Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди и двдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 499 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 51/25.02.2020 г., постановено по гр.д. № 920/2018 г. по описа на РС-
Ихтиман, „С.М.Б.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „У.т.“ ООД, ЕИК., сумата от 10 000 лв., представляваща част от
дължима сума в общ размер от 84 140 лева по договор за заем № 2 от
27.07.2010 г., и подписаните към него анекси, както и сумата от 1300, 00 лв.,
представляваща част от възнаградителната лихва в общ
размер на 38 491, 85 лв. за периода от 27.07.2010 г. до 30.11.2014 г. и
сумата от 1300, 00 лв., представляваща част от дължимата законна лихва за
забава в общ размер на 32 376,14 лева за периода от 01.12.2014 г. до
13.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска 14.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. С
постановеното решение са присъдени разноски на ищеца.
Решението е обжалвано изцяло от ответника
в първоинстанционното производство „С.М.Б.“ ЕООД, с доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционния
съд не е изяснил правилно фактическата обстановка, поради което е достигнал до
неверни фактически констатации и неправилни правни изводи. Видно било от
представените анекси № 25/23.05.2012 г., Анекс № 24/26.06.2012 г., че под всеки
подпис на управителя са изписани собственоръчно и имената на лицата, положили
подписа. Само върху анекс № 22/31.01.2012 г. и Анекс № 25/25.07.2014
г. е положен единствено подпис, който видимо се различава от подписа на З.З., като няма и изписване на име. Неправилен бил извода на РС-Ихтиман,
че анекс № 25 от 25.07.2014 г. е породил правно действие и срокът за връщане на
получените в заем суми е удължен до 31.11.2014 г. и задължението за връщане би
се погасило по давност на 01.12.2019 г. Посочва, че молбата за потвърждение от
27.01.2017 г., не била предоставена на вещото лице, във връзка с допуснатата съдебно-почеркова експертиза, като по този начин ищецът
създал пречки за разкриване на обективната действителност. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „У.-т.“
ООД не изразява становище.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът „У.т.“ ООД, ЕИК. е предявил срещу „С.М.Б.“ ЕООД, ЕИК ., иск за заплащане на
сумата от 10 000 лв., представляваща част от дължима сума в общ размер от
84 140 лева по договор за заем № 2 от 27.07.2010 г., и подписаните към
него анекси, както и сумата от 1300, 00 лв., представляваща част от възнаградителната лихва в общ размер на 38 491, 85 лв.
за периода от 27.07.2010 г. до 30.11.2014 г. и сумата от 1300, 00 лв.,
представляваща част от дължимата законна лихва за забава в общ размер на
32 376,14 лева за периода от 01.12.2014 г. до 13.08.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
14.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От договор за паричен заем №
2/27.07.2010 г. се установява, че дружеството „У.т.“ ООД, ЕИК. е предоставило на „С.М.Б.“ ЕООД, ЕИК. паричен заем, в размер на 3000 лева за оборотни средства, а
заемателят е поел задължението да върне заемната сума
за срок от 2 години, по банков път. С анекс от 26.08.2010 г., „У.т.“ ООД
предоставил заем на „С.М.Б.“ ЕООД сумата
от още 3000 лева, като заемателят е поел задължението
да я върне заедно с първоначалната сума в срок до 27.07.2012 г. След това
страните са подписали анекси, с които се предоставят в заем парични средства
както следва: Анекс № 1/01.09.2010 г. за сумата от 4000 лева, Анекс № 2/27.09.2010
г. за сумата от 1000 лева, Анекс № 4/29.10.2010 г. за сумата от 3500 лева, Анекс
№ 5/06.12.2010 г. за сумата от 1000 лева, Анекс № 6/13.12.2010 г. за сумата от
2000 лева, Анекс № 7/29.12.2010 г. за сумата от 7500 лева, Анекс № 8/27.01.2011
г. за сумата от 3500 лева, Анекс № 9/31.01.2011 г. за сумата от 5300 лева,
Анекс № 10/07.02.2011 г. за сумата от 3200 лева, Анекс № 11/25.02.2011 г. за
сумата от 3500 лева, Анекс № 12/30.03.2011 г. за сумата от 17 000 лева, Анекс №
13/29.04.2011 г. за сумата от 4300 лева, Анекс № 14/28.05.2011 г. за сумата от
3500 лева, Анекс № 15/30.05.2011 г. за сумата от 3500 лева, Анекс № 16/01.06.2011
г. за сумата от 5000 лева, Анекс № 17/20.06.2011 г. за сумата от 7000 лева,
Анекс № 18/27.07.2011 г. за сумата от 8000 лева, Анекс № 19/28.09.2011 г. за
сумата от 8150 лева, Анекс № 20/12.12.2011 г. за
сумата от 4600 лева, Анекс № 21/27.12.2011 г. за сумата от 4000 лева, Анекс №
24/29.06.2012 г. за сумата от 6100 лева.
С
анекс № 22/31.01.2012 г. е уговорено получаване на заем за сумата от 9200 лева,
като срокът на договора за заем от 27.07.2010 г. е удължен с две години, и
изтича на 27.07.2014 г. Намален е размерът на дължимата възнаградителна
лихва на 6% годишно.
С
анекс № 23/03.05.2012 г. страните са се
споразумели, че анекс № 21/27.12.2011 г. не е породил правно действие, поради
отпадане нуждата на заемателя от такъв кредит.
