроса с какъв кегел е изписан договора
за кредит, предоставен в копие на лист 5 – 6 от договора, като при
3
необходимост да се снабди с оригинал от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н. Х..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди по чл. 77 ГПК да плати разходите за нея.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „фирма“ ЕАД, че
ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4