С
анекс № 25 от 25.07.2014 г. страните са се договорили, срокът по договора за
заем от 27.07.2010 г. да бъде удължен до 30.11.2014 г., като останалите клаузи
са останали непроменени.
С натариална покана рег. № 1841/30.06.2017 г. на нотариус Д.
К., дружеството е било поканено в седем дневен срок да заплати сумата по
договор за заем № 2/27.07.2010 г. в размер на 86 150 лева, както и лихви в
размер на 39 517, 60 лева.
С
молба за потвърждение, дружеството „У.Т.“ ООД е отправило до „С.М.“ ЕООД искане,
във връзка с финансов одит, да посочи получените заеми.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че
подписите положени в Анекс № 22/31.01.2012 г. № 23/23.05.2012
г., Анекс № 24/29.06.2012 г. и Анекс № 25/25.07.2014
г. са положени от пълномощник на дружеството „С.М.Б.“ ЕООД – З. С.З.. В
представеното пълномощно, с което е упълномощен З. С. З., подписът е положен от
управителя на „С.М.Б.“ ЕООД –Т.А.С..
Пред
въззивната инстанция е допусната и приета съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че за
„заемател“ в Анекс № 25/25.07.2014
г. към договор за паричен заем № 2/27.07.2010 г., подписът е положен от З. С. З..
Подписът за „име и подпис“ в копие на молба за потвърждение до „С.М.Б.“ ЕООД от
„У.Т.“ ООД от 27.01.2017 г., не е положен от Р. Ц. М..
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Договорът за заем е реален договор, по
който правата и задълженията на страните възникват от момента на предаване на
паричната сума от заемодателя на заемателя, като
между страните следва да е постигнато съгласие
за връщане на получената сума. Договорът се счита за сключен в момента
на предаването на сумата, което е съществен елемент от неговия фактически
състав.
Съгласно задължителната съдебна практика
по чл. 290 от ГПК (Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008
г., IV г. о., ГК) в тежест на заемодателя е да установи с пълно и главно
доказване както постигането на съгласие с насрещната страна за сключване на
договора за заем, така и реалното предаване на предмета на договора (парична
сума).
Ответникът не оспорва, че е получил суми
по представените анекси, с изключение на тези по анекс № 22/31.01.2012 г.,
Анекс №23/03.05.2012 г., Анекс № 24/26.06.2012 г. и Анекс – 25/25.07.2014 г., по които твърди, че не е получавал сумите,
тъй като подписът не бил положен от управителя на дружеството-Р.М.. Твърди и се
установява, че е върнал сума от 32 710, 00 лева, при което дължимият
остатък възлиза в размер на 84 140,00 лева – установено и от приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Спорният въпрос е какъв е бил срокът за
връщане на предоставения паричен заем и съответно дали е погасено по давност
вземането, каквото възражение е релевирано в отговора
на исковата молба.
От приетата почеркова
експертиза пред РС-Ихтиман, както и тази приета от въззивния
съд, се установява категорично, че подписът
положен в Анекс № 25/25.07.2014 г. е положен от
пълномощник на дружеството „С.М.Б.“ ЕООД – З. С.З.. В анекс № 25 от 25.07.2014
г. страните са се договорили, срокът по договора за заем от 27.07.2010 г. да
бъде удължен до 30.11.2014 г., като останалите клаузи са останали непроменени.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Видно от анекс № 25/25.07.2014 г.
вземането е станало изискуемо на 30.11.2014 г., от която дата започва да тече
давността и вземането би се погасило по давност на 01.12.2019. Исковата молба е
предявена на 14.08.2018 г., с което е прекъснато теченето на погасителната
давност, поради което възражението за изтекла давност е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че щом като подписът за „име и подпис“ в
копие на молба за потвърждение до „С.М.Б.“ ЕООД от „У.Т.“ ООД от 27.01.2017 г.,
не е положен от Р.Ц.М., следва да бъде прието, че не дължи сумите по договора
за заем. Представената молба за потвърждение е ирелевантна
за спора, тъй като с нея страните не регламентират никакви права и задължения
по между си във връзка с договора за заем. В този смисъл дали е или не е налице
признание за дължимост на сумите от заемателя, е без правно значение.
От приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че предоставените
заеми са заведени хронологично в счетоводството на „У.т.“ ООД в сметка 2251
„Предоставени заеми в лева“, включени в балансите на дружеството, но от „С.м.Б.“
ЕООД не е предоставен достъп до счетоводството на вещото лице. Размерът на
дадените в заем суми е в размер на 116 850, 00 лева, а изплатените са в
размер на 32710, 00 лева. Неизплатената главница е в размер на 84140, 00 лева,
дължимата възнаградителна лихва за периода от
27.07.2010 г. до 30.11.2014 г. в размер на 38491,85 лева, лихвата за забава за
периода от 01.12.2014 г. до 13.08.2018 г. е в размер на 39927,12 лева.
В този смисъл предявените частични
искове се явяват основателни и следва да се уважат в размера, в който са
предявени.
Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Разноски въззиваемата
страна „У.т.“ ООД не е претендирала, поради което
не се присъждат такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/25.02.2020 г., постановено по гр.д. № 920/2018 г.
по описа на РС- Ихтиман.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.